Вкоренени в Христос – 97 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Като поучаваше учениците Си, Христос каза: „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод“ (Йоан 15:1, 2). Всеки, който е вкоренен в Христос, поглъщайки хранителните сокове на лозата, ще върши Неговите дела. Христовата обич трябва да бъде в него, иначе не може да пребъдва в Лозата. Върховната любов към Бога и към вашия ближен е еднаква на любовта, която имате към себе си, е основата на истинската религия.
Христос пита всеки, който изповядва Неговото име: „Любиш ли ме?“ Ако обичате Исус, вие ще обичате и душите, за които Той умря. Един човек може да няма приятна външност и да е много несъвършен в някои отношения, но ако е познат като много искрен и честен човек, той ще спечели доверието и на другите. Любовта му към истината, зависимостта му от Бога и доверието, което хората му възлагат, ще премахнат или ще задушат отблъскващите черти на неговия характер. Верността, която проявявате в кръга на вашето влияние, признанието и готовността да отричате личното Аз заради другите, ще донесе мир на душата и Божиите благословения.
Онези, които ходят точно по стъпките на своя жертвоготовен Изкупител, ще имат Христовия ум. Чистотата и любовта на Христос ще осветляват всекидневния им живот и характер, а смирение и истина ще ги ръководят в пътя им. Всяка вярна клонка бива очистена, за да принася повече плодове. Възможно е верните клонки да развият твърде много листа и да изглеждат така, както не изглеждат в действителност. Възможно е Христовите последователи да вършат известна работа за Господа, но това да не е дори и половината от онова, което биха могли да извършат. Тогава Той ги очиства, защото любовта към света, задоволяването на личното Аз и гордостта са се настанили в живота им. Земеделецът подрязва ненужните издънки на лозата, които са се хванали за земните боклуци. Така я прави по плодоносна. Тези скрити причини трябва да бъдат премахнати и неправилните израстъци отрязани, за да освободят място за изцелителните лъчи на слънцето на Правдата.
Бог възнамеряваше чрез Христос падналият човек да бъде подложен на още един изпит. Мнозина не разбират целта, с която са създадени – да бъдат за благословение на човечеството и да прославят Бога, а не да задоволяват и да прославят себе си. Бог постоянно изпитва своя народ, подрязвайки ненужните филизи, за да дава той плодове за Негова слава, а не да расте само на листа.
Бог ни очиства чрез скърби, разочарования и нещастия, за да се отстранят израсналите силни и извратени черти на характера, а по-добрите – да имат възможност да се развият. Идолите трябва да бъдат изоставени, съвестта да стане по-чувствителна, размишленията на сърцето – по-духовни, а цялостният характер – по-хармоничен. Онези, които действително желаят да прославят Бога, ще бъдат благодарни за всеки разкрит идол и грях, за да видят тези злини и да ги отстранят. НО разделеното обаче желае по-скоро да задоволява собствените си прищевки, отколкото да се отрича от себе си.
Сухо на вид клонче, след като се свърже с живата лоза, става част от нея. Влакно след влакно и жилка след жилка се свързват с лозата, докато тя предаде живота и соковете си от родителското стъбло. Присаденото клонче напъпва, разцъфтява и дава плод. Мъртвата в престъпления и грехове душа трябва да преживее подобен процес, за да бъде примирена с Бога и да стане участник в Христовия живот и в Христовата радост. Както присадената пръчка оживява, когато се съедини с лозата, така и грешникът става участник в Божественото естество, когато се свърже с Христос. Ограниченият човек се свързва с безкрайния Бог. Когато сме така съединени, Христовите думи пребъдват в нас и ние не сме ръководени от случайни чувства, а от един жив, пребъдващ принцип. Трябва да размишляваме върху Христовите думи, да ги подхранваме и пазим свято в сърцето си. Не да бъдат повтаряни папагалски, без да намират място в паметта и без да влияят върху живота и сърцето.
Както клончето трябва да пребъдва в лозата, за да получава жизнени сокове, така и онези, които любят Бога и пазят Неговите думи, трябва да пребъдват в Неговата любов. Без Христос ние не можем да отстраним нито един-единствен грях дори или да победим и най-малкото изкушение. Мнозина се нуждаят от Христовия дух и Неговата сила, които да осветят разума им, както слепият Вартимей се нуждаеше от възвръщане на естественото си (ст.4). Всички, които наистина са в Христос, ще преживеят ползата от това единение. Отец ги приема в лицето на Възлюбения и те стават обект на Неговия интерес и нежна, любеща грижа. Резултатът от връзката с Христос ще бъде очистването на сърцето и един внимателен живот и безгрешен характер. Плодовете на християнското дърво: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълго търпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22).