Какво стои зад хомеопатичните средства – Част 3 – Горчивите методи на лечение – Пътищата на заблудата в алтернативните методи на лечение – Манфред Хайде

„Зад тези медикаменти стои идеята за космическа сила. Космическа сила насочва към един окултен светоглед. Космическа сила, предлагана от бялата и черната магии, от йога, от радиестезията, от антропософията никога не може да бъде идентична с Божията Сила“ /8/.
„Онова, което се прогласява, може да се научи най-добре от книгата на Ханеман „Как могат малките дози да имат още по-голяма сила?“ Ако човек хвърли в едно голямо езеро малка капка от лекарство, не би могъл да направи от езерото едно лекарство, лечебното вещество пада веднага на дъното. Едва силното разклащане на течността и разтриването на прахта в малки количества развива силата на лекарството“ – така пише Тишнер /9/.
С това стават „успешни“ особените въздействия при производство на хомеопатичните средства. Тъй като чрез много силното разреждане не може да се цели никакъв лечебен успех, трябва мнимият лечебен успех да се припише на една особена сила. Тази сила се описва като „ханеманизъм“.
„При тази посока на терапията ние имаме вече нещо общо с свръхестествени сили. Ако хомеопатията сега опитва чрез внасянето на свръхестествени сили да постигне въздействие, то това съответства на думата магьосничество или чародейство.
Дали понятието магьосничество е разумно, едва ли може да се установи научно, защото неговите духовни последици е трудно да се уловят научно. В основни линии тук вече не става дума за един научен въпрос, а за един въпрос на етиката. Аз самият като християнин съм се отказал от хомеопатията, защото според моето убеждение в Исус Христос е единствената свръхестествена сила, на която човек може да се довери без да се замисли“ /18/
„Хомеопатите използват субстанции в такова разреждане, при което, според научните познания, те са съвсем без никакво въздействие. Големият брой на намиращите се в търговската мрежа хомеопатични специалитети всъщност доказва, че с тези средства се цели висока печалба, иначе те са нищо“ /19/.
„Едно интересно наблюдение, което би могло да подпомогне съмняващите се между читателите е това, че депресиите се срещат по-често в семейства, които употребяват хомеопатични лекарства.
Особено богохулно се явява твърдението, че „космическата сила“ е идентична с Божествената сила. Когато от християнски публицисти се индетифицира Божието дихание, описано в псалом 104 с „космическата енергия“ това показва само сериозното объркване в духовната област, настъпващо в наши дни. II Солунци 2:11 казва: „И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа“. За нас обаче, които искаме да бъдем верни на Бога и да Го следваме напълно е валидно словото: „Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, а за нас, които се спасяваме то е Божия сила“ /I Коринт.1:18/ /9/.
Ханеман разви един лечебен метод, подобен на магнетизма, който също така произлиза от окултните сили.

Окултната сила винаги е обвързана с човека
Уместно е да се отбележи, че хомеопатията, както и традиционната медицина се практикуват както от нехристияните така и от изповядващите се за християни.
Със сигурност само чрез вземането на хомеопатични медикаменти няма да се попадне в окулната сфера, където Сатана използва своята мощ.
„Трябва да размислим върху факта обаче, че когато този, който предписва хомеопатичните лекарства прилага и махало, за да избере правилното лечебно средство, става опасно и ние като християни трябва да се дистанцираме от подобни лекари или практикуващи лечители“ /20/.
„Окултната сила не е свързана с някаква вещ, а винаги има връзка с човека, който сам се е предоставил за нейното влияние. Това става непременно при месмеризма, при който ние се поддаваме на магнетичното влияние на един човек и предоставяме своята свободна воля на някаква окултна личност, за да се постигне някакъв лечебен ефект. Или когато се консултираме с лекар, който ни лекува с хомеопатично лекарство. Без съмнение човек може да се свърже с посредством тези средства с окултните сили и да бъде обладан от тях, но това окултно обременяване не е следствие от самото хомеопатичното средство, а от личността, която ни лекува и на която сме се доверили. Следователно, вярно е, че хомеопатията има спиритично-окултни скрити причини и че се използва не рядко успешно от окултисти и спиритисти. Погрешно е обаче да се каже, че хомеопатията, отделена от окултистите приютява сили, които могат да доведат човека до сатанинска зависимост“ /14/.
Още по-сериозно стоят нещата за тези практикуващи хомеопати и лекари, които издирват, проверяват и поставят диагнози с помощта на махало, тогава трудно могат да се предвидят последствията.
Разбираемо е, че християнските хомеопати искат да извлекат хомеопатията от полето на окултистите, както това например прави Оеш /21/. „Колко неясни обаче са неговите формулировки, когато отрича лечебния магнетизъм /месмеризъм/ и антропософската медицина на Щайнер, като ги смята за окултни, и същевременно не иска изобщо да види тясната връзка и същественото родство между тези методи и хомеопатията. Сега трябва да се запитаме, защо същите критерии, които важат за Рудолф Щайнер, не важат за Самуел Ханеман и неговите методи на лечение. Също целият живот на Ханеман е бил непрекъснато оформян от окултната картина за света. Също и неговите изказвания за Исус Христос, Когото той определя като фантазьор, бяха напълно богохулни. Не се ли мери тук с различен аршин, не е ли на лице тук една пристрастена позиция?“ /10/