Завладяването на Васан
След като преминаха на юг от Едом, израилтяните завиха на север и отново
се отправиха към обещаната земя. Сега пътят им минаваше през обширно,
високо плато, разхлаждано от свежия бриз, повяващ от хълмовете. Приятна
бе тази промяна след сухата долина, през която бяха пътували досега. И
те ускориха крачка зарадвани и изпълнени с надежда. Като прекосиха
потока Зарет, минаха на изток от моавската земя, защото им бе дадена
заповедта: “Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото
няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци
дадох Ар за владение” (Второз. 2 гл.). Тази заповед бе повторена и по
отношение на амонците, които също бяха потомци на Лот.
Вървейки все на север, скоро израилевите множества стигнаха до страната
на аморейците. Този силен и войнствен народ заемаше отначало южната част
на ханаанската земя, но нараствайки по брой, прекосиха Йордан, биха се с
моавците и завладяха част от територията им. Тук се заселиха, държейки
неоспорим контрол над цялата земя от Арнон на север до Явок. Пътят към
Йордан, който израилтяните желаеха да следват, минаваше направо през
тази земя и Мойсей изпрати приятелска вест до аморейския цар Сион в
столицата му. “Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма
да се отбия ни надясно, ни наляво. С пари ще ми продадеш храна, за да
ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина.”
Отговорът бе решителен – отказ, и всичките аморейски множества се
събраха, за да се опълчат срещу преминаването на нашествениците. Тази
забележителна армия вся ужас сред израилтяните, които бяха зле
подготвени за среща с добре въоръжена и дисциплинирана войска. Колкото
до военното изкуство, враговете им имаха предимство. По човешка преценка
скорошен край очакваше Израил.
Но Мойсей не откъсваше поглед от облачния стълб и окуражаваше народа с
мисълта, че знакът за Божието присъствие бе още с тях. В същото време
той ги посъветва да направят всичко, което човешката сила може да стори,
за да се подготвят за война. Неприятелите им с нетърпение очакваха да
влязат в битка и заявяваха, че ще заличат неподготвените израилтяни от
лицето на земята. Но от Притежателя на всички земи бе излязла заповед до
водача на Израил: “Станете, тръгнете и преминете потока Арнон. Ето,
предавам в ръката ти аморееца Сион, цар на Есевон, и земята му. Почни да
я завладяваш и бий се с него! Днес ще почна да всявам трепет и страх от
тебе върху всичките племена под цялото небе. Като чуят за тебе, те ще се
разтреперят и ще се ужасяват от тебе.”
Народите, живеещи край границите на Ханаан, щяха да бъдат пожалени, ако
не се бяха опълчили против Божието слово, противопоставяйки се на
преминаването на Израил. Господ се бе изявил като дълготърпелив и
многомилостив дори към тези езически народи. Когато на Авраам бе
показано видението, че семето му – децата на Израил, щяха да бъдат
странници в чужда земя 400 години, Господ му даде обещанието: “А в
четвъртия род потомците ти ще се върнат тука, защото беззаконието на
аморейците не е още стигнало до върха си” (Бит. 15:16). Макар че
аморейците бяха идолопоклонници, които справедливо загубиха живота си
поради собственото си нечестие, Бог ги пожали 400 години, за да им даде
неоспоримо доказателство, че единствен Той е истинският Бог, Създателят
на небето и земята. Чули бяха за всичките Му чудеса при извеждането на
Израил от Египет. Дадено им бе достатъчно доказателство. Можеха да
научат истината, ако бяха пожелали да се върнат от своето
идолопоклонство и блудство. Но те отхвърлиха светлината и се привързаха
към идолите си.
Когато за втори път изведе народа Си на границите на Ханаан, Господ даде
на тези езически народи допълнително доказателство за Своята сила. Те
видяха, че Бог бе с Израил в победата, спечелена над цар Арад и над
ханаанците, и от чудото, извършено за спасяване на загиващите от
отровните змии. Макар че на израилтяните бе отказано да преминат през
страната на едомците и по този начин бяха принудени да поемат по-дългия
и труден път край Червено море, в пътуванията и лагеруванията си край
земите на Едом, Моав и Амон те не проявиха враждебност и не ощетиха
народа. Доближавайки границите на аморейците, Израил поиска позволение
само да премине страната, обещавайки да съблюдава същите правила, които
ръководеха общуването му с другите народи. Когато царят на аморейците
отхвърли любезната молба и опълчи множествата си за битка, чашата на
нечестието им се изпълни и сега Бог пожела да покаже силата Си, като ги
покори.
Израилтяните преминаха реката Арнон и напредваха към неприятелите си.
Разгъна се битка, в която израилевите армии победиха и следвайки
спечеленото превъзходство, скоро завладяха страната на аморейците.
Предводителят на Господните множества покори неприятелите на народа Си.
Той щеше да направи същото и преди 38 години, ако Израил Му се бе
доверил.
Окуражени и изпълнени с надежда, израилевите войски напредваха с
нетърпение и пътувайки още на север, скоро стигнаха една страна, където
добре можеше да се изпита смелостта и вярата им в Бога. Пред тях бе
могъщото и многолюдно царство Васан, изпълнено с големи каменни градове,
които до този ден събуждаха възхищението на света – “шестдесет града…,
укрепени с високи стени, с порти и лостове. И освен тях имаше твърде
много неукрепени градове” (Второз. 3:1-11). Къщите бяха построени от
едри черни камъни, така огромни, сякаш абсолютно непревземаеми за
каквато и да е сила, способна да ги нападне в онези времена. Това бе
страна, изпълнена с диви пещери, високи стръмнини, зеещи ями и скалисти
пропасти. Самите обитатели на страната, потомци на гигантско племе, бяха
със забележителен ръст и сила и така се отличаваха с насилието и
жестокостта си, че бяха ужас за всички околни народи. Царят на страната
Ог бе забележителен по ръст и сила дори всред народа от гиганти.
Но облачният стълб тръгна напред и следвайки неговото водачество,
еврейските множества напредваха към Едраи, където царят гигант и
неговите войски очакваха приближаването им. Ог находчиво бе избрал
мястото на боя. Градът Едраи бе разположен на плато, издигащо се стръмно
над околната равнина, обградено с назъбени вулканични скали. До него
можеше да се стигне само по тесни, стръмни и непревземаеми пътеки. В
случай на поражение войските му можеха да прибягнат към пустинните
скали, където бе невъзможно чужденците да ги последват.
Уверен в успеха си, царят излезе с огромна армия на открито, докато от
платото горе се чуваха предизвикателни викове и се виждаха лъковете на
хиляди воини, нетърпеливи да влязат в бой. Когато евреите съзряха
грамадната фигура на този гигант от великанско племе да се издига като
кула над войниците от армията си, когато видяха множествата, които го
обкръжаваха и видимо непревземаемите крепости, зад които бяха притаени
невидими хиляди воини, сърцата на мнозина от Израил потръпнаха от страх.
Но Мойсей бе спокоен и твърд. Господ бе казал за царя на Васан: “Не бой
се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята
му. Ще му направиш, както направи на аморейския цар Сион, който живееше
в Есевон” (Второз. 3:2).
Спокойната вяра на водача подтикна народа да се довери на Бога. Людете
повериха всичко на Неговата всемогъща десница и Той не ги остави. Нито
могъщи великани, нито укрепени градове, въоръжени множества или скалисти
крепости можеха да устоят пред Водача на Господнето множество. Господ
поведе войската. Господ победи в полза на Израил. Царят гигант и армията
му бяха унищожени, а израилтяните бързо завладяха цялата страна. Така
този чужд народ, предал се на нечестие и отвратително идолопоклонство,
бе заличен от лицето на земята.
На мнозина покоряването на Галаад и Васан напомняше събитията, станали
преди почти 40 години в Кадис и обрекли Израил на дългото пустинно
скитане. Те разбраха, че докладът на съгледвачите за обещаната земя в
много отношения бе правилен. Градовете бяха укрепени с високи стени и в
тях живееха гиганти, в сравнение с които евреите бяха просто пигмеи. Но
сега можаха да разберат фаталната грешка на бащите си, които не се
довериха на Божията сила. Единствено тази липса на доверие бе попречила
да влязат веднага в добрата земя.
Когато за първи път се приготвиха да влязат в Ханаан, това бе придружено
с далеч по-малки трудности от сега. Бог бе обещал на народа Си, че ако
слуша гласа Му, Той ще върви пред него и ще воюва вместо него. Щеше също
да изпрати стършели, които да изгонят обитателите на земята. Страхът на
народите не се бе още възбудил и бе направена малка подготовка за
противопоставяне на израилевото нашествие. Но сега, когато Господ каза
на Израил да върви напред, людете трябваше да настъпят против бдителни и
могъщи врагове и да се срещнат с големи и добре обучени армии, които се
бяха подготвили да възпрат навлизането им.
В битката срещу Ог и Сион людете бяха доведени до същия изпит, който
бащите им така неуспешно пропуснаха да издържат. Но тежкото изпитание
сега бе далеч по-сурово от времето, когато Бог бе наредил на Израил да
тръгне напред. Трудностите по пътя му се бяха увеличили многократно, тъй
като людете отказаха да вървят напред, когато им бе заръчано да сторят
това в името на Господа. По същия начин Бог още изпитва народа си и ако
той не успее да издържи изпита, отново го довежда до началната точка и
втория път тежкото изпитание ще бъде по-осезателно и с още по-голяма
суровост от предишното. Това продължава, докато изпитът се вземе или ако
людете Му все още продължават да се бунтуват, Бог отдръпва светлината си
от тях и ги оставя в тъмнина.
Евреите сега си спомниха как някога, когато излязоха да се бият, бяха
обърнати в бяг и хиляди от тях бяха избити. Но тогава бяха тръгнали
направо срещу Божията заповед. Бяха излезли без Мойсей, определеният от
Бога водач, без облачния стълб, символ на Божественото присъствие, и без
ковчега. Но сега Мойсей бе с тях, укрепвайки сърцата им с думи на
надежда; Божият Син, прикрит в облачния стълб, направляваше пътя им и
святият ковчег придружаваше множеството. Това преживяване е един урок за
нас. Могъщият Израилев Бог е наш Бог. На Него можем да се доверим. И ако
се подчиняваме на изискванията Му, Той ще действа вместо нас по такъв
забележителен начин, както за древния Си народ. Всеки, който се старае
да следва посоката на дълга, ще бъде нападан понякога от съмнение и
неверие. Пътят му понякога ще бъде така препречван с явно непреодолими
трудности, че поддалите се на отчаяние ще се обезсърчат, но Бог казва на
такива: “Вървете напред, изпълнете дълга си на всяка цена. Трудностите,
които изглеждат така огромни, че изпълват душата ви с ужас, ще изчезнат,
щом тръгнете напред по пътя на послушанието, със смирено доверие в
Бога.”