Елена Вайт – Елън Гулд Уайт

Елън Гулд Уайт (на английски: Ellen Gould White), позната в миналото в България и като Елена Вайт, по рождение Хармън (англ. Harmon) (1827 – 1915) е известна като радетел за образование, човешки права, равенство между расите, премахване на робството[1] и много продуктивна християнска писателка, чиито творби са преведени в цял свят. Заедно със съпруга си, Джеймс Уайт (на английски James Springer White), са едни от съоснователите на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Елън Г. Уайт заедно с нейните родители е била член на методистката църква, където тя се кръщава през 1842 г. Тъй като нейните родители поддържали разбиранията на Милъристите, били изключени от методистката църква през 1843 г. В резултат Елън Г. Уайт се присъединява към адвентистите.

По голямата част от живота си живее в Съединените американски щати. От 1890 до 1900 живее в Австралия. Елън Уайт посещава също така и някои европейски страни.

Според свиделството на очевидци Елън Уайт е притежавала пророческа дарба. По време на нейните видения, които са предадени след 1844 г., е чувствала една особена божествена близост и специално поръчение, което е предавала устно и писмено. Нейните видения са допринесли много за утвърждаването на учението и развитието на Църквата на адвентистите от седмия ден. Елън Уайт не е прибавила нови догми чрез нейните видения, а само е потвърдила съществуващи разбирания за определени библейски учения.

Елън Уайт никога не е претендирала за титлата „пророчица“, но по-скоро – Божия вестителка. Тя нарича своите свидетелства „по малката светлина“ (англ. lesser light), която води хората към „голямата светлина [Библията]“[2]

Въпреки това нейната роля и значение се приемат от различни адвентисти по различен начин. Докато някои виждат в нейно лице и в нейните писания една пророческа водеща роля, други я разглеждат като духовна писателка, чиито писания служат повече за лично духовно насърчение.

Елена Вайт – Елън Гулд Уайт