Когато преди няколко години изнасях тази тема в Питсбърг (Масачузетс). Тя развълнува сърцата на някой млади хора. Когато същата вечер излизах от аудиторията, млад мъж ме срещна и ми каза: „Марк, имам въпрос.“ Аз отговорих: „Разбира се.“ Обикновено всяка вечер аз изпращам хората, когато си тръгват след срещите и този млад мъж ми каза: „Марк, имам въпрос към теб. Не мога да го задам тук. Бих искал да ти го задам насаме.“ И така, ние влязохме в аудиторията с този млад човек, а той ме погледна и ми каза: „Марк, извърших го.“ Аз го попитах: „Какво си извършил?“ А той каза: „Извършил съм непростимия грях.“ „От къде разбра?“, попитах аз. „Просто чувствам това“, ми каза той.
Има ли непростим грях? Какво представлява непростимия грях? Има ли толкова голям грях, който и самия Бог да не може да прости? Много хора си правят заключение за това, какво може да бъде непростимия грях. Някой от тях мислят, че това е убийство, защото когато отнемеш живота на човек, ти не можеш да го върнеш. Но почакайте, Мойсей видя, как един египтянин се бие с израилтянин и когато той видя това, в пристъп на гняв уби египтянина. Но въпреки всичко Библията ни учи, че Бог простил на Мойсей. След като се скита 40 години в пустинята, Мойсей получи отново Божието одобрение. Той почувства Божията сила, Божието прощение и Неговата милост. Този убиец Мойсей преведе наследниците на Израил през Червеното море. Мойсей получи Десетте заповеди от ръката на живия Бог в планината Синай. Същия Мойсей в края на своя живот не можа да влезе в обещаната земя поради греха си. Но Бог каза: „Мойсей, Аз имам нещо по-добро за теб.“ И въпреки, че Мойсей умря, Библията ни докладва във Второзаконие, че търсили гроба на Мойсей, но не го намерили. Тя ни казва, че Мойсей бил възкресен, като символ на тези, които ще бъдат възкресени. И вие сигурно си спомняте, че по време на преображението на Исус Петър, Яков и Йоан поглеждат от планината и виждат Мойсей и Илия. Илия бе взет без да види смърт, а Мойсей бе възкресен. И така, тук е убиецът Мойсей, който превежда потомците на Израил през Червеното море, убиецът Мойсей получава Десетте Божии заповеди, убиецът Мойсей бива възкресен като символ на тези грешници, които ще бъдат възкресени. Приятелю, убийството не е непростимия грях. Някой хора казват: „Почакай малко, това трябва да е лъжата или измамата.“ Възможно ли е един закоравял лъжец да бъде толкова нечестен, понеже е извършил непростимия грах. Но Библията ни разказва историята на Яков. Тя ни описва измамата на Яков и как той напуща своя дом. Той е лъжец, измамник и нечестен, но Библията ни разказва, как Бог се среща с Яков в неговата нужда. Създателят на Вселената не оставя Яков сам. Той поглежда към Яков и му казва: „Аз ще бъда с теб.“ И спуща от небето една огнена стълба. Бог отиде точно там, където бе Яков. Той винаги ни среща точно там, където се нуждаем. Бог винаги ни среща в нашата криза. Бог говори на Яков и му каза: „Аз никога няма да те оставя и да те напусна.“ Не, нито лъжата, нито измамата е непростимия грях. Някой казват: „Може би непростимия грях е да се отречеш от Христос. Да стиснеш юмрук срещу Божието лице и да му кажеш: ‘Ти не съществуваш, аз не Те познавам.'“ Но вие си спомняте историята на Петър, който каза: „Аз никога няма да се отрека от Тебе, Господи.“ Но Исус му каза: „Петре, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.“ Точно в тази съдбоносна нощ, когато Исус беше пред съда, един от най-близките му апостоли го напусна в най-голямата Му нужда. Петър започна да се кълне и да казва: „Аз не съм галелянин.“ Една слугиня му каза: „Речта ти те издава.“ Но той продължи: „Не съм галелянин.“ Исус го чу, когато Петър се отрече от Него като каза: „Не Го познавам.“ Когато Исус най-много се нуждаеше от него, той Го разочарова. Може би и ти си разочаровал своя Господ. Може би с начина си на живот си се отрекъл от Него. Може би със своите навици си се отрекъл от Него или си направил това с клетва. Може би някога си бил посветен християнин и си казвал: „Аз никога няма да направя тези неща“, но после си извършил прелюбодейство, започнал си да пиеш и да употребяваш наркотици, не си посещавал църквата от дълго време, приятелю. Или може би идваш на църква, но всичко това е само външна форма. Ти си млад и идваш на църква, само защото твоите родители те призовават, но всичко това е само външна изява. Ти знаеш, че твоето сърце не е посветено на Исус и може би скрития живот, който водиш е едно отричане от Христос. Може би си бил в църквата на Христос и си я напуснал и сега се скиташ. Може би се питаш, дали не си извършил непростим грях. Може би казваш: „Има ли прощение за мен?“ Но същия този Петър, който се отрече от своя Господ, ние го виждаме в деня на Петдесятница да проповядва и три хиляди души се обръщат. Божията благодат достигна Петър и този Петър, който се промени, говори в деня на Петдесятница на хиляди и те приеха Исус Христос и бяха кръстени. Или помислете за Павел, който бе един преследвач. Павел, който влизаше в домовете на християните, извеждаше ги и жестоко ги убиваше. Това бе Савел, който по-късно бе преименуван в Павел. Отричането на Божието съществуване, преследването на Божиите хора, това ли е непростимия грях? Този Савел се срещна с Господаря един ден и когато това стана, животът му бе преобразен. Когато пътувал по пътя за Дамаск, за да преследва християните, бляскава светлина го осветила от небето. Той пада на колене и чува глас, който казва: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ „Това е Исус, когото ти преследваш.“ Ти може би си обърнал гръб на Исус, може би Го преследваш чрез начина си на живот. Ти се питаш, дали не си извършил непростимия грях, но този гонител Савел бе докоснат от Божията благодат. Приятелю, непростимия грях не е убийство. Мойсей стана силен християнски водач. Непростимия грях не е лъжата или измамата. Яков бе изкупен от Бога и стана един от патриарсите. Да се отречеш от Господа не е непростим грях. Петър бе променен и 3000 се кръстиха на Петдесятницата. Приятелю, дори преследването на християни не е непростим грях. Какво тогава представлява този непростимия грях? Ако Бог можа да достигне Савел, да докосне живота му и да го промени, какво тогава представлява непростимия грях? Ако този голям гонител на християните Савел можа да бъде променен има ли тогава грях, който не може да бъде простен? Приятелю, ние сме големи грешници, но ние имаме велик Спасител, дори когато се отдалечим от Него и когато в сърцето има малък интерес към духовните неща, когато имаме малко желание да Го опознаем. Дори когато не желая да Го опозная, Той желае да ме опознае. Аз може и да не искам да бъда спасен, но Той желае аз да бъда спасен. Моя живот може да е изпълнен с вина, но Неговия е пълен с благодат. Аз може и да съм нарушил Неговия закон, но Той протяга Своите ръце в милост. Аз може да съм паднал, но Той ме издига. Моята ръка може да изпусне Неговата, но Неговата никога няма да изпусне моята. Но има ли грях, от който не можеш да бъдеш спасен? Говори ли Библията за този непростим грях, кой е той? 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ И така, ако ние изповядаме убийството, ще го прости ли Той? Ако изповядаме прелюбодейството, ще го прости ли? Ако изповядаме лъжата и измамата, ще ни прости ли? Ако ние изповядаме, Той прощава. Библията говори за Божия характер и в Евреи 8:12 тя казва: „Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“ Приятелю, ти може да си съгрешавал и да си изповядал греха си, но все още да чувстваш тежест от вината. Този грях още те безпокои и те притеснява, но след като ти си го изповядал и Бог го е забравил, защо още го помниш? След като веднъж си изповядал този грях, изхвърли го от своя ум, защото вината ще отрови твоя живот. В Исус ти можеш да бъдеш свободен, приятелю. Ако ние направим изповед, Той ще направи прощение. Но какво тогава представлява непростимия грях? Единствения грях, който Христос няма да прости, е този, който ние няма да изповядаме. Единствения грях, който няма да прости е този, към който сме се прилепили; този, който настоятелно продължаваме да вършим. И въпреки че Бог непрестанно ни потупва по рамото със Светия Си Дух, ние казваме: „Не Боже, не Боже, аз обичам този грях, аз искам този грях.“ Ако ние направим изповед, Той прощава. Единственият грях, който Бог не може да прости, е този, който подхранваме; този, към който сме се прилепили. Той не може да Го прости, защото ние не можем да го изповядаме. Това ни помага да разберем още нещо за непростимия грях. Когато Исус вървеше пътя към Голгота и се препъваше под тежестта на кръста, Библията казва в Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Какво се казва? „Да не погине никой.“ Не младите или старите, не богатите или бедните, не черните или белите. Там се казва: „Да не погине никой.“ Тези думи включват теб и мен, приятелю, всеки, който вярва в Него, всеки, който изповядва своите грехове, всеки, който се покае и коленичи в подножието на кръста. За всеки, който дойде при Христос, има милост, прощение и благодат. Библията казва в 1 Йоан 1:7: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грах.“ Нашите грехове могат да бъдат простени, за да няма нищо между теб и твоя Спасител. Обичам тази песен, която казва: „Няма нищо между душата ми и Спасителя.“ Но какво тогава представлява непростимия грях? Това е грехът, който отказваме да изповядаме, продължаваме да го вършим, докато ума закоравее, съвестта прегори. Говори ли Библията за непростим грях? Как го описва тя? Сам Исус говори за това. Дадох ви някой насоки, но нека да се задълбочим тази вечер. Исус казва: „Затова ви казвам, всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син ще му се прости, но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости нито в тоя свят, нито в бъдещия.“ Обърнете внимание – Библията казва, че всеки грях и хула ще се простят, всеки вид грях ще бъде простен. И така, някакъв вид грях ли е непростимият грях? Не. Всеки грях – убийство, лъжа, измама, прелюбодейство ще бъдат простени. Така че непростимият грях не е вид грях, но това е продължително отблъскване на молбите на Светия Дух. Да предположим, че аз съм тук и съм осветен, започвам да се движа в тази посока и оператора отзад започва да се ядосва, защото вървя във тъмнината и той ми казва: „Върни се.“ Но аз продължавам да вървя. Той отново ми казва: „Върни се, върни се.“ Той вече не ме вижда. Това е предпоследната вечер, така че мога да се пошегувам. Това е една илюстрация за непростимия грях. Божията светлина ме огрява, но аз я отблъсквам и продължавам да вървя встрани, продължавам да вървя в тъмното. Бог ми казва: „Върни се.“ Но аз казвам: „Не, Господи“, и продължавам да вървя. Непростимия грях не е първата стъпка към тъмнината, но когато ти продължаваш да отблъскваш Светия Дух, Бог ти казва: „Върни се, върни се.“ Но ти казваш: „Господи, обичам този грях.“ Когато ти вършиш нередни неща при положение, че трябва да вършиш добро, в толкова по-голяма тъмнина започваш да вървиш и един ден около теб настъпва непрогледен мрак. Да предположим, че се намирам в една стая, в която има пет прозореца. Всички те имат щори. Спущам едната от тях, но светлината все още влиза от другите прозорци. Спущам втората, но светлината влиза през трите прозореца. Спущам третата – остават два прозореца. Когато спусна и четвъртата остава един и светлината е твърда малко. Но когато спусна и петата щора, цялата стая е в мрак. Разбираш ли, приятелю, непростимия грях не се извършва, когато за първи път спуснеш щората. Ти не го извършваш, когато за пръв път кажеш „Не“ на Бога. Но ако ти знаеш, какво трябва да правиш и не го правиш, ти спущаш щорите една след друга и започваш да вървиш от светлината в тъмнината. Непростимият грях е неспособността да изповядаш и да изоставиш този грях. Непростимия грях се извършва не при първия, втория, третия или четвъртия път, но след седмици, месеци или години. Бог не спира да те призовава, но нашето сърце е закоравяло и ние не чуваме. Бог те призовава – ти идваш на религиозни срещи, но за теб няма никакво значение. Ти идваш, но продължаваш да живееш по същия начин. Слушаш най-вълнуващите проповеди, но за теб е безразлично, защото сърцето е закоравяло. О, приятелю, отвори сърцето си за Исус. Тази вечер Бог те призовава да кажеш „Да“ и не да казваш „Не“, защото когато веднъж кажеш „Не“, ти ще продължиш да казваш „Не“. Някой са ми казвали: „Марк, мислиш ли, че съм извършил непростимия грях?“ Приятелю, ако ти имаш дори най-малко желание да служиш на Исус, не си извършил непростимия грях. Дори ако някой хора нямат това желание, Бог може да им го даде по-късно. Отвори сърцето си за Исус, приятелю. Опасността е тази, че след седмици, месеци и години сърцето се закоравява и не може да се отвори за Исус. Ние можем напълно да разберем непростимия грях, ако разберем, как Светия Дух е работил във Библията. И така, нека да се върнем назад и да видим, дали непростимият грях е да отхвърлиш Божия глас; дали това е да отхвърлиш Светия Дух, Който говори на нашето сърце и ум. Ако непростимия грях представлява това, тогава е важно да разберем, как Светия Дух работи в нашето сърце и ум. Тогава е важно да разберем нещо повече за Светия Дух. И така, нека се върнем в Библията. Светия Дух се споменава във втория стих от Библията. Бит. 1:2: „Земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната и Божия Дух се носеше над водата“. Когато се върнем при Сътворението, виждаме, че Отец, Сина и Сетия Дух работят заедно. Отец е великия Архитект на творението, Синът е Посредникът, Който осъществява плановете на Отец, а Светия Дух е силата по време на Сътворението. Според Библията Светия Дух е Третото лице на Божеството. Той е бил активен посредник по време на Сътворението. Така че ролята на Светия Дух е да създава живот. Точно така, както Светия Дух е бил активен посредник по време на Сътворението и е направил светлина от тъмнината, така Светия Дух работи и днес, за да твори светлина от мрака на нашия ум. Една от функциите на Светия Дух днес е да сътворява в нашите сърца любов, радост и мир там, където имаше гняв, горчивина и недоволство. Функция на Светия Дух е да пресътворява и оформя нашия живот. Светия Дух – Третото лице на Божеството ни потупва по рамото, осветява мрака в нашите умове. Той се опитва да ни води към светлината и истината, но ако ние постоянно и настоятелно отблъскваме тези потупвания на Светия Дух, ако постоянно обръщаме гръб на Неговите молби, Библията казва във Бит.6:3 за дните на Ной: „И рече Господ: ‘Духът, който съм му дал не ще владее вечно в човека.'“ Ной проповядва в продължение на 120 години. Той водеше тази нация към покаяние, но хората закоравиха своите сърца, продължиха своя безбожен живот. Исус каза: „Моя Дух няма вечно да се бори“. Опасно нещо е да закоравиш сърцето си към Бога. Опасно е, когато Бог се опитва да сътвори светлина и истина в твоя ум, да кажеш „Не“ на Бога. Опасно нещо е да продължиш да се отклоняваш от Бог, когато Той те потупва по рамото. Бог няма да спре да прави това, но след известно време за теб ще бъде безразлично. След известно време сърцето става толкова закоравяло! Сигурно знаете, че има часовници, които могат да се настроят да звънят в два различни часа. Настройваш го да звънне още веднъж, ако случайно не се събудиш при първото звънене. Да предположим, че трябва да станете в шест часа сутринта. Настройвате часовника и той започва да звъни в шест и вие си казвате: „Е, аз съм го настроил петнайсет минути по-рано, така че ще продължа да спя, второто звънене ще ме събуди.“ И изведнъж ти се събуждаш отново и виждаш, че е девет часа и си изпуснал срещата. Какво се е случило? Ти си проспал и второто звънене. Имам приятели, които живеят в големи градове като Чикаго, Ню Йорк и те ми казват, че когато за първи път отидеш в града, ти чуваш сирените, пожарните коли, различни аларми, но след известно време ти можеш да спиш въпреки всичкия този шум. Когато ние продължим да вършим неправда, когато се отклоним от пътя, по който Бог ни води, когато в сърцето си отблъснем молбите на Светия Дух, нашето сърце започва да закоравява и ние не чувстваме, че злото е зло, не чувстваме, че това, което вършим не е добро. Нашия ум започва да се самозалъгва. Единствената сигурност е да кажеш „Да“ на Исус. Единствената безопасност е да отвориш своето сърце и ум за Светия Дух. В дните на потопа Бог каза: „Моят Дух няма вечно да се бори.“ Днес Божия Дух е излян и Библията казва: „Този, който е праведен нека и за напред да бъде праведен и който е нечист нека бъде и за напред нечист. Който е свят нека бъде и за напред свят, който е несвят нека бъде и за напред несвят“. Библията казва, че всяко човешко същество днес взема окончателно решение за или против Христос. В тези последни часове мъже и жени определят своята съдба за или против Христос. Решенията, които вземаме и с които казваме „Да“ или „Не“ на Бога, ще запечатат окончателно нашата съдба. Преди Исус да дойде, всеки един ще бъде или изпълнен със Светия Дух или сърцето му ще бъде закоравено против Светия Дух. И днес разбирате, че има хора, които са с Бога и такива които се против Него, но има и междинна категория и повечето хора днес принадлежат на нея. Те не са нито с Бога, нито против Него. Но тази средна категория става все по-малка и по-малка и съвсем скоро всеки човек ще бъде или с Бога или против Него. Ето затова решенията, които вземаме и избора, който правим, е толкова важен днес, приятелю. Когато кажеш: „Господи, аз заставам на Твоя страна, Господи, аз не искам да задържа нищо от Теб, Господи, аз ще извървя целия път“, тогава Светия Дух ще донесе светлина в ума, ще освети сърцето ни и ще покаже, каква е Божията воля за нашия живот. Светия Дух, разбира се, ни изобличава в грях. Библията казва, че когато Светия Дух дойде ще обвини света за грях, за правда и за съдба. Една от функциите на Светия Дух е да работи чрез нашата съвест и да ни казва: „Това е право, а това не е.“ Спомням си една опитност, която имах, когато бях точно на 17 години. Тогава щях да стана християнин. Тъкмо бях предал сърцето си на Господа, отварях Библията и я изследвах и си спомням твърде ясно, как Бог работеше в моя живот. Имах приятели, които бяха наистина добри деца, но ние често постъпвахме, както много деца постъпват. Един ден един от моите приятели даде следната идея. Той каза: „Вижте, защо трябва и петимата да плащаме, за да отидем на театър и защо въобще трябва да плащаме, за да отидем на театър? Няма нужда да правим това. Аз ще платя“, каза моя приятел. Този театър имаше изход в задната си част. Тогава аз не бях посветен християнин и киното беше част от моя живот. Знаете, че когато прожекцията свърши, отварят изхода отзад и хората излизат и тогава ти влизаш отзад за следващата прожекция и моят приятел каза: Вижте, аз ще купя билет и ще седна на първия ред и когато прожекцията започне, аз ще пропълзя по пода и в джоба си, разбира се, ще имам пръчка. Тази врата отзад може да се отвори само отвътре, но не може отвън. Аз ще отворя тази врата само мъничко и ще поставя клечка и вие четиримата ще дойдете, ще открехнете вратата и ще се вмъкнете вътре. На входа винаги има паднали билети. Вземете си по един и го сложете в джоба и когато дойде разпоредителя и ви каже, че сте се вмъкнали, вие ще му покажете билетите и ще му кажете: „Не, не сме се вмъкнали. Ето нашите билети.“ И така, моя приятел купи билет за кино и влезе вътре, пропълзя до вратата, отвори я и постави клечка. Ние дойдохме до вратата и видяхме, че тя е открехната и ние започнахме да се промъкваме в салона. Можете ли да си представите, как се промъквам в театъра? Една вечер една дама ми каза: „Мога“. И аз и казах: „Трябва да говоря с вас след срещата, госпожо.“ В това време аз все още не бях посветен християнин и когато пълзях по пода и се промъквах в салона, ясно си спомням, как в мислите си аз си казах: „Това не е добро, ти не си платил, това не е редно.“ Като че ли всички светлини в този салон бяха включени. Чувствах се, като че ли снимката ми бе публикувана на първа страница и съм обвинен за промъкване в киното. Аз бях четвърти по ред, но започнах да треперя. Не можех да се помръдна, не можех да вляза в салона. Като че ли Светия Дух ми казваше: „Това не е редно.“ Аз изведнъж скочих, изтичах до изхода и излязох на улицата. Съвестта ми така ме безпокоеше, защото правих нещо, което не беше правилно. Чрез Светия Си Дух Бог ни обвинява в грях. Понякога, приятелю, ние вършим неща, които не се редни и ти в сърцето си знаеш това. Ти чуваш гласа на съвестта и на Светия Дух, Който ти казва: „Това не е редно.“ Той ти казва: „Тази лъжа или тази връзка, това не е редно. Това че си се отказал от отговорността на родител не е редно. Този навик, с който нарушаваш Божия закон, не е реден.“ Ако отречеш това и за първи път казваш: „Не, Господи“, Бог няма да те остави. Но ако ти продължиш настойчиво да вършиш този грях, съвсем скоро ума и сърцето закоравяват. Аз бих искал съвестта ми да бъде чувствителна към гласа на Исус, а ти? Аз бих искал Светия Дух да ме обвинява за всяко нещо в живота ми, което не е в хармония с Божията воля, а ти? Бих искал моята съвест да бъде толкова чувствителна, че винаги да ми казва: „Марк, това не е правилно.“ Когато ние четем Божието слово, Светия Дух ни поучава чрез него. Светия Дух ни обвинява в грях. Второ, ако ти отвориш ума си и сърцето си за Светия Дух, Той може да влезе в твоя живот и да те направи способен да вършиш неща, които сам никога не би могъл да направиш. Библията казва, че когато Исус бил кръстен, Светия Дух слязъл върху Него и изпълнил Неговия живот.