Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Дългът към децата – 17 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)
Беше ми показано, че родителите изобщо нямат правилно отношение към децата си. Те не ги обуздават, а ги оставят да подхранват гордост и да следват собствените си наклонности. В древността родителският авторитет бе зачитан строго; децата тогава се подчиняваха на родителите си, бояха се от тях и ги почитаха. Днес е точно обратното – някои родители са подчинени на децата си. Те се боят да прекършат волята им и затова се превръщат в техни подчинени. Но докато децата живеят под покрива на родителите си и са зависими от тях, трябва да се подчиняват на техния контрол. Родителите трябва да действат решително, изисквайки от децата си да следват техните възгледи за правото.
Илий можеше да обуздава своите нечестиви синове, но се боеше да не предизвика тяхното негодувание. Той им позволи да продължат бунта си, докато се превърнаха в проклятие за Израил. От родителите се изисква да обуздават децата си. Спасението на децата зависи изключително много от начина, по който родителите се отнасят към тях. В своята погрешна, криворазбрана любов и привързаност много родители глезят децата си в тяхна вреда, подхранват гордостта им, кичат ги с украшения и гарнитури, които ги правят суетни и ги карат да мислят, че дрехите правят човека. Но краткото опознаване убеждава онези, с които те общуват, че само външният вид не е достатъчен, за да скрие уродливостта(деформацията) на сърце, лишено от християнските добродетели и изпълнено със себелюбие, надменност и необуздани страсти. Онези, които обичат смирението, скромността и добродетелта, ще избягват тяхното общество дори и ако те са деца на пазители на съботата, тъй като то е отровно и влиянието му води към смърт. Родителите не осъзнават разрушителното влияние на семето, което сами са посели. То ще покълне и ще даде плод, който ще накара децата им да презират родителския авторитет.
От децата се изисква да почитат майка си и баща си, дори и когато вече са пораснали. Те трябва да се вслушват в съветите на богобоязливите си родители и да не си въобразяват, че след като са прибавили няколко години към живота си, са достатъчно големи, за да нямат повече никакви задължения към тези, които са ги отгледали. Има една заповед с обещание за всички, които почитат баща си и майка си. Бог изрично е споменал, че в тези последни дни децата ще бъдат непослушни и непочтителни, и това е едно от знаменията на приближаващия край. Това показва, че Сатана почти напълно е завладял умовете на младите. За мнозина възрастта няма никакво значение. Счита се за твърде старомодно да се почитат възрастните, което води началото си още от времето на Авраам. Но Бог каза за Авраам: „Защото съм го избрал, за да заповяда на чедата си и на дома си след себе си…“ (Битие 18:19).
В древността на децата не бе позволено да се женят без съгласието на родителите си. Считаше се за престъпление да сключат брак на своя отговорност. Въпросът се поставяше първо пред родителите и те трябваше да отсъдят дали човека, с когото влизат в роднинство, е достоен и дали двамата са годни да създадат семейство. Поклонниците на истинския Бог особено внимаваха да не се свързват чрез брак с идолопоклонници, да не би семействата им да бъдат отклонени от Бога. Дори и след сключването на брака децата бяха най-тържествено задължени на родителите си. Мнението им не се считаше за достатъчно без съвета на родителите и от децата се изискваше да ги почитат и да се вслушват в желанията им, ако не влизаха в противоречие с Божиите изисквания.
Отново ми бе посочено състоянието на младите в последните дни. Децата не се контролират. Родители, трябва да започнете да преподавате първия си урок по дисциплина, когато децата ви са още пеленачета. Учете ги да подчиняват волята си на вашата. Това обаче трябва да става безпристрастно и с твърдост. Родителите трябва да владеят собствените си настроения и нежно, но все пак твърдо, да пречупят волята на детето, докато започне напълно да се подчинява на желанията им.
Резултат от небрежността на родителите
Родителите не започват с възпитанието навреме. Първата проява на лошия нрав не се обуздава и децата стават упорити. Упоритостта им расте заедно с възрастта им и се усилва успоредно със силата, която придобиват. Когато пораснат, някои деца смятат за съвсем естествено да следват собствените си пътища и мислят, че е в реда на нещата родителите им да се подчиняват на техните желания и да им слугуват. Не търпят ограничения и когато станат достатъчно големи, за да им бъдат в помощ, не носят отговорностите си. Били са освобождавани от тях и са израснали безполезни за дома и за обществото извън него. Нямат никаква издръжливост. Родителите им са носили тяхното бреме и са ги оставили да пораснат в безделие, без навици или ред, без труд и икономисване. Не са били възпитавани в себеотрицание, а са били галени и глезени, на апетита им е било угаждано и са израснали с крехко здраве. Обноските и държанието им не са добри. Самите те са нещастни, а правят нещастни и околните. И макар че са все още деца и имат нужда от дисциплина, позволява им се да излизат с компании, които им влияят покваряващо.
Божието проклятие със сигурност ще почива върху неверните родители. Те не само че насаждат тръни, които ще ги наранят още тук на земята, но ще трябва да се срещнат със собствената си неверност в деня на съда. Много деца ще станат тогава и ще осъдят родителите си за това, че не са ги възпитали. Ще хвърлят върху тях вината за своята гибел. Измамно съчувствие и сляпа любов са карали родителите да извиняват грешките на децата си и да ги оставят без наказание. В резултат на това децата им са загубени, кръвта на душите им ще бъде върху неверните родители.
Децата, останали недисциплинирани по този начин, трябва да наваксват пропуснатото, когато изповядат, че са Христови последователи. Цялата им религиозна опитност е повлияна от тяхното възпитание. Често се появява същата упоритост, същата липса на себеотрицание, същото нетърпение пред укорите, същата любов към личното Аз и нежелание да се търси съветът или да се зачита мнението на другите, да се носят тежести, същият мързел и липса на отговорност. Всичко това се проявява в отношението им към църквата. Възможно е такива хора да победят, но колко трудна е борбата! Колко трудно е да минеш през цял курс на обучение по дисциплина, докато достигнеш висотата на християнския характер! И все пак, ако победят, ще им бъде позволено да видят, преди да бъдат възнесени, колко близо са били до пропастта на вечната гибел поради липсата на правилно възпитание в младостта им и поради това, че не са били научени на подчинение в детството си.