Представи си, че получиш чек по пощата на стойност десет хиляди долара от някой мултимилионер. Няма ли да си доста развълнуван? Може би ще изпитваш и известен скептицизъм. Но правиш проверка и установяваш със сигурност, че чекът е за теб. Радваш се и го показваш на всичките си приятели и съседи. Планираш как да похарчиш парите или как да ги инвестираш, или да ги запазиш за някакво предстоящо събитие. И накрая идва денят, когато си готов да отидеш до банката, за да го осребриш. Този ден обаче не се чувстваш много добре. Радостта си е отишла. Настинал си и гърлото ти е възпалено. Може би се чувстваш малко виновен, тъй като осъзнаваш, че не си направил нищо, за да заслужиш този подарък от десет хиляди долара. Вероятно все още си мислиш, че е прекалено хубаво, за да е истина. Отиваш до банката и след като стоиш на опашка няколко минути, идва и твоят ред на гишето. Вече се чувстваш ужасно. Но все още имаш десет хиляди долара. Касиерът и банката не се интересуват от чувствата ти. За тях няма никакво значение дали си щастлив или потиснат. Дали парите са твои зависи единствено от подписа на човека, който ти ги е подарил. Чувствата ти нямат значение. Втората стъпка в научаването на Божията воля за живота ни и за Божието ръководство е в по-голямата си част предупреждение, отколкото процес. Става въпрос за това, че не би трябвало да се ръководим от чувствата. Добро предупреждение, тъй като понякога се изкушаваме да постъпваме точно така. Може би, когато започнем да търсим Божията воля по даден въпрос, имаме „първо впечатление“ за вероятния отговор. След време, ако отговорът се забави, лесно се дразним и обезсърчаваме. Не можем обаче да се доверим на първия импулс или на емоционалните лъкатушения, които се появяват в процеса на вземане на определено решение. Чувствата никога не са сигурен водач. Евангелизаторите в университетите имат малка диаграма, която използват, за да онагледят това твърдение. Показват локомотив, вагон за въглища и служебен вагон за персонала. Локомотивът е обозначен с думата „факт“. Вагонът за въглища е вярата. Служебният вагон изобразява чувствата. Ако се опитате да задвижите влака чрез служебния вагон, със сигурност ще имате неприятности. Локомотивът е това, което го тегли напред. В края на краищата той може да пътува и без служебен вагон. Чувствата заемат голяма територия. Страхуваме ли се да направим нещо определено? Противоречи ли то на личните ни предпочитания? Струва ли ни се, че е нещо вълнуващо? Смятаме ли, че ще е забавно? Мислим ли си, че нямаме необходимите способности да изпълним задачата? Точно това ли сме искали? Списъкът с въпроси може да продължи до безкрайност. Както добрите, така и лошите чувства ни връхлитат в безброй разновидности. Една от причините, поради които втората стъпка е толкова важна, се състои в това. че когато се опитваме да разберем Божията воля за живота си, трябва да вземем предвид всичките осем стъпки, а не само една или две. Осемте стъпки са нещо като система от чекове и равносметки. Възможно е да пропуснем сигналите в дадена стъпка, но другите да ни покажат къде грешим. В края на краищата, решението се взема въз основа на доказателствата, а не поради някоя отделна стъпка. Предупреждението е включено тук, във втората стъпка, тъй като е най-лесно да я приемем за нещо особено важно само по себе си. Става въпрос за предупреждение с особена важност, защото както положителните, така и отрицателните чувства могат да бъдат мощен стимул. И ако въпреки това се опитваме да водим духовен живот въз основа на чувствата си, ще се сблъскаме с толкова много трудности, колкото, ако се опитаме да подкараме влака със служебния вагон. Няма да стигнем доникъде. Не бива обаче да отхвърляме чувствата изцяло. Един от методите, чрез които Господ ни предава волята Си, е чрез впечатленията, създавани в сърцата от Светия Дух. Впечатленията и чувствата май изглеждат доста сходни. Откъде да разберем разликата между обикновените чувства, моментния импулс и убеждението на Светия Дух в ума? Преди всичко трябва да признаем, че има чувства, които са греховни, и такива, които не са. Греховните включват страх, сладострастие, съмнение, гняв, пожелание. Не греховните чувства включват неща като надежда, щастие, умора, глад, тъга. Дяволът обича да работи чрез чувствата ни, за да ни държи настрана от Бога. Ако сме радостни и оптимистично настроени, той ще се опита да ни заведе до крайности, за да станем фанатични, дръзки и тичащи пред Бога. Ако сме обезсърчени и тъжни, ще се опита да събуди в нас страха и недоверието, в резултат на което да се поддадем на изкушенията му. Можем да видим как това се е случило на пророк Илия. На планината Кармил той изживял доста положителни чувства. Бил настъпил краят на три и половина годишната суша, а с нея и краят на спора между Бог и Ваал. Сигурно за него е било страшно вълнуващо да види как огън пада от небето, запалва жертвата на олтара и изпарява водата около него. Вярата му била силна. Той вярвал, че Бог ще отговори, за да защити честта и името Си пред народа. Колко ли силни чувства са бушували в него, когато стоял там и наблюдавал какво се случва! След това Илия станал причина да бъдат наказани четиристотин пророци на Ваал. което със сигурност се е отразило на нервната му система! Сърцето му сигурно се разкъсвало между скръбта, ужаса и мъката, причинени от това наказание. После отишъл на планинския връх и започнал да се моли за дъжд. Не започнало да вали незабавно, както се било случило с огъня от небето. Илия продължавал да се моли, докато накрая слугата му дошъл и съобщил, че на хоризонта се вижда малък облак. Това било достатъчно. Той станал и тичал пред колесницата на Ахав по целия път до града – първия маратон! Когато същата нощ легнал да спи, увит в наметалото си, на тихо място извън градските стени, сигурно е бил съвсем изцеден емоционално. Бил изтощен и физически след този дълъг и изпълнен със събития ден. Тогава дяволът се възползвал от чувства, които не били греховни, за да го подтикне към греховни. Илия бил събуден и предупреден, че Езавел се готви да отнеме живота му. В този момент умората, гладът и мъката се превърнали в страх. Той прекосил „разделителната линия“ и навлязъл в дяволска територия. Според Свещеното писание страхът е нещо лошо. Можем да прочетем за това в Откровение 21:8. Страхливите са сред тези, които ще бъдат хвърлени в огненото езеро заедно с големи престъпници. Въпреки силната си вяра, която го поддържала през целия ден, Илия се поддал на паниката и тръгнал сам да се спасява. Избягал в пустинята и изоставил своите задължения в опит да не бъде застигнат от заканите на Езавел. Бил толкова отчаян, че започнал да се моли да умре, тъй като смятал, че е единственият останал в Израел, който продължава да е верен на Бога. Какъв контраст между уплашения и бягаш Илия и пророка от планината Кармил, който заявил гръмогласно пред множествата: „Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него!“ (3 Царе 18:21). И така, едно от указанията дали чувствата ни идват от Светия Дух, или от човешкото ни естество, е дали те са греховни. Нали ще е съвсем разумно да заключим, че Светият Дух никога няма да ни насочи към греховни чувства? Във 2Тимотей 1:7 е записано: „…Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.“ Друг аспект, над който трябва да размислим, когато се опитваме да определим дали чувствата ни са просто чувства, или нашепване на Светия Дух в сърцето, е разликата между изобличение и вина. Вината винаги идва от дявола, а изобличението – от Светия Дух. На пръв поглед двете си приличат, но вината винаги ни оставя безнадеждни и в отчаяние. Когато ни „удря по главите“ с нашето чувство за вина, дяволът винаги се стреми да ни накара да се откажем и да се предадем или да решим, че вече сме безнадежден случай. От друга страна, изобличението от Светия Дух идва с надежда и увереност за утрешния ден. Никога не ни оставя в отчаяние. Светият Дух никога не ни изобличава и не ни кара да осъзнаем голямата си нужда от Божията благодат, без да ни преведе на „отвъдния бряг“ към разрешението, получено чрез Исусовата жертва, и към Неговата правда, която ни се вменява вместо нашата правда. Светият Дух изобличава, но не осъжда.
Друг фактор, който трябва да вземем предвид, когато се опитваме да правим разлика между личните си чувства и впечатленията (или изобличенията) на Светия Дух. е въпросът кой е в центъра. Чувствата могат да ни накарат да поставим собствения си интерес на първо място и да концентрираме своето внимание върху себе си. Светият Дух ще ни подтиква да поставим на преден план Божията слава и чест и нуждите на хората около нас. Йоан Кръстител не е имал никакво желание да попадне в тъмницата на Ирод. Бил свикнал с живота на открито и със свободата да ходи там, където пожелае. Дотогава водил активен живот. Едва ли му се е искало да бъде затворен в мрачната тъмнина, както и вие и аз не бихме се радвали, ако това ни се случи. Ако бе поставил личните си нужди на първо място, щеше набързо да се откаже от строгите си изобличения и би си възвърнал свободата. Той обаче оставял настрана личните си желания, тъй като лоялността към Бога изисквала да говори безстрашно истината и да остави Бог да отговаря за последиците от тази вярност. Поставил на първо място Божията слава и чест и въпреки самотата и изолацията на затворническия живот можел да каже: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). Понякога може да осъзнаем разликата между чувствата си и впечатленията на Светия Дух, като приложим теста на разума и личната преценка. Възможно е да проследим причинноследствената връзка и да разберем кога страдаме от прекомерен стрес. Бог желае да преценяваме добре и да упражняваме здрав разум при вземане на важни решения. Разумът и личната преценка обаче може да не са достатъчни. Някои от „най-глупавите“ постъпки, споменати в Библията, са извършени от хора, които са били много близо до Бога или почти под Негов контрол. Какво да кажем за Гедеон, който атакувал хилядната армия на врага с … глинени гърнета и факли, и при това само с 300 души? Какво да кажем за Йонатан и неговия оръженосец, които разгромили цяла армия? Какво да кажем за Давид, облечен в простите дрехи на овчарче, конто тръгнал сам срещу гиганта Голиат, покрит от глава до пети с железни доспехи? А Исус Навин. който тръгнал да завладява град чрез обикаляне около него и надуване на тръби? Ако сме под Божия контрол и сме настроени на „вълната“ на Неговото ръководство в живота ни, Той може понякога да ни води до неща, които очевидно противоречат на здравия разум. Макар че трябва да се съобразяваме с разума и с добрата преценка, те никога не могат да бъдат основно доказателство „за“ или „против“ Божието ръководство. Може да сме способни да направим разлика между обикновените си чувства и впечатленията от Светия Дух, като приложим и теста време. Ако има време, преди да вземем решението ще е много ценно „да преспим“ с него в главата си, за да намерим време за молитва и размисъл и да се опитаме да определим кой е източникът на нашите импулси. Но дори тестът време може да не е достатъчен. Понякога е възможно и да нямаме време, за да го приложим! Спомняме си за Финехас от дните, когато Израел се готвел да прекоси реката и да навлезе в Обетованата земя. Замисълът на Валаам за предизвикване на проклятие над Израел се осъществявал с пълна сила и бунтът се разпространил до такава степен, че един от първенците на Израел влязъл в стана посред бял ден, придружен от моавска блудница, и пред всички я завел в шатрата си. Финехас, синът на първосвещеника, не си отишъл в къщи да размисля по въпроса и да се увери, че не действа импулсивно. Влязъл в шатрата и ги приковал към земята с един замах на копието си! В нощта на празненството у Симеон Мария Магдалена не чакала дълго време, за да провери на следващия ден дали импулсът й да помаже Исус все още не я напуснал. Ако била се забавила, вече не би имала възможност да го направи. Когато Светият Дух я подтикнал към действие, тя се подчинила незабавно. Не би могла да обясни защо е избрала точно този случай, за да почете Исус. Когато започнали да валят обвинения, останала безмълвна. Исус обаче похвалил нейната постъпка, мотивирана от любов, и дал интересно обещание по този повод. Казал, че където и да се говори за евангелието до края на времето, историята за постъпката на Мария ще се споменава. И ето, ние сега отново говорим за нея. Трябва да вземем предвид някои неща, когато се опитваме да разберем дали чувствата ни са просто чувства или са вдъхновени от Светия Дух. Можем да определим дали са греховни. Можем да разберем разликата между вина и убеждение от Светия Дух. Можем да преценим дали гледаме за себе си, или търсим Божията чест и слава. Можем да приложим теста на разума и преценката – обаче само в известна степен. Можем да използваме и теста време – стига, разбира се, да има време за такъв тест. Най-голяма помощ при разбиране на разликата между обикновеното чувство и вътрешния глас на Духа е опознаването на Бога. Както отбелязвахме, според Йоан 10 гл. овцете познават гласа на Пастира и го различават сред гласовете на непознатите. Аврам е познавал Бога. Общувал е с Него под звездите, когато другите хора са спели. Когато Господ го посетил и му казал да напусне страната и рода си и да тръгне към неизвестното, Аврам поел напред, защото разпознал Божия глас от предишните си срещи с Него. Не тръгнал само под напора на чувства. Бил ръководен от това, за което бил сигурен, че е напътствие от Бога. В края на живота си, когато настанало времето за върховно изпитание, Аврам не можел да действа според чувствата си. Бащиното му сърце се противяло на заповедта да принесе Исаак в жертва. Всичките му надежди и мечти, всички предишни Божии обещания сякаш били против този план. Той обаче познавал Божия глас и като пренебрегнал чувствата си (колкото и силни да били те!), постъпил според Господнето слово. Както знаете, Аврам правилно разбрал Божия глас и когато бил напълно изпитан, било дадено славно избавление, което е урок, показващ във всички времена и на цялата Вселена каква е Божията любов, изпратила Сина Му да умре вместо нас. Когато настане време да опознаем Божията воля в живота си, важно е да не решаваме въз основа на чувствата. Важно е да вземем предвид всички стъпки в опознаването на Божието ръководство. Най-голямата увереност – нещо повече от мисълта, че следваме водителството Му – е да Го познаваме лично. Тогава Той ще ни покаже съвсем ясно каква е волята Му за нас. Да го познаваме и да разпознаваме гласа Му е важно, ако искаме да сме сигурни, че не действаме само от чувства.