Христовата служба в небесното светилище – 44 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Христовата служба в небесното светилище

Тронът на Бога в небесния храм, където Бог обитава, е основан на правда и съд. В Светая Светих е Неговият закон, великата мярка за правото, според която биват изпитвани всички хора. Ковчегът на завета, съхраняващ плочите на закона, е покрит с престола на благодатта, пред който Христос предлага Своята кръв в полза на грешника. По такъв начин е представено единството между правдата и благодатта в плана за човешкото изкупление. Такова единство е могла да измисли само вечната Мъдрост и да извърши само безкрайната Мощ. Това е връзка, изпълваща цялото небе с удивление и преклонение. Херувимите в земното светилище, загледани надолу към престола на благодатта символизираха интереса, с който небесните множества наблюдават делото на изкуплението. Че Бог може да бъде справедлив, като оправдава каещия се грешник и възобновява Своята близост с падналия човешки род; че Христос можа да слезе на земята, за да избави от бездната на гибелта неизброими множества и да ги облече в неопетнените дрехи на Своята правда, за да се присъединят към ангелите, които никога не са падали, и да живеят вечно в Божието присъствие – това е тайната на благодатта, в която и ангелите желаят да надникнат.

Делото на Христос като посредник на човека е представено в хубавото пророчество на Захария относно Този, “чието име е Отрасъл”. Пророкът казва: “Той ще съгради храма Господен и Той ще вземе славата, и ще седне, и ще управлява на престола Си, и ще е и Свещеник на престола Си; и съвет на мир ще бъде между двамата”.Зах. 6:13.

“Той ще съгради храма Господен”. Чрез Своята жертва и чрез ходатайствената Си служба Христос е както основата, така и градителят на Божията църква. Апостол Павел Го посочва като “крайъгълен камък”, “върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм, свят на Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.” Еф. 2:20-22.

“И Той ще вземе слава”. На Христос принадлежи славата за изкуплението на падналия човешки род. През вечните векове ще се разнася песента на изкупените” “На Този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си…., да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.” Откр. 1:5,6.

Той “ще седне и ще управлява на престола Си и ще е свещеник на престола Си”. Сега още не седи на престола на славата Си, защото царството на славата още не е установено. Едва след като завърши Своето дело като Ходатай “Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида”, едно царство, което “не ще има край”. Лука 1:32,33. Сега Христос седи като свещеник с Отца на Неговия престол. Откр. 3:21. На трона при Вечния, седи Този, Който “наистина взе на Себе Си болестите ни и със скърбите ни се натовари”, “Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях”, за да “може и на изкушаваните да помага”. “Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния”. Ис. 53:4; Евр. 4:15; 2:8; ! Йоан 2:1.

Това посредничество става чрез прободеното и съкрушено тяло, чрез Неговия неопетнен живот. Наранените ръце, прободените гърди, прободените нозе умоляват заради падналия човек, чието изкупление бе осигурено с такава неизмерима цена.

“И съвет на мир ще бъде между двамата”. Любовта на Отца не по-малко от тази на Сина е източник за спасение на изгубеното човечество. Преди да си отиде Исус каза на учениците Си: “Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас, защото сам Отец ви люби. Йоан 16:26,27. “Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” 2 Кор. 5:19. И в службата в небесното светилище ще има съвет на мир между двамата. “Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Йоан 3:16.