Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Истинското познание за Бога – 35 (1-ва част) – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)
“Всичко ни е подарено
чрез познанието Божие.”
Подобно на Спасителя и ние сме дошли на този свят да служим на Бога. Ние сме тук, за да станем по характер подобни на Бога и да Го изявим на света чрез живот на служене. За да бъдем Божии съработници, за да станем подобни на Него, за да изявяваме Неговия Характер, трябва да Го познаваме. Да Го познаваме Такъв, какъвто Той Сам се разкрива.
Познанието за Бога е основата на всяко добро възпитание и на всяко истинско служене. То е единствената истинска сигурност срещу изкушението. И единствено то може да ни направи подобни по характер на Христос.
От него се нуждаят всички, които работят за въздигането на своите ближни. Промяната на характера, чистотата на живота, способността за служене, твърдото придържане към правилните принципи всичко това зависи от истинското познание за Бога. То е най-съществената подготовка за този и за бъдещия живот.
“Познаването на Светия е разум” (Пр. 9:10).
“Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2Петрово 1:3).
Исус казва: “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”(Йоан 17:3).
“Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали, нека да се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ” (Еремия 9:23, 24).
Трябва да изследваме Откровението, което Бог ни е дал.
“Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за тебе. Приеми прочее закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си… И Всемогъщият ще ти бъде злато… Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия и ще въздигаш лицето си към Бога. Ще му се помолиш и Той ще те послуша, и ще изпълни обреците Си, и каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; и светлина ще сияе по пътищата ти. Когато те унижат, тогава ще речеш: “Има въздигане!” И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед” (Йов 22:21, 22, 25-29).
Бог, разкрит чрез природата
“… Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20).
Природата, която днес виждаме, ни дава само слаба представа за славата на рая. Грехът е опетнил красотата на земята. Върху всички творения може да се видят следите от делото на лукавия. И все пак са останали още много прекрасни неща. Природата свидетелства, че Един, Който е безкраен в мощ, велик в доброта, милост и любов, е сътворил земята и я е изпълнил с любов и блаженство. Дори в изроденото є състояние всичко в нея изявява съвършеното изкуство на Великия Майстор. Накъдето и да се обърнем, можем да чуем Божия глас и да видим доказателствата за Неговата доброта.
От грандиозните тътнежи на гръмотевицата и непрестанното бучене на огромния океан до веселите песни, които изпълват гората с музика всички неизброими гласове на природата сътворяват химни на славословие. Земята, морето и небето с техните чудни багри и нюанси, варирайки в ярки контрасти или сливайки се в прекрасна хармония, изявяват славата на Бога. Вечните планини разказват за Неговата мощ. Дърветата, които люлеят зелените си върхове, облени в слънчева светлина, и цветята, разкриващи нежната си красота, говорят за своя Творец. Свежата зеленина, която покрива голата земя като с килим, разказва за Божията грижа и за най-скромните Му творения. Морските дълбини и земните недра пазят Неговите съкровища. Този, Който е сътворил бисерите в океана и скъпоценните камъни в планините, обича красотата. Изгряващото на небето слънце символизира Онзи, Който е животът и светлината за всичко, сътворено от Него. Цялата слава и красота, която украсява земята и блести на небето, говори за Бога.
“Славата Му покри небето” (Авакум 3:3).
“Земята е пълна с Твоите творения” (Пс. 104:24).
“Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената” (Пс. 19:2-5).
Всичко говори за Божията нежна бащинска грижа и за желанието Му да направи чедата Си щастливи.
Личният Бог
Великата Сила, Която действа в цялата природа и поддържа всичко, не е, както някои хора на науката смятат, някакъв всепроникващ принцип или привеждаща всичко в движение енергия. Бог е Дух; но Той е Лично Същество и се е изявил като такова:
“Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар… Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе… Оня, Който е делът на Якова, не е като тях; защото Той е Създател на всичко.” “Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си” (Еремия 10:10-16).
Природата не е Бог
Божиите дела в природата не са самият Бог. Нещата в природата са израз на характера и силата Му. Не бива да смятаме природата за Бог. Изкусната сръчност на човешките ръце създава много прекрасни неща, които радват окото и откриват по нещо от мисълта на техния Творец; но творението не е тъждествено на Твореца. Не произведението, а онзи, който го е сътворил, е достоен за почит. Макар природата да е израз на Божията мисъл, не самата природа трябва да се величае, а Богът на природата.
“Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател” (Пс. 95:6). “В Неговата ръка са земните дълбочини и височините на планините са Негови. Негово е морето, Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата” (Пс. 95:4, 5). “Потърсете Този, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачна сянка в зора и помрачава деня, та става нощ” (Амос 5:8). “Той е, Който гради сферите Си на небето, и основа свода на земята… Йеова е името Му” (Амос 9:6). “Той е, Който образува планините и създава вятъра, и явява на човека мисълта му” (Амос 4:13).
Сътворението на земята
Сътворението не може да се обясни от науката. Коя наука може да разкрие тайната на живота?
“С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово; тъй щото видимото не стана от видими неща” (Евреи 11:3).
“Аз създавам светлината и творя тъмнината… Аз, Господ, Съм, Който правя всичко това… Аз създадох земята и сътворих човека на нея. Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество” (Исая 45:7, 12). “Да, Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето. Когато извикам, те всички се представят” (Исая 48:13).
При сътворението Бог не си е служил със съществуваща материя, “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”(Пс.33:9). Всички неща, материални и духовни, са се явили по заповед на Господа и са били сътворени със специална цел. Небесата и всичките им множества, земята и всичко, което е по нея, са били извикани за съществуване чрез диханието на Бога.
Сътворението на човека
Сътворението на човека изявява съществуването на Бога. Когато Бог е сътворил човека по Свой образ, човешкото тяло е било във всяко отношение съвършено, но без живот. Тогава един личен, самосъществуващ Бог вдъхнал в създадената форма диханието на живота и човекът станал живо, надарено с разум същество. Всички части на човешкия организъм били приведени в действие. Сърцето, артериите, вените, езикът, ръцете, нозете, сетивата, умът всичко заработило и всичко започнало да функционира по определени закони. Човекът станал жива душа. Чрез Христос, Словото, живият Бог сътворил човека и му дал разум и сила.
Нашето същество не Му е било непознато, когато ни е създал. Окото Му е виждало нашето тяло, когато то е било още неоформено. И в книгата Му са били отбелязани всички части на нашето тяло, когато още нито една от тях не е съществувала.
Човекът, венецът на творението, изразява мисълта на Бога и разкрива славата Му, но не трябва да се възвеличава като Бог.
“Възкликнете на Господа, всички земи! Служете Господу с веселие; дойдете при Него с радост! Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови; Негови люде сме и овци на пасбището Му Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление! Словословете Го и благославяйте името Му!” (Псалм 100:1-4). “Възвишавайте Господа, нашия Бог, и кланяйте се в светия Му хълм, защото Господ, нашият Бог, е свят” (Пс. 99:9).
Природните закони са Божии служители
Бог непрекъснато поддържа нещата, които е създал, и си служи с тях като със Свои инструменти. Той действа чрез природните закони. Те действат не със своя сила. Природата във всичките си прояви свидетелства за съществуването и непрекъснатата дейност на едно интелигентно Божествено Същество, което управлява всичко по Своята воля.
“Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето довека. Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои. Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, защото всички са Твои слуги” (Пс. 119:89-91). “Господ прави всичко, що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни” (Пс. 135:6). “Той заповяда и те се създадоха; и утвърди ги от века и до века, като издаде постановление, което няма да премине” (Пс.148:5, 6).
Не от присъща на самата нея сила земята дава година след година своите блага и продължава да се върти около слънцето. Ръката на Безпределния е постоянно заета да ръководи тази планета. Непрекъснато подаваната Божия сила поддържа земята в състояние на въртене. Бог е, Който прави слънцето да изгрява на небето. Той отваря небесните прозорци и дава дъжда.
“Той дава сняг като вълна, разпръсква сланата като пепел” (Пс. 147:16). “Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си” (Еремия 10:13).
Неговата сила прави растителността да се развива, да се появява всеки лист, да разцъфва всеки цвят, да зрее всеки плод.
Устройството на човешкото тяло никога не може да бъде напълно разбрано; то крие тайни, които омайват и най-големите умове. Ударите на сърцето и вдишванията следват едно след друго не поради някакъв механизъм, който, веднъж задействан, продължава работата си. Туптящото сърце, биещият пулс, всеки нерв и всеки мускул в живия организъм действат и функционират правилно чрез силата на всеприсъстващия Бог.
Грижата на Божието Провидение
Библията ни показва Бога на Неговия свят и възвишен трон не в състояние на бездействие, нито кротуващ в усамотение, а заобиколен от десетохиляди по десетохиляди и хиляди по хиляди свети същества, всички очакващи да изпълняват волята Му. Чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Чрез дейността на Духа и ангелите Си Той служи на хората.
Над хаоса на земята Бог седи на Своя престол; всичко е разкрито пред Неговия Божествен поглед и от Своята велика и спокойна вечност Той нарежда онова, което Божественото Провидение намери за най-добро.
“Пътят на човека не зависи от него и не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си” (Еремия 10:23). “Уповавай на Господа от все сърце… Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Пр. 3:5, 6). “Окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост, за да избави от смърт душата им и в глад да ги опази живи” (Пс. 33:18, 19). “Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилата Ти” (Пс. 36:7). “Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е в Господа, неговия Бог!” (Пс. 146:5). “Господи, земята е пълна с Твоята милост!” (Пс. 119:64). “Той обича правда и правосъдие” (Пс. 33:5). “Боже, Избавителю наш, Надеждо на всички земни краища и на ония, които са далеч по море; Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество; Който правиш да утихва шума на морето, бученето на вълните му и размирието на племената” (Пс. 65:5-7). “Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта” (Пс. 65:8). “Върху годината на благостта Си туряш венец и от следите Ти капе тлъстина” (Пс. 65:11). “Господ подкрепя всичките падащи и изправя всичките сгърбени. Очите на всички гледат към Тебе и Ти им даваш храна навреме. Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо!” (Пс. 145:14-16).
Божията Личност, разкрита в Христос
Като личност Бог ни се е разкрил в лицето на Своя Син. Исус Христос, Сиянието на славата на Отца и “отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3), дойде на този свят като личен Спасител и се възнесе на небето. Като личен Спасител се моли в небесните дворове за нас. Пред Божия трон за нас стои Един, “подобен на Човешкия Син” (Откр. 1:13).
Христос, Светлината на света, прикри ослепителното великолепие на Своята Божественост и дойде като човек да живее сред хората, за да могат да бъдат огрени от блясъка на Неговата слава и да познаят своя Творец. Откакто грехът внася разделение между човека и неговия Създател, никое човешко същество никога не е виждало Бога освен така, както Той се е изявил в Христос.
“Аз и Отец едно сме” заяви Исус (Йоан 10:30). “И освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът, и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие” (Матей 11:27).
Христос дойде, за да поучи човешките същества на онова, което желае те да знаят. На небето горе, на земята долу и в безкрайните води на океана виждаме Божиите дела. Всички творения свидетелстват за Неговата мощ, мъдрост и любов. И все пак чрез звездите, моретата или водопадите не можем да опознаем Божията Личност така, както тя е изявена в Христос.
Бог знаеше, че е нужно по-ясно откровение от това, което природата може да даде, за да ни представи Своята личност и Своя характер. Той изпрати Сина Си на света, за да изяви, доколкото е възможно за човешкото възприятие, естеството и качествата на невидимия Бог.