XVII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И НЕ­П­РА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XVII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И НЕ­П­РА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XVII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И НЕ­П­РА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ
Ве­ли­ко­то вре­ме на из­пи­та­ние ­ част I

Ще бъ­дат из­ле­ти ча­ши­те на Бо­жия гняв

“В бъ­де­ще не ще се слу­чат се­ри­оз­ни съ­би­тия. Тръ­ба след тръ­ба ще зву­чи, ча­ша след ча­ша ще бъ­де из­ля­та вър­ху жи­те­ли­те на зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ците”).

“Светът скоро ще бъде напуснат от ангелите на милостта и ще бъдат излени седемте последни язви… Скоро ще паднат мълниите на Божия гняв. И когато той започне да наказва справедливо неправедните, не ще има никакво време на отдих до края” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ците”).

Бор­би ме­ж­ду на­ро­ди­те

“Че­ти­ри мо­гъ­щи ан­ге­ли за­дър­жат зем­ни­те ве­т­ро­ве, до­ка­то бъ­дат по­д­пе­ча­та­ни че­ла­та на Бо­жи­ите слу­жи­те­ли. Зем­ни­те на­ро­ди са за­ко­п­нели за вой­на, но са въз­пи­ра­ни от ан­ге­ли­те. Ко­га­то та­зи за­дър­жа­ща си­ла бъ­де от­те­г­ле­на, то­га­ва ще до­й­де вре­ме на мъ­ка и стра­да­ние. Ще бъ­дат изо­б­ре­те­ни ог­ромни с­мър­то­но­с­ни съ­о­ръ­же­ние. Пла­ва­тел­ни съ­до­ве за­е­д­но с па­са­же­ри­те им ще бъ­дат по­г­ре­б­ва­ни в мор­с­ки­те дъл­би­ни. Вси­ч­ки, ко­и­то не но­сят ду­ха на ис­ти­на­та, ще се обе­ди­нят под во­да­че­с­т­во­то на са­та­нин­с­ки­те си­ли, но над тях ще се ока­з­ва кон­т­рол, до­ка­то до­й­де вре­ме­то за ве­ли­ка­та би­т­ка при Ар­ма­ге­дон” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

В це­лия свят ще се на­б­лю­да­ва опу­с­то­ше­ние

“Се­га ан­ге­ли­те за­дър­жат ве­т­ро­ве­те на по­гу­б­ле­ние да не ду­хат, до­ка­то све­тът не бъ­де пре­ду­п­ре­ден за ид­ва­ща­та вър­ху не­го съ­д­ба. Бу­ря­та, го­то­ва да по­е­ме зе­мя­та, се за­сил­ва и ко­га­то Бог раз­ре­ши на ан­ге­ли­те Си да пу­с­нат ве­т­ро­в­ете, то­га­ва ще на­с­тъ­пи та­къв мо­мент на кон­ф­лик­ти и бор­би, ка­къ­в­то ни­кое пе­ро не ще мо­же да опи­ше” (“Въз­пи­та­ние”).

“Про­ро­че­с­т­во­то на Спа­си­те­ля от­но­с­но съ­д­би­те на Еру­са­лим ще има дру­го из­пъл­не­ние, при ко­е­то ужа­с­но­то опу­с­то­ше­ние на гра­да ще бъ­де бле­да сян­ка на пре­д­с­то­я­щото. В съ­д­ба­та на из­б­ра­ния град мо­жем да ви­дим уча­ст­та на све­та, от­х­вър­лил ­Бо­жи­я­та ми­лост и по­тъ­п­кал не­го­вия за­кон” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Са­та­на ще по­то­пи жи­те­ли­те на све­та в по­с­ле­д­на го­ля­ма скръб. Ко­га­то Бо­жи­и­те ан­ге­ли пре­с­та­нат да за­дър­жат ве­т­ро­ве­те на чо­ве­ш­ки­те стра­сти, вси­ч­ки же­ла­ния за вой­ни и про­ти­во­ре­чия ще бъ­дат от­пу­с­на­ти. Це­лия свят ще бъ­де об­ла­дан от раз­ру­ха, по-ужа­с­на от та­зи, ко­е­то по­с­ти­г­на дре­в­ния Еру­са­лим” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бог е тол­к­о­ва спра­ве­д­лив, кол­ко­то и ми­ло­ст­та

“Бо­жи­я­та слава се съ­с­тои в то­ва да бъ­де ми­ло­с­тив, дъл­го­тър­пе­лив, лю­б­ве­о­би­лен, до­бър и ис­ти­нен. Но спра­ве­д­ли­во­ст­та Му, про­я­ве­на при на­ка­з­ва­не на гре­шни­ка, е тол­ко­ва част от Бо­жи­я­та сла­ва, кол­ко­то и ми­ло­ст­та Му” (“Ревю енд Херълд”, 10 март 1904 г.).

“Го­с­под, Бог Из­рай­лев, ще на­ка­же със съ­д­ба бо­го­ве­те на то­зи свят, ка­к­то на­ка­за и еги­пе­т­с­ки­те бо­го­ве. С огън и во­да, яз­ви и зе­ме­т­ре­се­ния, Той ще раз­ру­ши ця­ла­та зе­мя. То­га­ва Не­го­вия из­ку­пен на­род ще въз­ве­ли­чи име­то Му и ще Го про­с­ла­ви по зе­мя­та. Не ще ли про­у­ме­ят чрез Бо­жи­и­те уро­ци оне­зи, ко­и­то жи­ве­ят в по­с­ле­д­ни­те дни на зем­на­та ис­то­рия?“ (“Пуб­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).

“Един­с­т­ве­ния, кой­то е бил наш Пър­во­с­вещен­ник, кой­то е чул вси­ч­ки мо­ли­т­ви на пока­я­ние и из­по­вед, Кой­то е пре­д­с­та­вен със сим­во­ла на­ дъ­га­та око­ло гла­ва­та си, изо­б­ра­зя­ва­ща бла­гост и лю­бов, ско­ро ще при­к­лю­чи де­ло­то си в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Бла­го­дат и ми­лост ще бъ­дат за­ме­с­тени със спра­ве­д­ли­вост, про­из­ти­ча­ща от не­бе­с­ния трон. То­зи, на ко­го­то е гле­дал Бо­жия на­род, ще изя­ви пра­в­да­та си ­ пра­во, ко­е­то има са­мо Вър­хо­в­ния Съ­дия” (“Ревю енд Херълд”, 1 януари 1889 г.).

“В ця­ла­та Би­б­лия Бог е пре­д­с­та­вен не са­мо ка­то но­си­тел на ми­лост и ще­д­рост, но и ка­то Бог на ре­да и без­при­с­т­ра­с­т­на­та спра­ве­д­ли­вост” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 24 август 1881 г.).

Ис­тин­но­ст­та на Бо­жи­и­те съ­д­би

“В на­ши дни Бо­жи­я­та лю­бов е пре­д­с­та­ве­на ка­то не­що, ко­е­то ще пре­до­т­в­ра­ти на­ка­за­ни­е­то Бо­жие над гре­ш­ни­ка. Хо­ра­та из­хо­ж­дат от те­х­ния ни­сък об­ра­зец за пра­в­да и спра­ве­д­ли­вост. ‘Ти си по­ми­с­лил, че съм съ­в­сем по­до­бен на те­бе!’ (Пс. 50:21). Те са­ми преце­ня­ват Бо­га. Из­хо­ж­дат от то­ва, как би­ха дей­с­т­ва­ли по вре­ме на на­ка­за­ни­я­та и ми­с­лят че Бог би на­п­ра­вил съ­що­то, ко­е­то ми­с­лят, че би­ха би­ли сто­ри­ли…

В ни­кое цар­с­т­во или дър­жа­ва за­ко­но­на­ру­ши­те­ли­те не мо­гат да оп­ре­де­лят ка­к­во на­ка­за­ние тря­б­ва да бъ­де на­ло­же­но на оне­зи, ко­и­то са пре­с­тъ­пи­ли за­ко­на. Вси­ч­ко, ко­е­то има­ме, вси­ч­ки да­ро­ве на Не­го­ва­та бла­гост, ко­и­то при­те­жа­ва­ме, дъл­жим на Бо­га. Оже­с­то­чи­ли­ят се про­тив Бо­га гре­хо­вен ха­ра­к­тер не мо­же да бъ­де по­ве­че то­ле­ри­ран, ка­к­то и не­бе­сата не мо­гат да бъ­дат из­ме­ре­ни с пе­ди. Бог е мо­ра­лен уп­ра­ви­тел, ка­к­то и Ба­ща. Той е За­коно­да­те­лят. Той из­го­т­вя и из­пъл­ня­ва за­ко­ни­те Си. За­кон, кой­то не на­ка­з­ва, ко­га­то бъ­де на­ру­шен, ня­ма ни­ка­къв сми­съл!

Мо­же да бъ­де из­тъ­к­нат до­во­д­ът, че лю­бящ ба­ща не би гле­дал как не­го­ви­те де­ца стра­дат под ог­не­но­то нака­за­ние и в същото време да има си­ла да ги из­ба­ви от не­го. Бог би из­тър­пял та­зи гле­д­ка за­ра­ди до­б­ро­то на из­б­ра­ни­те и за­ра­ди тя­х­на­та бе­зо­па­с­ност. Той обаче на­ка­з­ва за­ко­но­на­ру­ши­те­ли­те. Бог не ра­бо­ти по чо­ве­ш­ки. Той мо­же да изя­ви без­к­рай­на­та Си спра­ве­д­ли­вост, ко­я­то чо­ве­кът ня­ма пра­во да на­ло­жи до­ри над своя съ­б­рат. Ной би съ­г­ре­шил пред Бо­га, ако бе­ше уни­що­жил по­не един от те­зи, кои­то Му се по­ди­г­ра­ва­ха, но Бог уни­що­жи це­лия то­га­ва­шен свят. Лот не би имал пра­во да на­ка­же сво­и­те зе­тьо­ве, но Бог го на­п­ра­ви с бе­зу­п­ре­ч­на спра­ве­д­ли­вост.

Кой би ка­зал, че Бог не ще из­вър­ши то­ва, ко­е­то е обе­щал да на­п­ра­ви?” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10,12).

Съ­дб­и­те ид­ват, ко­га­то Бог от­те­г­ли сво­я­та за­щи­та

“Бе­ше ми по­ка­за­но, че бо­жи­и­те съ­д­би не ще до­й­дат от Бо­га вър­ху не­п­ра­ве­д­ни­те, а те са­ми ще се по­с­та­вят из­вън Не­го­ва­та за­к­ри­ла. Бог пре­ду­п­ре­ж­да­ва, по­п­ра­вя, уко­ря­ва и по­со­ч­ва един­с­тве­ния спа­си­те­лен път. И ако оне­зи, ко­и­то са би­ли обект на Не­го­ва­та спе­ци­ал­на гри­жа, сле­д­ват своя со­б­с­т­вен път на не­за­ви­си­мост от Бо­жия Дух, след ка­то пре­ду­п­ре­ж­де­ни­я­та бъ­дат по­в­то­ре­ни, те про­дъл­жа­ват да сле­д­ват своя път, то­га­ва Го­с­под не ще съ­ве­т­ва по­ве­че ан­ге­ли­те Си да спи­рат са­та­нин­с­ки­те ре­ши­тел­ни ата­ки про­тив тях. Са­та­нин­с­ка­та си­ла е та­зи, ко­я­то при­чи­ня­ва бе­д­с­т­вия и не­ща­с­тия по су­ша и мо­ре, уни­що­жа­ва мно­го хо­ра, ка­то по то­зи на­чин ут­вър­ж­да­ва жер­т­ви­те си“ (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

“Бог ще из­по­л­з­ва вра­го­ве­те си ка­то ин­с­т­ру­мен­ти, чрез ко­и­то ще на­ка­же оне­зи от сво­и­те, чрез ко­и­то ­Бо­жи­я­та ис­ти­на е би­ла ло­шо пре­д­с­та­вя­на, не­п­ра­вил­но оце­не­на и без­по­ч­ве­на” (“Сбор­ник на Па­ул­сън”).

“Ве­че Бо­жия Дух ос­кър­бя­ван, от­х­вър­лен и ху­лен, е от­те­г­лен от зе­мя­та. С бър­зи­на­та с ко­я­то Бо­жия Дух бъ­де от­те­г­лен от зе­мя­та, ще бъ­дат из­вър­ше­ни и са­та­нин­с­ки­те ужа­с­ни де­ла над мо­ре­то и су­ша­та“ (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Не­п­ра­ве­д­ни­те са пре­ми­на­ли гра­ни­ца­та на бла­го­да­т­но­то си вре­ме, по­ра­ди ко­е­то Бо­жия Дух упо­ри­то от­х­въ­рлян, най-се­т­не е от­те­г­лен. Не­за­щи­те­ни от Бо­жи­я­та бла­гост те ве­че са из­ло­же­ни от­к­ри­то на вра­же­с­ки­те ата­ки” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Свети ан­ге­ли ще използ­ват раз­ру­ши­тел­на си­ла (Гре­ш­ни­ци­те ще носят пъл­на от­го­вор­ност за на­ка­за­ни­е­то, ко­е­то ги спо­ле­тя­ва. Елена Вайт пи­ше: “Бог не уни­що­жа­ва ни­ко­го. Гре­ш­ни­ка сам се по­гу­б­ва, ка­то от­ка­з­ва да се по­кае.”)

“Бо­жи­и­те съ­д­би бя­ха на­со­че­ни про­тив Ери­хон. Той бе­ше кре­пост. Но на­чал­ни­кът на Бо­жи­и­те войн­с­т­ва сам до­й­де от не­бе­то, за да по­ве­де не­бе­с­ни­те ар­мии в ата­ка про­тив гра­да. Те ата­ку­ва­ха ма­си­в­ни­те сте­ни и ги сру­ти­ха със зе­мя­та“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

“Под Бо­жи­е­то ръ­ко­во­д­с­т­во ан­ге­ли­те са все­сил­ни. По то­зи по­вод не­ка ка­жем, че из­пъл­ня­вай­ки Хри­с­то­ва­та по­ве­ля за ед­на нощ те уни­що­жи­ха 185 000 си­рий­с­ки во­и­ни” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Съ­щи­ят ан­гел, кой­то до­й­де от не­бе­с­ни­те двор­ци, за да спа­си Пе­тър, до­не­се вест за ги­бел и съ­д­ба за Ирод. с ле­ко до­ко­с­ва­не ан­ге­лът из­т­ръ­г­на Пе­тър от дрям­ка­та Му, но мно­го по-раз­ли­ч­но се от­не­се към зем­ния цар, по­тъ­п­к­вай­ки гор­до­ст­та му, на­ка­з­вай­ки го с Бо­же­с­т­ве­но на­ка­за­ние. Ирод ум­ря в же­с­то­ка ум­с­т­ве­на и фи­зи­че­с­ка аго­ния, плод на за­с­лу­же­на от­п­ла­та от стра­на на Бо­га” (“Де­ло­то на апо­с­то­ли­те”).

“Един-един­с­т­вен ан­гел по­гу­би вси­ч­ки пър­во­ро­д­ни в Еги­пет и из­пъл­ни зе­мя­та с ри­да­ние. Ко­га­то Да­вид съ­г­ре­ши пред Бо­га, ка­то пре­б­рои на­род, ан­гел при­чи­ни но­во ужа­с­но опу­с­то­ше­ние, чрез раз­ру­ши­тел­на си­ла, с ко­е­то бе­ше на­ка­зан не­го­ви­ят грях. Съ­ща­та раз­ру­ши­тел­на сила, уп­ра­ж­ня­ва­на по Бо­жия за­по­вед от свети ан­ге­ли, ще бъ­де при­ла­га­на и от зли ан­ге­ли, ко­га­то Бог до­пу­с­не то­ва. Се­га има си­ли, ко­и­то се го­т­вят и са­мо ча­кат Бо­же­с­т­вен раз­ре­ше­ние, за да из­вър­шат на­в­ся­къде опу­с­то­ше­ние” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Пър­ви­те две язви

“Ко­га­то Хри­с­тос пре­к­ра­ти хо­да­тай­с­т­ве­на­та си слу­ж­ба в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще, не­по­д­п­ра­ве­ния гняв, за­п­ла­ш­ващ оне­зи, ко­и­то са се по­к­ла­ня­ли на звя­ра и на не­го­вия об­раз и са при­е­ли бе­ле­га му (Откр. 14:9,10), ще бъ­де излян. Яз­ви­те над Еги­пет, ко­га­то Бог из­ве­ж­да­ше от­там Израил, бя­ха по­до­б­ни по ха­ра­к­тер на оне­зи, по-ужа­с­ни и по-го­ле­ми съ­д­би, ко­и­то ще спо­ле­тят све­та то­ч­но пре­ди по­с­ле­д­но­то из­ве­ж­да­не на Бо­жия на­род от то­зи свят. На­пи­са­ли­ят по Бо­жие вдъ­х­но­ве­ние От­к­ро­ве­ни­е­то, опи­с­вай­ки те­зи ужа­с­ни съ­би­тия, ка­з­ва: ‘И по­я­ви с ло­ша и лю­та ра­на за ония, ко­и­то но­се­ха бе­ле­га на звя­ра и ко­и­то си по­к­ла­ня­ха на не­го­вия об­раз’, ‘Мо­ре­то ­с­та­на чер­ве­но ка­то кръв на мър­т­вец и вси­ч­ко жи­во в не­го из­м­ря’ (Откр. 16:2,3)” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Яз­ви­те па­да­ха вър­ху жи­те­ли­те на зе­мя­та. Ня­кои про­к­ли­на­ха Бо­га и Го ху­ле­ха. Дру­ги се втур­ва­ха към Бо­жия на­род и мо­ле­ха да бъдат на­у­че­ни, как да из­бе­г­нат Не­го­ви­те на­ка­за­ния. Но све­ти­и­те не мо­же­ха да им по­мо­г­нат. По­с­ле­д­на­та съл­за, про­ля­на за гре­ш­ни­ка, е би­ла про­ля­на, по­с­ле­д­на­та из­мъ­че­на мо­ли­т­ва – из­ка­за­на, по­с­ле­д­ния то­вар – по­не­сен, по­с­ле­д­но­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние – из­ре­че­но“ (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

Тре­та­та яз­ва

“Аз ви­дях, че че­ти­ри­те ан­ге­ли щя­ха да дър­жат че­ти­ри­те ве­т­ро­ве до­ка­то се из­вър­ш­ва­ше Ису­со­во­то де­ло в све­ти­ли­ще­то и то­га­ва щя­ха да до­й­дат се­дем­те яз­ви. Те­зи яз­ви по­д­бу­ж­дат не­п­ра­ве­д­ни­те про­тив пра­ве­д­ни­те; те ми­с­ле­ха, че ние сме из­п­ра­ти­ли бо­жи­и­те съ­д­би над тях и ако бя­ха про­чи­с­ти­ли зе­мя­та от нас, то­га­ва яз­ви­те би­ха спре­ли. Бе­ше при­ет за­кон да бъ­дат уби­ти све­ти­и­те, ко­и­то са ви­но­в­ни не­п­ра­ве­д­ни­те да стра­дат ден и нощ” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“‘И ре­ки­те и во­д­ни­те язо­ви­ри… ста­на­ха кръв. В ужа­са на на­ка­за­ни­я­та Бо­жи­я­та­ с­п­ра­ве­д­ли­вост е на­пъл­но оп­ра­в­да­на. Бо­жия ан­гел за­я­вя­ва: “Пра­ве­ден си Ти, О, Го­с­по­ди… за­г­де­то си от­съ­дил та­ка, по­не­же те про­ля­ха кръв на све­тии и на про­ро­ци, Ти си им дал да пи­ят кръв! Те за­с­лу­жа­ват то­ва!’ (Откр. 16:2-6). Осъ­ж­дай­ки Бо­жи­и­те Лю­де на смърт, те по­е­мат ви­на­та на тя­х­на­та кръв, ка­то че ли е би­ла про­ля­на от те­х­ни­те ръ­це” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Че­т­вър­та­та яз­ва

“При яз­ва­та, ко­я­то сле­д­ва, да­де­на е мощ на слън­це­то ‘да го­ри чо­ве­ци­те с огън. И хо­ра­та бя­ха опе­че­ни на го­ля­мата же­га’ (Откр. 16:8,9). Про­ро­ци­те опи­с­ват съ­с­то­я­ни­е­то на зе­мя­та в то­ва ужа­с­но вре­ме та­ка: ‘Зе­мя­та сте­не… ня­ма жи­то на по­ле­то… вси­ч­ки по­л­с­ки дър­ве­та из­съ­х­на­ха и ра­до­ст­та из­че­з­на от чо­ве­ш­ки­те сър­ца.’… ‘Се­ме­на­та из­съ­хна­ха под бу­ци­те си, жи­т­ни­ци­те за­пу­с­тя­ха. Как пъ­ш­ка до­би­тъ­ка! Ста­да­та ски­тат за­що­то ня­ма па­ша… Пре­съ­х­на­ха во­д­ни­те по­то­ци и огън из­по­я­де па­с­би­ща­та на це­ли­на­та.’ ‘Хра­мо­ви­те пе­е­ния ще бъ­дат ви­е­ния в он­зи ден, ка­з­ва Го­с­под Бог, за­що­то тру­по­ве­те ще бъ­дат мно­го. На­в­ся­къ­де ще ги из­х­вър­лят мъл­че­ш­ком” (Йо­ил 1:10-12,17-20; Амос 8:3).

Те­зи яз­ви не са по­в­се­ме­с­т­ни. Не вси­ч­ки жи­те­ли на зе­мя­та ще бъ­дат за­се­г­на­ти из­ця­ло от тях. Въ­п­ре­ки то­ва те ­ще бъ­дат най-ужа­с­ния бич, по­з­нат ня­ко­га от смър­т­ни­те чо­ве­ци” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Пе­та­та яз­ва

“С ви­ко­ве на три­умф, по­ди­г­ра­вки и про­к­ли­на­ния тъл­пи от зли хо­ра се ка­нят да се на­х­вър­лят вър­ху сво­и­те жер­т­ви, ко­га­то гъ­с­та тъм­ни­на, по-плъ­т­на и от но­щ­ния мрак, па­да вър­ху зе­мя­та. То­га­ва дъ­га, бле­с­тя­ща със сла­ва от Бо­жия трон, се раз­про­с­ти­ра в не­бе­са­та и ка­то че ли об­г­ръ­ща вся­ка гру­па от хо­ра, от­да­де­ни на мо­лит­ва. Ра­зя­ре­ни­те тъл­пи са въз­п­ре­ни вне­за­п­но. За­г­лъ­х­ват хул­ни­те им кря­съ­ци. Обе­к­ти­те на го­т­ова­та им да по­гу­б­ва ярост са за­б­ра­ве­ни. С ло­ши пре­д­чу­в­с­т­вия те гле­дат към сим­во­ла на Бо­жия за­вет и ко­п­не­ят да бъ­дат за­щи­те­ни от Не­го­ва­та все­мо­гъ­ща си­яй­ност…

Бе­ше сре­д­нощ, ко­га­то Бог изя­ви си­ла­та си за из­ба­в­ле­ние на на­ро­да Си. Из­г­ря слън­це­то, гре­е­ща със си­ла­та си. Зна­ме­ния и чу­де­са сле­д­ват бър­зо ед­но след дру­го. Не­п­ра­ве­д­ни­те на­б­лю­да­ват с ужас и уди­в­ле­ние гле­д­ка­та, до­ка­то пра­ве­д­ни­те гле­дат с тър­же­с­т­ве­на ра­дост към зна­ци­те на из­ба­в­ле­ни­е­то им” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бо­жи­ят за­кон се по­я­вя­ва в не­бе­са­та

“То­га­ва в не­бе­то се по­я­вя­ва ръ­ка, дър­жа­ща две при­к­ре­пени ед­на към дру­га ка­мен­ни пло­чи. Про­ро­кът ка­з­ва: “И не­бе­са­та ще из­ве­с­тят пра­в­да­та Му, за­що­то сам Бог е съ­дия” (Пс. 50:6). Он­зи свят за­кон, Бо­жи­я­та пра­ве­д­ност, кой­то сред гръ­мо­те­ви­ци и огън бе­ше из­ре­чен от Си­най ка­то пъ­те­во­ди­тел в жи­во­та, се­га е изя­вен от хо­ра­та ка­то съ­де­бен пра­вил­ник. Ръ­ка­та раз­т­ва­ря пло­чи­те и там мо­гат да бъ­дат ви­дени при­н­ци­пи­те на Де­ка­ло­га, из­пи­са­ни ка­то с ог­не­на пи­сал­ка. Сло­ва­та са та­ка яс­ни, че все­ки мо­же да ги про­че­те. Спо­ме­нът е въз­бу­ден, тъм­ни­на­та от су­е­ве­рия и стрес е раз­се­я­на от все­ки ум и Бо­жи­и­те Де­сет за­по­ве­ди кра­т­ко, раз­би­ра­е­мо и ав­то­ри­те­т­но са пре­д­с­та­ве­ни пред по­г­ле­ди­те на вси­ч­ки зем­ни жи­те­ли” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

По­гу­бе­ни­те осъ­ж­дат лъ­ж­ли­ви­те си па­с­то­ри

“Цър­ко­в­ни­те чле­но­ве, ко­и­то са ви­дели све­т­ли­на­та и са би­ли изо­б­ли­че­ни, но са по­ве­ри­ли спа­се­ни­е­то на ду­ши­те си на про­по­ве­д­ни­ка, ще раз­бе­рат в Го­с­по­д­ния ден, че ни­кой друг не мо­же да пла­ти от­ку­па за тя­х­но­то пре­с­тъ­п­ле­ние. Ще се из­ре­че гор­чив во­пъл: ‘Аз съм из­гу­бен, за­ви­на­ги за­гу­бен!’ Хо­ра­та ка­то че ли ще ис­кат да раз­къ­сат на пар­че­та про­по­ве­д­ни­ци­те, про­по­вя­д­ва­ли им за­б­лу­ди, осъ­ж­дай­ки ис­ти­на­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.4).

“Вси­ч­ки об­си­п­ват про­по­ве­д­ни­ци­те с най-гор­чи­ви об­ви­не­ния. Не­вер­ни па­с­то­ри са про­по­вя­д­ва­ли при­я­т­ни не­ща, те са по­д­ти­к­ва­ли слу­ша­те­ли­те към на­ру­ша­ва­не на Бо­жия за­кон и пре­с­ле­д­ва­не на оне­зи, ко­и­то би­ха го па­зи­ли. Се­га в сво­е­то от­ча­я­ние те­зи учи­те­ли при­з­на­ват пред це­лия свят де­ло­то си на за­б­лу­да! Тъл­пи­те са из­пъл­не­ни с ярост. ‘Ние сме за­гу­бе­ни!’, ви­кат те, ‘и вие сте при­чи­на­та за на­ше­то по­гу­б­ле­ние.’ И те се на­х­вър­лят към лъжли­ви­те ов­ча­ри. Те­зи, ко­и­то ня­ко­га са ги обо­жа­ва­ли, ще про­из­не­сат най-смър­то­но­с­ни­те про­к­ля­тия над тях. Ръ­це­те об­си­п­ва­ли ги ня­ко­га с ла­в­ри, ще­ се въз­ди­г­нат за тя­х­но­то уни­що­же­ние. Оръ­жи­я­та, с ко­и­то е тря­б­ва­ло до уби­ят бо­жия на­род, се­га са из­по­л­з­ва­ни за по­гу­б­ва­не на те­х­ни­те вра­го­ве” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Тук ние ви­ж­да­ме, че цър­к­ва­та ­ Го­с­по­д­но­то све­ти­ли­ще, бе­ше пър­ва­та, ко­я­то по­не­се Бо­жия гняв.Дре­в­ни­те мъ­же (Езек. 9:6), оне­зи на ко­и­то Бог бе­ше дал го­ля­ма­та све­т­ли­на и ко­и­то сто­я­ха ка­то па­зи­те­ли на ду­хо­в­ни­те ин­те­ре­си на на­ро­да, бя­ха пре­да­ли Не­го­во­то до­ве­рие“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Бо­жи­е­то сло­во не ока­з­ва ни­ка­к­во вли­я­ние, ко­га­то е из­по­л­з­ва­но от фал­ши­ви­те па­с­то­ри… Тя­х­но­то де­ло ско­ро ще ре­ф­ле­к­ти­ра вър­ху са­ми­те тях. То­га­ва ще бъ­дат за­с­ви­де­тел­с­т­ва­ни кар­ти­ни­те, за­пи­са­ни в От­к­ро­ве­ние 18 гл. ко­га­то Бо­жи­и­те съ­д­би ще спо­ле­тят ми­с­ти­ч­ния Ва­ви­лон“ (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

Ше­с­тата яз­ва

“Са­та­нин­с­ки­те ду­хо­ве ще по­се­тят ца­ре­те на зе­мя­та, за да ги об­вър­жат със за­б­лу­ди и да ги по­д­ти­к­нат да се съ­ю­зят със Са­та­на в не­го­ва­та по­с­ле­д­на бор­ба про­тив не­бе­с­но­то уп­ра­в­ле­ние” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Бо­жият Дух е на­пъл­но от­те­г­лен от све­та. Са­та­на съ­що по­д­го­т­вя си­ли­те си, оти­вай­ки при ца­ре­те на ця­ла­та Все­ле­на, за да ги съ­бе­ре под своя пря­по­рец и да ги по­д­го­т­ви за би­т­ка­та на оня ве­лик Бо­жи ден ­ Ар­ма­ге­дон” (Откр. 16:14) (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“След Йо­а­но­во­то опи­са­ние в От­к­ро­ве­ние 16 гла­ва на та­зи чу­до­дей­на си­ла, ко­я­то тря­б­ва­ше да съ­бе­ре све­та за по­с­ле­д­ния ве­лик кон­ф­ликт, сим­во­ли­те от­па­дат и гла­сът на тръ­ба­та да­ва още ве­д­нъж яс­но из­ве­с­тие: ‘Ето! Ида ка­то кра­дец! Бла­жен оня, кой­то бди и па­зи дре­хи­те си, за да не хо­ди гол та да гле­дат сра­мо­та­та му’ (Откр. 16:15). След гре­хо­па­де­ни­е­то Адам и Ева бя­ха го­ли, за­що­то дре­ха­та на све­т­ли­на и си­гур­ност им бе от­не­та.

Све­тът ще за­б­ра­ви Бо­жи­и­те уве­ща­ния и пре­ду­п­ре­ж­де­ния, ка­к­то сто­ри­ха Но­е­ви­те съ­в­ре­мен­ни­ци, съ­що и жи­те­ли­те на Со­дом. Те се съ­бу­ди­ха с вси­ч­ки свои пла­но­ве и пре­с­тъ­п­ни на­ме­ре­ния, но вне­за­п­но ог­нен дъжд па­д­на от не­бе­то и уни­що­жи без­вер­ни­те жи­те­ли. По­до­б­но на то­ва ще бъ­де и в де­на, ко­га­то Чо­ве­ш­кия син ще се яви” (Лу­ка 17:30).

По­с­ле­д­на­та ве­ли­ка би­т­ка ме­ж­ду до­б­ро­то и зло­то

“Две го­ле­ми про­ти­во­по­ло­ж­ни ед­на на дру­га си­ли се явя­ват в по­с­ле­д­на­та ве­ли­ка би­т­ка. от ед­на­та стра­на стои тво­ре­ца на не­бе­то и зе­мя­та. Вси­ч­ки, ко­и­то са за­с­та­на­ли на не­го­ва стра­на, но­сят бе­ле­га му. От дру­га­та стра­на е кня­зът на тъм­ни­на­та, за­е­д­но с оне­зи, ко­и­то са из­б­ра­ли не­ве­ри­е­то и бун­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Пред нас е ужа­сен кон­ф­ликт. Ние се при­б­ли­жа­ва­ме до би­т­ка­та на ве­ли­кия ден, во­де­но от Все­мо­гъ­щия Бог. Оно­ва, ко­е­то е би­ло кон­т­ро­ли­ра­но, ве­че не ще бъ­де за­дър­жа­но. Ан­ге­лът на ми­ло­ст­та сви­ва кри­ла­та си, го­т­вей­ки се да сле­зе от тро­на и да ос­та­ви све­та под кон­т­ро­ла на са­та­на. На­чал­с­т­ва­та и зем­ни­те си­ли са в яро­с­т­на бор­ба про­тив Не­бе­с­ния Бог. Те са из­пъл­не­ни с ом­ра­за сре­щу оне­зи, ко­и­то слу­жат на Не­го и ско­ро, мно­го ско­ро ще за­по­ч­не по­с­ле­д­на­та ве­ли­ка би­т­ка ме­ж­ду до­б­ро­то и зло­то. Зе­мя­та ще бъ­де бой­но­то по­ле ­ аре­на на по­с­ле­д­на­та бор­ба и окон­ча­тел­на­та по­бе­да. Тук, къ­де­то тол­ко­ва дъл­го вре­ме Са­та­на е во­дил хо­ра­та про­тив Бо­га, бун­тът ще бъ­де по­ту­шен за­ви­на­ги” (“Ревю енд Херълд”, 13 май 1902 г.).

“Би­т­ки­те ме­ж­ду две­те ар­мии са то­ч­но тол­ко­ва ре­ал­ни, кол­ко­то и бор­ба­та ме­ж­ду ар­ми­и­те в то­зи свят, ка­то от из­хо­да на Ду­хо­в­на­та бор­ба за­ви­сят ве­ч­ни съ­д­би” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Це­ли­ят свят ще за­с­та­не на ед­на­та или дру­га­та стра­на

“Це­ли­ят свят ще за­с­та­не на ед­на­та или на дру­га­та стра­на. Би­т­ка­та на Ар­ма­ге­дон ще се съ­с­тои. Ни­кой от нас не тря­б­ва да бъ­де на­ме­рен спящ в този ден. Тря­б­ва да бъ­дем на­пъл­но бо­д­ри и ка­то ра­зум­ни­те де­ви­ци да има­ме ма­с­ло в све­тил­ни­ци­те си. Си­ла­та на Све­тия Дух тря­б­ва да бъ­де вър­ху нас, а на­чал­ни­к­ът на Го­с­по­д­ни­те мно­же­с­т­ва ще стои на­че­ли на не­бе­с­ни­те ан­ге­ли, ръ­ко­во­дей­ки би­т­ка­та“ (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Вра­ж­да­та на Са­та­на про­тив до­б­ро­то ще бъ­де изя­ве­на все по-яс­но и по-сил­но с при­ве­ж­да­не­то на си­ли­те му в дей­с­т­вие в по­с­ле­д­ния му бунт. И вся­ка ду­ша, ко­я­то не се е пре­да­ла дъл­го та Бо­га и не е по­с­та­ве­на под Бо­жие ръ­ко­во­д­с­т­во, ще се при­съ­е­ди­ни към Са­та­на в бор­ба­та му сре­щу не­бе­то и Вла­де­те­ля на Все­ле­на­та“ (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ско­ро вси­ч­ки зем­ни жи­те­ли ще на­пр­авят своя из­бор, за или про­тив не­бе­с­но­то уп­рав­ле­ние“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

Се­д­ма­та яз­ва

“Ние тря­б­ва да изу­ча­ва­ме из­ли­ва­не­то на се­д­ма­та яз­ва (Откр. 16:17-21). Си­ли­те на зло­то не ще от­с­тъ­пят от би­т­ка­та без бор­ба. Но про­ви­де­ни­е­то има дял в би­т­ка­та при Ар­ма­ге­дон. Ко­га­то зе­мя­та бъ­де ос­ве­те­на от сла­ва­та на ан­ге­ле в От­к­ро­ве­ние 18 гла­ва, ду­хо­в­ни­те си­ли на до­б­ро­то и зло­то ще се въз­п­ра­вят ед­на сре­щу дру­га и бо­жи­е­то войн­с­т­во ще пре­в­зе­ме бой­но­то по­ле” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ця­ла­та зе­мя се въл­ну­ва и бу­шу­ва ка­то раз­пе­не­но мо­ре. Гор­ни­те зем­ни пла­с­то­ве се про­пу­к­ват. Ос­но­ви­те й ка­то че ли ще бъ­дат по­д­ро­не­ни. Пла­нин­с­ки ве­ри­ги по­тъ­ват. На­се­ля­ва­ни ос­т­ро­ви из­че­з­ват. При­с­та­ни­щ­ни­те гра­до­ве, при­ли­ча­щи в без­че­с­ти­е­то си на Со­дом, са по­гъл­на­ти от раз­бе­с­не­ли­те се во­ди… Сри­на­ти са най-гор­ди­те гра­до­ве на то­зи свят… Двор­ци­те, плод на раз­то­чи­тел­с­т­во­то на ве­ли­ките мъ­же на зе­мя­та, по­с­т­рое­ни за се­бе­въ­з­ве­ли­ча­ва­не, би­ват сри­на­ти пред те­х­ни­те очи. Зи­до­ве на за­т­во­ри са раз­ру­ше­ни и Бо­жи­и­те ча­да, за­т­во­ре­ни за­ра­ди вя­ра­та им, са пу­с­на­ти на сво­бо­да” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).