87. Хората преди потопа ядяха животинска храна и насищаха страстите си, докато чашата на беззаконието им преля и Бог с потоп изчисти земята от моралната поквара…
Грехът властва от момента на грехопадението. Малцина останаха верни на Бога, а огромното мнозинство измени на пътищата Му. Содом и Гомор бяха унищожени като последица от тяхната поквара. Жителите им отпуснаха юздите на невъздържания си апетит, после на нечестивите си страсти, докато накрая пропаднаха до такава степен и греховете им станаха толкова отвратителни, че чашата на неправдата преля и бяха унищожени с огън от небето.
ДД, т. 4, с. 121,1864г.

88. Греховете, предизвикали Божия гняв върху света в Ноевите дни, съществуват и днес. Сега хората превръщат апетита си в лакомия и пиянство. Този основен грях – удовлетворяването на неестествен апетит, възбуди страстите на хората по времето на Ной и доведе до всеобща поквара, докато накрая насилията и престъпленията им достигнаха до небето и Бог с потоп изми земята от нейната морална нечистотия.
Същите грехове на лакомията и пиянството притъпиха моралните сетива на содомските жители и беззаконията станаха забавление за хората от греховния град. Христос предупреждава света: “Така също, както стана в Лотовите дни, ядяха пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички – подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви”.
Тук Христос ни дава важен урок. В учението Си не насърчава лентяйството. Примерът Му е съвсем друг. Той бе упорит работник. Животът Му бе изпълнен със себеотрицание, усърдие, твърдост, трудолюбие и пестеливост. Показва ни опасността от това да дадем първостепенно значение на яденето и пиенето. Разкрива ни какви са резултатите от угаждането. Моралните сили отслабват и грехът не се възприема като грях. Очите се затварят за престъпленията и низките страсти започват да контролират ума, докато накрая всеобщата поквара изкоренява добрите принципи и желания и Бог бива обвинен. Всичко това се дължи на прекомерното ядене и пиене. Христос казва, че такова ще бъде състоянието на света преди Неговото второ идване.
Ще бъдат ли предупредени хората? Ще съхранят ли светлината, или ще станат роби на апетита и долните страсти? Христос ни предлага да постигнем нещо много по-възвишено от яденето, пиенето и обличането. С тях се стига до такива крайности, че се превръщат в престъпление и са измежду големите грехове на последните дни. Те са и знамение за скорошното Христово пришествие. Времето, парите и силите, принадлежащи на Господа, но поверени ни от Него, се пропиляват в безсмислени излишъци в облеклото и в съвършено задоволяване на извратен апетит, който намалява силите и води до страдания и упадък. Невъзможно е да отдадем телата си като жива жертва на Бога, когато те са похабени и болни от греховни прищевки.
3 С, с. 163, 164,1873г.

Всеобща поквара, резултат от неовладян апетит

89. Мнозина се чудят защо човечеството е така дегенерирало физически, умствено и морално. Те не разбират, че тази жалка дегенерация е породена от нарушаването на Божиите наредби и закони, както и на здравните закони. Незачитането на Божиите заповеди е предизвикало отдръпването на закрилящата Му десница.
Невъздържаността в яденето и пиенето, както и поддаването на низки страсти, са притъпили фината чувствителност и святите и обикновените неща се слагат на една плоскост.
ДД, т. 4, 124, 1864 г.

90. Онези, които си позволяват да се превръщат в роби на лакомията – невъздържаност в яденето и пиенето, отиват често още по-далеч и се опорочават, като задоволяват възбудените от нея безчестни страсти, възбудени от нея. Способността да се разсъждава се унищожава до голяма степен от греховни навици.
ДД, т.4, 131, 1864 г.

91. Разюздаността в яденето и пиенето, както и неправилното обличане, покваряват ума, развращават сърцето и подчиняват благородните качества на душата на животинските страсти.
ЗР, октомври 1871 г.

92. Твърдящите, че са благочестиви да не се отнасят с безразличие към физическото здраве и да не се успокояват с мисълта, че невъздържаността не е грях и не влияе на духовното състояние. Съществува тясна връзка между физическото и духовното естество. Равнището за добродетелност се издига или принизява от физическите навици. Прекомерното ядене дори на най-добрата храна накърнява чувството за морал. Още по-трагичен ще бъде резултатът, ако храната не е здравословна. Всяка привичка, която не подпомага доброто функциониране на човешкото тяло, предизвиква дегенерация на най-висшите и облагородяващи способности. Погрешните навици в яденето и пиенето водят до грешки в начина на мислене и действие. Угаждането на апетита подсилва животинските наклонности и им дава надмощие над умствените и духовните сили.
“Въздържайте се от плътски страсти, които воюват против душата” – съветва апостол Петър. Мнозина смятат, че това предупреждение се отнася само за развратниците, но неговият смисъл е много по-широк. Предпазва ни от всяко вредно задоволяване на апетита и страстите. То е най-силният призив срещу употребата на такива възбуждащи средства и наркотици, като чай, кафе, тютюн, алкохол и морфин. Тези прищевки с право могат да бъдат причислени към страстите, влияещи пагубно върху морала и характера. Колкото по-отрано се формират вредните навици, толкова по-здраво държат жертвата си в робството на страстта и толкова повече снижават духовното равнище.
РХ, 25 януари 1881 г.

93. Необходимо е да практикувате въздържаност във всичко. Култивирайте висшите сили на разума и тогава ще остава по-малко енергия за развитие на животинското естество. Не е възможно да увеличите духовната си сила, докато страстите и апетитът ви не бъдат поставени под съвършен контрол. Боговдъхновеният апостол казва: “Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен”.
Братко мой, умолявам те, събуди се и остави Божият Дух да проникне по-надълбоко от физическата обвивка. Остави го да проникне до скритите подбуди на всяко действие. Липсват принципи, твърди принципи и енергичност не само в духовните, но и в земните неща. В твоите усилия няма искреност. О, колко много са тези, които са леки на везната на духовността, защото не искат да се откажат от апетита! Нервната енергия на мозъка отслабва и се стига почти до парализиране в резултат на преяждането. Когато в събота такива хора отиват в Божия дом, не могат да си държат очите отворени. И най-искрените апели не успяват да пробудят замръзналите им, невъзприемчиви умове. Истината може да бъде предадена с дълбоки чувства, но тя не пробужда морала, нито просвещава разума. Нима такива хора са учили достатъчно, за да могат да прославят Бога във всичко?
2 С, с. 413, 414,1870г.