Домашното влияние – 33 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Влиянието на добрия дом върху
човешкото сърце и живот е по-силно
от всяко друго земно влияние.”
Домът трябва да бъде за децата най-хубавото място на света и присъствието на майката да бъде неговата най-голяма привлекателна сила. Децата по природа са чувствителни, любвеобилни. Те лесно стават щастливи или нещастни. Майките могат чрез нежност, мили думи и сърдечно отношение да привържат силно сърцата на рожбите си към себе си.
Малките деца обичат да има хора край тях и много рядко са доволни, когато са сами. Необходимо им е съчувствие и нежност.
Мислят, че онова, което им носи радост, радва и майката и затова за тях е естествено да отиват при нея със своите малки радости и скърби. Майката не бива да наранява нежните им сърца, като подценява или не обръща никакво внимание на незначителни за нея самата неща. В очите на децата є те може да са от голяма важност. Чудодейната одобрителна усмивка, насърчителната дума или похвала биха стоплили техните сърчица и биха ги изпълнили с радост през целия ден.
Майката трябва да си отделя специално време за разговори, да намира леки и полезни занимания за работливите ръчички и за любознателните умове.
Тя може да спечели доверието на децата си, ако им съчувства, ако участва и ръководи разговорите и заниманията им. Тогава може много успешно да поправя лошите им навици или да потиска проявите на егоизъм или пристрастие. Една дума, прозвучала като съвет, изказана навреме, ще бъде от голямо значение. Чрез търпелива и бдителна любов тази, която им е най-близка, може да напътства мислите им в правилна посока и да изгражда характера.
Майките трябва да внимават да не култивират у децата си несамостоятелност и егоизъм. Никога не допускайте у тях да се появи мисълта, че са центърът на всичко и че всичко трябва да се върти около тях. Някои майки посвещават извънредно много време и внимание на децата си, но те трябва да се научат сами да се занимават, като развиват своята изобретателност и сръчност. Така ще могат да си създават прости радости и да са доволни от тях. Трябва да се научат и да понасят храбро малките си разочарования и изпитания. Вместо да обръщате вниманието им върху най-малката болка и най-дребното нараняване, отклонявайте мислите им от самите тях и ги учете лесно да отстраняват малките трудности и неудобства. Опитайте се в подобни случаи да отклонявате мислите им в друга посока.
Не бъдете небрежни с децата си. Понякога майки, отрупани с много грижи, мислят, че не биха могли да отделят от времето си, за да ги наставляват търпеливо. Но когато не намират у собствените си родители и в дома си онова, което би задоволило нуждата им от съчувствие и другарство, децата се обръщат и ги търсят на друго място, а то може да се окаже опасно за душата и характера им.
Поради липса на време и разбиране много майки отказват на рожбите си най-невинни удоволствия, докато работливите им ръце и уморените им очи са заети усърдно с неща, които служат само за украшение и в най-добрия случай насаждат суетност и разсипничество в младите сърца. Когато децата пораснат, тези примери ще принесат плод на гордост и морално недостойнство. Често майката се оплаква от грешките на децата си, без да съзнава, че те са узрелият плод от семето, което сама е посяла.
Някои майки са невинаги последователни. Понякога отстъпват ненужно на децата си; друг път им отказват най-невинни удоволствия, които биха доставили радост на детските им сърца. Така не подражават на Христос! Той обича децата, разбира ги и споделя чувствата им.
Отговорността на бащата
Съпругът и бащата е глава на семейството. Жената очаква от него любов, съчувствие и помощ при възпитаването на децата и това е правилно. Децата принадлежат и на него толкова, колкото и на нея. И той има същия интерес те да бъдат добре възпитани. Децата търсят в баща си подкрепа и напътствие. Той трябва да има правилно разбиране за живота, за влиянията и поведението в семейството му. Преди всичко трябва да бъде ръководен от любов и страхопочитание към Бога и от ученията на Божието слово, за да може да насочва децата си по верния път.
Бащата е законодателят в своя дом и, подобно на Авраам, трябва да направи Божия закон основно правило в него. За Авраам Бог е казал: “Знам, че ще заповядва на децата си и на дома си след себе си” (Бит. 18:19). Авраам не би съгрешил от небрежност да не реагира на злото; не би търпял и никакви слабости, злонамереност и немарливост. Не би жертвал убежденията и дълга си в името на криворазбраната любов. Бащата на вярващите не само би поучавал в правото, но и би запазил авторитета на справедливите закони. Бог е дал правила, за да се ръководим по тях. Не бива да отклоняваме децата си от сигурния път, който Той е начертал, за да тръгват по опасните и открити за всякакви влияния и пътища. На погрешните желания трябва да се отказва внимателно, но решително. Лошите склонности винаги трябва да се коригират.
Бащата в семейството трябва да насърчава добродетели като кураж, правдивост, честност, търпение, силна воля, трудолюбие и практичност. Но е необходимо и сам да ги притежава и да ги проявява в личния си живот и отношения.
Бащи, не обезсърчавайте децата си! Свързвайте любовта с авторитета, вниманието и съчувствието със съзнателна дисциплина. Посвещавайте някои от свободните си часове на децата си, опознайте ги, взимайте участие в техните работи и игри и спечелете доверието им. Поддържайте приятелство с тях, особено със синовете си. Това ще засилите вашето влияние за добро.
Бащата трябва да съдейства за щастието на дома. Каквито и да са неговите грижи и професионални ангажименти, не бива да допуска те да хвърлят сянка върху семейството му. Трябва да влиза в дома си с весело изражение на лицето и с думи на обич.
В известен смисъл бащата е свещеник в семейството, който извършва сутрешното и вечерното жертвоприношение на семейния олтар, а жената и децата трябва да се присъединяват към него в молитва и да вземат участие в хвалебните песни. Сутрин, преди да напусне дома и да поеме към всекидневната си работа, бащата трябва да събира децата си край себе си, за да ги предостави в молитва на грижата на Небето. Чрез благодарствени песни нека се изрази признателност за Божията грижа през деня.
Бащи и майки, не пренебрегвайте събирането на семейството си край Божия олтар, колкото и спешна да е работата ви. Молете се свети ангели да пазят дома ви. Помнете, че вашите любими са изложени на изкушения. Различни беди се изпречват всеки ден на пътя на млади и стари. Който иска да води живот, изпълнен с мир, спокойствие и любов, трябва да се моли. Само когато получаваме постоянна помощ от Бога, ще можем да победим собственото “аз”.
Домът трябва да е място, където царуват радост и любов. Там, където ги има, ще има трайно щастие и добруване. През прага на дома може да проникнат трудности, защото те са участта на човечеството. Търпение, благодарност и обич трябва да запазят слънчевото сияние в сърцата, колкото и мрачен да е денят. В такъв дом присъстват Божии ангели.
Мъжът и жената трябва да се грижат за общото щастие в дома и никога да не се лишават взаимно от малките жестове на внимание, които правят живота по-светъл и по-приятен. Между тях трябва да има пълно доверие. Те трябва заедно да размишляват за своите отговорности и да действат задружно за доброто на децата си. Никога единият не бива да критикува плановете, решенията и постъпките на другия в присъствието на децата. Жената трябва да внимава да не утежнява старанията на мъжа си по отношение на децата. Мъжът трябва да укрепва ръцете на съпругата си с добри съвети и изпълнени с любов насърчения.
Между родители и деца не бива да се поставят никакви прегради. Родителите трябва да познават своите деца, да се стараят да ги разбират, да вникват в чувствата им и да им изясняват онова, което им тежи.
Родители, позволявайте на децата ви да виждат, че ги обичате и се правите всичко, което е по силите ви, за да бъдат щастливи. Ако го постигнете, ограниченията, които ще се наложи да им налагате, ще влияят благотворно върху техните млади души. Ръководете децата с любов и съчувствие, като помните думите на Спасителя, че “техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя небесен Отец” (Матей 18:10). Ако искате ангелите да вършат за децата ви делото, възложено им от Бога, съдействайте им, като и вие извършвате своята част.
Когато децата биват възпитавани под мъдрото и изпълнено с любов ръководство на един истински дом, няма да имат желание да търсят вън от него удоволствия и общество. Злото не ще ги привлича. Владеещият в дома дух ще оформи техните характери. Ще възприемат навици и принципи, които ще им бъдат силна опора срещу изкушенията, когато напуснат бащината закрила, за да заемат мястото си в света.
И децата, както и родителите, имат своите задължения. Те трябва да бъдат поучавани, че имат свой дял в осигуряването на благополучие в дома. В него те получават храна и облекло, любов и грижи и затова трябва да отговорят със същото и да носят своята част от домашните задължения, за да съдействат колкото е възможно повече за щастието в семейството.
Понякога децата са изкушавани да се сърдят за наложените им ограничения, но по-късно в живота си ще благославят родителите си за верността, грижите и строгата бдителност, с които са ги пазили и ръководили в годините на неопитност.