Ходене в светлината – 30 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Показано ми бе, че животът на децата на Бога е значително затъмнен като от облак. Не е Неговата воля те да живеят в неверие. Исус е светлината и в Него изобщо няма мрак. Те са обновени по Неговия образ и са призвани от мрака в Неговата чудесна светлина. Той е светлината на света и такива са и онези, които Го следват. Те не ще ходят в мрак, но ще имат светлината на живота. Колкото повече Божиите чада се стремят да подражават на Христос, толкова по-упорито ще бъдат преследвани от неприятеля; но тяхната близост с Христос им дава сили да устоят на усилията на нашия хитър враг да ги отдели от Него.
Показано ми бе, че ние твърде много се сравняваме помежду си и поставяме грешни смъртни същества за образец, когато имаме един сигурен, непогрешим Образец. Не трябва да мерим себе си със света, нито с мненията на хора, нито с онова, което сме били преди да прегърнем истината. Нашата вяра и положение в света, такива каквито са сега, трябва да бъдат сравнявани с онова, което биха представлявали, ако пътят ни е бил винаги и непрекъснато напред и нагоре от момента, в който сме започнали да следваме Христос. Това е единственото безопасно сравнение, което може да се прави. Във всяко друго сравняване ще има себеизмама. Ако моралният характер и духовното състояние на Божиите чада не отговаря на благословенията, привилегиите и светлината, с които са били удостоени, те биват претеглени на везните и ангелите докладват: „Недостатъчни“.
Някои хора изглежда не разбират истинското си състояние. Те виждат истината, но не схващат нейната важност или изисквания. Слушат истината, но не я разбират напълно, защото не съобразяват живота си с нея и затова не са осветени чрез послушание към нея. И въпреки това са спокойни в безгрижието си и доволни от себе си сякаш пред тях вървят облачният стълб през деня и огненият през нощта като знаци на Божието одобрение. Изповядват, че познават Бога, но с делата си Го отричат. Считат се за Негов избран народ, но присъствието и силата Му да спасява се проявяват рядко сред тях в цялата си пълнота. В каква дълбока тъмнина са те, а не знаят това! Няма по-силна измама за човешкия ум от тази, която кара хората да вярват, че са прави и че Бог приема делата им, когато всъщност не съгрешават спрямо Него. Те приемат една форма на набожност вместо духа и силата на набожността. Смятат, че са богати и не се нуждаят от нищо, докато всъщност са бедни, окаяни, слепи и голи и се нуждаят от много неща.
Някои изповядват, че са Христови последователи, но не полагат никакви усилия в духовните неща. В светските предприятия са старателни и амбициозни да извършат това, което са предначертали, и постигат желаната цел. Но по отношение на нещата с вечна стойност, където всичко е изложено на риск и цялото им щастие зависи от техния успех, действат тъй безразлично, като че ли не са съзнателни същества, като че ли някой друг участва в състезанието на живота вместо тях, а те нямат нищо друго за вършене, освен да чакат резултатът. О, каква глупост! Каква лудост! Ако всички имат само толкова амбиция, ревност и сериозност спрямо вечния живот, колкото имат в земните си дела, те ще бъдат напредващи победители. Аз видях, че всеки един трябва да има лична опитност, всеки трябва да извърши добре и вярно своята част в състезанието на живота. Сатана наблюдава и използва всеки случай, който му се отдаде, когато не бдим, за да ни ограби благодатта, и ние ще трябва да водим тежка битка със силите на тъмнината, за да я възвърнем отново да царува в нас.

Да бъдем будни в борбата
Показано ми бе, че за християните е привилегия да получат сила от Бога, за да задържат всяка скъпоценна дарба. Ревностната и дейна молитва ще бъде зачетена в небето. Когато Христовите служители вземат шлема на вярата, за да се защитят и меча на Духа, за да воюват, за неприятелския лагер възниква опасност и трябва да се предприеме нещо. Преследване и укори очакват онези, които са надарени със сила от горе, която ги вдъхновява за действие. Когато сред вярващите владее истината в нейната простота и сила и свидетелства срещу духа на света, тогава ще стане ясно, че няма съгласие между Христос и Сатана. Христовите ученици трябва да бъдат живи примери за живота и духа на техния Учител.
Млади и стари имат пред себе си една битка, едно сражение. Те не трябва да заспиват нито за момент. Има един хитър враг, който е постоянно буден, за да ги води по криви пътеки и да ги побеждава. Вярващите в истината за това време трябва да бъдат тъй бдителни, както е бдителен техният неприятел, и мъдри, за да устояват на Сатана. Ще направят ли това? Ще бъдат ли упорити в тази битка? Ще бъдат ли тъй внимателни да отбягват всяко нечестие? Христос е отхвърлен по много начини. Ние можем да се отричаме от Него като говорим против истината, като говорим лошо за другите, като говорим глупави неща или подигравки, или празни приказки. Във всичко това ние проявяваме липса на проницателност и мъдрост. Правим себе си слаби, усилията ни са недостатъчни, за да устоят на големия неприятел, и биваме победени. „Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Матей 12:34) и чрез липсата на бдителност ние изповядваме, че Христос не е в нас.
Онези, които се колебаят да се посветят безусловно на Бога, правят следването на Христос за подигравка. Те Го следват на такова голямо разстояние, че през половината от времето действително не знаят дали вървят след Неговите стъпки или по следите на големия неприятел. Защо толкова се бавим да се откажем от интересите си към в нещата от този свят и да вземем Христос като наш единствен дял? Защо желаем да поддържаме приятелство с враговете на нашия Господ, да следваме техните обичаи и да бъдем водени от техните мнения? Трябва да има пълно, безусловно предаване на Бога, отричане и отхвърляне на любовта към света и земните неща. В противен случай не можем да бъдем Христови ученици.
Животът и духът на Христос са единствената мярка за превъзходство и съвършенство; нашият единствено сигурен път е да следваме Неговия пример. Ако вършим това, Той ще ни води със Своите съвети и след това ще ни приеме в слава. Трябва с прилежност и охота да сме готови да понасяме много неща, за да вървим по стъпките на нашия Изкупител. Бог желае да работи за нас, да ни даде от Своя дух, ако се стремим към Него, живеем за Него, вярваме в Него. И тогава ще можем да ходим в светлината, както Бог е в светлината. Ще можем да се наслаждаваме на Неговата любов и да пием от Неговото богато изобилие.

* * *
Когато тайната молитва и четенето на Писанието се занемаряват днес, утре съвестта ще ги пропусне с по-малко съпротива. Ще се получи дълъг списък от пропуски, и то само заради едно единствено семе, посято в сърцето. От друга страна, всеки приет лъч светлина ще даде богата жетва от светлина. Всяко устояване на изкушението ще даде сила за още по-твърдо устояване следващия път; всяка нова победа, спечелена над личното Аз ще изглади пътя за по-висш и по-прекрасен триумф. Всяка победа е едно семе, посято за вечния живот (1882 г., т. 5, стр. 120).