54. БОЛЕСТТА И НЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ, глава 2– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Глава 2

Чрез консумиране на силно подправени храни, особено на меса и мазни, пикантни сосове, както и използването на стимулиращи напитки като чай и кафе, много хора са опорочили апетита си. Организмът е затормозен, органите на храносмилателната система се увреждат, умствените способности отслабват, а по-ниските страсти се възбуждат и започват да доминират над по-благородните способности. Апетитът става неестествен ­ и много по-труден за обуздаване. Кръвообращението е затруднено и кръвта става нечиста. Целият организъм се уврежда, при което крясъкът на апетита стават все по-драстичен, още по-желани стават възбудителните и вредните храни, докато в края апетитът напълно се изроди.
Много хора жадуват за отвратителния плевел тютюна и за бирата, чието вредно въздействие се подсилва чрез отровни, разрушаващи здравето примеси. Но мнозина не спират и дотук. Техният покварен апетит изисква още по-силни напитки, които имат още по-упойващо влияние върху мозъка. Така постепенно се отдават на всяка крайност, докато апетитът напълно победи разсъдъка. Човекът, създаден по подобие на своя Създател, слиза по-ниско и от животното. И мъжество, и чест биват пожертвани на олтара на апетита. Изисква се време, за да се притъпи чувствителността на ума. Това става постепенно, но сигурно. Започва се с угаждане на апетита със силно подправени храни, което от своя страна извращава вкуса и подготвя пътя за всякакъв вид угаждане, докато здравето и умът биват пожертвани на страстта.
Мнозина влизат в брачни отношения, без да са придобили каквото и да било имущество, а нямат и никакво наследство. Не притежават физически сили, нито умствена енергия, за да се подсигурят материално. Точно такива хора най-много бързат да се оженят и да поемат на себе си отговорности, които не осъзнават. Те са лишени от благородни и възвишени чувства. Нямат и представа за задълженията на съпруга и бащата, нито за отговорностите по грижата за нуждите на едно семейство. Те не проявяват повече разум и при увеличаването на семействата си, отколкото при деловите си работи. Именно тези, на които най-много липсват делови усет и които са най-малко способни да си проправят път в живота, точно те изпълват къщите си с деца; докато хората, способни да задоволят материалните си нужди, обикновено си позволяват толкова деца, за колкото могат да се грижат. Неспособните да се грижат за себе си не трябва да имат деца. Имало е случаи, когато много от потомците на такива зле правещи сметките си хора са били изоставяни до нивото на скотове. Нито са били подходящо нахранени, нито подходящо облечени, нито възпитани, а думата “дом” не носи никакъв свят смисъл за тях, нито за родителите им.
Бракът е бил предназначен от Небето за благословение за човека. Но общо погледнато с него се е злоупотребявало дотолкова, че се е превърнал в ужасно проклятие. При встъпването си в брачни отношения повечето мъже и жени се държат така, сякаш единственият въпрос за тях е дали се обичат. Но те трябва да съзнават, че брачните отношения полагат върху тях и други отговорности. Би трябвало да обсъдят дали потомството им ще притежава физическо, умствено и морално здраве. Малцина обаче са тези, които се ръководят от възвишените и благородни мотиви, че обществото има спрямо тях изисквания и те не могат така леко да ги пренебрегнат; че техните семейства упражняват влияние, което възвишава или принизява, което е за добро или за зло.
Обществото е съставено от семейства. И главите на семействата са отговорни за оформянето на обществото. Ако хората, решили да влязат в брачни отношения без необходимото обсъждане, бяха единствените потърпевши, злото не би било толкова голямо и грехът им би бил сравнително малък. Но окаянството, причинено от такива нещастни бракове, се носи и от потомството. Те завещават на децата си живот на истинска мизерия и, макар невинни, те страдат от последиците на безразсъдното поведение на своите родители. Мъжете и жените нямат право да следват импулсите си или сляпата страст при брачните отношения, а след това да създават невинни дечица, които ще преживяват по най-различни начини нещастието, че светът им дава твърде малко радост, твърде малко щастие и затова е бреме.
Децата обикновено наследяват особените характерни черти на своите родители, при което повечето израстват без онова добро влияние, което би могло да коригира този факт. Твърде често те биват притиснати от бедност и мръсотия. В такава обстановка и такъв жив пример около тях какво може да се очаква от децата, когато излязат на сцената на живота, за да действат сами, освен да потънат още по-ниско и недостатъците им да станат още по-драстични във всяко отношение? Така злото у тази категория хора бива увековечено и над потомството им тегне проклятието на бедността, идиотизма и израждането. Такива хора не би трябвало да се женят. Най-малкото ­ не би трябвало да създават невинни дечица, които да споделят тяхното окаянство и така да предават собствените си недостатъци от поколение на поколение. Това е главната причина за израждането на човечеството.
Ако жените от миналото винаги се бяха ръководили от възвишени съображения, съзнавайки, че бъдещите поколения ще бъдат по-благородни или ще пропадат все повече нравствено в зависимост от тяхното поведение, биха заемали здраво становище и не биха свързвали интересите на живота си с мъже със слабост към алкохола и тютюна, които са бавна, но сигурна и смъртоносна отрова, разрушаваща нервната система и принизяваща благородните способности на ума. Ако мъжете предпочитат да си останат “женени” за тези порочни навици, то жените би трябвало да ги оставят на техния избор и на ергенския живот ­ да се наслаждават на нещата, които са си избрали за другари в живота. Жените не би трябвало да се подценяват дотолкова, че да свързват съдбата си с мъже, които нямат контрол над апетита си и чието щастие се състои главно в ядене, пиене и задоволяване на животинските им страсти. Жените невинаги са се вслушвали в разума, а са следвали импулса. Не са чувствали отговорността си, че такава връзка ще завещае на потомството им за цял живот ниска моралност и стремеж към угаждане на извратени страсти за сметка на здравето и дори на живота. Бог ще ги държи отговорни до голяма степен за физическото здраве и за моралния характер, който са предали на бъдещите поколения.
Мъже и жени, покварили собствените си тела чрез порочни навици, са увредили също и своя интелект и са разрушили деликатната чувствителност на душата. Твърде много от тази категория хора са встъпили в брак и са оставили като наследство на своите деца нечистотията на собствената си физическа слабост и своя развален морал. Удовлетворяване на животинските страсти и груба сексуалност характеризират тяхното потомство, което продължава да се изражда от поколение на поколение, увеличавайки в чудовищна степен човешкото окаянство и деградирането на човешката раса.
Болнави или засегнати от болести мъже и жени често в брачните си отношения са егоистично загрижени само за собственото си щастие. Те не са обсъдили сериозно въпроса от гледна точка на благородните и възвишени принципи. И какво би могло да се очаква от тяхното потомство, освен намаляване на физическата и умствената сила? Дали по този начин биха издигнали обществото до по-възвишено ниво, или обратно.
Често болнави мъже са спечелвали чувствата на здрави жени. И понеже са се влюбвали, са считали, че са напълно свободни да встъпят в брак, без да имат предвид, че в тяхната връзка съпругата ще бъде повече или по-малко страдалец в името на болния съпруг. В много случаи здравето на съпруга се е подобрявало, а съпругата е споделяла неговата болест. Той живее до голяма степен от нейната жизненост и тя скоро започва да се оплаква от здравни проблеми. Той удължава своите дни, като скъсява дните на съпругата си. Които се женят по този начин, извършват грях, подценявайки здравето и живота, дадени им от Бога, за да бъдат употребени за Негова слава. Но ако влизащите в брачни връзки по този начин бяха единствените засегнати, грехът не би бил толкова голям. Обаче и техните деца са принудени да страдат от предадените им недъзи. Така болестта се увековечава от поколение на поколение. А ето че мнозина хвърлят цялата отговорност за тази човешка мизерия върху Бога, докато всъщност човешкият неправилен начин на действие е докарал закономерно тези сигурни резултати. Те са хвърлили на обществото бремето на едно ощетено в много отношения поколение; изиграли са своята роля за израждането му и по този начин са увеличили човешкото страдание.
Друга причина за изродеността на днешното поколение по отношение на физическата му сила и моралната му стойност е, че в брак се свързват мъже и жени, чиято възраст се различава значително. Често стари мъже решават да се оженят за млади жени. Чрез това животът на съпруга често пъти се удължава, докато съпругата трябва да чувства липсата на онази жизненост, която е придала на възрастния си съпруг. Не е дълг на жената да жертва живота и здравето си, дори и да обича човека, който е много по-стар от нея. Тя би трябвало да се води от по-висши съображения, отколкото да мисли единствено за собствения си интерес. Необходимо е да обсъди в какво състояние ще бъдат родените от нея деца? Още по-лошо е, когато млади мъже се оженят за значително по-възрастни от тях жени. Поколението от такива връзки, при които съществува голяма разлика във възрастта, в много случаи не притежава умствено равновесие. Липсва им и физическа сила. Често пъти в такива семейства децата проявяват най-различни особено мъчителни черти на характера, умират преждевременно, а на тези, които достигнат зрелост, в повечето случаи им липсват физическа и морална сила, както и морална устойчивост.
Такъв баща рядко е подготвен с отслабващите си сили и способности правилно да ръководи младото си семейство. Децата имат странни черти в характера и постоянно се нуждаят от противодействащо на тези черти влияние, за да не стигнат до провал. Не получават правилно възпитание. Тяхната дисциплина в повечето случаи е продиктувана от импулса поради възрастта на бащата. Той е склонен към неуравновесени чувства. Веднъж се показва прекалено снизходителен, докато в друг случай е ненужно строг. Всичко в такива семейства върви зле и окаянството в дома значително нараства. По този начин в света се хвърлят множество човешки същества, които са бреме за обществото. Родителите им са отговорни до голяма степен за развитите в тях характери, които от своя страна се предават от поколение на поколение.
Хора, които увеличават броя на децата си въпреки предупрежденията на разума, са престъпници на последните шест предписания от Божия закон, определящи дълга на човека към неговия ближен. Те съдействат за израждането на човешката раса и за още по-голямото затъване на обществото, като по този начин навреждат на ближните си. Щом Бог зачита така правата на ближните, няма ли да прояви грижа и по отношение на най-близките и най-святите отношения? Щом едно врабче не пада на земята без Той да забележи, ще отмине ли родените в този свят деца, болни физически и умствено, осъдени да страдат повече или по-малко през целия си живот? Няма ли да поиска сметка от родителите, на които е дал силата на разума, а те са є обърнали гръб, за да станат роби на страстта и в резултат цели поколения да носят белега на техните физически, умствени и морални недостатъци? И в прибавка към страданието, което са завещали на децата си, не им оставят нищо друго, освен бедност. Не могат да ги възпитат ­ мнозина не виждат и необходимост от това, нито биха могли, дори да искаха, за да противодействат доколкото е възможно на окаяната им наследственост и да я коригират. Родителите не трябва да увеличават броя на децата си повече, отколкото биха били способни да им осигурят добро възпитание и грижи. По едно дете в ръцете на майката всяка година, това е голяма несправедливост спрямо нея. Това намалява, а често пъти и разрушава обществената є полезност и увеличава окаянството на дома. Ограбва децата от онази грижа, възпитание и щастие, които родителите трябва да чувстват за свой дълг да им дарят.
Съпругът нарушава брачната клетва и възложените му от Бога задължения, когато не зачита здравето и щастието на съпругата си чрез увеличаване на товарите и грижите є поради многобройни майчинства. “Мъже, обичайте жените си, както Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.” “Така и мъжете са длъжни да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос ­ за църквата” (Ефесяни 5:25,28-29).
Виждаме, че тази свята заповед е почти изцяло пренебрегвана, даже и от изповядващите се за християни. Накъдето и да обърнете погледа си, можете да видите бледи, болнави, обременени с грижи, разсипани, разочаровани, убити духом жени. Те са общо взето претоварени и жизнената им сила е изчерпана от чести бременности. Светът е изпълнен с подобия на човешки същества без всякаква стойност за общество. Мнозина са непълноценни в умствено отношение, а много от притежаващите природни дарби не ги използват за полезни цели. Те не са годни за правилен начин на живот и единствената причина е, че броят на децата се е умножавал по-бързо, отколкото възможността да бъдат добре отгледани и възпитани и са били оставяни да растат като животни.
В този век децата понасят повече или по-малко заедно с родителите си последствията от нарушението на здравните закони. Начинът, по който са ги третирали още от самото им детство, е в постоянно противоречие със законите на тяхното същество. Те са обременени с мизерна наследственост на болести, немощ и деградация още преди раждането си поради слабостите на родителите си. И това ще им влияе в по-голяма или по-малка степен през целия живот. Тази лоша ситуация се утежнява още повече от факта, че родителите продължават да следват погрешен начин на действие по отношение на физическото развитие на децата си през време на детството им, което често пъти има за резултат унищожаването и на малкото останала им жизненост. С тях е било злоупотребено и това ги завежда рано в гроба. Често ще чуете родители да обвиняват Божието Провидение, че е откъснало децата им от техните прегръдки. Но нашият небесен Баща е твърде мъдър, за да сгреши и твърде добър, за да извърши нещо погрешно. Той не намира никакво удоволствие в това да вижда, че творенията Му страдат. Хиляди са се провалили в живота, понеже родителите им не са действали в съгласие с природните закони. Влияли са се от импулси, вместо да следват съображенията на здравия разум и да имат постоянно предвид бъдещото благополучие на своите деца.
Първата и най-голяма цел, която трябва да се постигне при отглеждането на децата, е здравото телосложение, което до голяма степен ще подготви пътя за умственото и моралното възпитание. Физическото и моралното здраве са тясно свързани помежду си. Каква огромна отговорност лежи върху родителите! Те трябва да преценяват нещата още преди раждането на децата си.
Много деца получават много по-малко внимание от родителите си, отколкото един добър фермер се грижи на безсловесния си добитък. Особено бащите често пъти се провиняват в проявяването на по-малко грижа за съпругата и децата си, отколкото за своя добитък. Добрият фермер намира време да се грижи и да мисли как по най-добрия начин да отглежда своето стадо, а особено ­ своите ценни коне. Внимава да не се претоварват, да не се прехранват и да се предпазват, когато са изпотени, да не им се случи нещо… Отделя време и грижи стадото му да не бъде увредено поради небрежност, излагане на студ или каквото и да било неподходящо третиране. Внимава увеличаващият се брой на малките в стадото да не подбие цената му. Грижи се животните му да бъдат хранени на редовни интервали и знае точно какво количество работа могат да извършат, без да пострадат. За да постигне това, той им осигурява само най-здравословната храна и то в подходящо количество и на правилни интервали. Следвайки по този начин повелята на разума, фермерите имат успех и запазват силата на своите животни. Ако интересът на всеки баща към съпругата и децата му съответстваше на грижата за неговия добитък в същата степен, в която техният живот е по-ценен от живота на безсловесните твари, във всяко семейство щеше да се види пълна реформа и човешкото окаянство би било далеч по-малко.
Родителите трябва да проявяват голяма грижа за осигуряването на най-здравословни храни за себе си и за своите деца. В никакъв случай не трябва да поставят на трапезата си храна, за която разумът им казва, че не води до добро здраве, но би навредила на организма и би увредила храносмилателните органи. Родителите не разсъждават от причина към следствие за децата си, както правят това за своя добитък. Не разсъждават, че да се преуморяват, да ядат след усилен труд, когато са много изтощени или разгорещени, това вреди на здравето на хората, също както на безсловесните животни и полага основите на недобро телосложение.
Ако родителите или децата се хранят нередовно и приемат храна в твърде големи количества ­ даже и най-здравословната, ­ това уврежда организма. Ако при това храната е от неподходящо качество или е приготвена с животинска мазнина и трудно смилаеми подправки, резултатът е още по-лош. Храносмилателните органи ще бъдат тежко обременени и изтощеният организъм ще бъде оставян на слепия случай за почивка и възстановяване на силата. Жизненоважните органи скоро ще се увредят и разрушат. Ако се счита, че грижа и ред са необходими за животните, в такъв случай те са много по-важни за човешките същества, създадени по образа на своя Творец, тъй като са много по-ценни, отколкото немите създания.
В много случаи бащата проявява твърде малко разум и много по-малка грижа за съпругата и за потомството си и преди, и след раждането му, отколкото за своя добитък, който има или ще има малки. На майката в много случаи се позволява да се труди от сутрин до вечер преди раждането и да се преуморява, приготвяйки различни нездравословни храни, за да угоди на извратения вкус на семейството си или на гостите. Силите є трябва да бъдат нежно щадени. Приготвянето на здравословна храна изисква двойно по-малко време, средства и труд, а всичко е много по-хранително.
На бъдещата майка се разрешава да работи свръх силите си. Тя рядко бива облекчавана от товарите и грижите си. И този период, който би трябвало да бъде за нея преди всичко време за почивка, е време на преумора, тъга и мрачно настроение. Чрез твърде голямото напрежение тя от своя страна лишава детето си от онази храна, която природата е определила за него и чрез прегряването на кръвта си му дава кръв с лошо качество. Така то бива ограбено от своята жизненост, от физическа и умствена сила. Бащата трябва да се научи как да прави бъдещата майка щастлива. Не бива да си позволява да идва вкъщи с намръщено чело. Ако има служебни проблеми, не трябва да ги споделя с нея, освен ако действително е необходимо да се посъветва с жена си. Тя има да понася достатъчно собствени грижи и изпитания, за да бъде нежно щадена от всеки ненужен товар.
Майката твърде често се сблъсква със студенина от страна на бащата. Ако не всичко върви точно толкова приятно, колкото той би желал, съпругът започва да обвинява съпругата си и проявява безразличие към нейните грижи и ежедневни проблеми. Мъжете, които вършат това, действат пряко срещу собствените си интереси и щастие. Майката се обезкуражава. Надеждата и веселото настроение чезнат от нея. Тя върши работата си механично, знаейки, че просто трябва да я извърши, което пък скоро ощетява физическото и умственото є здраве. Раждат се деца, страдащи от различни болести, и Господ държи родителите отговорни до голяма степен; защото техните погрешни навици са причинили болестите на още неродените им деца, от които ще са принудени да страдат през целия си живот. Някои са така обременени със слабост, че живеят съвсем кратко. Майката с тревога бъди над живота на детето си и е смазана от скръб, когато трябва да затвори очите му. Често тя счита Бога за Автор за цялото си нещастие, докато всъщност родителите са убийците на собственото си дете.
Бащата трябва да помни, че неговото държание към съпругата му преди раждането на детето чувствително влияе на душевното є състояние през този период и ще има много общо с характера, който детето ще развие. Много бащи са били така обладани от желанието бързо да придобият собственост, че по-висшите съображения са били пожертвани. Други са били престъпно небрежни към майката и към бъдещето си дете. Твърде често животът им е бил жертван пред силното желание за трупане на богатство. Мнозина не понасят тежкото наказание за своето погрешно поведение и си затварят очите за резултатите от него. Положението на съпругата понякога не е по-добро от това на един роб, а често тя е еднакво виновна заедно със съпруга си в пилеенето на физическите си сили, за да се придобият средства и да се живее модно. Престъпление е такива хора да имат деца, защото тяхното потомство ще бъде лишено от физическа, умствена и морална стойност и ще носи окаяния, тежък, явен, егоистичен отпечатък на своите родители. А светът ще носи проклятието на тяхната низост.
Задължение на всеки човек е да действа с разум по отношение и на труда си. Не трябва да изчерпва неразумно силите си, защото с това не само носи страдание на себе си, но чрез своите грешки нанася безпокойство, страх, умора и страдание на онези, които го обичат. Кой изисква това огромно количество работа? Невъздържаността в ядене и пиене и желанието за богатство! Ако апетитът се контролираше и се приемаше само здравословна храна, биха се спестили толкова разходи, че хората не биха били принудени да работят свръх силите си и с това да нарушават здравните закони на организма си. Желанието на мъже и жени да трупат собственост не е греховно, ако в усилията си не забравят Бога и не престъпват и най-малката от шестте заповеди на Йехова, определящи задължението на човека към неговия ближен; ако не се поставят в положение на невъзможност “да прославят Бога с телата и душите си, които са Негови”. Ако в бързането си да забогатеят те претоварват силите си, изчерпвайки своята енергия и нарушавайки законите на своето тяло, всъщност се поставят в положение, в което не могат да отдават на Бога съвършена служба и вършат грях. Така придобитата собственост е получена на огромна цена.
Усиленият труд и тревожните грижи често пъти правят бащата нервен, нетърпелив и прекалено взискателен. Той не забелязва изморения поглед на майката, която се е трудила с по-слабите си сили толкова много, колкото и той ­ по-силният. Той самият е ощетен от това, че, притиснат от работа и неспокойна прибързаност да забогатее, губи до голяма степен чувството си за дълг към своето семейство и не може да прецени правилно издръжливостта на най-близките си. Често разширява фермата си, което изисква увеличаване на наетите работници и по необходимост увеличава домакинските задължения. Съпругата всеки ден съзнава, че върши много повече работа, отколкото е силата є, но въпреки това се залъгва с мисълта, че работата може да бъде свършена. Тя постоянно “взема назаем” от бъдещето, изразходвайки резервните си източници на сила и живее с взет назаем капитал. По времето, когато ще се нуждае от него, силата не ще бъде на нейно разположение. И ако не изгуби живота си, тялото є ще е грохнало безвъзвратно.
Ако бащата беше запознат с физическите закони, може би по-добре щеше да разбира своите задължения и отговорности. Би видял, че е виновен едва ли не в убийство на децата си, принуждавайки майката да работи свръх силите си преди раждането за пари и имот, който да им остави. Децата се отглеждат в живот на страдание и често пъти ги полагат преждевременно в гроба, като слабо си дават сметка, че собственото им погрешно поведение е довело до този резултат. Колко по-добре би било майката и децата да бъдат защитени от изтощителен труд, от безпокойство и грижи. Да се осигури на децата добра физика и да им се предостави възможност да си проправят сами път в живота, като разчитат не на имуществото на баща си, а на собствената си енергия и сила. Така получената опитност би била за тях от много по-голяма стойност, отколкото къщи и земи, купени със здравето и на майката, и на децата.
Изглежда съвършено естествено някои мъже да са навъсени, егоистични, взискателни и деспотични. Те никога не са успели да научат урока на себевладението и не желаят да обуздават неразумните си чувства, каквито и да са последиците. Такива хора ще трябва да плащат, като гледат своите партньорки в живота болнави и с отпаднал дух, а децата си ­ носещи особеностите на собствените им неприятни черти на характера.
Дълг на всяка брачна двойка е внимателно да избягва да наранява взаимно чувствата си. Те трябва да контролират всеки поглед и изразяване на нетърпение и гняв. Трябва да се стремят да се правят един друг щастливи и в малките, и в големите неща, проявявайки нежна тактичност и грижа, както и признателност за всеки акт на любезност ­ дори и за малките учтивости. Тези на пръв поглед дребни неща не трябва да бъдат пренебрегвани, защото те са толкова важни за щастието в дома, колкото храната за физическата сила. Бащата трябва да насърчава своята съпруга и майка на децата си да разчита на неговите дълбоки чувства. Любезни, весели, окуражаващи думи от този, на когото тя е поверила щастието на живота си, ще бъдат много по-полезни за нея, отколкото каквото и да било лекарство. А радостните лъчи светлина, които такива думи на симпатия ще внесат в сърцето на съпругата и майката, ще се отразят обратно към сърцето на съпруга и бащата.
Съпругът често ще вижда своята партньорка претоварена от грижи и изтощена, остаряваща преждевременно в неспирен труд за приготвяне на храна, изисквана от опорочения вкус. Той удовлетворява апетита си, като яде и пие неща, коствали много време и труд, за да бъдат приготвени и поставени на масата, но всъщност ­ нездравословни и правещи хората, които ги консумират, нервни и раздразнителни. Съпругата и майката рядко е свободна от главоболие. Децата също страдат от последиците на нездравословното хранене. Налице е и голяма липса на търпение и привързаност между родители и деца. Всички страдат заедно, защото здравето е било пожертвано на олтара на разюздания апетит. Още преди раждането му на детето са предадени болест и нездрав апетит. Раздразнителността, нервността и унинието, преживявани от майката, ще маркират характера и на детето є.
Ако майките в миналото бяха информирани по отношение законите на човешкия организъм, биха разбрали, че физическата им сила, духът на техните нрави и умствените им способности до голяма степен ще бъдат възпроизведени в тяхното потомство. Невежеството им по този въпрос, от който зависят толкова много важни неща, е престъпление. Много жени никога не би трябвало да стават майки. Тяхната кръв е изпълнена със скрофулоза, предадена им от техните родители и увеличена чрез собствения им безразсъден начин на живот. Интелектът им е принизен и е станал роб на животинския апетит. Децата, създадени от такива родители, са страдалци и са от малка полза за обществото.
Една от най-главните причини за духовната деградация на човечеството до днес е, че съпругите и майките, които би трябвало да имат благотворно влияние върху обществото и да издигнат нормите на морала му, са останали слепи за обществения си дълг поради множеството си домашни грижи, поради модния унищожаващ здравето начин на готвене, а също и в резултат на твърде честите майчинства. Майките са принуждавани да страдат ненужно, физиката им е отслабва и умът се изтощава поради драстичното изчерпване на жизнените им резерви. Потомството им е ощетено от тяхната немощ и е захвърлено в обществото като зле подготвена и зле възпитана категория хора като безполезно бреме.
Ако тези майки бяха родили по-малко деца и ако бяха внимателни да живеят с храна, която би съхранила физическите и умствените им сили, така че нравствеността и разумът у тях да доминират над животинското, биха възпитали децата си за полезен живот, за блестящо украшение на обществото.
Ако родителите от миналите поколения бяха имали решителни и твърди цели, ако бяха поддържали тялото си като слуга на духа и не бяха позволявали на разума си да робува на животинските страсти, днес по земята би имало съвсем различни хора. Ако по време на бременността майката винаги би запазвала самоконтрол, разбирайки че дава отпечатък на характера на бъдещите поколения, сегашното състояние на обществото не би било така плачевно, каквото е.
Всяка жена, която ще става майка, независимо от обкръжението си и от обстоятелствата, постоянно трябва да поддържа у себе си щастливо, ведро, мирно настроение, знаейки, че всичките є усилия в тази насока ще бъдат стократно възнаградени от физическото и моралното състояние на потомството є. Но това не е всичко! Тя може да си изгради навик за оптимистично, положително мислене и така да постигне ведра душевност и да разпръсква собственото си щастие и приятно настроение над семейството си и над всички, с които контактува. До голяма степен ще се подобри и физическото є здраве. Нова сила ще оживи изворите на живота є. Кръвообращението є няма да е забавено, както е в случая, когато се поддава на отчаяние и мрачно настроение. Умственото и моралното є здраве ще укрепнат чрез жизнерадостния є дух. Силата на волята ще може да се съпротивлява на впечатленията на ума и ще се окаже мощен успокоител на нервите. Децата, ограбени от онази жизненост, която би трябвало да наследят от своите родители, ще имат добрите є грижи. Чрез по-голямо съобразяване със законите на техния организъм ще последват по-добри резултати.
Кърмаческият период, в който детето се храни от майката, е критичен. Докато кърмят децата си, на много майки се налага да работят усилено. Кръвта им се сгорещява, когато часове наред готвят около печката. От това кърменето сериозно бива ощетявано ­ и то не само чрез нездравата храна, приета от майчината гръд. Кръвта на майката е токсична и непълноценна и поради нездравословното є хранене, направило целия є организъм трескав. Детето се повлиява и от настроението є. Ако тя е нещастна, лесно възбудима, раздразнителна, ако дава израз на избухванията и на страстите, храната, която детето получава от нея, ще бъде токсична, и често ще причинява колики, спазми, а в някои случаи и конвулсии, и припадъци.
Характерът на детето се повлиява повече или по-малко и от храната, приета от майката. Колко е важно тогава кърмачката да поддържа спокойно настроение, като упражнява съвършен контрол над духа си. По този начин кърмата є не се уврежда, а спокойният и уверен начин, по който се отнася с детето, ще окаже твърде голямо влияние върху оформянето на психиката му. Ако е нервно и лесно възбудимо, грижовният и спокоен начин, по който майката ще се държи към него, ще има успокояващо и коригиращо влияние. Здравето на детето ще се подобри твърде много.
С децата до голяма степен се злоупотребява чрез неподходящо хранене. Когато са раздразнени, обикновено им дава да ядат, за да се успокоят, докато в повечето случаи самата причина да са раздразнителни, е, че са приели твърде много храна. Допълнителната храна още повече влошава положението, защото стомахът им вече е бил достатъчно претоварен.
Децата общо взето още от люлката биват учени да глезят апетита си и да мислят, че живеят, за да ядат. Майката може да направи много за формирането на характера им в периода на детството. Може да ги научи да контролират апетита си или пък да му се подчиняват като бъдещи чревоугодници. Тя често планира извършването на определена работа през деня. И когато децата я смущават, вместо да си отдели време да успокои техните малки грижи и да ги разсее, твърде често им дава нещо да ядат, за да се успокоят, което постига целта си за кратко време. Но в крайна сметка влошава още повече нещата. Стомахът на детето е претоварван с храна, от която няма и най-малка нужда. Докато всъщност всичко, което се е изисквало, е малко от майчиното време и внимание. Но тя счита времето си за твърде скъпо, за да го посвети на общуване със своите деца. Може би грижата да нареди къщата си с вкус заради одобрението на гостите и да приготви храната според последната мода са за нея по-висши съображения от щастието и здравето на децата й?
Невъздържаността в ядене и в работа изтощават родителите, правят ги нервни и неспособни правилно да изпълняват своя дълг към децата си. Три пъти дневно родители и деца се събират около масата, отрупана с голямо разнообразие от модни храни. Трябва да се оценят заслугите на всяко ястие. А може би майката се е трудила до изтощение и не е в състояние да приеме и най-простата храна, ако първо не си почине. Храната, за която тя се е трудила непосилно, е съвършено неподходяща за нея по което и да е време, но особено силно обременява храносмилателните органи, когато кръвта е сгорещена и организмът е изтощен. Които продължават по този начин да нарушават законите на своето тяло, ще бъдат принудени да плащат последствията в някой период от живота си.
Фактът, че твърде много жени са нервни, със стомашни проблеми и с всички произтичащи от това злини има своите причини. Резултатът е следствие на причината. Невъзможно е един човек, свикнал на невъздържание, да бъде търпелив. Такива хора трябва първо да реформират навиците си, да се научат да живеят здравословно и след това няма да им бъде трудно да бъдат и търпеливи. Много сякаш не съзнават връзката между ума и тялото. Ако организмът е разстроен от неподходяща храна, мозъкът и нервите също са засегнати и най-малкото нещо ги дразни. Малките трудности за тях са високи като планини. Намиращите се в това състояние са негодни правилно да възпитават децата си. Животът им е белязан с крайности. Понякога са много снизходителни, в други случаи строги, укоряващи и за най-незначителните постъпки, които не си заслужава да бъдат дори забелязани.
Майката често изпраща децата си далеч от своето присъствие, защото смята, че не може да понася шума от техните весели лудории. Но когато майчиното око не бди над тях, за да одобри или да прекрати нещата в подходящото време, често възникват неприятни спорове, докато и една дума от нея би оправила положението. Децата бързо се уморяват, желаят промяна и отиват на улицата да се забавляват. Техните чисти и невинни умове биват тласнати в лоши компании и по този начин неподходящите другари развалят добрите нрави. Майката често “проспива” интересите на децата си, но в края мъчително ще се събуди, когато порокът стане явен. Семето на злото е посадено в техните млади умове и обещава изобилна жетва. И тогава є е чудно как децата є са били способни на такова зло. Родителите трябва да започнат навреме да всаждат в детските умове принципите на доброто и правото. Майката трябва да бъде с децата си колкото е възможно повече и да сее скъпоценни семена в сърцата им.
Времето є принадлежи по специален начин на нейните рожби. Те имат право на него както никой друг. В много случаи тя е пропуснала да дисциплинира децата си, защото твърде много от времето си е прекарала в кухнята или в приготвяне на облекло според модата, за да подхранва гордостта в малките им сърца. И за да усмири неспокойните си деца, тя им дава кейкове. Но бледите им личица свидетелстват за факта, че майката е извършила всичко възможно, за да унищожи и останалите им сили. Храносмилателните им органи постоянно са били претоварвани и не им е давана никаква почивка. Черният дроб е станал неактивен, кръвта е нечиста, а децата ­ болнави и раздразнителни, защото са истински роби и страдалци на невъздържанието и им е невъзможно да проявяват търпение.
Родителите се учудват, че децата им са много по-трудни за контролиране, отколкото самите те в своето детство. Но в повечето случаи собственото им неразумно поведение ги е направило такива. Количествата храна, които слагат на масите си и карат децата си да ги изяждат, постоянно възбуждат техните животински страсти и отслабват моралните и интелектуалните им способности. Много деца страдат от диспепсия още от младостта си поради грешките при отглеждането и възпитанието им от техните родители. Бащите и майките ще трябва да дават сметка пред Бога за това отношение към своите деца.
Много родители не са пример за подражание по себевладеене. Те самите си угаждат на апетита и създават у децата си още от детството им навика да ядат и пият без ограничения. Такива ще бъдат и навиците в младостта им. Желанията им не са били ограничавани и, когато пораснат, те не само ще се поддават на общите традиции на невъздържанието, но ще отидат още по-далече в себеугаждането. Ще си избират по собствено усмотрение приятели, макар и покварени. Няма да понасят никакво ограничаване от своите родители. Ще отпуснат юздите на животинските си страсти и малко ще зачитат добродетелта. Това е причината, поради която понастоящем сред младите съществува толкова малко чистота, морал и нравственост. Това е и основната причина хората толкова малко зачитат Божия закон. Някои родители нямат контрол и над самите себе си. Не контролират собствения си покварен апетит, нито своя темперамент, подчинен на страстите. Затова не могат да възпитат и децата си на въздържание по отношение на апетита, нито да ги научат да се самоконтролират.
Много майки смятат, че нямат време да наставляват децата си. И за да ги “махнат от главата си” да не им пречат с техния шум и детинщини, ги изпращат на училище. Класната стая не е най-доброто място за деца, наследили слабо здраве. Класните стои общо взето не са устроени с оглед да се запази здравето на децата, но строителството да излезе по-евтино. Стаите не могат да бъдат проветрявани, без децата да се излагат на риск от тежки простуди. Седалките рядко са направени така, че учениците да могат да седят удобно и да поддържат изправена стойка, осигуряваща нормална работа на белите дробове и сърцето. Малките деца много лесно могат да бъдат оформени според желанията ни и затова, като им създаваме подходящи навици за изправена стойка те могат да придобият правилно и здравословно телосложение. Разрушително за здравето и живота на малките деца е да седят от три до пет часа дневно в класната стая, наведени над зле конструирани и неудобни чинове, да дишат нечистия въздух, замърсен от присъствието на много хора. Слабите бели дробове биват засегнати. А мозъкът, от който целият организъм черпи нервна енергия, отслабва поради това, че е принуждаван да работи активно, преди нервната система да е достатъчно зряла и силна, за да понася умората.
В класната стая се поставят основите на много и най-различни заболявания, но по-специално мозъкът, най-деликатният от всички органи, в много случаи е бил преждевременно увреждан чрез твърде голямо натоварване. Това често е предизвиквало възпаление, а след това оток на мозъка и конвулсии с техните смъртоносни резултати. Така животът на много деца е бил пожертван от прекалено амбициозни майки. А от онези, чийто организъм очевидно е имал достатъчно сила, за да издържи на това третиране, мнозина ще носят последиците през целия си живот. Нервната система дотолкова е изчерпана, че след като стигнат до зрелост, те няма да могат да понасят голямото умствено напрежение. Силата на някои деликатни части от мозъка, изглежда, е била изразходвана.
Но не само физическото и нервно-психическото здраве на децата е било поставяно в опасност от изпращането им на училище в твърде ранна възраст. Те губят и от морална гледна точка. Там имат възможност да общуват с деца с лошо възпитание и обноски, които са груби, лъжат, псуват, крадат, мамят и намират удоволствие в това да предават своя порочен опит на по-малките. Оставени сами на себе си, малките деца научават с много по-голяма готовност лошото, отколкото доброто. Злите навици най-добре подхождат на естественото сърце. При това видяното и чутото в детството се врязва дълбоко в ума и лошото семе бива посято в младите сърца, за да се вкорени и да даде отровните си плодове, които някога ще наранят сърцата на родителите.
През първите шест или седем години от живота на детето трябва да се обръща специално внимание по-скоро на физическото му развитие и възпитание, отколкото на умственото. След този период, ако физическото състояние е добро, трябва вече да се работи и по двете. Детството се простира до шест-седемгодишна възраст. Дотогава детето трябва да бъде оставено като малко агънце да тича около къщи и в двора с радостен дух, да играе и да скача, свободно от всякаква грижа и притеснение.
Родителите, особено майките, трябва да бъдат единствените учители на детския ум. Не е необходимо да ги възпитават от книги. Децата обикновено са любознателни и искат да научат много за нещата в природата. Те питат за всичко, което виждат и чуват, и родителите трябва да използват тази възможност, за да ги наставляват и да отговарят търпеливо на техните детски въпроси. По този начин могат да спечелят предимство над неприятеля и да укрепят умовете на децата си, да засаждат добри семена в сърцата им и да не дават възможност злото да пусне корен. Наставленията на майката, дадени с любов, са точно това, което е нужно на децата за формирането на характера им в тази крехка възраст.
Първият важен урок, който трябва да научат, е да могат да въздържат апетита си. Дълг на майките е да обръщат внимание на нуждите им, като ги успокояват и отвличат вниманието им, вместо да им дават храна и така да ги приучват, че яденето е лекарство за всички болки на живота.
Ако родителите биха живели здравословно и биха се задоволявали с проста диета, много разходи биха били спестени. Бащата нямаше да е задължен да работи свръх силите си, за да успее да задоволи нуждите на семейството си. Простата диета не би възбуждала неподходящо нервната система и животинските страсти и не би предизвиквала навъсеност и раздразнителност. Ако се приемаше само проста храна, човек би запазил бистра главата си, здрави ­ нервите и стомаха си. Един чист организъм не би губил апетит, а и сегашното поколение би било в много по-добро състояние. Но дори и сега, в този късен стадий, нещо би могло да се направи за подобряване на здравето. Необходими са умереност и въздържание във всичко. Един баща с добър самоконтрол няма да се оплаква от липсата на разнообразие на масата. Здравословният начин на живот ще подобри състоянието на семейството във всяко отношение и ще даде на съпругата и майката свободно време, за да го посвети на децата си. Голямата грижа на родителите ще бъде по какъв начин да възпитават рожбите си, за да станат полезни хора за този свят, а след това и за небето. Те ще бъдат доволни да ги виждат облечени в чисти, семпли, но удобни дрехи, свободни от украшения, бродерии и натруфеност. Ще се трудят сериозно да видят у тях “вътрешното украшение на кротък и смирен дух, което е много ценно в очите на Бога”.
Преди да напусне дома си, за да отиде на работа, бащата християнин ще събира семейството около себе си и ще се прекланя пред Бога, поверявайки го на грижата на Великия Пастир. И след това ще отива на работа, придружен от любовта и благословението на своята съпруга и от обичта на децата си. Това ще радва сърцето му в часовете на труд. А майката, осъзнаваща своя дълг, ще разбира задълженията си по отношение на децата, когато бащата отсъства. Ще чувства, че живее за съпруга си и за рожбите си. Чрез правилно възпитание на децата, чрез обучаването им в навици на въздържание и самоконтрол и чрез поучаването им на техния дълг към Бога, тя ще ги подготвя да станат полезни за този свят, да издигат моралните образци в обществото, да почитат и да са послушни на Божия закон. С търпение и постоянство благочестивата майка ще наставлява рожбите си, като им предава “правило след правило, заповед след заповед”, не по груб и принуждаващ начин, но с любов и с нежност, печелеща сърцата им. Те ще оценят нейните уроци на обич и с радост ще се вслушват в думите є.
Вместо да изпраща децата си далече от своето присъствие, за да не я смущават със своя шум и с това, че безброй пъти ангажират нейното внимание, тя ще чувства, че не би могла по-добре да употреби времето си от това да умиротворява техните неспокойни, активни умове с развлечения или с леки, приятни занимания. Майката ще бъде щедро възнаградена за усилията си, когато си отделя време да измисля по някое забавление за децата си.
Малките са общителни и по правило не обичат да се чувстват сами. Майката трябва да съзнава, че в повечето случаи мястото им у дома е в стаята, която тя ползва. Това є позволява да ги наблюдава и да бъде готова да изглажда малките недоразумения, когато я помолят, да поправя погрешните навици, егоизъм или страсти, както и да може да насочва правилно тяхното мислене. Децата смятат, че това, което им харесва, ще бъде приятно и на майка им. Затова за тях е съвсем естествено да се съветват с нея за детските си проблеми, които ги тревожат. Затова тя не трябва да наранява сърцата на своите чувствителни рожби, като се отнася с безразличие към въпросите им и като отказва да бъде смущавана заради такива незначителни неща. Това, което може би е дребно или незначително за нея, е от огромно значение и важност за децата. Един малък съвет или предупреждение, дадени навреме, често са от много голяма стойност. Един одобрителен поглед, една дума на насърчение и похвала от майката хвърля слънчев лъч в младите сърца за целия ден.
Първото наставление, което децата трябва да получат от майката в детството си, трябва да бъде за тяхното физическо здраве. Трябва да им се разрешава само проста храна и то от такова качество, че да запазва здравето им в най-добро състояние. Тя трябва да бъде приемана само на определени интервали, не по-често от три пъти дневно, а и две хранения биха били по-добри от три. Ако децата се възпитават правилно, скоро ще научат, че не могат да получат нищо чрез плач или сръдня. Разумната майка няма да държи преди всичко на собствения си комфорт в момента, но на тяхното бъдещо добро. А за тази цел е необходимо да ги научи на важното умение да контролират апетита си, а също и на себеотрицание, така че да се хранят, да пият и да се обличат съобразно изискванията на здравето. Добре възпитаното семейство, което обича Бога и Му се покорява, ще бъде радостно и щастливо.
Когато се върне от работа, бащата няма да носи със себе си у дома своите грижи. Ще чувства, че домът и семейният кръг са твърде свещени, за да бъдат помрачавани с неприятни теми и тревога. Когато е напускал дома си, той не е оставял своя Спасител и своята религия зад гърба си. И двете са го придружавали. Сладкото влияние на неговия дом, благословението на неговата съпруга и любовта на децата му са правили товара лек и той се връща в къщи с мир в сърцето си и думи на весело насърчение за жена си и децата си, които го очакват с радост. Когато се преклони със семейството си пред Бога, за да произнесе своите благодарствени молитви за запазващата Му грижа над него самия и над обичните му през деня, Божии ангели се събират в стаята и отнасят горещите молитви на богобоязливите родители в небето като сладък тамян. И благословения идват в отговор на тези молитви.
Родителите трябва да създават у децата си убеждението, че е грях да се съветват с апетита си в ущърб на здравето. Трябва да утвърдят в умовете им факта, че като нарушават законите на своя организъм, съгрешават срещу Създателя. Ограничаването на така възпитаните деца няма да е трудно. Те няма да са подчинени на раздразнителен и променлив нрав, но ще са в добро състояние, в което ще могат да се радват на живота. Такива деца ще разбират своите морални задължения и с много по-голяма готовност ще ги изпълняват. Деца, които са били научени да покоряват волята и желанията си на своите родители, много по-леко и по-охотно ще се покоряват на Бога и ще се поддават на ръководството на Христовия Дух. Защо толкова много хора, твърдящи, че са християни, имат трудности, които обременяват църквата? Защото не са били правилно възпитани в детството си и са били оставени до голяма степен сами да оформят характера си. Техните погрешни навици и недобрите им предразположения не са били коригирани. Те не са били научени да се покоряват на волята на родителите си. Цялата им религиозна опитност носи последиците на тяхното възпитание в детството. Те не са били контролирани тогава. Израснали са недисциплинирани и сега им е трудно да се подчинят на чистата дисциплина на Божието слово в своята религиозна опитност. Затова родителите трябва да съзнават отговорността, която лежи върху тях, да подготвят децата си за техния религиозен живот.
Които се отнасят към брачната връзка като към едно от свещените тайнства на Бога, защитени чрез Неговата свята заповед, ще се ръководят от изискванията на разума. Ще размислят внимателно върху всяка привилегия, която брачната връзка им дава. Такива хора ще чувстват, че децата им са скъпоценности, които Бог им е поверил да опазят, да “полират” чрез дисциплина у тях всяка груба повърхност, за да се яви блясъкът им. Ще чувстват, че им е възложен най-възвишеният дълг: да формират техните характери така, че те да могат да вършат добро в живота си, да благославят околните със своята светлина и светът да е по-добър поради това, че те са живели в него. И накрая да се окажат годни за по-висшия живот, за по-добрия свят, където да сияят в присъствието на Бога и на Агнето през вечността (“Как да живеем”, №2, стр. 25-48).