ОХЛАДНЯВАНЕ КЪМ МОЛИТВАТА-ГЛАВА ДЕСЕТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Преди няколко месеци имах разговор с някои объркани християни. Те ми казаха, че са имали добър молитвен живот някога, но сега нещата са се променили. Вече не се молели както правели това някога и от това изпитвали срам. Един от тях даде следното описание:
„Когато бях съвсем нов в вярата, мисълта да разговарям с Бога на Универса, мисълта за един Бог, Който ме слуша – грижи се за мен, отговаря на проблемите ми – всичко това беше толкова изпълващо ме, едвам можех да го побера.“
„Когато веднъж научих, че мога да правя това, започнах да се моля по цял ден. Молех се, когато ставах от сън. Молех се на масата преди закуска. Молех се в колата, на път за работа. Молех се на бюрото си, с приятели по телефона, на обед, със семейството си на вечеря, с децата си, когато ги слагах да спят. Молех се с моята малка група. И обичах много времето за молитва в църква.“
„Аз просто се молех през цялото време и това ми доставяше такава радост. Бог отговаряше на молитвите ми. Животът ми се променяше. Животът на други хора се променяше. Беше чудесно.“
„И какво се случи?“, запитах аз.
„Не зная“, каза човекът. „Честно казано, не знам. Цялото ми молитвено настроение просто охладня.“ После с голяма тъга той каза: „Аз въобще не се моля много вече.“

БЕЗМОЛИТВЕНИЯТ ПЕРИОД
Знаех откъде идват онези хора. „Почти всеки последовател на Исус Христос е преживявал в дадено време точно това, което описвате“, казах аз. „Знам, защото и аз съм го преживявал.“
Когато поглеждам назад през годините на моя духовен живот, виждам известни периоди през които съм се молил със силно желание и често. Преливал съм от радост и съм живял в очакване на Божиите благословения. Свръхестествени неща ставаха в живота ми и в живота на онези, за които се молех и в църквата.
И след това, кой знае по каква причина, молитвеният ми живот започна да се смъква надолу, докато бях се почти отказал да се моля. Все още се молех при хранене и в църковните дейности, разбира се, но не така достатъчно и пълно като преди. Молитвите ми изглеждаха сухи, отегчителни и безпредметни Този безмолитвен период може да е траел в продължение на седмици или дори месеци.
Тогава изведнъж Божията сила се вля в живота ми отново, също както преди. Аз отново изпитвах удоволствие да бъда в Божието присъствие. Отново започнах да се моля често и с резултати. Докато спадът отново се появи, както винаги правеше.
На какво се дължат тези повишавания и спадания в молитвения ни живот? Защо губим интерес към молитвата? Защо преставаме да се молим?
Една причина да преставаме да се молим или да оставяме молитвения си живот да замира е това, че сме добре и твърде спокойни. Такава е човешката природа.
Когато бурята се разразява и ветровете вият и вълните се разбиват по палубата, всеки на борда се моли като луд. Когато посред нощ телефонът иззвъни с ужасяваща новина, когато лекарят каже че нещата не вървят добре, или когато партньорът ви в брака каже, че някой друг изглежда по-привлекателен, молитвата е почти втората ви природа – горещо, многократно, с надежда, дори отчаяно.
Тогава бурята отминава, водите се успокояват, вятърът отслабва и Бог доказва, че е верен още веднъж. Голяма част от мотивацията ни да се молим се измества и започва великият молитвен отлив.

ЗАБРАВЯНЕ БОГА
Разбираемо, това засяга Божието сърце. Той не е безчувствен, когато бива използван от Своите деца. Особено когато постъпваме като децата на някои колеги, които се обаждат по телефона у дома, само когато парите им свършат.
Една печална тема преминава през целия Стар завет. Бог благославя децата Си,а те го забравят. Той ги благославя отново и те отново Го забравят. Изпадат в голяма трудност и молят за помощ и Бог пристига със избавление в единадесетия час. При все това, те още веднъж Го забравят.
Прочетете например, тъжната молитва в Псалм 78. Въпреки че Бог даде на Израил закона, раздели морето за да могат да минат по сухо, водеше ги през пустинята, даде им по чудотворен начин храна и вода и отблъсна враговете им, „отново и отново те изпитваха Бога; …не си спомняха силата Му“ (ст. 41,42).
Или в Псалм 106:
„Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудни дела в Египет,Не си спомняха многото Твои милости, но се възпротивиха при морето, при Червеното море. При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си. Смъмра Червеното море и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище, и ги спаси от ръката на ненавистника им,и ги изкупи от ръката на неприятеля. Водите покриха противниците им, не остана ни един от тях. Тогава повярваха думите Му, пееха хвалата Му. Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му (ст. 7-13).
С горчивина псалмистът казва: „Ние съгрешихме, както и бащите ни съгрешиха“ (ст. 6). Не искаме да забравим Бога. Искаме молитвеният ни живот да бъде последователен. Как можем да не забравяме Божиите добрини? Как можем да помним, че трябва да се молим?

ЕДИН ЕЖЕДНЕВЕН РИТЪМ
Можем да помним молитвата, както помним всяко друго нещо, което има значение за нас – като впишем молитвата в ежедневната си програма. Както отбелязахме в глава пета, Исус просто приемаше, че Неговите последователи ще си осигуряват време за молитва. Ако видим, че се молим все по-малко и по-малко, това може да се дължи на факта, че не сме поставили молитвата като неотнемаема част от всекидневната ни рутина.
Някои хора са вече в молитвен ритъм, преди още да са излезли от завивките си сутринта. Други се молят след кафето или на обяд, или веднага след работа или училище, след вечеря или непосредствено преди лягане. Кое време на деня ще изберем за молитва няма значение, доколкото го спазваме вярно. Молитвата трябва да бъде част от ритъма на ежедневния ни живот.
Изберете си време, когато обикновено не сте смущавани, когато можете да затворите вратата за света и да се настроите на Божията вълна. Същевременно, изберете си едно място, което може да бъде вашето убежище, вашето светилище, когато седите в Божието присъствие.
Познатите ми личности, които се молят пламенно, жизнерадостно и последователно (съдържателно) като правило, могат да опишат физическата обстановка при която се молят всекидневно. Познавам един човек, който се моли във влака, когато отива на работа, пет дни през седмицата. Той се качва от една определена станция и се моли по целия път до Чикаго. Пътят му трае четиридесет минути с експреса или един час с обикновен влак. Той твърди, че мястото му във влака е свято място за него.
Познавам друг човек, който се моли в ъгловата будка на един ресторант всеки ден преди работа, друг, който се моли когато седи до една плъзгаща се стъклена врата и наблюдава една градина, и друга молителка, която написва молитвите си на компютъра в домашния си офис. Всяко място може да стане място за молитва. Това, което е важно, ако искаме да помним молитвата, е да установим едно особено място и особено време за нашите срещи с Господа.

СТАРОМОДЕН ГРЯХ
Но за мнозина от нас, проблемът с молитвата не е липса на време или място. Ние имаме място за молитва и навикът да отиваме там редовно. Само че някак си не ни се отива там вече. Вече не горим от желание да се молим.
Ако това описва нашите чувства, може да страдаме от вина или срам. Нещо което сме направили или системно правим, може да стои между нас и Бога.
Понякога когато се опитвам да помогна на някого да разбере защо не се моли вече, му казвам: „Хайде да проследим нещата назад. Забелязал ли си кога започна да се чувстваш така? Какво друго се случи в живота ти по това време?“
Честните и самокритични хора често дават приблизително следния отговор: „Ами, знаете ли, то беше в миналото, когато преживявах тежка раздяла и започнах да правя забежки,като допуснах живота ми да излезе малко от контрол.“
Друг някой ще каже: „Това стана, когато в работата бях много зает и се увлякох в печелене на пари, докато това напълно ме погълна.“
„Мисля, че това стана, когато получавах известни съвети и в началото това ми помагаше. Но после вместо да се заема лично с проблемите си, аз се затворих в себе си и преди да разберете това, аз станах центъра на моя универс. Бог беше изтласкан встрани.“
„Трябва да е било тогава, когато се свързах с моя приятел.“
Трябва да кажа на тези хора, че каквито и да са подробностите, старомодният грях е достатъчно силен и сега да създаде една постоянно растяща пропаст в отношенията ни с Бога. Колкото по-голяма е пропастта, толкова по-малко вероятно е ние да се молим. А колкото по-малко се молим, толкова по-голяма става пропастта.

ПРЕЗИРАНЕ БОЖИЕТО ИМЕ
Спомням си едно време, когато се движех извън безупречната маркировка. Знаех, че съгрешавам, но все още се учудвах, защо времето ми за ранна утринна молитва в кабинета ми изглеждаше тъй студено и механично. Имах редовно молитвено време и редовно молитвено място; но просто не исках да вляза в задълбочен разговор с Бога.
Тогава прочетох Божиите слова в книгата на пророк Малахия: „‘Къде е полагаемата Ми се почит?’, казва Бог Всемогъщи. ‘Вие свещеници, презирате Моето име.’ Но вие питате: ‘В какво презираме името Ти?'“
Бог посочва немалко начини на презиране Божието име чрез Малахия. Нека да назова някои от тях.
Вие измамвате Бога. Въпреки ясното нареждане на Бога да принасят само най-добрите животни в жертва на Господа, израйлтяните откарваха отбраните си животни на пазара, където можеха да получат по-висока цена за тях. После те вземаха негодните животни – слепите, куците, онези, които бяха на умиране – и ги привеждаха при Божия олтар (Малахия 1:7,8).
Вие измамвате също бедните – като им плащате абсурдно низки заплати, правейки живота икономически невъзможен за самотните майки и третирайки незаконните емигранти несправедливо (Малахия 3:5).
В добавка към това, вие измамвате собствените си семейства. Разводът надхвърляше нормалните граници. „Плачете и въздишате, защото [Господ] вече не поглежда на приносите ви и не ги приема с благоволение от ръцете ви. И питате: ‘Защо?’ Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил неверно, при все, че ти е съпруга и заветната жена“ (Мал. 2:13,14).
Чрез Малахия Бог възкликва: „След като мамите Мен, угнетените между вас и даже своите собствени семейства, вие имате наглостта още да искате благословението ми ли? Вие демонстративно съгрешавате против Мен, а после имате нахалството да просите благосклонността Ми ли? Бунтувате се против Мен а след това очаквате от Мен да не се засягам от непослушанието ви ли? Извинете ме,но аз съм дълбоко засегнат. Грехът ви съкрушава сърцето Ми и тежи като предателство.“
Ако не живеем в подчинение на Бога, ние губим чувството на топлота и близост с Него. Може да изпитваме носталгични чувства към миналите времена на молитва, които сме имали, но сме издигнали една греховна бариера, която ще трябва да се събори преди да можем да се радваме на една сърдечна връзка с Него отново. Не можем да имаме никакво дълбоко, трайно приятелство с Бога, ако не му станем послушни – напълно.

СЪБАРЯНЕ НА БАРИЕРАТА
Онова, което удивлява е че сам Бог иска да събори бариерата, която е застанала между нас. Писанието ни казва, че този Бог против Когото сме съгрешили, този Бог против когото сме размахвали юмрука си, протяга ръце към нас и казва: „Върнете се обратно. Вие не искате да живеете по този начин, нали? Не искате да отидете там където води този път. Признайте греха си. Кажете Ми, че сте съгрешили. Съгласете се с Мен, че сте в погрешния път. Върнете се и ние отново ще бъдем в близки отношения. Вашите молитви пак ще станат богати и истински. Ние пак ще вървим заедно.“
„Елате сега та да разискваме, казва Господ. Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“ (Исая 1:18).
Добрата вест е, че вие можете да си възвърнете дружбата с Бащата още сега. Можете да отправите молитва на покаяние като тази: „Боже, съжалявам за ………… . Моля, прости ми. Аз искам да се обърна от това състояние и де се върна в правилно отношение с Теб.“
Когато представите тази молитва, Бог ще ви възстанови. Молитвите, с които ще се молите, след това ще бъдат други молитви. Вие отново ще сте в пътя.

БОГ ГЛУХ ЛИ Е?
Може би сте оставили място за молитва в дневния си план и не си спомняте за някой грях, който да стои между вас и Бога. При все това, знаете, че се отдалечавате от Него. Почти сте на път да се откажете от молитвата, защото сте обезсърчен, разочарован или даже отчаян.
Молили сте се горещо баща ви да понесе операцията – но той не можа.
Молили сте се синът и снаха ви да се помирят и запазят брака си – но не стана
Поискахте в молитва бизнесът ви да устои на една нова конкуренция-но не можа.
Знаете, че греховете ви са изповядани и се стараете да водите един етичен живот. Молбите ви не са егоистични. А ето че баща ви е умрял, децата ви са разведени или бизнесът ви е провален. Не е възможно Бог да ви казва да чакате. Твърде късно е за това.
Явно, молитвата просто не действа. Защо да говорите на вятъра? Ако небето не слуша, ако Бог не се интересува или ако Бог няма силата да промени нещата, защо да се молите? По-добре да посрещнете действителността и да престанете да се самозаблуждавате.
Ако някога сте имали съкрушително разочарование, което молитвата не е разрешила, и ако сте честен Христов последовател, сте си задавали тези въпроси. Аз нямам готов отговор за вас. Някои неща няма да станат напълно ясни на тази земя. „Ние живеем с вяра“, казва апостол Павел, „не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7).
Но мога да ви кажа това, което Исус каза на учениците Си, когато бяха обезсърчени. „Исус им каза, че трябва винаги да се молят и да не престават“, докладва Лука. След като им даде една притча за да илюстрира мисълта си, Исус запита: „Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ? Ще ги отпрати ли празни? Казвам ви, че ще им отдаде правото и то скоро“ (Лука 18:1,7-8).
Моля ви, казва Исус, да не отпадате духом. Постоянствайте в молитва. Отец ви слуша. Той чува всяка молитва, която отправяме. Той дълбоко се интересува от всичко, което ни засяга. Той има неограничена сила да понесе всеки товар, който ни безпокои. Наистина, не на всяка молитва Той отговаря по начинът, по който ние, погрешимите човеци бихме желали. Но Той иска да проявим издръжливост. Той обича обществото ни. Той силно желае да направи онова, което е най-доброто за нас.

„ПРОДЪЛЖАВАХ ДА СЕ МОЛЯ“
Преди известно число години, имахме неделно кръщение, където мнозина публично потвърдиха решението си да следват Христа. Мислех, че сърцето ми ще се пръсне от радост. След това, на излизане налетях на една жена, която плачеше. Не можех да разбера, как някой може да плаче след едно такова тържество, затова спрях и я запитах дали е добре.
„Не“, каза тя, „Имам вътрешна борба. Майка ми беше кръстена днес.“
„И това е проблем?“, помислих си аз.
„Аз се молех за нея всеки ден в продължение на двадесет години“, каза жената и отново започна да плаче.
„Ще трябва да ми помогнете да разбера това“, казах аз.
„Плача“, отговори жената, „защото бях толкова близо-толкова близо – до отказът да се моля повече за нея. Когато бяха изминали пет години, си казах, „Кому е нужно това? Бог не слуша. След десет години казах: „Защо се моля на вятъра?“ След петнадесет години казах: „Това е абсурд.“ След деветнадесет години казах: „Аз съм само една глупачка.“ Но мисля, че просто продължих да се моля, въпреки, че вярата ми беше слаба. Продължих да се моля и тя отдаде живота си на Христос и днес беше кръстена.“
Жената направи кратка пауза и ме погледна в очите. „Никога вече няма да се съмнявам в силата на молитвата“, каза тя.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 10: ОХЛАДНЯВАНЕ КЪМ МОЛИТВАТА
1. На какво ти приличаше молитвата, когато за първи път погледна сериозно на нея? Настъпвал ли е охладителен период в твоя молитвен живот?
2. Бил Хайбелс казва: „Една причина да спрем да се молим или да оставим молитвения ни живот да залинее е това, че се чувстваме удобно.“ Съгласен ли си с това? Чувствал и си се някога твърде добре за да се молиш?
3. Бил ли си някога подтикван към молитва по причина на сериозни трудности, които срещаш? Продължи ли да се молиш след като проблемите се разрешиха?
4. Определил ли си си време и място за молитва в дневната си програма? Кога и къде се молиш?
5. Имал ли си случаи вината да ти пречи да се молиш? По това време стана ли ти ясно как грехът ти се отразява на времето ти с Господа?
6. Какви видове измама се практикуваха в дните на Малахия? Как и ние измамваме в тези категории днес?
7. Как можем да разрушим бариерата на вината и да възстановим връзката си с Бога?
8. Докога трябва да постоянстваме в молитва за очевидно безнадеждни случаи?