Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
55. ВАЖНИ ФАКТОРИ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА ДРУГАР В ЖИВОТА – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
55. ВАЖНИ ФАКТОРИ ПРИ ИЗБИРАНЕТО НА ДРУГАР В ЖИВОТА
(Изявление от Попечителите на наследството на Елън Уайт.)
Както читателят е забелязал, във всеки от двата тома на “Избрани вести” (в “Няколко думи към читателя”) са представени редица съвети, давани през годините и разпространявани чрез брошури, статии и вести. Те не са били включени в деветте тома “Съвети от свидетелствата”, които Елън Уайт е публикувала приживе. Издадени през 1958 г. в настоящата форма, те дават на църквата навременни съвети по такъв начин и в такова време, че указания за тях са включени в тритомния “Изчерпателен индекс на писанията на Елън Уайт”.
Редица страници в тези два тома и в много други книги на Елън Уайт, както и в немалко лични свидетелства, отправени към отделни хора, третират важния въпрос за избирането на доживотен партньор в брака. Те представят и фактори, които могат да съдействат за успеха на връзката. Елън Уайт ни уверява, че “Исус иска да види щастливи бракове, щастливи домашни огнища” (“Адвентния дом”, стр.99). “Изборът на другар в живота трябва да бъде такъв, че да осигури физическото, умственото и духовното благополучие и на родителите, и на техните деца” (“Службата на лекуването”, стр.357).
В тези писания винаги се напомня пред църквата влиянието на дома. Желаещите да встъпят в брак са съветвани да обсъдят добре влиянието, което ще има тази толкова специална връзка. В този смисъл Елън Уайт ги увещава да не вземат никакви егоистични, късогледи или мотивирани от алчност решения. Призовава мъжете и жените, които възнамеряват да се задомят, да правят разлика между приятното и полезното” (Писмо 4, 1901 г.). Отбелязва, че “за много мъже и жени брачният час отбелязва техния възход или провал за този живот, а също и за надеждите им по отношение на бъдещия” (“Адвентен дом”, стр.43).
Елън Уайт поддържа, че съвместимостта е жизнено важна за щастливия брак. Говори за “доживотното окаянство и нещастие”, което може да се получи от връзката между хора, които “не са един за друг” (“Патриарси и пророци”, стр.189). Във “Вести към младите” тя заявява:
“Светът днес е пълен с окаянство и грях поради зле съчетани бракове. В много случаи са достатъчни само няколко месеца, за да разберат и мъжът, и жената, че техните склонности никога няма да се съгласуват. И резултатът е, че в дома, където трябва да царува само любов и хармония, ще владее несъгласие” (“Младежки наставник”, 10 август 1899 г.; “Вести към младите”, стр. 453 и “Адвентен дом”, стр. 83).
Е. Уайт предупреждава и за отрицателните последици при голяма разлика във възрастта” между съпрузите. Това би имало за резултат увреждане на здравето на по-младия партньор и може да ограби децата им от “психически и физически сили” (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 358).
На здравето на партньорите Елън Уайт набляга като на особено важен фактор. “Болнави мъже често спечелват чувствата на явно здрави жени. И понеже двамата се обичат, се считат напълно в правото си да се оженят, без да помислят, че в тази връзка съпругата трябва повече или по-малко да страда поради болния съпруг” (“Избрани вести”, т. II, стр. 422). След това авторката довежда въпроса до неговото логическо заключение: “Ако онези, които встъпват в брачни отношения по този начин, бяха единствените засегнати, грехът не би бил толкова голям. Тяхното поколение обаче е принудено да страда от болестите, които са му били предадени” (там).
Способността на партньорите да се издържат финансово също е представен от Елън Уайт като изискване за успешен брак. Тя посочва, че има хора, “които не притежават имущество” и “нямат физическа или умствена сила, за да придобият такова”, “но бързат да се оженят и да поемат на себе си отговорности, които просто не осъзнават”. Преди всичко децата им са най-големите страдалци, защото точно “онези, на които действително липсва умение в деловите неща и които са най-малко подготвени да си пробият път в живота, обикновено изпълват къщата си с деца”. Тези деца най-вероятно не ще получат нито “подходяща храна и облекло, нито физическо и нравствено възпитание” (там, стр. 420, 421).
Даден е съвет и в друга област. Това е свързването в брак на мъже и жени от различен етнически произход или социална среда. Четири такива случая са представени в ръкопис и в печатни издания. Два от тях са представени и в настоящия том. Те са написани съответно през 1896 и 1912 г. и са избрани за публикуване в този том, тъй като представят основните принципи по тази тема и разкриват защо такива бракове, създаващи почва за тежки “сблъсъци и смущения” не трябва да бъдат насърчавани. Друго основание за отклоняването им е “неизгодното положение”, което те налагат на потомството. Това обстоятелство може да развие “огорчение към родителите, които са им оставили такова наследство за цял живот”* /Забележка под черта! *ЗАБЕЛЕЖКА: От другите две изявления, първото представлява съвет по този проблем, който е същината на един основен апел, отправен от Елън Уайт на 21 май 1891 г. до ръководителите на църквата да развият делото сред цветнокожите в Съединените щати. Виж първото изявление в “Саудърн уърк”, издание от 1966 г., стр. 9-18. Там тя защитава категорично и с ясни думи братството на човечеството и изяснява, че всички хора са равни пред Бога. В същото време издига глас на предупреждение в изявлението, прочетено лично от нея пред църковните ръководители. Там намираме следните редове:
“Над нас като църква лежи грях, защото не сме положили по-големи усилия за спасението на цветнокожите… Бог не ни дава право да изключваме цветнокожите от нашите места за богослужение. Отнасяйте се с тях като с Христова собственост, каквато са, подобно на вас. Те трябва да могат да бъдат членове на църквата заедно с белите си братя. Трябва да се положи всяко усилие, за да се заличи ужасното зло, което им е било нанесено. В същото време не трябва да довеждаме нещата до крайност и да изпадаме във фанатизъм по този въпрос. Някои биха помислили, че е правилно да съборят всяка разделителна стена и да се женят с цветнокожи, но не е право това да бъде насърчавано, нито практикувано” (“Саудърн уърк”, стр.15).
Другото изложение по този въпрос е писмо със съвет, написано на 8 януари 1901 г. до млад човек, който правел планове за брак с девойка от майка кавказка и чернокож баща. Съветите от това писмо са включени в подобна вест от 1912 г. Елън Уайт добавя думи, които заслужават сериозен размисъл:
“Не се свързвай в брак с момиче, което ще те кара след това винаги да съжаляваш за тази стъпка…
О, колко алчни, късогледи създания са човешките същества! Не се доверявай на собствените си преценки, а разчитай на Божията преценка. Прави разлика между приятното и полезното! Подчини се напълно на Божията воля… Следвайки собствения си път и собствената си воля, ще срещнеш тръни и бодили” (Елън Г. Уайт, Писмо 4, 1901 г.)./
Макар да са писани в определено време, за да посрещнат специфични ситуации в определена географска област, тези четири вести изострят вниманието на всеки, който замисля брак при обстоятелства и фактори, излагащи на опасност връзката и предаващи на поколението му окаяна наследственост.
Тези съвети са дадени на вярващи хора и третират една от най-значителните и с големи последствия стъпки в живота. Те предлагат начини на действие и поведение, най-малко обременяващи с фактори, способни да доведат брака до нещастен край, до страдания или да ощетят и да унищожат връзката. Както Елън Уайт казва: “Исус иска да вижда щастливи семейства и топли домашни огнища”.
Повтаряните изявления, направени от авторката устно и в нейните писания, изясняват, че не става въпрос за неравно третиране на расите. Тя винаги е поддържала, че съществува тясна връзка на братство между всички хора и че в небесните доклади името на дадена личност от една раса стои до името на лице от друга раса. Прочетете внимателно приложението, озаглавена: “Братството на човечеството” Попечителство на публикациите на Елън Уайт.
(Попечителство на публикациите на Елън Уайт, inc. (Регистрирано дружество)
Вашингтон, Д. К.
1967 г.