Естеството и влиянието на свидетелствата 40 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

С наближаването на края и с разширяването на делото, което разнася по света последното предупреждение, все по-важно става за всички, приемащи истината за това време, да имат ясно разбиране за същността и влиянието на СВИДЕТЕЛСТВАТА, които Божието провидение е свързало с третата ангелска вест още от самото й възникване. В следващите страници са дадени извлечения от писаното от мен през последните четиридесет години за моя личен опит от ранните години в това специално дело, както и за това, което Бог ми е открил за същността и важността на СВИДЕТЕЛСТВАТА, начина, по който са били дадени и как трябва да се гледа на тях.
Не дълго след изтичане на времето в 1844 г. ми се даде първото видение. Бях на посещение у една мила сестра в Христос, чието сърце беше тясно свързано с моето. Ние, всичко пет жени, коленичихме тихо за семейна молитва. Докато се молехме, Божията сила ме изпълни така, както никога по-рано не бях я чувствала. Струваше ми се, че съм обкръжена от светлина, издигах се все по-високо и по-високо над земята. В това време пред мене се представиха във видение опитностите на адвентните вярващи, Христовото пришествие и наградата, която ще се даде на верните.
Във второ видение, скоро след първото, ми бяха посочени трудностите, които ми предстояха, и че е мой дълг да отида и да разкажа на другите това, което Бог ми е открил. Посочи ми се, че работата ми ще срещне голяма съпротива и сърцето ми ще бъде раздирано от мъка, но Божията милост ще бъде достатъчно голяма, за да ми помогне във всичко. Това видение ме загрижи много, тъй като то ми посочваше моя дълг да отида сред хората и да проповядвам истината.
Обзе ме голям страх, че ако последвам зова на дълга и застана като облагодетелствана от Всевишния с видения и откровения за народа, бих се възгордяла и че докато се издигам над положението, което трябваше да заема, аз бих могла да предизвикам Божия укор и да погубя собствената си душа. Познати ми бяха разни такива случаи и сърцето ми трепереше пред тежкото изпитание.
Молех се, ако трябва да разказвам онова, което Господ ми беше посочил, да бъда запазена от непристойно възгордяване. Ангелът каза: „Твоите молитви са чути и ще бъдат послушани. Когато злото, от което се страхуваш, те заплашва, Господ ще простре ръката Си, за да те спаси; Той ще те притегля към Себе Си чрез страдания и ще пази смирението ти. Разнасяй вярно вестта. Постоянствай докрай и тогава ще ядеш от плодовете на живота и ще пиеш от водата на живота.
През това време някои, които бяха повярвали първата вест, бяха изпаднали във фанатизъм. В живота и учението се бяха промъкнали съмнителни заблуди и някои бяха готови да осъждат всички, които не желаеха да приемат техните възгледи. В едно видение Бог ми откри тези измами и ме изпрати при Неговите заблудили се чада, да им дам светлина. Но при изпълнението на този дълг аз срещнах голяма съпротива и горчиви упреци.
За мен беше тежко бреме да разказвам на хората това, което ми бе посочено за тях. Мъчно ми беше да виждам другите смутени и наскърбени и когато трябваше да им занеса вестта, аз често я смекчавах и им я излагах по възможност по-поносимо. Тогава се връщах и плачех в душевна агония. Поглеждах към хората, които се грижеха само за своите души, и си мислех, че не бих се оплаквала, ако бях на тяхното място. Трудно беше да известявам ясните, режещи свидетелства, които Бог ми даваше. Със страх очаквах последиците и когато съветваните личности въставаха против укора и след това се съпротивляваха на истината, аз се запитвах: Известих ли вестта както трябва? Не биха ли могли тези души да бъдат спасени по някакъв начин? Тогава изпитвах такава душевна мъка, че често смъртта ми изглеждаше желан гост и гробът – сладко място за почивка.
Аз не съзнавах опасността и греховността на онова, което вършех, докато в едно видение бях доведена при Исус. Той ме погледна с укоряващ поглед и после обърна лицето Си настрани. Не ми е възможно да опиша ужаса и страха, които ме обзеха. Паднах на лицето си пред Него, но нямах сила да произнеса нито една дума. О, как желаех да бъда покрита и скрита от този страшен поглед! Тогава можах отчасти да разбера какво ще чувстват изгубените, когато ще извикат на планините и на скалите: „Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седещия на престола и от гнева на Агнето“ (Откр. 6:16).
Тогава един ангел ми заповяда да стана. Трудно може да се опише гледката, която се яви пред очите ми. Пред мене стоеше тълпа хора с разрошени коси и разкъсани дрехи; те представляваха картина на отчаяние и ужас. Приближиха се до мене, взеха дрехите си и ги търкаха в моите. Погледнах и видях, че дрехите ми бяха опетнени с кръв. Отново паднах като мъртва при нозете на придружаващия ме ангел. Не можах да представя никакво извинение и желаех да бъда далеч от онова свято място. Ангелът ме изправи и каза: „Това сега не се е случило с тебе, но тази сцена ти се представи, за да видиш какво те очаква, ако се откажеш да разказваш на другите онова, което Господ ти е открил.“ Помнейки това тържествено предупреждение, аз отидох да говоря на хората дадените ми от Бога думи на укор и наставления.

Лични свидетелства
Вестите, които ми се даваха за рзлични лица, често записвах по настоятелната им молба за тях. Когато моята работа се разшири, това стана важна и уморителна част от моите трудове. Преди публикуване на Свидетелство N15, получих много молби за писмени свидетелства от хора, които бях съветвала и предупреждавала. Но вследствие на уморителната работа бях много изтощена и потрепервах пред този дълг особено като знаех, че много от тези личности бяха недостойни и имаше малка надежда дадените предупреждения да ги предизвикат към основна промяна. През това време бях силно насърчена чрез следния сън.
Някой ми донесе платно от бял лен и ме помоли да ушия от него дрехи за хора с различни размери, с различни характери и с различно обществено положение. Каза ми се да ги скроя и приготвя, в случай че бъдат поискани. Струваше ми се, че мнозина, за които трябваше да скроя дрехи, бяха недостойни. Попитах дали това беше последното парче плат, от което трябваше да кроя, и ми се отговори отрицателно – имало и други парчета, които можех да взема, щом свърша тези. Бях обезсърчена от обема на предстоящата ми работа и обясних, че повече от двадесет години съм крояла дрехи, но нито работата ми е била ценена, нито пък съм видяла, че с нея се е постигнало много добро. Говорих на онзи, който ми донесе белия плат, най-вече за една жена, за която също трябваше да ушия дреха. Казах, че тя не би ценила дрехата и да й се подари, това щеше да бъде само загуба на време и материал. Беше много бедна, неспретната в облеклото си и веднага би я измърсила.
Лицето отговори: „Скрой дрехите, това е твоят дълг. Загубата понасяш не ти, а аз. Бог не гледа, както хората гледат. Той планира работата, която желае да бъде извършена, и ти не знаеш кое ще успее, това или онова…“
Тогава аз вдигнах ръцете си, покрити с мазоли от дългата работа с ножиците, и казах, че се ужасявам при мисълта да продължавам този вид работа. Още веднъж ми бе повторено: „Уший дрехите, защото твоето освобождение още не е дошло.“
Твърде изморена, аз се заех за работа. Пред мене лежаха нови лъскави ножици, взех ги и започнах да действам. Веднага ме напусна чувството на умора и обезсърчение. Ножиците като че ли режеха без особени мои усилия и аз шиех дрехите една след друга сравнително леко.
Има много сънища, причинявани от обикновените неща на живота, при които Божият Дух не взема никакво участие. Има също и фалшиви сънища и фалшиви видения, давани от сатанинския дух. Но сънищата от Господа, определени в Божието слово като видения, са наистина плодове на духа на пророчеството, наистина са видения. Такива сънища, като се имат предвид хората, които сънуват, и обстоятелствата, при които са дадени, сами съдържат доказателства за достоверността си.
Тъй като предупрежденията и поученията, дадени в СВИДЕТЕЛСТВАТА за частни случаи, можеха да се приложат еднакво и за много други, които не са били специално посочени по този начин, аз почувствах за свой дълг да публикувам частните свидетелства за доброто на църквата. В Свидетелство N15, където обяснявах необходимостта от това, аз казах: „Не зная как по-добре бих могла да изложа моите видения върху общи опасности и заблуди и върху задълженията на всички, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди, освен като публикувам тези свидетелства. Може би няма друг по-прост, по-ефикасен начин да се разгласи това, което Господ ми е показал.“
В едно видение, дадено ми на 12 юни 1868 г., моят план да публикувам личните свидетелства бе напълно одобрен. Когато Господ обръща внимание на частни случаи и изброява особените грешки на определени хора, други, които не са били посочени във видението, си въобразяват, че са праведни или почти праведни. Когато някой бива укоряван за някоя грешка, братята и сестрите би трябвало грижливо да се самоизпитват в какво са съгрешили и дали не са се провинили в същия грях. Те трябва смирено да изповядват своите грехове. Дори другите да ги смятат за добри, това все пак не ги прави добри, Бог вижда сърцето. По този начин Той изпитва човешките души. Като упреква грешката на единия, Бог желае да поправи мнозина. Ако обаче не прилагат наставленията за себе си, а си мислят, че Той не вижда техните грешки, защото не им ги посочва специално, те се самоизмамват; затъват в тъмнина и Господ ще ги остави да вървят по техните пътища и по влеченията на собствените им сърца.
Мнозина лъжат собствените си души и що се отнася до истинското си положение към Бога, са в голяма заблуда. Бог си служи с най-добрите средства и начини за постигане на своята цел да посочи какво има в сърцата на Неговите така наречени последователи. Той открива грешките на единици, за да могат чрез тях други да бъдат запазени, да се гнусят от тези заблуди и да ги избягват. При сериозно самоизпитване те могат да открият, че вършат същите неща, които Бог упреква у другите. Ако наистина желаят да служат на Бога и се страхуват да Го оскърбят, не ще чакат, докато греховете им бъдат специално посочени, за да ги изповядат и в смирение и покаяние се върнат при Господа. Ще се откажат от нещата, които не се харесват на Бога според светлината, дадена на другите. Ако пък обратно, тези, които не са прави, видят, че са виновни в същите грехове, които са били укорявани у другите, и продължават да живеят така, защото не са им били лично посочени, те поставят в опасност собствените си души и биват пленени от Сатана според неговото желание.
Показано ми бе, че според Божията мъдрост не на всички биват посочвани греховете и заблужденията. Тези частни свидетелства са отправени до всички виновни, макар имената им да не са специално назовани. И когато поради тази причина хората, четейки ги, прикриват собствените си грехове само защото имената им не са специално споменати, те не могат да напреднат в Божествения живот, а все повече ще затъват в тъмнина, докато небесната светлина им бъде отнета съвсем.
В едно видение, дадено ми преди около 20 години, в 1871 г., ми се поръча да посоча общи принципи, устно и писмено, и в същото време да разкрия опасностите, заблужденията и греховете на някои, та всички да бъдат предпазвани, поучавани и наставлявани. Аз видях, че всеки сам трябва най-точно да изследва сърцето и живота си, за да види да не би и той да е извършвал същите грешки, които биваха изобличавани у другите и дали дадените на другите предупреждения не биха подхождали и за него. В такъв случай всеки би трябвало да чувства, че съветът и предупреждението са адресирани специално за него и той би трябвало да ги приложи на практика. Бог изпитва вярата на всички, които се наричат Христови последователи. Той ще изпитва искреността на молитвите на твърдящите, че желаят сериозно да научат дълга си. Ще им го изложи ясно и на всички ще даде добра възможност да изявят онова, що е в сърцата им.