Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Християнско въздържание – 36 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)
„Или не знаете ли, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени;, затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]“ (1Коринт. 6:19, 20).
Ние не принадлежим на себе си. Били сме изкупени със скъпа цена, равна на страданията и смъртта на Божия Син. Ако можехме съвършено да схванем и да разберем това, щяхме да почувстваме нашата голяма отговорност, да се пазим във възможно най-доброто здравословно състояние, за да можем да посветим на Бога съвършена служба. Когато живеем обаче така, че изразходваме жизнените си сили и поради това умът ни се помрачава, ние съгрешаваме спрямо Бога. Не Го прославяме с телата и душите си, които са Негови, но вършим голям грях пред очите Му.
Отдал ли се е Исус за нас? Платена ли е била скъпа цена, за да бъдем изкупени? Вярно ли е, че не принадлежим на себе си, че всичките сили на нашето същество – тяло, дух, всичко, което притежаваме, и всичко, което сме, е на Бога? Да, така е! Когато осъзнаем това, каква е отговорността ни пред Бога да се съхраним в такова състояние, че да можем да Го почитаме на земята с тялото и душата си, които са Негови.
Последните часове на изпитание
Ние вярваме със сигурност, че Христос идва скоро. Това не е басня за нас! Това е реалност. Не се съмняваме, нито пък сме се съмнявали от години, че ученията, които поддържаме днес, са истината за това време и наближаваме съда. Подготвяме се да посрещнем Онзи, Който, придружен от свято множество ангели, трябва да се яви на небесните облаци, за да дари верните и праведните с безсмъртие. Когато дойде, Той няма да ни очиства от греховете или да поправя недостатъците в характера, темперамента и естествените наклонности. Ако Божието влияние наистина действа в нас, цялото това дело ще бъде извършено много преди очакваното време.
Когато Господ дойде, всеки, който е свят, ще остане свят. Онзи, който е запазил тялото и духа си в святост, в освещение и в почест, ще получи последното преобразяване в безсмъртие, а неправедните, неосветените и нечистите ще останат такива завинаги. Нищо повече няма да може да се направи за тях, за да се отстранят дефектите и да се придобие свят характер. В този ден Спасителят няма да остане задълго, за да ги очисти от греховете и покварата им. Всичко това трябва да стане точно в днешните часове на изпитание и да бъде направено от нас.
Ние приемаме Божията истина с различните си способности и когато сме под влиянието й, тя ни прави морално годни за царството на славата и за обществото на небесните ангели.
Сега се намираме в Божията работилница. Мнозина от нас приличат на груби камъни от кариерата. Но когато приемем Божията истина, тя започва да действа в нас. Влиянието й ни издига и премахва от нас всяко несъвършенство и грях. Така ние се подготвяме да видим Царя в Неговата красота, за да се съединим в края с чистите небесни ангели в царството на славата. Точно тук, на земята, трябва да бъде извършена Неговата работа за нас, точно тук нашите тела и духове трябва да се подготвят за безсмъртието.
Живеем в свят, който се опълчва срещу праведността и чистотата на характера и срещу израстването в благодатта. Накъдето и да погледнем, виждаме поквара и неморалност, безсрамие и грях. Кое е делото тогава, с което следва да се заемем тук, преди да получим безсмъртието? То е да съхраним телата си святи и духа си чист, за да застанем неопетнени всред множеството покварени около нас в тези последни дни. Ако желаем това дело да се извърши, трябва да се заемем с него, без да се бавим, енергично и с разбиране. Да не допускаме себелюбието да навлиза в нас и да ни въздейства. Божият дух трябва да ни владее изцяло, контролирайки всички наши действия. Ако имаме правилно разбиране за Небето и за силата, която идва от горе, ако сме проникнати от нея, ние ще почувстваме освещаващото влияние на Божия дух в сърцата си.
Причиняване на страдания на другите
Когато сме се опитвали да представим здравната реформа на братята и сестрите и сме им говорили колко важно е яденето и пиенето, и всичко да се върши за Божия слава, мнозина чрез делата си са казвали: „Не е работа на никого да знае дали ям това или не. Каквото и да правя, сам ще си нося последствията!“
Мили приятели, допускате голяма грешка, но не сте единствените, които страдате от това погрешно мислене. Средата, в която се движите, както и вие самите, понася до голяма степен последиците от вашите грешки. Ако страдате от невъздържание от ядене или пиене, ние, които сме около вас или сме по някакъв начин с вас, също попадаме под влиянието на вашите немощи. Налага се и ние да страдаме поради погрешното ви поведение. То въздейства върху вас, като прогонва усмивките и изтощава телесните ви сили, но и ние усещаме неговото въздействие, намирайки се намираме в близост до вас. Вместо с жизнерадостен дух вие сте мрачни и по този начин хвърляте сянка върху духа на всички около вас. Ако сме тъжни и угнетени и се намираме в затруднение, то вие бихте могли да ни посочите изход от състоянието, в което се намираме, и да ни утешите с думи, ако имахте добро здраве и бистър ум. Но ако умът ви е така притъпен поради погрешния ви начин на живот, че не можете да ни дадете правилен съвет, не сме ли в загуба? Вашето влияние не ни ли засяга сериозно? Ние можем да имаме огромно доверие във вашата проницателност, здрав разсъдък и способност за преценка, тъй като държим да имаме съветници, „а в многото съветници има безопасност“ (Пр. 11:14). Стараем се изповеданието ни да изглежда последователно за онези, които обичаме, и бихме желали да търсим техните съвети. Ето защо те трябва да се поддържат в такова състояние, че да могат да ни ги дадат с ясен ум. Биха ли могли да ни ползват вашите съждения, ако дейността на мозъчните ви клетки е изчерпана докрай и жизнеността им е сведена до минимум поради факта, че са принудени да се справят с храната в стомаха, неподходяща по вид, количество или здравословни стойности? Биха ли могли да ни ползват преценките на такива личности? Те наблюдават света през огромна маса от несмляна храна. Затова начинът ви на живот им влияе. Не е възможно да следвате какъвто и да е погрешен курс, без да причините страдание и на другите.
Надбягване в състезанието за небето
„Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха“ (1Коринт. 9:24-27). Онези, които участват в състезанието по надбягване, за да получат венеца, считан за особена почест, се въздържаха от всичко, за да могат мускулите, мозъкът и всеки елемент от тялото им да бъдат във възможно най-доброто състояние, необходимо за бягането. Ако не бяха умерени във всичко, те не биха имали нужната еластичност. Ако бяха живели умерено, биха могли да пробягат разстоянието много по-успешно. Така получаването на короната би било още по-сигурно.
Въпреки въздържанието, което прилагаха, и всяко усилие да поддържат здравословна диета, за да бъдат във възможно най-добро състояние, всички, които се надбягваха в земното състезание, бягаха с риск. Възможно беше да извършват най-доброто, на което бяха способни, но въпреки всичко да не получат почетната награда, тъй като друг можеше да ги изпревари и да им я отнеме. Но в състезанието за небето всички можем да бягаме и всички да получим наградата. Няма несигурност, няма риск. Трябва да облечем небесната благодат и с очи, гледащи нагоре към короната на безсмъртието, да държим Образеца винаги пред нас. Той бе човек на скърби и навикнал на печал. Никога не трябва да забравяме скромния, себеотрицателен живот на нашия Господ и когато се стремим да Му подражаваме, като гледаме към наградата, ние можем с увереност да тичаме в състезанието, знаейки, че ако извършим най-доброто, на което сме способни, наградата ни е сигурна.
Много хора се подлагат на дисциплина и лишения, за да се състезават и да получат тленна корона, която един ден ще изчезне и не е нищо повече от знак за почит на смъртни същества тук на земята. Ние всъщност трябва да тичаме в състезанието, в края на което ни очаква безсмъртна корона и вечен живот. Да, когато състезанието приключи, ще ни бъде дадена като награда една много по-превъзходна и вечна тежина от слава. „Ние – казва апостолът – получаваме нетленна корона. Тогава, щом онези, които се състезаваха тук на земята за преходна корона, можеха да се въздържат от всичко, не можем ли и ние, които имаме пред себе си нетленен венец от „вечна тежина на слава и живот“, измерен с Божия живот, да вършим същото? Имайки тази велика подбуда, не можем ли и ние да тичаме с търпение в състезанието, което е пред нас, гледайки към Исус, Авторът и Завършителят на нашата вяра“ (по Евр. 12:1, 2). Господ ни е посочил пътя и го е маркирал със следите, оставени от собствените Му нозе. Това е пътят, който Той ни разкри и отбеляза със Своята кръв. Вървейки по него, ние можем да се упражняваме в жертвоготовност и страдание.
„И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам…“. Има едно дело, което всеки мъж, жена и дете трябва да извършат. Сатана постоянно се стреми да контролира нашето тяло и дух. Но Христос ни е купил и ние сме Негова собственост. Сега наш дял е да работим заедно с Него и със святите ангели, които ни служат. Ваш дял е да поробвате телата си и да ги владеете. Ако не правите това, сигурно ще изгубите вечния живот и безсмъртната корона. И все пак някой ще каже: „Какво ги интересува другите какво ям и какво пия?“ Аз ви показах какво е отношението на поведението ви към другите. Видяхте, че то влиза твърде силно влияние в семействата ви. Влияе твърде много за оформянето на характера на вашите деца.
Отговорността на родителите
Както казах, живеем в покварен век. Сега е време, когато изглежда, че Сатана е завладял почти напълно не докрай посветените на Бога умове. Ето защо голяма е отговорността на родителите и настойниците на деца. Родителите са поели отговорността да създадат тези деца. Какъв е дългът им тогава? Може би да ги оставят да израснат, както могат и както желаят? Нека ви кажа, че е тежка отговорността им. „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“ (1Коринт. 10:31). Вършите ли това, когато приготвяте храна за трапезата и я предлагате на семейството си? Давате ли на децата си само храната, за която знаете, че произвежда най-добра кръв? Тя ли е тази, която ще запази организма във възможно най-добро състояние? Ще ни осигури ли най-доброто съотношение между живота и здравето? Изучавате ли състава на храната, която предлагате на децата си, или приготвяйки им нездравословна, възбуждаща храна, не се замисляте за доброто им бъдеще?
Бих желала да ви кажа, че децата ви се раждат със склонността си към злото. Сатана сякаш ги е завладял. Той завладява умовете им и ги покорява. Защо бащи и майки действат като в летаргичен сън и не забелязват, че Сатана сее зло семе в семействата им. Те са толкова слепи, безгрижни и безразсъдни в това отношение, че не може повече. Защо не се събудят, защо не четат и не се просвещават по тези въпроси? Апостолът казва: „То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие“ (2Петрово 1:5, 6). Ето една задача, която стои пред всеки, който изповядва, че следва Христос – да живее според принципа на прибавянето.