48. НУЖНО Е ОЧИСТВАНЕ– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

48. НУЖНО Е ОЧИСТВАНЕ

Базел, Швейцария
8 декември 1886 г.

СКЪПИ БРАТЯ, [Г. И.] БЪТЛЪР И [С. Н.] ХАСКЕЛ,
От седмици не мога да спя след 3.30 ч. през нощта, защото душата ми е много загрижена за вашето състояние като общество. Би трябвало да бъдем много по-напред от всеки друг народ на земята, тъй като имаме по-голяма светлина и по-голямо познание за истината. Това ни поставя пред по-голяма отговорност да напредваме в светлината, а не само да изповядваме, че вярваме в истината, без да я практикуваме. Да се прилага на практика истината, това означава да се следва Исус, Който е Светлината на света. Ако като народ не се издигаме постоянно на по-високо ниво и не ставаме все по-духовни и по-духовни, ще станем като фарисеите ­ самодоволни и самооправдаващи се ­ чужди на Божията воля.
Трябва да стоим по-близо до Бога в своя ежедневен живот. Необходимо е в нас да има много по-малко от собственото “аз” и много повече от Исус Христос и Неговата благодат. Живеем във важен период от историята на този свят. Краят на всичко е наближил. Скоро на небето ще се каже: “Свърши се!” (Откровение 21:6). “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред свят” (Откровение 22:11).
Нека нашите свидетелства бъдат по-силни; нека още по-твърдо да се държим за Бога. Не мога да се въздържа да не се моля до 1, 2 или 3 ч. сутринта Господ да работи в сърцата на нашия народ. Зная, че цялото небе се интересува от това, което става на земята. Ангели служители чакат пред престола да се отзоват незабавно на заповедта на Господ Исус Христос, да отговорят на всяка молитва, произнесена ревностно, горещо, с жива вяра. Мисля си колко много са изповядващите, че пазят истината, а я държат настрана от живота си и не внасят в сърцата си нейната освещаваща, пречистваща, духовна сила.
Живеене под нивото на нашите привилегии
Далече сме от онова, което Бог желае да бъдем като народ, защото не въздигаме душата си и не пречистваме характера си в хармония с чудесните откровения на Божията истина и с Божиите намерения. “Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената” (Притчи 14:34). Грехът дезорганизира. Където и да се поддържа той ­ в сърцето на отделната личност, в дома, в църквата, ­ там съществуват безредие, борби, несъгласия, вражда, защото неприятелят на човека и Бога управлява ума. Но стига само истината бъде обикната, внесена в живота и практикувана, човекът ще мрази граха и ще бъде жив представител на Исус Христос пред света.
Хората, които твърдят, че вярват в истината, няма да бъдат осъдени поради липса на светлина, но понеже са имали голяма светлина, а не са издигнали сърцата си до великия Божи морален Образец на правда. Народът, който твърди, че вярва в истината, трябва да бъде извисен чрез живеене в истината. Действителната библейска религия трябва да “заквасва” живота, да пречиства и облагородява характера, да го прави все повече подобен на Божия Образец. Тогава домът ще прелива от молитви на благодарност и хвала към Бога. Ангелите ще вършат в такъв дом своята служба и ще придружават поклонника до молитвения дом.
Нека църквите, които твърдят, че вярват в истината, които защитават Божия закон, да се съобразяват с този закон и да се отделят от нечестието. Нека членовете на църквата да се съпротивляват на изкушенията, да не практикуват злини и да не се отдават на грях. Нека църквата започне делото на очистването пред Бога чрез покаяние, смирение, дълбоко сърдечно изследване, защото ние живеем в истинския, реалния Ден на изкуплението ­ тържествен час, носещ със себе си вечни резултати.
Нека хората, които получават Божията истина, да я представят такава, каквато е в Исус. Под покоряващото, освещаващото и пречистващото є влияние те са като чисти съдове. Нека бъдат “заквасени” с библейската религия и,о, какво влияние ще започне да се излъчва от тях към света! Нека отделните членове на църквата бъдат чисти, твърди, непоколебими, винаги с изобилие от Исусовата любов в сърцето си ­ тогава ще бъдат светлина за света. Нека хората, които са стражи и пастири на стадото, прогласяват тържествената истина и тръбят предупреждението пред “народи, племена и езици”. Нека бъдат живи представители на истината, която защитават. Нека почитат Божия закон чрез стриктно и свято съобразяване с Неговите изисквания. Нека живеят пред Бога в чистота и святост и тогава сила ще придружава прогласяването на истината, която пръска навсякъде около себе си светлина.
Оскърбяване на Божия Дух
Бог никога не изоставя народ или личности, докато те не го изоставят. Откритата опозиция не ще направи да потъмнее вярата на Божия народ, който пази Неговите заповеди. Но небрежността да се практикуват чистотата и истината ­ ето кое ще наскърби Божия Дух и ще отслаби Божия народ, защото Бог не ще бъде всред него, за да го благославя. Вътрешната поквара е, която носи Божието порицание върху народа Му, както стана с Ерусалим. О, нека се чуват умоляващи гласове, нека се чуват сериозни молитви, та онези, които проповядват на другите, самите те да не бъдат отхвърлени! Братя мои, ние не знаем какво лежи пред нас и единственото ни спасение е да следваме Светлината на света. Бог ще действа с нас и за нас, ако греховете, които докараха Божия гняв над стария свят, над Содом и Гомор и над древния Ерусалим, не станат и наше престъпление.
И най-малкото престъпване на Божия закон прави човека виновен. Без сериозно покаяние и отхвърляне на греха той със сигурност ще стане отстъпник… Нека като народ, доколкото е възможно, да очистим “стана” си от морално оскверняване и от тежки грехове. Ако грехът намира достъп сред народа, претендиращ, че издига моралния еталон на правдата, как можем да очакваме Бог да постави на наше разположение Своята мощ и да ни спаси като общество, което върши правда?… Ако като народ не се държим във вярата и ако защитаваме само с перо и глас Божиите заповеди, но не се съобразяваме с всяка от тях, без да нарушаваме и най-малкото познато ни правило, тогава слабост и гибел ще дойдат над нас. Едно дело очаква да бъде извършено във всяка от нашите църкви. Всеки църковен член трябва да бъде действително християнин.
Отстраняване на греха
Нека грехът на гордостта бъде отстранен, нека всички излишества в облеклото бъдат отстранени и да има покаяние пред Бога, задето обидно сме го крали, като сме задържали пари, необходими за поддържане на Божието дело в мисионските полета. Нека пред Божия народ се представи като нещо належащо извършването на едно дело на реформация за истинско обръщане. Нека делата и държанието ни съответстват на времето, в което живеем, за да можем да кажем: “Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа”. Нека смиряваме сърцата си пред Бога, отричайки се от собственото си “аз” чрез постене и молитва, чрез покаяние от греха и чрез отстраняването му.
Гласът на истинският страж трябва да се чуе днес навсякъде. “Утрото иде, още и нощта” (Исая 21:12). Тръбата трябва да тръби с ясен звук, защото се намираме във великия Господен ден на приготовлението… Много учения са на мода в нашия свят. Има много религии, чиито членове наброяват хиляди и десетки хиляди, но само една носи подписа и печата на Бога. Има човешка религия, има и Божия религия. Необходимо е душите ни да са прикрепени към вечната Скала. Всичко в Божия свят ­ и хората, и доктрините, и самата природа ­ изпълняват сигурното пророческо слово и провеждането на Неговото заключително дело в историята на този свят.
Трябва да бъдем готови и да чакаме Божиите заповеди. Народите ще бъдат разтърсени до основи. Ще бъдат отказани средства за съществуване на онези, които прогласяват единствения Божи образец за праведност ­ единствения сигурен тест за характера. И всички, които не се покорят на указа, издаден от националните съвети и не се покорят на националните закони, за да възвишават почивния ден, установен от “човека на греха”, за сметка на незачитане на светия Божи ден, ще почувстват не само угнетяващата сила на папството, но и на протестантския свят ­ “образа на звяра”.
Сатана ще действа чрез чудеса, за да мами. Ще разпространява своята власт като върховен благодетел. Може да изглежда, че църквата е пред падане, но не ще падне. Ще остане, докато грешниците в Сион бъдат отсети ­ плявата ще се отдели от скъпоценното зърно. Това е тежко изпитание, но въпреки всичко трябва да дойде. Никой освен победилите “чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство”, не ще се намери между верните и истинните без петно или грях, без лъжа в устата си. Трябва да съблечем собствената си човешка правда и да облечем правдата на Христос.
Облечени в Христовата правда
Верният остатък, който ще очисти душите си чрез послушание на истината, ще черпи сила от самия процес на изпитанието, показвайки красотата на светостта всред всеобщото отстъпничество. На всеки от тях Бог казва: “На дланите Си съм те врязал” (Исая 49:16). Споменът за тях е вечен, нетленен. Това, което ни липсва сега, е жива вяра. Това, което ни липсва сега, е живо свидетелство, което прониква до сърцето на грешника. Съществува твърде много проповядване и твърде малко служене. Имаме нужда от святото помазване. Нуждаем се от духа и от ревността на истината. Много от проповедниците са полупарализирани от слабостите на собствения си характер. Имат нужда от преобразяващата Божия сила.
Това, което Бог изискваше от Адам преди грехопадението му, бе съвършено послушание към Неговия закон. Той и сега изисква същото ­ съвършено послушание, праведност без дефект, без недостатък пред Неговите очи. Бог да ни помогне да Му отдадем всичко, което Неговият закон изисква! Не можем да направим това без онази вяра, която прилага ежедневно на практика Христовата праведност.
Скъпи братя, Господ иде! Издигнете мислите си и главите си и се зарадвайте! О, да бихме помислили, че онези, които слушат радостната вест, които твърдят, че обичат Исус, би трябвало да са изпълнени с неизказана радост и с пълнота от слава! Това е благата и радостна вест, която трябва да наелектризира всяка душа, която трябва да бъде повтаряна в нашите домове и разказвана на онези, които срещаме по улицата. Каква по-радостна новина може да бъде съобщена! Заяждането и споровете с вярващи или невярващи не е делото, което Бог ни е поверил да вършим.
Ако Христос е мой Спасител, Жертва за мен, мое изкупление, тогава никога няма да загина. Вярвайки в Него, имам вечен живот. О, всички, които вярват в истината, да биха повярвали в Исус като в свой собствен Спасител! Аз нямам предвид онази изнежена и неподкрепена от дела вяра, но сериозната, живата, постоянната, пребъдващата вяра, която се “храни от плътта и пие кръвта” на Божия Син. Аз искам не само да бъда опростена за случаите, когато съм престъпвала Божия свят закон, но да бъда издигната до слънчевата светлина на Божието присъствие. Не само да бъда допусната в небето, но да имам широк вход там!
Спасението е връзка с Христос
Толкова ли сме нечувствителни като особен народ, като свят народ за неизразимата любов, която Христос проявява към нас? Спасението не е само да се кръстиш и името ти да бъде записано в църковните регистри, нито само да проповядваш истината. То се състои в живата връзка с Исус Христос. Спасението означава сърцето ти да бъде обновено, да вършиш Христовите дела с вяра и любов, с търпение, кротост и надежда. Всяка свързана с Христос душа ще бъде жив мисионер на всички околни. Такъв човек ще работи и за близките, и за далечните. Той няма да проявява разделени чувства ­ няма да се интересува само от изграждането на един аспект от работата, за която отговаря, нито там ще свършва усърдието му. Всички ще работят с личен интерес за преуспяването на всеки клон от делото. Не ще има никакво себелюбие, никакви лични интереси. Божието дело е едно, истината е едно голямо цяло.
С право можем да си зададем въпроса със сериозно и обезпокоено сърце: “Позволено ли ми е да подхранвам завист? разрешено ли ми е ревността да намира място в сърцето ми?” Ако да, тогава Христос не е там. “Обичам ли Божия закон? Дали в сърцето ми живее любовта на Исус Христос?” Ако се обичаме един друг както Христос ни обича, тогава сме готови за блажената вечност на мир и почивка. Там няма борба за първенствуване и за върховенство. Всички ще обичат ближния както себе си. О, дано Бог да отвори ума ни и да говори на сърцата на хората в нашите църкви, за да събуди всеки отделен човек…
“Живеещите безгрижно в Сион” трябва да бъдат събудени. Огромна е отговорността на тези, които носят истината, а те не чувстват тежестта є по отношение на човешките души. О, да можеха хората, изповядващи истината, да се събудят, да вземат на себе си игото на Христос и да вдигнат Неговото бреме. Необходими са християни, които не ще проявяват само външен интерес, но истински ­ христоподобен, лишен от себелюбие и егоизъм. Необходима е мощна пламенност, която не се огъва под трудностите, нито охладнява поради изобилстващото нечестие.
Искам да кажа на нашите хора в Америка и във всяка църква: “Събудете се, възкръснете от мъртвите и Христос ще ви даде живот! Души загиват за светлината на истината, каквато е в Исус! Стоим на прага на вечния свят. Не от християни интересчии или от християни според облагата има нужда това дело! Не сантиментална или пригодена към човешките вкусове религия е нужна за това време! Трябва да има сила в нашата вяра и в прогласяването на истината. Казвам ви: служителите на Сатана се надигат, за да действат със сила, каквато не сме осъзнавали преди. Няма ли мощ отгоре да завладее Божия народ? Истината, освещаващата с влиянието си истина, трябва да бъде представена с мощ на света. Трябва да се поднасят към Бога сериозни умолявания, да се произнасят агонизиращи молитви, та надеждите ни като народ да не бъдат основани на предположения, но на вечните реалности. Трябва да сме наясно чрез доказателствата от Божието слово дали сме във вярата и дали отиваме към небето, или не. Моралният стандарт на характера е Божият закон. Изпълняваме ли неговите изисквания? Посвещава ли Божият народ всичките си притежания, време, таланти и цялото си влияние на делото за тези времена? Нека да се събудим! “Ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, дето седи Христос отдясно на Бога” (Колосяни 3:1) (Писмо 55, 1886 г.).
Конфедерациите все повече и повече ще нарастват по брой и сила с приближаването на края. Тези конфедерации, съюзи и синдикати ще създават съпротивляващо се на истината влияние, образувайки нови партии от множества, изповядващи се за вярващи, които прекарват и пропагандират собствените си измамни теории. Отстъпничеството ще нараства. “Някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения” (1Тимотей 4:1). Мъже и жени са се обединили, за да се противопоставят на Господа, Бога на небето, а църквата и наполовина не си дава сметка за положението. Нужна е много повече молитва, много повече сериозни усилия от страна на изповядващите се за вярващи.
Сатанински инструменти в човешки образ ще вземат участие в този последен велик конфликт, който ще се стреми да попречи на основаването на Божието царство. Но и небесни ангели в човешки образ ще бъдат на полето на действието. Двете противоположни влияния ще продължат да съществуват до приключването на последната голяма глава от историята на този свят. Сатанинските инструменти са във всеки град. Не можем да си позволим нито за момент да престанем да бдим. Непоколебимите вярващи ще се молят все повече и повече и ще говорят все по-малко за въпроси от временно значение. Все по-решителни насърчения ще излизат от устните им за окуражаване на слабите и нуждаещите се. Не е време хората от Божия народ да бъдат слабаци ­ нито вярващи, нито невярващи. Нека всички прилежно да изучават Словото. Трябва да бъдем силни в Господа и в славата на Неговата мощ. Не можем да живеем според случая и да бъдем истински християни (“Ривю енд херълд”, 5 август 1909 г.).