50. СТЪЛБОВЕТЕ НА НАШАТА ВЯРА*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

50. СТЪЛБОВЕТЕ НА НАШАТА ВЯРА*

През последните 50 години от живота си съм имала скъпоценни случаи да придобия духовен опит. Участвала съм в първата, втората и третата ангелски вести. Тези ангели са представени като летящи в небето и прогласяващи предупредителна вест пред света, която пряко засяга живеещите в последните дни от човешката история. Никой не чува гласа на тези ангели, защото те са символ, който представя Божия народ, действащ в хармония с небесната вселена ­ мъже и жени, просветлени от Божия Дух и осветени чрез истината, прогласяват трите вести в тяхната последователност.
Аз взех участие в това тържествено дело. Почти цялата ми християнска опитност е вплетена в него. Има такива, които направиха подобна на моята опитност. Те познаваха истината, открита за това време. Вървяха стъпка по стъпка заедно с великия Водач, Предводителя на Господнето войнство.
Всяка подробност на пророчеството бе изпълнена при прогласяването на тази вест. Онези, които имаха привилегията да я прогласяват, спечелиха за себе си духовен опит от най-голяма стойност. И сега, когато се намираме пред опасностите на последните дни, когато от всички страни се чуват гласове: “Ето, тук е Христос”, “Ето, тук е истината”, когато мнозина се стараят да съборят основите на нашата вяра ­ тази, която ни изведе от църквите и от света и ни направи особен народ, ­ нашето свидетелство ще бъде като на Йоан:
“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота… това, което сме чули и видели, него известяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас (1Йоаново 1:1, 3).
Свидетелствам за нещата, които съм видяла, за нещата, които съм чула, за нещата, които ръцете ми са попипали, за Словото на живота. И зная, че това свидетелство е на Отца и на Сина. Видяхме и свидетелстваме, че силата на Светия Дух придружаваше представянето на истината и предупрежденията чрез перо или слово и изнасянето на вестите в тяхната последователност. Да се отрича това дело би било равностойно да се отрича Светият Дух и би ни поставило в групата на отстъпилите от вярата и на обърналите се към измамни духове.
Атаки срещу нашето доверие
Неприятелят ще пусне в ход всички възможни средства, за да изкорени доверието на вярващите в стълбовете на нашата вяра, съдържащи се във вестите от миналото ­ същите, които са ни поставили във възвишената позиция на вечната истина и които са установили и характеризирали Божието дело. Господ Бог на Израил е водил народа Си, разкривайки му истина от небесен произход. Неговият глас се е чувал и все още продължава да се чува: “Вървете напред от сила към сила, от благодат към благодат, от слава в слава”. Делото се разпространява и утвърждава, защото Господ Бог Израилев е защита на Своя народ.
Онези, които са приемали истината само теоретически, държали са я само “с върха на пръстите си”, които не са внесли принципите є във вътрешното светилище на душата, но са я оставили ­ нея ­ жизнено важната ­ във външния двор, не ще виждат нищо свещено и в миналото на този народ, направило от съставляващите го сериозни и решителни мисионери в света.
Истината за това време е скъпоценна, но хората, чиито сърца не са били “строшени чрез падане върху Скалата Исус Христос”, не ще видят и разберат какво е истина. Те ще приемат онова, което отговаря на техните идеи и ще започнат да фабрикуват друга основа, а не вече положената. Те ще ласкаят собствената си суета и мъдрост, мислейки, че са способни да премахнат стълбовете на нашата вяра и да ги заместят със стълбове, които те са си измислили.
Това ще продължи така до края на времето. Всеки, който е избрал да изучава Библията, и то задълбочено, ще види и разбере тържественото положение на хората, живеещи в заключителните сцени от историята на тази земя. Ще съзнава собствената си неспособност и слабост и първата му работа ще бъде не само да има вид на благочестие, но жива връзка с Бога. Той няма да има покой, докато Христос не бъде изобразен в него ­ “Христос надеждата на славата”. Собственото му “аз” ще умре; гордостта ще бъде изпъдена от душата и той ще притежава смирението и кротостта на Христос (Ръкопис 28, 1890 г.).
Никаква нова организация
След отминаването на определената дата Бог подари на верните Си последователи скъпоценните принципи на истината за последното време. Тези принципи не бяха дадени на хората, останали безучастни към разгласяването на първата и втората ангелски вести, но на работниците, участвали в делото от самото му начало.
Преминалите през тези опитности трябва да бъдат твърди като скала по отношение на принципите, направили ни адвентисти от седмия ден. Те трябва да бъдат сътрудници на Бога, предаващи свидетелството Му и запечатващи закона Му всред Неговите последователи. Взелите участие в основаването на нашето дело на базата на библейската истина, които познават пътепоказателите, посочващи правия път, трябва да бъдат считани за служители от най-голяма стойност. Те могат да говорят от личен опит за поверените ни истини. Тези хора не трябва да позволяват вярата им да деградира в неверие. Не бива да позволяват знамето на третия ангел да бъде изтръгнато от ръцете им. Трябва да удържат своето доверие твърдо ­ от началото до края.
Господ е заявил, че историята на миналото ще се повтори, когато навлезем в заключителната фаза на делото. Всяка истина, която Той е дал за тези последни дни, трябва да бъде прогласена пред света. Всеки стълб, който е бил издигнат, трябва да бъде укрепен. Не можем да отстъпим от основата, която Бог е установил. Не можем да навлезем в нова организация, защото това ще е отстъпничество от истината (Ръкопис 129, 1905 г.).
Не трябва да се боим
Не е нужно да се съмняваме и да се страхуваме, че делото няма да успее. Бог го ръководи и Той ще постави всичко в ред. Ако в управлението на делото някои въпроси се нуждаят от корекция, Бог ще се погрижи за това и ще действа, за да се поправи всяко грешка. Нека имаме вяра, че Той ще доведе със сигурност до пристанището благородния кораб, носещ Божия народ.
Когато пътувах от Портланд, Мейн, до Бостън преди много години, буря връхлетя над нас и големите води ни разлюляха силно. Свещниците паднаха и куфарите ни се затъркаляха като топки от едната до другата страна. Пътниците бяха изплашени и мнозина пищяха пронизително, очаквайки смъртта.
След известно време капитанът се качи на мостика. Застана край кормчията, докато той държеше кормилото, и изрази съмнение относно курса, който кораба следваше. “Искате ли да поемете кормилото?” ­ запита кормчията. Капитанът не бе готов да стори това, защото знаеше, че му липсва опит.
Тогава някои от пасажерите бяха обезпокоени и изказаха страха си, че кормчията може да блъсне кораба в скалите. “Искате ли да поемете кормилото?” ­ запита той. Но те знаеха, че не могат.
Когато си мислите, че делото е в опасност, молете се: “Господи, застани на кормилото. Пренеси ни през трудностите, заведи ни благополучно в пристанището!” Нямаме ли основание да вярваме, че Господ ще ни заведе триумфално?
Пред мене има мнозина, които са остарели в делото. Познавам някои от вас вече от 30 години. Братя, не сме ли виждали как криза след криза са връхлитали върху делото? И Господ не ни ли преведе през тях и не подейства ли за слава на името Си? Не можем ли да вярваме в Него? Не можем ли да Му се доверим? Със своите смъртни умове ние сме неспособни да разберем всички пътища на Божието Провидение. Нека Бог се погрижи за собственото Си дело (“Ривю енд херълд”, 20 септември 1892 г.).
“Моята ръка е на кормилото”
Идването на Господа сега е по-близо, отколкото когато за първи път повярвахме. Чудесна е мисълта, че великата борба е почти към края си! В приключването на делото ще срещнем опасности, с които не ще знаем как да се справим. Но нека не забравяме, че трите големи небесни сили работят, че Божията ръка е на кормилото и че Бог ще осъществи Своите намерения. Той ще събере от света народ, който ще Му служи в правда.
Страшни опасности очакват хората, които носят отговорностите в Божието дело ­ опасности, само мисълта за които ме кара да треперя. Но до нас идва словото: “Моята ръка е на кормилото и чрез Моето Провидение Аз ще осъществя Божия план” (“Ривю енд херълд”, 5 май 1903 г.).
Божиите наказания ­ навсякъде
Пред нас стоят трудни времена. Божиите наказания се спускат над земята. Бедствия идват едно подир друго в бърза последователност. Скоро Бог ще се вдигне, за да разтърси страшно земята и да накаже жителите є за тяхното нечестие. В същото време Той ще държи защитата на Своя народ и ще Му даде Своята закриляща грижа. Неговата вечна ръка ще ги обгърне като щит, за да ги запази от всяка вреда или зло (“Ривю енд херълд”, 14 април 1904 г.).