Едно писмо по случай рожден ден – 46 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Мили синко, пиша ти това писмо по случай деветнадесетия ти рожден ден. ??????????????????Голямо удоволствие би било да дойдеш при нас за няколко седмици ????????????. Ти ще ни напуснеш, но нашите молитви ще те придружават.
Днес отминава още една година от твоя живот. Ще бъдеш ли доволен, ако това стане незабелязано за тебе? Напредна ли в Божествения живот? Порасна ли в духовността? Разпъна ли личното си Аз с неговите прищевки и страсти? Засили ли се интересът ти към изучаване на Божието слово? Спечели ли решителна победа над собствените си чувства и воля? Какъв е резултатът от изминалата година, която принадлежи на вечността и никога повече няма да се върне?
Сега, когато навлизаш в една нова година от живота си, вземи сериозно решение да вървиш стремително напред и нагоре, да живееш по-благородно и по-съвършено, отколкото досега. Постави си за цел да не следваш собствените си интереси и удоволствия, а да служиш за напредъка на Божието дело. Избягвай да се поставяш в обстоятелства, при които постоянно да се нуждаеш от помощ и другите да внимават как да те удържат в тесния път. Трябва да бъдеш силен, за да влияеш свято върху другите. Мястото ти е там, където сърцето ти се чувства задължено да прави добро, да утешава наскърбените, да подкрепя безпомощните и да дава свидетелство за Христос, когато има случай за това. Прославяй Бога във всичко, винаги и навсякъде. Доказвай вярата си при всички обстоятелства в живота. Имай мотив за всичко, което предприемаш.
Не си преживял спасяващата сила на Бога така, както би могъл, защото не си си поставил за главна цел в живота да прославиш Христос. Нека всяко обмислено от тебе намерение, всяка предприета работа и всяко удоволствие, на което се радваш, да служат за прослава на Бога! Смисълът на живота ти да може да се изрази с думите: „О, Боже, Твой съм, за да живея, да действам и да страдам за Тебе.“
Мнозина се наричат последователи на Христос, но всъщност в центъра на техните действия и упование стои Сатана. По какво можеш да познаеш на кого принадлежиш? Кой притежава сърцето ти? За какво обичаш да говориш? На кого посвещаваш най-интимните си чувства и най-добрите си сили? Ако си на страната на Бога, мислите ти ще Го придружават навсякъде и Той ще бъде центъра на твоите намерения и действия. Приятелството със света ще ти бъде чуждо. Ще Му посветиш всичко, което притежаваш. Ще се стремиш да бъдеш подобен на Него, да вдишваш Неговата атмосфера, да изпълняваш Неговата воля и да вършиш всичко, угодно Нему.

Едно положително влияние
Трябва да водиш толкова решителен живот, че никой да не се съмнява в тебе. Ако ти липсва решителност, не е възможно да влияеш на света около тебе. Решенията ти може да са добри и верни, но те ще останат без резултат, ако не издигнеш Бога за своя сила и не вървиш с нестихващ копнеж напред към целта. Задачата ти е да Му посветиш цялото си сърце и да добиеш дълбок християнски опит в живота си. Следвай образцовия живот на Спасителя!
Ти не можеш да служиш едновременно на Бога и на мамона. Или си изцяло на страната на Бога, или на страната на враговете Му. „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява“ (Матей 12:30). Религиозният живот на някои хора приключва безславно, тъй като те се клатушкат насам-натам и не могат да се определят в коя посока да тръгнат. Често пъти са убедени и почти готови да посветят всичко на Бога, но загубят ли веднъж тази готовност, се връщат отново назад. По този начин съвестта им изтлява и става безразлична към действията на Божия дух, Който ни предпазва и убеждава, но се оттегля огорчен, когато не бъде зачетен. Бог не е за подигравка. Той ни показва ясно светлината и ако ние пропуснем да я следваме, тя се оттегля.
Бог изисква от тебе да работиш заедно с Исус в нозете Му. Започни от там, където се намираш. Ела при кръста и се освободи от личното Аз, от света и от всички идоли. Приеми Исус изцяло в сърцето си. Няма да ти бъде лесно да запазиш посвещението си и да упражняваш влияние, което да отдалечава другите от греха, удоволствията и разпуснатостта и да ги води по тесния път, приготвен от Бога чрез изкуплението.
Предай се напълно на Бога, отхвърли това, което те задържа, и се радвай на мира, превъзхождащ всеки разум. Можеш да получаваш храна от Христос само когато живееш в Него, иначе ще заприличаш на суха земя и на повяхнала лоза. Не си осъзнал колко недостатъчни са твоята искреност и набожност. Трябва упорито да се стремиш към Святия Дух и да се молиш най-искрено за Него. Не можеш да се надяваш на Божиите благословения, ако не се стремиш към Бога. Когато използваш всички възможни средства, ще пораснеш в Божията благодат и ще можеш да живееш одобрен от Бога живот.
За тебе не е естествено да преживяваш духовни неща, но можеш да изпиташ върховна наслада, когато духът и силата на твоето същество се обучават в тази насока. Не ти достига сила за действие. Истинското възпитание означава способностите да бъдат развивани така, че да дават полезни резултати. Защо вярата не може да погълне цялото ни внимание, а светският живот отнема духовните и физическите ни сили? Защото цялото ни същество се стреми към това. Ние така дълго сме се занимавали със светски неща, че не ни е тежко да продължаваме този живот. На християнина му е по-лесно да води светски, отколкото религиозен живот. Способностите са тренирани да се проявяват точно в светския живот. В религиозния живот истината не противоречи на Божиите изисквания, но в действителност практическото й приложение липсва.
Набожността и религиозното мислене не се внедряват във възпитанието, а те трябва да влияят върху цялото същество и дори да господстват над него. Няма изработен навик да се действа целенасочено. Среща се от време на време нещо като увлечение по Божествените истини и готовност да се разсъждава по естествен начин, но липсва основното, господстващото начало в живота.

Духовно мъртъв
Не трябва да бъдем тъжни, когато размишляваме върху духовните истини. Дори и да се помолим, тъгуването никога не може да бъде оправдано. Ти трябва да привикнеш ума си да се съсредоточава върху духовните въпроси, тъй като това усилва стремежа към тях. Мнозина така наречени християни в най-добрия случай загубват и двата свята. Половин християнин и половин светски човек означава една стотна християнин и 90 стотни светски човек.
Бог изисква живот на духа, но хиляди се питат: „Не зная какво става с мене! Липсва ми духовна сила и не притежавам Божия дух!“ Такива хора обаче са весели и словоохотливи, когато разговарят за светските неща, а по време на събранието са в състояние да произнесат само няколко думи, при това с едва доловим глас. Те са станали светски хора. Култивирали са светските си наклонности така съвършено, че са концентрирали способностите си само в това отношение. В духовните неща обаче изглеждат безпомощни като кърмачета, а от тях се очаква да бъдат прилежни и опитни. Не обичат да размишляват върху тайната на благочестието. Небесният начин на изразяване им е непознат. Не са готови да пеят в небесните хорове или да се приобщят към хвалението, изпълващо сърцето на всяко небесно същество.
Светските християни не са запознати с небесните неща. Те никога няма да достигнат вратите на небесния Ерусалим, за да влязат в него и да вземат участие в Божествената служба. Причината е, че не изпитват особен интерес към това. Те не биха могли да свикнат с живота там, да изпитват удоволствие от общуването с Бога и да се потопят в Божествената атмосфера. Възможно ли е тогава да участват в небесната Божествена служба? Как биха могли да се наслаждават на духовния, чистия и святия живот в небето, когато тук, на земята, това не им доставя особена радост? Там царува истинска чистота, но тя им е чужда. Когато става въпрос за светските работи, знаят отлично как трябва да се държат и какво трябва да правят. Чрез постоянно упражняване развиват по-малоценните си способности, а скъпоценните и благородни сили на духа остават неоформени. В резултат на това за един миг стават неспособни да се съсредоточават върху духовните неща, които им стават чужди, тъй като очите им са ослепели. Не са в състояние да преценят колко по-висока е стойността на Божествените истини в сравнение с всичките блага на този свят.
Умът трябва да бъде възпитаван и дисциплиниран така, че да съумее да оцени чистотата. Любовта към духовните богатства трябва да се насърчава, ако желаем да растем в благодатта и познанието на истината. Копнежът към доброто и истинската религиозност са образцови дотолкова, доколкото постъпваме според тях. Но ако изостанем, всички усилия ще бъдат безполезни. Добрите намерения са нещо благородно, но са безполезни, ако не бъдат решително изпълнени. Мнозина ще загинат в надеждата и желанието си да бъдат християни поради това, че не са се потрудили сериозно, и когато бъдат претеглени, ще се окажат леки. Пред човешката воля постоянно трябва да стои истинската цел, а именно: „Аз желая от цялото си сърце да бъда християнин. Желая да позная дължината и широчината, височината и дълбочината на съвършената любов и да съхраня думите на Христос: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ Христос се е погрижил да насити богато душата, която гладува и жадува за правдата.

По-високо духовно познание
Чистите елементи на любовта обогатяват способността на душата да приема задълбочено познанието за Божествените неща, така че тя да се задоволява само тогава, когато е придобила пълнотата. По-голямата част от християните по име не изпитват чувството за духовна пълнота, която биха могли да получат в стремежа си към Божественото познание. Това е така, защото те се отнасят също толкова въодушевено и ревностно и към нищожните, преходните неща в този живот. Повечето вярващи са доволни от духовното си състояние. Те не изпитват влечение към най-важната цел за християнина – да търсят първо Божието царство и Неговата правда. Ето защо за тях благочестието си остава една неизследима тайна, която не могат да схванат. Не познават Христос от личен опит.
Ако тези мъже и жени с недостатъчното си познание за Божествените истини можеха само за миг да бъдат отнесени на небето и да станат свидетели на възвишената и свята съвършеност, която винаги цари там – всяка душа е изпълнена с обич, всяко сърце излъчва радост, мощни хорове пеят за слава на Бога и Агнето, неспирни потоци светлина се изливат върху святите същества от престола на Бога и Агнето. Такива хора трябва да знаят, че могат да изпитват още по-голяма и по-възвишена радост, тъй като способността да се възприемат вечните истини нараства непрекъснато. Не трябва да преставаме да копнеем все повече и повече за неизчерпаемите извори на красотата и благословенията. Питам се, могат ли такива хора да се слеят с небесните множества, да запеят техните песни и да понесат чистото и възвишено великолепие, излъчващо се от Бога и от Агнето? О, не! Времето им на изпит е продължило години, за да научат езика на Небето, да станат съучастници на Божественото естество и да избегнат временните страсти на света (2Петрово 1:4). Действайки според собствените си планове, които ангажират изцяло духовните им сили и енергия, те не достигат степента да служат на Бога безрезервно и не съзират в това своята отговорност. На първо място се извършват светските дела, които поглъщат най-добрите им сили, а на Бога се посвещава само повърхностна служба. Могат ли такива души да бъдат преобразени след крайната присъда: „… който е нечист, нека бъде и занапред нечист… и святият нека бъде и занапред свят.“ Този момент наближава!
Които са обучили ума си да се наслаждават на духовния живот, са точно тези, които ще бъдат преселени на небето и няма да бъдат смазани от чистотата и неизразимата красота на небето. Ти може да си добър познавач на изкуството, да имаш успех като учен, може да си талантлив музикант или писател и да се радваш на признанието на своето обкръжение, но какво общо има всичко това с подготовката за вечността? Ще може ли това да те подготви да устоиш пред Божия съд?
Не се заблуждавай! Бог не е за подигравка! Само истинската, изобилстваща с духовен опит набожност може да те приготви за небето, да те дари с чист и благороден характер и да те направи годен да влезеш в присъствието на Бога, Който живее в непристъпна светлина (1Тимотей 6:16). Ако не се придобие на земята, небесният характер няма да се придобие никога. Затова започни веднага! Не вярвай, че ще дойде време, когато ще имаш възможност да постигнеш сериозна и истинска набожност. Всеки изминат ден те отдалечава от Бога. Приготви се за вечността с усърдие, непроявявано досега. Възпитавай се така, че да копнееш за Божието слово, за молитвените събрания, за освежаващите часове на разговор с Бога. Води угоден на Бога живот, живот, изпълнен с копнеж да участваш горе с небесния хор в небесните обиталища.
Започни новата година от живота си с нов живот. Записващият ангел ще прелисти нова страница в небесните книги. Какво ще бъде записано срещу името ти? Ще се оскверни ли небесният доклад с неуважение към Бога и с неизпълнени обещания? Бог да те пази от това! Дано бъде отбелязано онова, от което няма да се срамуваш, когато го бъде открито пред изпитващия поглед на ангели и хора.
Гринвиил – Мичиган, 27 юли 1868 г.