54. БОЛЕСТТА И НЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ, глава 4– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Глава 4

Когато в едно семейство влезе тежка болест, много е необходимо всеки от членовете му да обръща сериозно внимание на личната си хигиена и на диетата си, за да запази доброто си здравословно състояние и да укрепи силите си срещу болестта. Много важно е също болничната стая още от самото начало да бъде подходящо проветрявана. Това ще бъде от полза за болния, а е много необходимо и за хората, принудени да остават дълго в болничната стая. В нея трябва да се поддържа постоянна температура. Това не винаги може правилно да се прецени от посетителите му, защото някои хора се нуждаят от повече топлина, отколкото други, и биха се чувствали добре в стая, която за околните ще изглежда неприятно затоплена. И ако би се позволило всеки от тях да регулира температурата по свой вкус, тя би била всичко друго, само не и равномерна. Понякога би било мъчително топло за пациента, а в друго време ­ твърде студено. Това има вреден ефект върху него. Ако близките му поради безпокойство и бдение са лишени от сън и са внезапно събуждани през нощта, за да обслужват болния, са предразположени към настиване. Такива хора не са верни “термометри” за здравословната температура в една болнична стая. Тези неща могат да изглеждат незначителни, но влияят много за възстановяването на болния. В много случаи животът му бива поставян в опасност чрез драстични промени на температурата в стаята му.
При хубаво време болният в никакъв случай не трябва да бъде лишаван от обилен приток на чист въздух. Стаята му може би невинаги ще е такава, че да позволи прозорците или вратите да се отварят, без върху него да преминава пряко течение и да го излага на простуда. В такива случаи прозорците и вратите трябва да бъдат отваряни към някоя съседна стая и така пресният въздух да прониква и в стаята на болния. Чистият въздух ще се окаже много по-полезен за него, отколкото лекарствата и храната му. Той ще се почувства по-добре и ще се възстанови по-скоро без храна, отколкото без свеж въздух.
Много болни прекарват със седмици и месеци в затворени стаи без достъп на светлина и чист, животворен въздух, като че въздухът е смъртен враг. А всъщност точно той е лекарството, от което се нуждаят. Целият организъм заслабва и се поболява от липсата му. Тялото се огъва под бремето на трупащите се нечистотии в прибавка към модните отрови, предписвани от лекари, докато бъде сломено, докато усилията му спрат и болният умре. А би могъл да живее. Небето не е желало неговата смърт. Той е станал жертва на собственото си и на своите близки невежество и на измамата на лекари… Тези скъпоценни лекарства, които Небето е предвидило и които човек може да си достави без пари, биват отхвърляни и считани не само за безполезни, но и за опасни врагове. А отровите, предписвани от лекари, се приемат със сляпо доверие.
Хиляди са умирали от липсата на чиста вода и пресен въздух, докато иначе биха могли да живеят. И хиляди болни, станали товар за самите себе си и за околните, мислят че животът им зависи от приемането на лекарства. Те постоянно се пазят от чистия въздух и избягват употребата на вода. Но се нуждаят именно от тези благословения, за да се подобри състоянието им. Ако биха се просветили по отношение на здравето и оставеха лекарствата настрана, ако биха се приучили на движение на открито и допуснеха чистия въздух в домовете си и лете, и зиме, ако употребяваха мека вода за пиене и къпане, биха се чувствали сравнително по-добре и по-щастливи, вместо да влачат окаяно съществуване.
Задължение на посетителите, на медицинските работници и на обслужващите болния в болничната стая е специално да се грижат за собственото си здраве, особено в критични случаи на треска и туберкулоза. Те не бива да стоят непрекъснато в болничната стая. По-добре е да се разчита на грижливи и разумни хора ­ двама или трима, ­ които да се грижат за болния на смени и да не остават затворени вътре. Всеки от тях трябва да прави упражнения на чист въздух колкото е възможно по-често. Това е много важно за обслужващите болния, особено ако близките му считат допускането на чистия въздух в болничната стая за опасност и не позволяват да се отварят прозорците или вратите. В този случай и болните, и обслужващите ги са принудени да дишат отровната атмосфера поради неизвинимото невежество на близките.
В много случаи обслужващите болния са невежи по отношение нуждите на организма и връзката между дишането на чист въздух и доброто здраве. Не познават разрушителното въздействие на нечистия и заразен въздух в една болнична стая. В този случай животът на болния се поставя в опасност. А и самите обслужващи рискуват да се разболеят, да загубят здравето си, а може би и живота си.
Когато в едно семейство влезе треска, повечето пъти не само един бива засегнат от нея. Но това не би се случило, ако навиците на семейството са правилни. Ако диетата им е такава, каквато би трябвало да бъде, ако съблюдават навици на чистота и осъзнават необходимостта от проветряване, треската не би повалила и други членове от семейството. Причината, поради която треската върлува в някои домове и поставя в опасност и обслужващите, е лошата хигиена в болничната стая и липсата на добро проветряване.
Ако обслужващите са наясно по въпросите на здравето, ако разбират необходимостта от чист въздух за собствената си полза, както и за пациента, но роднините или самият болен се противопоставят на достъпа на пресен въздух и светлина в болничната стая, в такъв случай обслужващите не трябва да имат никакви угризения на съвестта, ако напуснат ангажимента си. Те трябва да се чувстват свободни от него. Не са задължени да рискуват да се разболеят и да поставят в опасност живота си, като дишат отровния въздух. Ако болният желае да стане жертва на собствените си погрешни идеи и да затвори стаята си за най-важните небесни благословения, нека направи това, но не и да излага на опасност онези, които би трябвало да живеят.
От чувството за дълг една майка напуска семейството си, за да помага на болен човек. В болничната стая, където не се позволява да се проветрява, тя се разболява от вдишването на заразения въздух. Това засяга целия є организъм. След период на големи страдания тя умира, оставяйки децата си сираци. Болният, който се е възползвал от съчувствието и несебелюбивите грижи на тази майка, се възстановява. Но нито той, нито близките му разбират, че този скъпоценен живот е бил пожертван поради тяхното невежество за връзката между чистия въздух и поддържането на здравето. Нито се чувстват отговорни и виновни пред засегнатото от нещастието семейство, изоставено без нежната майчина грижа.
Понякога майки разрешават на дъщерите си да се грижат за болен в зле проветрявани стаи и в резултат се налага те самите да се грижат за тях през по-дълъг или кратък период, когато децата им заболеят. А поради безпокойството и грижите майката също може да се разболее и често пъти едната или и двете умират или остават с разбито здраве за цял живот. Може да се състави цял печален каталог от злини, чийто произход е в болничната стая, лишена от достъп на чист въздух. Всички, които дишат тази отровна атмосфера, нарушават здравните закони и ще трябва да понасят последствията.
Общо взето, болните се преуморяват от твърде много посетители и гости, които бъбрят с тях и ги изтощават с разнообразните си теми за разговор, докато те се нуждаят само от спокойствие и несмущавана почивка. Мнозина са се поболели поради претоварване на силите. Изчерпаната им енергия ги е принудила да спрат работа и да легнат болни. Почивка, свобода от грижи, светлина, чист въздух, чиста вода и щадяща диета ­ това е всичкото, от което се нуждаят, за да се подобрят. Криворазбраната любезност кара много хора от учтивост да посещават болните и често те прекарват безсънни и мъчителни нощи след наплив от посетители. Те са били повече или по-малко напрегнати и реакцията е била твърде обременяваща за техните вече изтощени сили, а понякога и животът им е бил рискуван поради липса на разумно благоприличие.
Нерядко за болните е удоволствие да бъдат посещавани и да знаят, че приятелите им не са ги забравили. Но макар посещенията да са им приятни, в много случаи са наклонявали везните към лошия изход ­ надолу към смъртта ­ точно когато болният е бил на път за оздравее. Хора, които не могат да бъдат полезни, трябва да бъдат много предпазливи по отношение посещаването на болни. Ако не са в състояние да направят добро, могат да сторят зло. Естествено, болните не бива да бъдат пренебрегвани. За тях трябва да се полагат най-добрите грижи. Те трябва да се радват на съчувствието на приятели и близки.
Много вреда е нанесъл на болните и често излишният обичай да им се осигурява нощно дежурство. При критични случаи това може и да е необходимо. Но повечето пъти случаят е такъв, че тази практика по-скоро вреди на болния, отколкото да му помага. Обичайно е и да се ограничава проветряването на болничната стая. Въздухът в нея, да не кажем нещо повече, е спарен и нечист, което до голяма степен утежнява положението на болния. Освен това присъствието на един или двама бдящи хора, които ще използват и малкото останал животворен въздух, намерил достъп до болничната стая може би единствено през цепнатините на вратите и прозорците, означава да отнемем напълно жизнеността на пациента и да го оставим още по-болен, отколкото би бил, оставен сам на себе си. Но злото не свършва дотук. Дори и един такъв дежурен повече или по-малко вдига шум, който смущава болния. А ако са двама, често ще разговарят помежду си наглас или ще шушнат, което е травмиращо за нервите му.
Много изпълнени със страдание безсънни нощи са прекарвали болните поради дежурещите до тях болногледачи. Ако бяха оставени сами, без светлина, знаейки че всички си почиват, би им било много по-лесно да заспят и на сутринта биха се събудили освежени. Всяка глътка животворен въздух в болничната стая е от най-голяма стойност. Мнозина от болните са невежи по този въпрос. Те се чувстват потиснати, но не знаят защо. Една струя чист въздух в стаята би имала благотворно и съживително влияние за тях.
Всякакъв ненужен шум и вълнения трябва да се избягват в болничната стая. И в целия дом би трябвало да се поддържа възможно по-голяма тишина. Невежеството, забравянето, неблагоразумието са причинили смъртта на мнозина, които биха останали живи, ако бяха получили правилни грижи от разсъдливи и разумни болногледачи. Вратите трябва да бъдат отваряни и затваряни много внимателно. Обслужващите болния не трябва да бързат, нито да бъдат припрени, но да са спокойни и самообладани.
Ако е възможно, през болничната стая трябва да преминава струя въздух ден и нощ. Течението не трябва да преминава пряко през болния. Дори и да бушува горяща треска, опасността от настинка е малка. Но е нужна специална грижа, когато настъпи кризата и треската отмине. Тогава може би ще е нужно постоянно бдение, за да се запази жизнеността на организма. Болните трябва да дишат чист, съживяващ въздух. Ако не може да се измисли друг начин, болният по възможност трябва да бъде преместен в друга стая и на друго легло, докато болничната стая, леглото и завивките му се пречистят чрез проветряване. Ако здравите се нуждаят от благословенията на светлината и въздуха и е необходимо да съблюдават навици на чистота, за да останат здрави, то болните имат още по-голяма нужда от тези неща, пропорционално на тежестта на своето състояние.
Многобройни страдания биха били спестени, ако всички се стараеха да предотвратят болестта чрез стриктно спазване на здравните закони. Трябва да бъдат съблюдавани строги навици на хигиена. Докато се чувстват добре, мнозина не си правят труда да се грижат за здравето си. Занемаряват личната си чистота и не полагат грижи за чистотата на облеклото си. Нечистотиите постоянно и незабележимо излизат през порите на кожата и ако повърхността є не се поддържа чиста, организмът се обременява с вредна материя. Ако не се пере и не се проветрява често, облеклото се замърсява с отпадните продукти, които се изхвърлят от тялото. И ако дрехите не се освобождават често от тези нечистотии, порите на кожата отново абсорбират изхвърлените отпадъчни вещества. Отново приети в кръвта, те увреждат вътрешните органи. За да се освободи от тези отрови организмът прави усилия да ги изхвърли и тези усилия предизвикват покачване на температурата и състояния, които наричаме болест. Но точно тогава болните биха могли да подпомогнат природата в нейните усилия, като използват вътрешно и външно чиста мека вода. Тогава много страдания биха били избегнати. Но вместо да постъпят така, мнозина се опитват да отстранят отровните вещества от организма си, като приемат още по-смъртоносни отрови, за да елиминират въздействието на предишните, които са вече в тях.
Ако всяко семейство осъзнаеше благоприятните последици от абсолютната хигиена, биха се полагали специални усилия за отстраняване на всяка нечистота от тяхното тяло и от домовете им. Усилията им би трябвало да се разпространят дори в територията около жилищата им, където често се натрупват много разлагащи се растителни отпадъци. Хората не съзнават опасното им въздействие. Тези гниещи материи постоянно разпространяват изпарения, които отравят въздуха. Чрез вдишването на нечистия въздух кръвта се отравя, засягат се дробовете и целият организъм се поболява. Болести от почти всякакъв вид могат да бъдат причинени по този начин.
Семейства са били поразявани от треска, а някои са и умирали. Останалите живи от семейния кръг почти винаги са роптаели против своя Създател поради тази скръбна загуба, докато единствената причина за болестта и смъртта е била собствената им небрежност. Нечистотиите около техните жилища са им докарали заразни болести и нещастията, за които те обвиняват Бога. Всяко семейство, което цени здравето си, трябва да почиства къщата и двора си от всякакви гниещи отпадъци.
Бог заповяда на израилтяните в никакъв случай да не позволяват да има каквато и да било нечистота върху техните тела или дрехи. Онези, които имаха някаква лична нечистота, бяха изолирани от лагера до вечерта. След това от тях се изискваше да се очистят и да изперат дрехите си, преди да имат право да влязат в лагера. Беше им заповядано от Бога и да не държат никакви нечистотии в жилищата си или в околността на голямо разстояние около лагера.
По отношение на хигиената Бог не изисква от Своя народ днес по-малко, отколкото от древния Израил. Пренебрегването на чистотата причинява заболявания. Болестта и преждевременната смърт не идват без причина. Упорити трески и повсеместна смърт са върлували в места, считани преди за много здравословни за живеене. В много от случаите дворовете там са съдържали разрушителния агент, който е изпускал в атмосферата смъртоносна зараза или отрова, вдишвана от семейството и околните. Немарливостта и неразумните действия, които често срещаме, са ужасяващи. Небрежност с толкова страшни последици върху здравето е удивителна. Такива неща особено през лятото, трябва да бъдат очиствани с вар или с пепел, или ежедневно да бъдат заравяни.
Някои къщи са мебелирани луксозно ­ по-скоро за задоволяване на суетността и за гости, отколкото за удобството, уюта и здравето на семейството. Най-хубавите стои се държат в тъмнина. Светлината и въздухът не се допускат в тях, да не би слънчевата светлина да повреди богатата мебелировка, да не избелеят килимите или да се получат петна по хубавите рамки на картините. Когато на гостите се разреши да пребивават в тези скъпи стаи, те рискуват да се разболеят, понеже там царува атмосфера като в зимник. Салони и спални биват държани плътно затворени по същите причини и всеки, легнал да спи в леглата, дълго време не видели светлина и въздух, прави това за сметка на здравето си, а често и на живота си.
Стаи, в които няма свободен достъп на светлина и въздух, са влажни. Леглата и завивките поемат влагата. Въздухът в тези стаи е отровен, защото не е бил пречистен чрез светлина и въздух. Хората, спящи в тези модни, но разрушаващи здравето апартаменти, са си навличали най-различни заболявания. Всяко семейство, което цени здравето си повече от празните похвали на модните посетители, ще направи въздухът да циркулира и обилна светлина да огрява във всяко кътче на техните жилища много часове всеки ден. Мнозина обаче искат да следват модата толкова стриктно, че стават нейни роби и по-скоро биха си навлекли болест и дори смърт, отколкото да не се съобразяват с нейните повели. Те ще пожънат каквото са посели. Ще живеят модно и в резултат ще страдат от болести. Лекарите ще ги тровят с модерни отрови и те ще умрат от “модерна” смърт.
Особено спалните трябва да бъдат добре проветрявани и атмосферата в тях да бъде здравословна чрез светлина и въздух. Капаците и щорите на прозорците трябва да бъдат оставяни отворени по няколко часа всеки ден, пердетата, дръпнати настрани, и стаята да бъде много добре проветрявана. Не трябва да остава нищо, дори за кратко време, което да намалява чистотата на въздуха.
Много семейства страдат от възпалено гърло и от белодробни болести, както и от заболявания на черния дроб, които сами са си навлекли. Спалните им са малки, неподходящи за преспиване дори и за една-единствена нощ, а те ползват тези помещения седмици, месеци и години. Държат прозорците и вратите си затворени от страх да не се простудят, ако има някакъв процеп, през който да влезе въздух. Дишат все един и същи въздух, докато се пропият от нечистотиите и отпадъчните вещества, изхвърляни от собствените им тела през белите дробове, порите и кожата. Такива хора могат да проверят за себе си въпроса и да се убедят доколко нездравословен е въздухът в техните затворени стаи, като влязат в тях, след като са били известно време на чист въздух. Тогава могат да добият известна представа за нечистотиите, които са въвели в кръвта си по този начин. Които злоупотребяват така със здравето си, ще боледуват. Всички трябва да знаят, че светлината и въздухът са най-скъпоценни небесни благословения. Не трябва да ги отхвърлят, като че са врагове.
Спалните трябва да бъдат големи и подредени така, че през тях свободно и денонощно да циркулира въздух. Които са лишили от проветряване спалните си помещения, трябва незабавно да променят своя начин на действие. Необходимо е въздухът да влиза в стаята постепенно циркулацията му все повече да се увеличава, доколкото е възможно и зиме, и лете, без опасност от простуда. За да бъдат здрави, белите дробове се нуждаят от чист въздух.
Прекаралите нощта в стая, в която въздухът няма свободен достъп, обикновено се събуждат с чувство за умора и трескавост, но не виждат причината. Липсата на въздух, на животворен въздух, така необходим за целия организъм ­ ето това е причината!
След ставане сутрин повечето хора биха имали голяма полза от обтривна баня или ако просто се облеят с вода и с ръка разтрият тялото. Това ще премахне нечистотиите от кожата. След това всички завивки трябва да бъдат свалени от леглото една по една и изложени на въздух. Прозорците трябва да се отворят, щорите и капаците да се дръпнат и да се остави въздухът да циркулира свободно няколко часа, ако не и цял ден през всички спални помещения. По този начин леглата и завивките ще се проветрят напълно и нечистотиите ще бъдат премахнати от стаята.
Нездравословно е сенчести дървета и храсти да растат близо до къщата; защото пречат на свободната циркулация на въздуха и не позволяват на слънчевите лъчи да огряват достатъчно вътрешността на стаите. Като последица от това в къщата се събира влага. Особено през влажни сезони спалните се навлажняват и спящите в леглата биват застрашени от ревматизъм, невралгии и белодробни заболявания, обикновено завършващи с туберкулоза. Сенчестите дървета хвърлят листа, които, ако не бъдат незабавно премахнати, се разлагат и отравят атмосферата около къщата. Един красив двор с пръснати дръвчета и храсти на подходящо разстояние от дома ще имат добро влияние върху семейството. Ако са правилно поддържани, няма да предизвикват никакво увреждане на здравето. Доколкото е възможно, жилищата трябва да бъдат строени върху издигнати и сухи терени. Ако в близост има застояли води, когато почвата започва да съхне, се издигат отровни изпарения и в резултат могат да се появят малария, възпаления на гърлото, белодробни заболявания и различни видове треска.
Мнозина са очаквали Бог да ги запази от болест само защото са Го молили за това. Но Бог не е зачел техните молитви, тъй като вярата им не се е усъвършенствала чрез дела. Той няма да извърши чудо, за да запази от болест онези, които сами не се грижат за себе си, а постоянно нарушават здравните закони и не полагат усилия да предотвратят заболяванията. Когато направим всичко възможно от своя страна, за да сме здрави, едва тогава можем да очакваме и добрите резултати и да молим Бога с вяра да благослови усилията ни. Тогава Той ще отговори на нашите молитви, ако името Му може да бъде прославено чрез това. Но нека всички разберат, че самите те имат да извършат своя дял. Бог няма да действа по чудотворен начин, за да запази здравето на хора, които постъпват така неразумно, че със сигурност да се разболеят, без да отдават никакво внимание на здравните закони (“Как да живеем”, №4, стр.54-64).