Млади пазители на съботата – 9 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На 22 август 1857 г. в Молитвения дом в Монтерей, щата Мичиган, ми бе показано, че много хора не са чули все още Исусовия глас, спасителната вест не е завладяла душите и не е извършила промяна в живота. Много млади християни нямат Исусовия дух. Божията любов не е в сърцата им. Ето защо в тях побеждават естествените наклонности, а не Божият дух и спасението.
Онези, които действително имат Исусовата вяра, няма да се срамуват, нито ще се страхуват да носят кръста пред по-опитните от тях. Ако истински копнеят да следват правдата, те ще желаят да получат цялата помощ, която по-опитните християни биха могли да им предоставят на драго сърце. Незначителни пречки в християнския път няма да могат да задържат душите, стоплени от Божията любов. Те ще разказват как Божият дух действа в тях. Ще пеят и ще се молят за това. Младите изостават поради липсата на благочестие и свят живот. Собственият им живот ги осъжда. Те знаят, че не живеят така, както би трябвало да живее християнинът, и затова не смеят да се доверят на Бога и на църквата.
Причината, поради която младите се чувстват по-свободни в отсъствието на възрастните, е, че се събират с младежи, които са като тях. Всеки мисли, че не е по-добър, нито по-лош от другите. Никой не гледа на образеца, но всеки измерва себе си с другите, а пренебрегва единствения истински и съвършен критерий. Исус е нашият образец. Неговият себепожертвувателен живот е нашият пример.
Видях колко малко се изучава този Образец и колко малко се издига Той пред тях. Колко малко страдат младите заради вярата! Колко малко разпъват личното Аз! На някои от тях дори през ум не им минава да жертват нещо за делото. В това отношение те изцяло пропускат да подражават на Образеца. Видях, че смисълът на живота им се състои в удовлетворяване на личното Аз и в подхранване на гордостта. Те забравят Човека на скръбта, навикнал на печал. Страданията на Исус в Гетсимания, потта, която се стичаше на кървави капки, короната от тръни, която нараняваше святото Му чело – всичко това не ги трогва. Те са станали безчувствени. Чувствителността им е притъпена и целият смисъл на великата жертва, дадена за тях, се е изгубил. Те могат да седят и да слушат историята за кръста, за ужасните гвоздеи, забити в ръцете и нозете на Божия Син, но това по никакъв начин не раздвижва дълбините на душата им.
Ангелът каза: „Ако такива хора бъдат въведени в Божия град и чуят, че цялото Му богатство, красота и слава са техни, за да им се наслаждават вечно, те няма да имат представа за скъпата цена, с която е било изкупено това наследство. Никога няма да разберат неизмеримите дълбочини на любовта на Спасителя. Не са пили от Исусовата чаша, нито са били кръстени с Неговото кръщение. Небето ще бъде помрачено, ако на такива хора се позволи да живеят там. Само взелите участие в страданията на Божия Син и преминали през голямата скръб, опрали и избелили дрехите си в кръвта на Агнето, могат да се наслаждават на неописуемата слава и ненадминатата красота на небето.“
Липсата на тази необходима подготовка ще затвори вратата на небето пред по-голямата част от младите, които изповядват нашата вяра, защото те не желаят да работят сериозно и достатъчно ревностно, за да влязат в определената за Божия народ почивка. Не желаят да изповядат искрено своите грехове, за да им бъдат простени и заличени. Тези грехове ще бъдат разкрити скоро в истинския им вид. Божието око бди. Той вижда всеки грях, скрит за смъртните очи. Виновните знаят кои точно грехове да изповядат, за да се очистят душите им пред Бога. Сега Исус им дава случай да ги изповядат, да се покаят с дълбоко смирение и да очистят живота си чрез послушание на истината. Сега е времето да бъдат поправени грешките и да бъдат изповядани греховете, или те ще бъдат унищожени заедно с грешниците в деня на Божия гняв.

Родителите да бъдат единни във възпитанието
Обикновено родителите се доверяват прекалено много на децата си и поради това децата често пъти прикриват своето нечестие. Родители, бдете за тях с ревнива грижа! Увещавайте ги, укорявайте ги, съветвайте ги, когато ставате и когато лягате, когато излизате и когато влизате, заповед след заповед, правило след правило, тук малко и там малко. Привиквайте ги да се подчиняват, докато са още малки. Тъжно е, че много родители занемаряват това. Те не заемат твърдо и решителна позиция по отношение на децата си, както би трябвало. Позволяват им да бъдат като останалите в света, да се отдават на светски развлечения и на капризите на модата, да дружат с други, които мразят истината и чието влияние е отровно. По този начин насърчават у тях предразположеност към светските съблазни.
Видях, че за родителите християни трябва да стане принцип единството във възпитанието на децата. Някои допускат грешка в това отношение. Понякога вина има бащата, но по-често – майката. В прекалената си любов тя ги щади и разглезва. Обикновено работата на бащата изисква той да бъде вън от дома и от обществото на децата си. В такива случаи влиянието на майката е решаващо. Нейният личен пример въздейства силно при изграждане на детския характер.
Някои любвеобилни майки позволяват на децата си да правят грешки, които не би трябвало да се толерират нито за миг. Понякога постъпките им биват укривани от бащата. Майката им позволява да капризничат, що се отнася до облеклото, или да се увличат от недопустими неща, при условие бащата да не знае нищо за това, за да не ги укори.
Така на децата се преподава урок по измама, а когато след време бащата разбере истината, тя се предава само половинчато и се прикрива зад многобройни извинения. Сърцето на майката не е открито. Тя би трябвало да знае, че и бащата като нея има право на същия интерес към децата и не бива да бъде държан в неведение за грешките и недостатъците им, които би трябвало да се поправят, докато са все още малки. Някои неща се прикриват. Децата усещат липсата на единство между родителите и това им влияе. Още твърде малки, те започват да лъжат, опитват се да укрият цялата истина или я предават в различна светлина пред бащата и майката. Така свикват да преувеличават и съвестта им постепенно се притъпява до такава степен, че започват да лъжат, без да усещат каквито и да е угризения за това.
Причината за тези грешки е у майката, тъй като прикрива някои неща от бащата, който е толкова заинтересуван от изграждането на детския характер, колкото и самата тя. Добре е майката съвсем искрено да търси съветите на бащата. Всичко трябва да му се казва. Ако се върши обратното и грешките на децата се прикриват от него, това насърчава тяхната склонност към измама и ги учи да бъдат неискрени и нечестни.
Единствената надежда за тези деца, независимо от религията, която изповядват, е да бъдат изцяло духовно обърнати. Целият им характер трябва да се промени. Безразсъдни майки, не знаете ли, че целият религиозен опит на децата зависи от поученията, които са получили, докато са били малки? Учете ги на подчинение. Учете ги да ви се покоряват и тогава те много по-лесно ще се покоряват и на Божиите изисквания. Развивайте у тях предразположение(склонност) към искреност и честност. Нека обаче никога не им се предоставя случай да се усъмнят във вашата искреност и непоклатима вярност.
Видях, че младите се мислят за религиозни, но все още не са изпитали спасителната Божия сила. Липсва им вяра, липсва им спасение. О, какви празни, безсмислени думи говорят те! На небето се води точен доклад за тях и човешките същества ще бъдат съдени според делата, които са извършили в тялото. Млади приятели, вашите дела и вашите празни приказки са записани в небесните книги. Вие не насочвате вниманието си към вечните неща, а водите леки и суетни земни разговори, които християнинът би следвало да избягва. Всичко това е записано в книгата.

Нуждата от истинско духовно обръщане
Видях, че ако у младите не стане пълна промяна и пълно духовно обръщане, те не могат да се надяват на небето. От онова, което ми се показа, разбрах, че едва половината от изповядващите религията и истината са истински духовно обърнати. Иначе щяха да дават плодове за прослава на Бога. Мнозина се уповават на една предполагаема надежда, но без истинска основа. Изворът не е очистен, затова и реките, които излизат от него, не са чисти. Очистете извора и реките ще бъдат чисти. Ако сърцето ви е право, то тогава и думите, и облеклото, и постъпките ви също ще бъдат безупречни. Липсва истинското благочестие. Аз не бих желала да наскърбя моя Господ дотолкова, че да приема един невнимателен, лекомислен, немолещ се човек за християнин. Не! Християнинът владее своите слабости и страсти. Има лек за болната от греха душа и това е Исус. Скъпият Спасител! Неговата благодат е достатъчна и за най-слабия, но и най-силният трябва да се възползва от нея, иначе ще загине.
Видях как човек може да я получи. Идете в тайната си стаичка и там се молете на Бога: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене!“ (Пс. 51:10). Бъдете сериозни, бъдете искрени! Усърдната молитва има голяма сила. Борете се в молитва подобно на Яков! Агонизирайте! Исусовата пот в градината беше на големи капки кръв. Вие също трябва да положите усилие. Не напускайте стаичката си, докато не се почувствате силни в Бога. И след това бдете, а докато бдите и се молите, ще можете да отблъснете злите нападки на Сатана и Божията благодат ще дойде над вас.

Да не даде Бог да престана да ви предупреждавам! Млади приятели, търсете Бога с цялото си сърце! Идвайте при Него с ревност и когато искрено се убедите, чe без Неговата помощ сте изгубени, когато жадувате за Него, както еленът жадува за водни извори, тогава Господ ще ви подкрепи незабавно. Тогава вашият мир ще надмине всяко знание. Ако очаквате спасение, трябва да се молите. Отделете си време за това. Не бъдете прибързани и невнимателни в молитвите си! Молете Бог да извърши във вас основна промяна, за да придобиете плодовете на Духа и да заблестите като светлина в света. Не ставайте пречка или проклятие за Божието дело. Вие можете да бъдете в помощ и за благословение. Ако Сатана ви нашепва, че не можете да се възползвате от пълното и безвъзмездно спасение, не му вярвайте!
Аз видях, че всеки християнин има привилегията да преживее дълбокото въздействие на Божия дух в себе си. Един сладък небесен мир завладява ума и изпитвате удоволствие да размишлявате за Бога и за небето. Вие ще се храните от славните обещания на Неговото слово. Но първо се уверете, че сте започнали християнски начин на живот, че сте направили първите си стъпки по пътя, който води към вечността. Не се заблуждавайте! Аз се страхувам, да, убедена съм, че мнозина от вас не знаят що е религия. Може би сте изпитали вълнение или възбуда, но никога не сте видяли ужасната същност на греха. Никога не сте чувствали окаяното си състояние и не сте се връщали с горчива скръб от грешните си пътища. Никога не сте умирали за света. Нещо повече, все още обичате неговите удоволствия, харесва ви да водите светски разговори, а когато стане въпрос за Божията истина, няма какво да кажете. Защо мълчите? Защо разговаряте така оживено за нещата от света, а по най-важния въпрос – въпроса за душата – сте тъй мълчаливи? Защо? Защото Божията истина не живее във вас.
Видях, че мнозина външно са в добро състояние, но дълбоко в сърцето си са покварени. Вие, които изповядвате едно, а в душата си таите друго, не мамете себе си. Бог гледа в сърцето. „Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Матей 12:34). Беше ми показано, че светът е завладял сърцето на такива вярващи, а Христовата религия липсва напълно. Ако тези, които изповядват, че са християни, обичат Исус повече от света, ще обичат и да говорят за Него – техния най-добър Приятел, в Когото е съсредоточена цялата им любов. Той им е помагал, когато са се чувствали изоставени или изгубени. Обръщали са се към Него, когато са били уморени или претоварени от греха. Премахвал е товара от вина и грях, отнемал е скръбта и тъгата им и е насочвал потока на тяхната любов в обратна посока. Сега вече мразят нещата, които са обичали някога, и обратно, обичат това, което са мразили.

Исус изисква всичко
Извършила ли се е тази промяна във вас? Не се лъжете! Аз или изобщо не бих се наричала с името на Христос, или бих Му отдала цялото си сърце и цялата си любов. Трябва да бъдем много благодарни, че Исус желае да приеме тази жертва. Той изисква всичко. След като се подчиним на Неговите изисквания и се откажем от всичко, едва тогава Той ще ни обгърне със Своята благодат. И какво всъщност Му даваме ние! Една опетнена от греха душа, за да бъде очистена от Неговата благодат и да бъде спасена чрез Неговата несравнима любов. И все пак аз видях, че на някои им е трудно да се откажат от всичко. Срамувам се, когато слушам да се говори така, срамувам се да пиша за това.
За себеотрицание ли говорите? Какво даде Христос за нас? Ако ви е трудно да Му отдадете всичко, идете на Голгота и там се оплаквайте. Погледнете ръцете и нозете на вашия Спасител, прободени с ужасните пирони, за да можете да бъдете очистени от греха чрез собствената Му кръв!
Онези, които чувстват принуждаващата Божия любов, не питат колко най-малко биха могли да дадат, за да получат Божията награда. Не питат кой е възможно най-ниският образец, но се стремят напълно да се съобразяват с волята на своя Изкупител. Горещо желаят да Му подчинят ВСИЧКО и проявяват ревност, съответна на стойността на целта, която преследват. А коя е тази цел? Безсмъртието, вечният живот!
Млади приятели, жалко е, че мнозина от вас са измамени. Вие се задоволявате с нещо, което не е чистата и неопетнена религия. Искам да ви накарам да се опомните. И Божии ангели се опитват да направят това. О, да можеха важните истини на словото да ви събудят, за да добиете представа за опасността, в която се намирате, и да ви принудят да се изпитате цялостно! Вашите сърца са все още плътски. Не се покоряват на Божия закон, нито могат да правят това. Те трябва да бъдат променени и едва тогава святостта ще ви изглежда така привлекателна, че вие ще жадувате за нея, както еленът жадува за водните извори. Тогава ще обичате Бога и Неговия закон. Христовото иго ще ви се види сладко и бремето му – леко, макар че ще имате изпитания. Добре понесени обаче, те ще ви помогнат да обикнете още повече поетия път. Безсмъртно наследство е определено за себеотрицателния християнин.
Видях, че вярващият не трябва да придава голяма стойност, нито да се осланя твърде много на случайно пламване на чувствата, тъй като те не винаги са най-добрият водач. Всеки трябва да се научи да служи на Бога по принцип, а не да се ръководи от чувства. По този начин вярата му ще се упражнява и ще нараства. Беше ми показано, че ако един християнин живее скромен, себеотрицателен живот, той ще получи мир и радост в Господа. Но най-голямо щастие ще изпита, когато върши добро на другите и ги прави щастливи. Такова щастие ще бъде трайно.
Мнозина от младите християни не притежават ясно установени принципи как да служат на Бога. Те не упражняват вяра. Потъват под всеки облак. Нямат сила да издържат. Не растат в благодатта. Външно пазят Божиите заповеди, от време на време казват по някоя формална молитва и се наричат християни. Родителите им са така загрижени за тях, че правят всичко, което смятат за необходимо, но не работят с тях и не ги учат, че плътският ум трябва да умре. Насърчават ги да дойдат и да извършат някаква работа в църквата, но пропускат да ги насочват да изследват внимателно сърцата си, да изпитват себе си и да преценяват правилно какво означава да бъдеш християнин. В резултат на това младите изповядват, че са християни, но без да са проверили достатъчно собствените си подбуди.
Верният Свидетел казва: „Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна от устата Си“ (Откр. 3:15, 16). Сатана желае да бъдете християни по име, защото така може по-добре да осъществява целите си. Ако вашата набожност е само формална, а не истинска, той може да ви използва, за да прилъгва и други да останат в същото състояние. Някои бедни души ще гледат вас, вместо Образеца, Когото Библията посочва, и няма да се издигнат по-високо. Те преценяват, че са толкова добри, колкото и вие, и това ги задоволява.
Младите често са подканвани да изпълняват своите задачи, да говорят или да се молят в събрания. Биват подканвани да умъртвяват гордостта си. Трябва да бъдат подканвани за всяка стъпка. Такава религия не струва нищо. Плътското сърце трябва да се промени. Тогава на вас, вярващите със студените сърца, няма да ви бъде досадно да служите на Бога. Любовта към модата и желанието за показ ще изчезнат. Времето, което прекарвате пред огледалото, за да направите косата си така, че да се хареса на окото, ще бъде посветено на молитва и изпитване на сърцето. Няма да има място за външно украсяване. Когато сърцето е осветено, ще изпитва сериозен копнеж за вътрешна красота, за християнските накити – плодовете на Божия дух.
Апостолът казва: „Вашето украшение да не е вънкашно, сиреч плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“ (1Петрово 3:3, 4).
Побеждавайте плътския ум, реформирайте живота си и това бедно, смъртно тяло няма да бъде почитано като идол. Ако сърцето е преобразено, това ще се отрази и на външния вид. Ако Христос бъде в нас надеждата на славата, ние ще откриваме несравнима красота в Него и душата ни ще бъде очарована. Тя ще се държи здраво за Него, ще избере да Го обича и когато Му се възхищава, личното Аз ще бъде забравено. Исус ще бъде възвеличаван и обожаван, а личното Аз – унижавано и смирявано. Изповядване на религията без тази дълбока обич е само празно бръщолевене, суха формалност, тежка и безполезна работа. Мнозина от вас са изградили в съзнанието си неправилна представа за религията. Докато сърцето не се очисти, тя ще бъде само външна. Бог гледа в сърцето: „Всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“ (Евр. 4:13). Ще се задоволи ли Той с нещо по-малко от истината в нашите сърца? Всяка истински духовно обърната човешка душа ще прояви ясни белези на покорен плътски ум.
Аз говоря открито. Не мисля, че това ще обезкуражи верния християнин. Но не бих желала никой от вас да навлезе във времето на скръбта без твърда надежда в нашия Изкупител. Вземете решение да узнаете дори и най-лошото във вашия случай. Изяснете си всичко, ако желаете да получите сигурно наследство в небето. Отнасяйте се честно към собствената си душа. Запомнете, че Исус ще представи пред Отца Си една църква без петно или бръчка.
Как ще разберете дали сте приети от Бога? Изучавайте Неговото слово с молитва. Не го заменяйте с никоя друга книга. То ви убеждава за греха, открива ясно пътя на спасението, представя пред погледа светла и славна награда, разкрива пред вас един съвършен Спасител и ви учи, че само чрез безпределната Му милост ще можете да се надявате на спасение.
Не занемарявайте тайната молитва, защото тя е душата на религията. Молете се усърдно и горещо за чистотата на сърцето си. Молете се така усърдно, така горещо и сериозно, както бихте се молили за земния си живот, ако беше в опасност. Останете при Бога, докато у вас се породят неизказани копнежи за спасение и докато получите сладкото съзнание, че грехът ви е простен.
На надеждата за вечния живот не трябва да се гледа леко. Тя е въпрос, който трябва да се разреши между Бога и вашата душа за цялата вечност. Само една предполагаема надежда и нищо повече, със сигурност ще се окаже за вашата гибел. Според Божието слово човек или стои, или пада. В такъв случай ще трябва да очаквате то да даде свидетелство за вашия живот. Там ще можете да видите какво се очаква от вас, за да станете християнин. Не сваляйте оръжието си и не напускайте полесражението, докато не спечелите победата и не възтържествувате в Спасителя.