Любов към света – 79 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Изкушението на Сатана към милия ни Изкупител на високата планина е едно от главните изкушения, с които човечеството трябва да се справя. Царствата на света и тяхната слава бяха представени на Христос от неприятеля като дар, при условие че Христос се съгласи да му отдаде почест като на владетел. Спасителят почувства силата на това изкушение, но го изтърпя заради нас и победи. Той не би бил изпитан, ако и човекът не трябваше да бъде подложен на изпит чрез същото изкушение. Устоя и така ни даде пример как и ние да се държим, когато Сатана дойде лично при нас да ни ограби верността.
Никой човек не може да бъде Христов последовател и в същото време да се привързва към нещата от този свят. Йоан в своето първо послание пише: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Бога“ (1Йоаново 2:15). Изкупителят, който премина през това изкушение в пълната му сила, познава опасността човекът да се предаде пред изкушението да обикне света. Христос Се уеднакви с човечеството като понесе това изпитание и победи заради човека. Той ни е изпратил изобилни предупреждения за всичко, в което Сатана би победил чрез изкушенията си към човека. Христос знаеше, че Сатана щеше да победи над човека, ако той не бъде внимателно предпазен от опасностите на апетита и на любовта към светските богатства и почести (Матей 6:19-21, 24). Тук са представени двама господари – Бог и светът. Съвършено ясно е внушена истината, че е невъзможно да служим и на двамата. Ако интересът и любовта ни към този свят надделеят, няма да можем да оценяваме нещата, достойни за вниманието ни повече от всичко друго. Любовта към света ще изключи любовта към Бога и ще подчини най-висшите ни интереси на светски съображения. Така Бог и светът ще бъдат поставени на едно и също място в чувствата ни.
Делата ни ще покажат до каква степен земните съкровища са завладели чувствата ни. Най-голямото внимание, загриженост и усилия са посветени на светските интереси, а вечните съображения са изместени на второ място. Сатана получава от човека онази почит, която искаше от Христос, но не я получи. Себелюбивата любов към света покварява вярата на изповядващите се за Христови последователи и ги прави слаби морално. Колкото повече обичат земните си богатства, толкова повече ще се отделят от Бога и толкова по-малко ще участват в Неговото божествено естество, което би им дало истинска проницателност за покваряващите влияния в света и за застрашаващите ги опасности.
Чрез изкушенията си Сатана цели да направи света още по-привлекателен. Чрез любовта към богатствата и почитта към земните неща той има силата да омагьосва, да завладява чувствата дори и на онези, които се изповядват за християни. Мнозинството от тях биха пожертвали всичко, за да спечелят богатства и колкото повече успяват да постигнат тази цел, толкова по-малко любов ще изпитват към истината и по-слабо ще ги интересува нейния напредък. Те изгубват любовта си към Бога и действат като безумни. Колкото повече се обогатяват, толкова по-бедни се чувстват и по-малко дават за Божието дело.
Делата на хората, които безумно обичат богатствата, доказват, че не е възможно да служат на двама господари – на Бога и на мамона. Техен Бог са парите. Отдават почит на властта на парите и служат на света с всичките си намерения и цели. Честта, тяхното рождено право, бива пожертвана заради постигането на светските привилегии. Тази ръководна сила управлява ума им и те ще престъпят Божия закон, за да служат на личните си интереси и да увеличават земните си съкровища.

Служители на мамона
Мнозина изповядват Христовата религия, но не обичат Христовите поучения, не обръщат внимание на техните принципи и дори не ги изучават. Отдават най-добрите си сили на светски занимания и се покланят на мамона. Обезпокоително е, че мнозина биват измамвани от Сатана и въображението им се възбужда от блестящите перспективи за светска печалба. Биват запленени от перспективата към съвършено щастие, което смятат, че ще придобият, ако биха могли да постигнат целта си и да придобият почитта и богатствата на света. Сатана ги изкушава с примамливи подкупи: „Всичко ще ти дам – цялата власт и всички богатства. С тях ти можеш да извършиш много добри неща.“ Когато целта, за която са се трудили, бъде постигната, те не са лишени от онази връзка със себеотрицателния Спасител, която би ги направила участници в Божественото естество. Хванали са се здраво за своите земни съкровища и презират себеотрицанието и себепожертвувателността, които Христос очаква от нас. Не изпитват и желание да разделят скъпоценните си земни съкровища, към които сърцето им е прилепнало. Разменили са господарите – приели са мамона на мястото на Христос. Мамонът е техен бог и те му служат.
Сатана си е осигурил поклонението на тези измамени души чрез любовта им към богатствата. Промяната е станала толкова неусетно и силата на Сатана е действала така невидимо и хитро, че те са се увлекли в света и не са разбрали, че са се отделили от Христос и не са вече Негови служители, освен по име.
Сатана действа с тези хора много по-бавно, отколкото с Христос в пустинята, защото си взе поука от този случай, когато загуби борбата. Той е победен враг. Не идва при човека направо и не изисква почит чрез външно поклонение, а просто умолява хората да привържат сърцето си към добрите неща на този свят. Ако успее да плени ума и страстите, небесните истини губят своята привлекателност и обаяние. Всичко, което Сатана иска от човека, е той да попадне под измамливата власт на изкушенията му, за да обикне света, високите постове и високото положение, да обикне парите и да се привърже към земните съкровища. Ако осигури това, Сатана печели всичко, което бе поискал от Христос.

Освобождение чрез Христос
Христовият пример показа, че единствената ни надежда да победим се състои в постоянното съпротивяване на сатанинските атаки. Онзи, Който победи противника на душите в битката с изкушението, разбира властта му над човешкия род и затова го победи, заради нас. Като Победител, Христос ни дава да се възползваме от Неговата победа, за да можем, в усилията си да се възпротивим на сатанинските изкушения, да съединим слабостта си с Неговата сила и малоценността си с Неговата заслуга. Поддържани чрез мощната Му сила по време на особено изкушение, ние можем да се съпротивляваме във всемогъщото Му име и да победим, както Той победи.
Чрез неизразимо дълбоко страдание Изкупителят осъществи изкуплението ни. В този свят Той не бе нито известен, нито почитан, та чрез Своето чудно снизхождение и смирение да може да издигне човека и да получи той небесни почести и безсмъртна радост в Неговите царски дворове. Ще мърмори ли падналият човек на това, че Небето може да се постигне само чрез борба, себеотрицание и труд?
Въпросът на мнозина горди по сърце е: „Защо ми е да ходя в смирение и покаяние, преди да получа уверението, че съм приет от Бога и ще бъда възнаграден с безсмъртната награда? Защо пътеката към небето не е по-малко трудна, по-приятна и по-привлекателна?“ Ние бихме насочили погледа на всички тези съмняващи се и негодуващи хора към нашия велик Пастир, Който пострада от товара на човешката вина и изтърпя най-мъчителните болки на продължителния глад. Той беше безгрешен, нещо повече, беше небесният Цар, но заради човека стана грешен дори и в очите на човешкия род (Исая 53:4). Христос пожертва всичко заради човека, за да направи възможно той да спечели Небето. От своя страна падналият човек би трябвало да покаже какво би желал да пожертва от себе си заради Христос, за да спечели безсмъртната слава. Онези, които разбират величието на спасението и неговата цена, никога няма да роптаят, че трябва да сеят със сълзи, че борбата и себеотрицанието са дял на християните в този живот. Условията за спасението на човека са определени от Бога. Себеотрицанието и носенето на кръста са взетите от Бога мерки, чрез които каещият се грешник може да намери утеха и мир. Мисълта, че Исус се подчини със смирение и жертвоготовност, каквито не е определено за човек да понесе, трябва да смълчи всеки негодуващ глас. Най-сладката радост за човека идва от искреното му покаяние пред Бога поради престъпването на Неговия закон и от вярата в Христос като Изкупител и Адвокат на грешниците.
Хората срещат неимоверни трудности, за да си осигурят съкровищата на този живот. Извършват уморителен и тежък труд и понасят мъчнотии и лишения, за да придобият някои земни привилегии. Защо тогава грешникът да желае да понася, да страда и да жертва по-малко, за да си осигури едно нетленно съкровище – един живот, който се измерва с Божия живот, и неувяхваща корона на безсмъртна слава. Неизчерпаемите съкровища на небето и наследството, което превъзхожда по стойност всичко друго, имат „една вечна тежина на слава“ и трябва да бъдат получени на всяка цена. Не бива да роптаем заради себеотрицанието, което се изисква от нас, тъй като Господ на живота и на славата го понесе преди нас. Не бива да се стремим да избягваме страданието и лишенията, защото Величието на Небето прие всичко това заради грешниците. Жертването на удобството и лекия живот не бива да бъдат причина за оплакване, защото Изкупителят на света прие всичко това заради нас. Дори и да оценим най-високо всички наши прояви на себе отрицание, лишения и жертви, ще видим, че те все пак ни костват във всяко отношение много по-малко, отколкото на Царя на живота. Всяка наша жертва, каквато и да е, става абсолютно незначителна в сравнение с жертвата на Христос заради нас.