Очи обърнати към истинската жертва – 22 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Очи обърнати към истинската жертва

Жертвената служба, която сочеше на Христос приключи; но очите на хората трябва да се обърнат към истинската жертва за греховете на света. Земното свещенство свърши; но ние гледаме на Исус, служителят на новия завет и “поръсената кръв, която говори по-добри неща отколкото Авеловата”. “пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията…. но Христос дойде първо- свещеник на бъдещите добрини; Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния не с ръка направена…но със собствената си кръв и придоби за нас вечно изкупление”. Евр. 12:24; 9:8-12.

“Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.” Макар службата да беше преместена от земното в небесното светилище, макар светилището и нашия велик Първосвещеник да са невидими за човешкото око, учениците не трябваше да страдат от загубата. Те не трябваше да прекъсват общуването, нито да се обезкуражават поради отсъствието на Спасителя. Докато Исус служи в небесното светилище горе, чрез Светия Дух Той служи на църквата си на земята. “Живота на Исус” стр. 165,166.

Нашият Първосвещеник и Ходатай

“Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божито лице за нас; и не за да принася себе си много пъти, както първосвещеникът влиза всяка година с чужда кръв, (иначе той трябва да е страдал много пъти от създанието на света;), а на дела в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха чрез пожертването на себе си.” Евр. 9:24-26. “Но той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога”. Евр.10:12. Христос влезе веднъж в святото място, спечелвайки вечно избавление за нас. “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез него, понеже всякога живее да ходатайства за тях”. Евр. 7:25. Той сам се определи не само като представител на човека, но и негов ходатай, така че всяка душа да може да каже, ако желае, да може да каже, аз имам Приятел в съда, Първосвещеник, който разбира моята слабост. “Ревю енд хералд” 12 юни 1900 год.

Небесното светилище е център на Божието дело в полза на човека. То засяга всяка жива душа на този свят. То ни открива плана на спасението, водейки ни към края на времето като ни открива триумфалния изход на борбата между правдата и греха. Извънредно важно е всички задълбочено да изследват тези предмети, за да можем да отговорим на всеки, който ни пита за причината на нашата надежда. “Ревю енд хералд” 9 ноември 1905 год.