Божието намерение с църквата 49 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Божието намерение е да открива принципите на царството Си чрез Своя народ. Но за да може народът да ги изявява в живота и характера си, Бог желае да го отклони от светските привички, обичаи и начини на действие. Опитва се да го доведе близо до Себе Си, за да може да му открива волята Си.
Това беше неговото намерение при освобождаването на Израил от Египет. При горящата къпина Мойсей получи от Бога вестта за египетския цар: „Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята“ (Изход 7:16). С мощна мишца и простряна ръка Бог изведе еврейските тълпи от страната на робството. Чудно бе спасението Му за тях, а същевременно наказа с пълно унищожение неприятелите им, които не пожелаха да бъдат послушни на Неговото Слово.
Бог желаеше да отдели своите чада от света и да ги подготви, за да приемат Словото Му. От Египет Той ги заведе на планината Синай, където им откри Своята слава. Тук нямаше нищо, което да привлича вниманието им или да отклонява мислите им от Бога. Като виждаше обграждащите я високи планини, голямата тълпа народ можеше чрез сравнение до разбере своята нищожност пред Бога. Край канари – тези, които можеха да се поклатят само от силата на Божествената воля, Бог общуваше с хората. И за да остане Неговото Слово завинаги ясно и разбрано в умовете им, Той извести сред гръмотевици и светкавици и със страшно величие закона, даден още в Едем и представляващ копие на Неговия характер. Думите му бяха написани от Божия пръст на каменни плочи. По такъв начин волята на вечния Бог бе открита на един народ, който бе призван да извести принципите на Неговото небесно владичество на всички народи, езици и наречия.
За същото дело днес Той е призовал Своя народ, нему е показал волята Си и от него изисква послушание. В последните дни от историята на тази земя ще говори същият глас, който някога говори от Синай на хората: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3). Човекът противопостави своята воля на Божията, но не можа да направи да смълчи тези заповедни думи. Човешкият разум никога не успя да схване напълно своите задължения спрямо по-висшата сила, но не можа да ги избегне. Дълбокомислени теории и пресмятания могат да изобилстват, хората могат да се опитват да противопоставят науката на Откровението и по такъв начин да пренебрегват Божия закон; но Светият Дух ще им предлага все по-сериозно и по-настойчиво заповедта: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш“ (Матей 4:10).
Как обаче се отнася светът към Божия закон? Навсякъде хората потъпкват Божествените предписания. В желанието си да избегнат носенето на кръста, изискващо послушание, дори църквите застават на страната на големия измамник, като твърдят, че Божият закон бил променен или отхвърлен. Хората в слепотата си се хвалят с чудесен напредък и голямо просветление; небесните пазители обаче виждат земята изпълнена с гибел и насилие. Дори атмосферата на нашата земя поради греха е станала като въздуха в къща, в която има чума.
Велико дело трябва да бъде извършено, за да се известят на хората спасителните истини на евангелието. Това е определено от Бога средство да се спре вълната на нравственото падение, така Той възобновява Своя морален образ в човека. Това е Неговото спасително средство срещу всеобщото унищожение. То е силата, която съединява хората един с друг. Възвестяването на тези истини е делото на третата ангелска вест. Господ желае проповядването на тази вест да бъде най-висшето и най-великото дело в света за това време.
Сатана натрапва постоянно своите принципи на хората и така се опитва да работи против Божието дело. Той винаги представя Божия избран народ, като че ли е измамен. Клевети братята, употребявайки своята сила да обвинява онези, които действат справедливо. Господ желае чрез народа Си да обори сатанинските клевети, като показва последиците от послушанието спрямо истинските принципи.

Да представя Божия характер
Всичката открита в Божието слово светлина, светеща в миналото и днес и простираща се в бъдещето, е на разположение на всяка човешка душа, която желае да я приеме. Славата на тази светлина, представляваща славата на Христовия характер, трябва да се открива във всеки отделен християнин, в семейството, в църквата, в проповедническата служба и във всяка основана от Божия народ институция. Всички те трябва да бъдат според Божията воля символи на онова, което може да се направи за света. Трябва да олицетворяват спасителната сила на евангелските истини. Те са инструменти, с които се изпълнява великото Божие намерение за човешкия род.
Божият народ трябва да бъде средството, чрез което да се излива най-благородното влияние върху света. Във видението на Захария двете маслинени дървета пред Господа представят как от тях, през златни тръби, се излива златистото масло в чашите на светилника в светилището. Оттам се поят лампите на светилището, за да пръскат постоянна, силна и чиста светлина. Така от помазаните, стоящи в Божието присъствие, се раздава на Неговите чада пълнотата на Божествената светлина, сила и любов. Те трябва да станат проводници, чрез които потокът на Божествената любов изтича в света.
Същото намерение, което желаеше да изпълни с израилтяните, като ги изведе от Египет, Бог желае и днес да постигне чрез Своя народ. Светът трябва да получи представа за Божия характер, гледайки проявяващата се в църквата доброта, милост, справедливост и Божествена любов. А когато Божият закон бива така осветен в живота чрез примери, сам светът ще признае превъзходството на народа, който повече от всеки друг на земята обича Господа, бои се от Него и Му служи.
Господ внимава върху всеки човек от Своя народ; с всеки има Своите особени планове. Желае всички, които следват Неговите предписания, да бъдат особени хора и за тях, както някога за стария Израил, се отнасят днес думите, написани от Мойсей чрез Светия Дух: „Понеже вие сте люде свети на Господа, вашия Бог, вас избра Господ… измежду всичките племена по лицето на земята“ (Второз. 7:6). „Ето, Аз ви научих повеления и съдби според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги, защото това е мъдроста ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: „Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик, щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес“ (Второз. 4:5-8).
Но и тези думи не могат да изразят достатъчно величието и славата на намеренията на Бога, които трябва да бъдат осъществени чрез Неговия народ. Ние трябва да изявяваме принципите на царството Му не само на този свят, но и на цялата вселена. Апостол Павел казва чрез Святия Дух: „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога…“ (Ефес. 3:6-10).
Братя и сестри, „станахме показ на света, на ангели и човеци“. „… какви трябва да сте вие в своето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден…“ (1Кор. 4:9; 2Петрово 3:11, 12).

За да можем да изявяваме Божия характер, за да не лъжем себе си, църквата и света чрез фалшиво християнство, трябва да се запознаем лично с Господа. Ако сме в общение с Бога, ние сме Негови служители, дори никога да не проповядваме пред събрание. Ние сме съработници на Бога и на делото за изявяване пред хората съвършенството на Неговия характер.