198. Хората са си нанесли различни болести в резултат на лоши навици. Те не са се интересували как да живеят здравословно и нарушаването на законите на тялото е довело до сегашното окаяно състояние. Рядко някой казва каква е истинската причина за страданията му – погрешен начин на живот. Хората са невъздържани в яденето и превръщат апетита си в бог. Във всичките си навици показват безразсъдство към здравето и живота. Когато като резултат ги връхлети болест, започват да вярват, че е причинена от Бога, а всъщност погрешният им живот е довел до неизбежните последици.
КЖ, гл.3, стр. 49, 1866 г.

199. Болестта никога не идва без причина. Пътят се подготвя и тя бива поканена посредством пренебрегването на здравните закони. Мнозина страдат заради нарушенията на родителите си. Макар че не са отговорни за тях, все пак са длъжни да научат какво е и какво не е престъпване на здравните закони. Би трябвало да избягват погрешните им навици и с правилен начин на живот да постигнат по-добро здраве.
Голям брой хора страдат и поради собствения си лош начин на живот. Те пренебрегват здравните принципи чрез погрешните си навици за ядене, пиене, обличане и труд. Неизбежни са последиците от нарушаването на природните закони. Връхлита ги болест и мнозина, без да отчитат истинската причина за мъките си, започват да роптаят срещу Бога. Той обаче не е виновен и отговорен за страданията, идващи в резултат на пренебрегването на природните закони…
Често причината за болестта е невъздържаното ядене и онова, от което най-много се нуждае тялото, е да се отхвърли поставеното върху него ненужно бреме. [Родителите сеят семето на болестите и смъртта – т. 635; наказанието е неизбежно – т. 11, 29, 30, 221, 227, 228, 250, 251, 294,]
ЗС, с. 234, 235, 1905г.

Угаждането на апетита води до болест

200. Мнозина си навличат болест със себеугаждането. Те не са живели в хармония с природните закони и с принципите на строгия морал. Други са пренебрегвали законите на здравето с навиците си за ядене, пиене, обличане и труд.
ЗС, с. 227, 1905 г.

201. Усърдният труд и усиленото учение не изтощават, нито нанасят толкова чести кризи на ума, както яденето на неподходяща храна в неподходящо време и небрежното отношение към законите на здравето… Старателното учене не е основната причина за душевни кризи. Основната причина е неправилното и нередовно хранене и липсата на физически упражнения. Нередовното време за хранене и сън изсмуква умствените сили.
МС, 31 май 1894 г.

202. Мнозина страдат и отиват в гроба, защото угаждат на апетита. Те ядат това, което се харесва на неестествения вкус и по този начин отслабват храносмилателните органи и навреждат на способността им да асимилират храната, необходима за поддържането на живота. Идват болести в остра форма и често следва смърт. Деликатният организъм се изтощава от самоубийствените навици на хората, които би трябвало да имат по-големи познания.
Необходимо е църквите да проявяват твърдост и вярност към дадената им от Бога светлина. Всеки църковен член би трябвало да бъде старателен, когато отстранява от живота си всеки лош навик и всяка проява на извратен апетит. [Трудни за лечение болести, причинени от бедна диета – т. 315; резултат от неподходящото хранене върху характера и върху домашната атмосфера – т. 234; резултатите от погрешна реформа – т. 316]
6 С, с. 372, 373,1900г.