56. БРАТСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

56. БРАТСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Христос не признава никаква разлика
Христос не признава никаква разлика в националност, ранг или верую… Той дойде, за да събори всяка стена на разделение, да покаже, че Неговият дар на милост и любов е също така неограничен, както въздухът, светлината и дъждът, освежаващ земята.
Чрез живота Си Христос установи религия, в която няма никакви касти. Чрез нея евреи и езичници, свободни и несвободни са свързани в общо братство и са равни пред Бога. Никакво специално положение не влияе на Неговите действия. Той не прави никаква разлика между близки и чужди, между приятели и врагове. Това, което докосва сърцето Му, е душата, жадуваща за живот…
Той се стреми да вдъхне надежда и на най-необещаващите, уверявайки ги, че могат да станат безукорни и кротки и да придобият характер, който ще ги направи Божии деца (“По стъпките на Великия Лекар”, стр. 25, 26).
Едно братство
Христос дойде на тази земя с вест на милост и прощение. Постави основата за религия, чрез която евреи и езичници, черни и бели, свободни и роби, са свързани заедно в общо братство и са признати за равни в очите на Бога. Спасителят изпитва безгранична любов към всяко човешко същество. Във всекиго Той вижда възможност за духовно възкресение и израстване. С Божествена мощ и надежда Той приема всички, за които е отдал живота Си. Дава им сила за живот, богат на добри дела и изпълнен със мощта на Духа (“Свидетелства”, т.VII, стр.225).
Едно семейство по сътворение и по изкупление
Бог не признава никакви различия въз основа на националност, раса или каста. Той е Създателят на цялото човечество. Всички хора са едно семейство и по сътворение и по изкупление. Христос дойде, за да събори всяка стена на разделение, да отвори всяко отделение на храма, та всяка душа да има свободен достъп до Бога… В Господа няма “нито юдеин, нито грък, нито свободен, нито роб”. Всички са обединени чрез Неговата скъпоценна кръв (“Притчи Христови”, стр. 386).
Господ е гледал с тъга тази най-печална от всички картини ­ цветната раса, превърната в роби. Той иска в работата Си за тях да помним, че Неговото Провидение ги е освободило от робството. Желае да не забравяме за своята кръвна връзка с тях и по сътворение, и по изкупление и за правото им да се радват на благословенията на свободата (“Свидетелства”, т. VII, стр. 223).
Библейската религия не разделя хората на касти или по цвета на кожата им
Библейската религия игнорира делението на рангове, социално положение, по богатство и светска почест. Бог цени хората като хора. При Него характерът определя тяхната стойност. И ние трябва да признаваме Христовия Дух, в когото и да се изяви Той (там, т. IX, стр. 223).
Христос се стремеше да научи последователите Си на истината, че в Божието царство няма да има териториални граници, нито касти, нито аристокрация; че те трябва да отидат при всички народи и да им занесат вестта за любовта на Спасителя (“Деяния на апостолите”, стр. 20).
Безпристрастната любов стопява предразсъдъка
Стените, издигнати от сектантства, касти и раси ще бъдат съборени, когато истинският мисионски дух проникне в сърцата на хората. Предразсъдъкът се стопява в Божията любов (“Ривю енд херълд”, 21 януари 1896 г.; “Саудърн уърк”, изд. 1966 г., стр.55).
Между бели и черни са били издигнати стени на разделение. Тези стени, създадени от предразсъдъка, ще се сринат сами, подобно на ерихонските стени, когато християните се покорят на Божието слово във върховна любов към своя Създател и в безпристрастна любов към ближния (“Ривю енд херълд”, 17 декември 1895 г.; публикувано наново в “Саудърн уърк”, 1966 г., стр. 43).
Когато Светият Дух бъде излян, човеците ще триумфират над предразсъдъка, търсейки спасението на себеподобните си. Господ ще владее умовете. Човешките сърца ще обичат както обичаше Христос. И демаркационната линия между расите ще бъде третирана от мнозина по начин съвсем различен от досегашния. Да обичаш както обича Христос, това въздига ума до самата свята и чиста небесна атмосфера (“Свидетелства”, т. IХ, стр. 209).Да се приближим при Бога като братство
Когато Светият Дух действа в човешкия ум, всички незначителни оплаквания и обвинения между човека и неговия ближен изчезват. Светлите лъчи на Слънцето на правдата огряват съкровените и потайни кътчета на ума и сърцето. В поклонението пред Бога не ще има повече никакво разделение между богати и бедни, бели и черни. Всеки предразсъдък се стопява. Когато се приближим до Бога, ставаме братство. Ние сме пилигрими и странници, пътуващи към една по-добра страна ­ небесната. Там ще бъдат отстранени всяка гордост, всяко обвинение, всяка себеизмама. Там ще видим Господа “както е”. Нашите песни ще възхваляват най-възвишени неща. Благодарност и хвала ще се издигат към Бога (“Ривю енд херълд”, 24 октомври 1889 г., стр. 677).
Откъси от апела от 20 март 1891 г.
Господ Исус Христос дойде в нашия свят, за да спаси хора от всички националности. Умря точно толкова за цветнокожите, колкото и за бялата раса. Дойде, за да пръсне светлина над целия свят. Още в началото на Своята мисия Той обяви: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година…”
“Какво те прави да се различаваш от другия?” ­ пита ап. Павел. Богът на белия човек е Бог и на черния. Той е казал, че Неговата любов и към най-малкото от децата Му надминава любовта на майката към нейната свидна рожба…
Окото на Господа е над всичките Му творения; Той обича всички и не прави
разлика между бели и черни с изключение на това, че изпитва особено нежно съчувствие към онези, които носят по-голям товар от другите. Въпреки че се налага да посрещат изпитанията и трудностите, които лежат на пътя им, всички хора, обичащи Бога и вярващи в Неговия Син Исус Христос като в свой Изкупител, трябва с радостен дух да приемат живота такъв какъвто е, убедени, че Бог отгоре вижда тези неща и всичко, което светът им отказва, Той сам ще им възстанови в пълна мярка…
Когато един грешник се покае, получава Светия Дух. Той го прави Божие дете и годен за обществото на изкупените и на ангелските множества. Прави го сънаследник с Христос. Който и от човеците да приеме Спасителя, става дете на едно семейство ­ и невежият, и мъдрият, и богатият, и бедният, и езичникът, и робът, и белият, и черният. Исус плати цената за техните души. Ако вярват в Него, очистващата Му кръв е и за тях. Името на черния човек е записано в Книгата на живота до името на белия. Всички са “едно в Христос”. Произходът, положението, националността или цветът на кожата не могат да облагородят, нито да унижат някого. Характерът прави човека. Ако един червенокож, китаец или африканец отдаде сърцето си на Бога с послушание и вяра, Исус го обича не по-малко заради цвета на кожата му. Той го нарича Свой възлюбен брат…
Хората могат да имат както наследствени, така и придобити предразсъдъци. Но когато любовта на Христос изпълни сърцето им и те станат едно с Него, ще имат същия дух, какъвто имаше Той. Ако един цветнокож брат стои край тях, те не ще се чувстват оскърбени, нито ще го презират. Те пътуват към същото небе и ще седнат на една и съща трапеза в Божието царство. Ако Исус пребъдва в нашите сърца, не можем да презираме цветнокожия, в чието сърце пребъдва същият Спасител (Ръкопис 6, 1891 г., публикуван в “Саудърн уърк”, издание 1966 г., стр. 9-14).