53. ПОСЛЕДНИТЕ ВЕСТИ ДО ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ*– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

53. ПОСЛЕДНИТЕ ВЕСТИ ДО ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ*

Санаториум “Елмс Хейвън”, Калифорния
4 май 1903 г.

До събраните на Генералната конференция поздрав!
СКЪПИ МОИ БРАТЯ,
“Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа! Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато да било скръб с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога” (2Коринтяни 1:2-4).
“Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват и за ония, които погиват” (2Коринтяни 2:14,15).
“Не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си ­ като ваши слуги заради Исуса. Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос. Но ние носим това съкровище в пръстени съдове, та превъзходството на силата да бъде от Бога, а не от нас” (2Коринтяни 4:5-7).
“Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите ­ вечни” (2Коринтяни 4:16-18).
Надежда и кураж
Нашите представители, присъстващи на Генералната конференция, имат привилегията да поддържат дух на надежда и кураж. Братя мои, Спасителят ви се е разкривал по много начини. Той е изпълвал сърцата ви със слънчевата светлина на Своето присъствие, докато сте се трудили в далечни земи или тук, у дома. Пазил ви е, когато сте минавали през опасности ­ видими и невидими. И сега, когато се събирате отново с братята си на съвет, ваша привилегия е да бъдете радостни в Господа и да сте щастливи, като знаете, че сте подкрепяни от Неговата благодат. Нека Неговата любов завладее ума и сърцето! Пазете се да не бъдете претоварени, завладени от грижи и депресирани. Давайте възвисяващо, възраждащо свидетелство. Отвърнете очи от мрачните и обезкуражаващите неща и гледайте към Исус, нашия велик Водач. Под Неговото бдящо ръководство делото на истината за последното време, на което сме посветили и живота си, и всичко, със сигурност ще триумфира славно.
Отношението, което нашите делегати възприемат по време на конференцията, ще има решително влияние по цялото мисионско поле, както и върху самите тях. О, нека се види, братя мои, че Исус пребъдва в сърцата ви ­ поддържащ, подкрепящ, утешаващ! Ваша привилегия е ден след ден да бъдете дарявани с богата мярка от Светия Дух и да получавате по-широк поглед за важността и обсега на вестта, която прогласяваме по света. Господ желае да ви разкрие удивителни неща от Своя закон. Чакайте пред Него със смирено сърце. Молете се най-ревностно за по-добро разбиране на времето, в което живеем, за по-ясно схващане на Божиите намерения и за по-голям успех в усилията за спасяване на души.
Често пъти през нощта ми е заръчвано да увещавам нашите братя, които заемат отговорни позиции, да правят по-сериозни усилия да постигнат по-съвършено познание за Господа. Когато нашите работници разберат както трябва важността на времето, в което живеем, ще ги видим много по-решителни на страната на Исус Христос. Едва тогава ще станат истински сътрудници на Бога. Когато посветят сърце и душа на служба делото Му, ще разберат, че е необходим духовен опит, много по-дълбок от постигнатия досега, ако искат да победят всеки грях.
Добре ще бъде да имаме предвид онова, което скоро ще дойде над света. Няма време за маловажни неща, нито да се занимаваме със собственото “аз”. Ако времето, в което живеем, не направи сериозно впечатление на ума ни, какво друго може да ни докосне? Не изискват ли Писанията от нас по-искрено и по-свято служене от това, което сме видели досега?
Призив за ново посвещение
Сега са нужни хора с ясен разсъдък и ясно виждане. Бог призовава желаещите да бъдат контролирани от Светия Дух да проведат цялостна реформа. Виждам приближаваща се криза и Господ иска от Своите работници да стегнат редиците. Сега всяка душа трябва да застане в положението на по-дълбоко и по-истинско посвещение на Бога, отколкото през изминалите години.
По време на Генералната конференция от 1909 г. трябваше да бъде извършено едно дело в сърцата на онези, които участваха, и което не бе извършено. Трябваше да бъдат посвещавани часове на сърдечно себеизпитване, което би разорало необработената почва на сърцата им. Би им дало проницателност да разберат толкова важното дело, което трябваше да извършат ­ покаяние и изповед. Но макар да им бяха дадени случаи за изповядване на греха, за сърдечно покаяние и решителна реформация, не се извърши цялостно дело. Някои почувстваха влиянието на Светия Дух и откликнаха. Но не всички се подадоха на това влияние. Мислите на някои вървяха по забранени пътища. Ако всички в събранието бяха смирили сърцата си, щеше да се изяви удивително благословение.
В продължение на много месеци след приключване на събранието носех тежък товар и се стремях да привлека вниманието на отговорните братя към нещата, които Господ ми бе възложил да им представя ясно. Накрая някои от заемащите доверени постове в световното дело, след много молитва и грижливо изучаване на дадените вести се осмелиха да предприемат с вяра желаното дело ­ дело, което не можеха напълно да разберат. И едва когато тръгнаха напред в страх Божи, приеха богати благословения.
Сърцето ми се зарадва много, виждайки удивителните промени в живота на хората, избрали по този начин да напредват с вяра в пътя на Господа, а не в пътя на собствения си избор. Ако споменатите отговорни братя бяха продължили да виждат нещата във фалшива светлина, биха създали такова състояние на нещата, което щеше да навреди твърде много на делото. Но когато обърнаха внимание на изпратеното наставление и потърсиха Господа, Той ги доведе до пълната светлина и им даде възможност да Му посветят приемливо служене и да осъществят духовни реформи.
Когато Господ простира ръка, за да подготви пътя пред Своите проповедници, техен дълг е да следват посоката, в която Той ги води. Бог никога няма да изостави в несигурност онези, които следват Неговите ръководни наставления от цяло сърце.
Израз на доверие
“Радвам се, братя мои, че мога във всичко да се доверя на вас” (2Коринтяни 7:16). И макар все още да изпитвам най-дълбока загриженост към отношението на някои хора спрямо важните мерки, свързани с развитието на Господнето дело на земята, аз все пак силно вярвам в Божиите работници из цялото работно поле и смятам, че когато те се съберат заедно, смирят себе си пред Господа и наново Му се посветят във вярна служба, ще бъдат в състояние да вършат волята Му. Има личности, които дори и сега не виждат въпросите в правилната им светлина. Но те могат да постигнат това заедно със своите сътрудници и да избегнат сериозни грешки, като ревностно търсят Господа и напълно подчинят волята си на Неговата.
Силно впечатление ми направиха картини, които неотдавна ми се представиха през нощта. Изглеждаше ми, че има голямо раздвижване ­ дело на пробуждане ­ което се извършваше на много места. Нашият народ затягаше редовете си, откликвайки на Божия призив. Братя мои, Господ ни говори! Няма ли да обърнем внимание на Неговия глас? Няма ли “да почистим светилниците си” и да действаме като хора, които очакват идването на своя Господ? Дошло е времето носителите на светлина да бъдат призовани към действие.
“Затова… моля ви, братя мои, да се обхождате достойно на званието, за което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един-друг с любов и като се стремите да запазите единството на духа чрез връзката на мира” (Ефесяни 4:1-3) (“Бюлетин на Генералната конференция”, 19 май 1913 г., стр. 33, 34).
Кураж в Господа*
Неотдавна през нощта Светият Дух ми внуши мисълта, че след като Господ идва толкова скоро, колкото вярваме, би трябвало още по-активно да разгласяваме вестта пред света, отколкото през изминалите години.
По този повод умът ми се върна към дейността на адвентните вярващи през 1843 и 1844 г. По това време имаше много посещения от дом в дом. Полагаха се неуморни усилия, за да се предупредят хората за нещата, открити в Божието слово. Трябва да полагаме още по-големи усилия, отколкото когато бе вярно прогласена първата ангелска вест. Земната история бързо върви към своя край. И тъй като разбираме, че Исус наистина иде скоро, трябва да заработим както никога досега. Заръчано ни е да вдигнем тревога в света. И в собствения си живот трябва да изявим силата на истината и правдата. Светът скоро ще се срещне с Великия Законодател и ще трябва да даде сметка за Неговия нарушен закон. Само онези, които преминават от престъпление към послушание, могат да се надяват на прощение и мир.
Трябва да развеем знамето, върху което е написано: “Заповедите Божии и вярата Исусова”. Послушанието към Божия закон ­ това е големият въпрос. Нека да не го изгубваме от поглед. Трябва да се стремим да подбуждаме църковните членове и хората, които не изповядват християнството, да разберат и да се покорят на изискванията на небесния закон. Трябва да възвеличим този закон и да го направим почитаем.
Христос ни е поверил мисията да сеем семената на истината и да увещаваме нашия народ за важността на делото, което трябва да осъществят живеещите в заключителните сцени от историята на Земята. Когато думите на истината бъдат прогласявани надлъж и нашир, тогава ще се види откровението и въздействието на Светия Дух върху човешките сърца.
О, колко много добро би могло да се извърши, ако хората, които имат истината и Словото на живота, биха работили за спасението на невярващите. Когато самаряните дойдоха при Исус, поканени от самарянката, Христос ги посочи на учениците Си като житно поле, готово за жетва. “Не казвате ли, че има още четири месеца до жътвата? ­ каза Той. Повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва” (Йоан 4:35). Христос остана със самаряните два дни, защото бяха гладни за истината. И колко бяха дейни! В резултат от тези дни на труд “мнозина повярваха в Неговото учение” (Йоан 4:41). И ето какво бе тяхното свидетелство: “Ние сами чухме и знаем, че Той наистина е Спасителят на света” (Йоан 4:42).
Кой измежду изповядващите се за Божи народ ще предприеме това свещено дело и ще заработи за загиващите поради липса на познания? Светът трябва да бъде предупреден. Бяха ми посочени много места, където хората се нуждаят от посветени, верни, неуморни усилия. Христос просветлява сърцата и умовете на мнозина от нашите големи градове. Те имат нужда от истините на Божието слово. И ако навлезем в свещена близост с Христос и се постараем да се приближим до тези хора, ще бъдат създадени трайни впечатления. Трябва да се събудим и да заобичаме Христос и нашите ближни. Трябва да работим и в големите, и в малките градове ­ наблизо и далеч. Да работим разумно! Никога не се дърпайте назад. Господ ще упражнява добро влияние върху сърцата, ако работим в съгласие с Неговия Дух.
Имам думи на насърчение за вас, братя мои. Трябва да вървим напред с вяра и надежда, очаквайки от Бога големи неща. Неприятелят ще се опитва по всякакъв начин да попречи на усилията за напредъка на истината. Но чрез силата на Господа можете да имате успех.
Нека не бъдат изговаряни никакви обезкуражителни думи, но само такива, които ще укрепят и ще поддържат вашите сътрудници.
Споделени лични мисли
Копнея да бъда лично ангажирана със сериозна работа в мисионското поле и със сигурност бих се заела с обществена работа, ако не смятах, че на моята възраст не би било разумно да се осмеля да предприема нещо, надхвърлящо физическата сила на човека. Предстои ми едно дело ­ да предам на църквата и на света светлината, която ми е била поверявана от време на време през годините на третата ангелска вест. Сърцето ми е изпълнено с най-сериозно желание да представя истината пред всички, които могат да бъдат достигнати. И все още подготвям материали за публикуване. Но трябва да постъпвам много внимателно, за да не стигна дотам, че изобщо да не мога да пиша. Не зная още колко дълго ще живея, но се радвам на по-добро здраве, отколкото бих могла да очаквам.
Няколко седмици след Генералната конференция през 1909 г. прекарах в посещаване на лагерни събрания, други събирания и различни институции в Нова Англия, Централните щати и Средния запад.
Когато се върнах у дома в Калифорния, поднових работата си по подготовката на материали за печат. През последните четири години съм писала сравнително малко писма. Посветих силите си главно на довършването на важни книги.
От време на време съм присъствала на събрания и съм посещавала нашите институти в Калифорния. Но от миналата Генерална конференция насам съм посветила голяма част от времето си на писане в моя провинционален дом “Елмс Хейвън” близо до Сейнт Хелена.
Благодарна съм, че Господ е пощадил живота ми да работя малко по-дълго върху моите книги. О, да имах сила да извърша всичко, което виждам, че би трябвало да се извърши! Моля се Бог да ми подари мъдрост, за да мога ясно и достъпно да представя истините, от които нашият народ толкова много се нуждае. Насърчена съм да вярвам, че Той ще ме направи способна да извърша това.
Интересът ми към делото е все още много дълбок и аз силно желая каузата на истината за последното време да напредва бързо и успешно по всички части на света. Но не намирам за препоръчително да предприемам много обществена работа, докато книгите изискват моето внимание. Имам на разположение някои от най-добрите служители, с които Бог ме е свързал в Австралия чрез Своето Провидение. Имам други помощници, които се присъединиха към мен от завръщането ми в Америка. Всички работим много, стараем се да вършим най-доброто, на което сме способни, за да подготвим материалите за публикуване. Искам светлината на истината да стигне навсякъде и да просвети всички хора, невежи в основанията на нашата вяра. В някои дни очите ми не са добре и страдам от значителни болки в тях. Но хвала на Господа, че Той запази зрението ми. Не би било чудно, ако на моята възраст изобщо не виждах.
Благодарна съм повече, отколкото мога да изразя, за подкрепата на Господния Дух, за утехата и благодатта, които Той продължава да ми дава, и затова, че ми дарява сила и възможности да давам кураж и помощ на хората. Докато Господ щади живота ми, ще Му бъда вярна, ще се стремя да върша волята Му и да прославям името Му. Дано Той увеличи и моята вяра, за да Го опознавам по-добре и да върша волята Му по-съвършено! Добър е Бог и достоен за хвала!
Влиянието на по-старите работници
Горещо желая по-старите воини на кръста ­ хората с побелели в служба на Господа коси ­ да продължават да дават истинното свидетелство, та по-младите във вярата да могат да разберат, че вестите от Господа в миналото, са много важни на този етап от земната история. Миналата ни опитност не е загубила нито частица от своята сила.
Нека всички бъдат внимателни да не обезсърчават пионерите, нито да ги карат да мислят, че са способни да извършат твърде малко. Те все още могат да упражняват голямо влияние в делото на Господа. Свидетелството на възрастните проповедници винаги ще бъде от помощ и благословение за църквата. Бог ще бди над Своите уморени и верни знаменосци ден и нощ, докато настъпи времето, когато ще трябва да положат всеоръжието си. Нека бъдат уверени, че са под закрилящата грижа на Този, Който никога не спи; че над тях бдят неуморими стражи. И като знаят това и съзнават, че пребъдват в Христос, могат да си почиват с пълно доверие в Божието Провидение.
До самия край
Моля се сериозно делото, което изпълняваме в това време, да остави дълбоки впечатления върху сърцето, ума и душата ни. Затрудненията ще се увеличават, но нека като вярващи в Бога да се насърчаваме един друг. Нека не сваляме знамето, но да го държим високо, с поглед, отправен към Автора и Завършителя на нашата вяра.
Когато през нощта не мога да спя, въздигам сърцето си в молитва към Бога и Той ме укрепва и ми дава увереност, че е заедно със Своите служители и тук, и в далечните земи. Насърчена и благословена съм, като осъзнавам, че израилевият Бог все още ръководи народа Си и че ще продължава да бъде с него до самия край.
Наставена съм да кажа на нашите братя проповедници: “Нека вестите, които излизат от устните ви, да бъдат придружени от силата на Светия Дух. Ако е имало време, когато сме се нуждаели от специалното ръководство на Светия Дух, то е сега. Нуждаем се от пълно посвещение. Крайно време е да дадем на света видима изява на Божията сила в нашия живот и служене.
Господ желае да види делото на третата ангелска вест, провеждано с все по-голям успех. Както във всички векове Бог е давал победа на народа Си, така и в този век копнее триумфално да осъществи намеренията Си за Своята църква. Той призовава вярващите светии да напредват неуморно, да се издигат от сила към по-голяма сила, от вяра към още по-голяма убеденост и доверие в истината и в правдата на Неговото дело.
Трябва да стоим твърди като скала за принципите на Божието слово, помнейки, че Бог е с нас, за да ни дава сила да посрещнем всяка нова опитност. Нека в живота си винаги да поддържаме принципите на правдата, за да вървим напред от сила към сила в името на Господа. Трябва да поддържаме като нещо свещено вярата, която е била потвърждавана чрез наставлението и одобрението на Божия Дух още от най-ранната ни опитност до днес. Трябва да съхраняваме като нещо скъпоценно делото, което Господ е вършил и върши чрез Своя пазещ заповедите народ, и което чрез силата на Неговата благодат ще става все по-мощно и по-ефикасно с напредването на времето. Неприятелят се стреми да затъмни проницателността на Божия народ и да отслаби ефективността на неговото дело. Но ако той действа както Божият Дух го наставлява, Бог ще отваря врати пред него, даващи му възможности и случаи да работи за възстановяването на “старовременните запустели места”. Опитността му ще бъде постоянен растеж, докато Господ дойде от небето със сила и голяма слава, за да постави печата Си на окончателен триумф върху Своите верни.
Обещанието за окончателен триумф
Делото, което лежи пред нас, ще постави на изпитание всяка сила на човешкото естество. Ще се изисква твърда вяра и постоянна бдителност. Понякога трудностите, които ще срещаме, ще бъдат крайно обезкуражаващи. Ще ни плаши самата грандиозност на задачата. И все пак с Божията помощ Неговите служители в края ще триумфират. И така, братя мои, “моля ви да не се обезкуражавате” (Ефесяни 3:13) от трудните и изпитващи преживявания, които са пред вас. Исус ще бъде заедно с вас. Той ще върви пред вас чрез Светия Си Дух, и ще подготвя пътя. Ще бъде ваш Помощник във всяко критично обстоятелство.
“Затова прекланям коленете си пред Отца, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде, според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани на любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне.
А на Този, Който, според действащата в нас сила може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките векове от века и до века. Амин” (Ефесяни 3:14-21) (Бюлетин на Генералната конференция, 27 май 1913 г., стр. 164, 165).