173. Невъзможно е да се предпише точното количество храна, което трябва да приемем. Не е за препоръчване да правим това, тъй като започваме да мислим само за себе си. Яденето и пиенето започват да заемат всичките ни мисли… Мнозина се занимават прекалено много с количеството и качеството на най-подходящата за подхранване на тялото храна. Някои хора, най-вече страдащите от диспепсия, се безпокоят толкова много за храната си, че не се хранят достатъчно, за да задоволят нуждите на тялото. Те вредят много на домакинствата си и се опасяваме, че са увредени за този живот.
Писмо 142, 1900 г.

174. Някои непрекъснато се безпокоят, че храната им, колкото и да е проста и здравословна, може да им навреди. На тях искам да кажа: “Не мислете, че храната ще ви навреди; въобще не мислете за това. Яжте според здравия си разум и когато помолите Господ да благослови храната, за да получите сила от нея, вярвайте, че Той чува вашите молитви и не се безпокойте”. [Крайности в предписване на определени по вид и количество храни – т. 317]
СВЛ, с. 321, 1905 г.

175. Друга голяма злина е храненето в неподходящо време.Например след усилни и прекалено тежки физически натоварвания, когато човек е изтощен или разгорещен. Веднага след хранене нервната дейност се натоварва и когато умът или тялото се обременяват малко преди или малко след ядене, храносмилането се затруднява. Ако човек е възбуден, развълнуван или бърза, по добре е да не яде, докато не си почине и не се успокои.
Стомахът е непосредствено свързан с мозъка. Когато е болен, умът извиква силата на нервната система, за да помага на отслабналите храносмилателни органи. Ако повиците са прекалено чести, мозъкът се натоварва. Когато това става непрекъснато и не се правят достатъчно физически упражнения, дори и най-простата храна трябва да се яде в по-малки количества. По време на ядене не мислете за своите грижи и безпокойства. Не бързайте, яжте бавно и с леко сърце, изпълнени с благодарност към Бога за Неговите благословения.
СВЛ, с. 306, 1905 г.