Училищни домове 62 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Постъпвайки в нашите колежи, много от младите се разделят от нежното, покоряващо влияние на домашния кръг. Точно когато в живота си се нуждаят от буден надзор, те биват откъснати от ограниченията на родителското влияние и авторитет и попадат в обществото на голям брой свои връстници с различни характери и привички. Някои от тях в детството си са били твърде малко дисциплинирани и са повърхностни и лекомислени. Други са били под строг контрол и мислят, че след като са се освободили от ръцете, които са държали юздите на контрола твърде здраво, сега могат да постъпват, както си искат. Те презират самата мисъл за ограничение. В такова общество опасностите за младите са твърде големи.
Нашите училищни домове са били открити с цел младите ни хора да не се скитат насам-натам и да се излагат на ширещите се опасни влияния, но доколкото е възможно, да им се създаде домашна атмосфера, за да не бъдат изкушавани от неморални постъпки, а да бъдат доведени при Исус. Небесното семейство е това, което земното семейство би трябвало да бъде. Ето защо нашите училищни домове, където млади, желаещи да служат в Божието дело, получават подготовка, трябва да се приближат по възможност по-близо до небесния образец.
Учителите, които ръководят тези домове, носят сериозна отговорност, тъй като трябва да постъпват като бащи и майки и да се интересуват за учениците, както правят родителите към децата си. Различните черти в характерите на младите им създават много грижи и трудности. Затова е нужен голям такт, както и търпение, за да се насочват в правилна посока умове, развалени от лошо възпитание. Учителите трябва да имат голямата способност да възпитават. Необходимо е да са верни на принципа и все пак мъдри и нежни, като свързват любовта и христоподобната симпатия с дисциплината. Да са мъже и жени на вярата, на мъдростта и на молитвата. Не трябва да проявяват строго, непревиващо се достойнство, а да участват в радостите и скърбите на младите, както и във всекидневния им труд. Резултатът от това държание ще бъде радостно, доброволно послушание.

Домашни задължения
Възпитанието, което нашите ученици от адвентните колежи трябва да получат в домашния живот, заслужава особено внимание. От голямо значение за оформянето на характера е учениците да бъдат научени да поемат възложената им работа, без проява на леност. Те трябва да се запознаят със задълженията на всекидневния живот. Да се научат да изпълняват домашния си дълг щателно и добре, по възможност с по-малко шум и безредие. Всяко нещо трябва да се върши прилично и порядъчно. Кухнята и всички дуги части на сградата трябва да са приветливи и чисти. Книгите да се оставят настрана, докато дойде подходящото време за тях, без да се пренебрегват и домашните задължения. Изучаването на книги не трябва да завладява ума дотолкова, че да се изоставят домашните отговорности, служещи за удобството на семейството.
При изпълнение на този дълг трябва да се превъзмогнат някои навици, като небрежност, липса на ред, разпуснатост. Защото, ако те не се поправят, ще преминат във всяка фаза на живота. А животът ще бъде награден за ползотворна дейност, за истинска мисионерска работа. Ако не се коригират с постоянство и решителност, те ще победят ученика в този живот и за вечността. Младите трябва да се поощряват да възприемат правилни навици по отношение на облеклото, за да бъдат спретнати и с привлекателна външност. Да бъдат учени да поддържат дрехите си чисти и добре закърпени. Всичките им навици трябва да са в услуга и за удобството на другите.
На израилевите чада бяха дадени специални наставления да пазят ред и чистота около шатрите си да не би ангел Господен да мине през стана и да види нечистотата им. Толкова ли е взискателен Бог, че да забелязва тези неща? Да, защото се посочва, че ако види нечистотата им, няма да върви с техните войски против враговете им. По същия начин всички наши деяния се забелязват от Бога. Щом като Бог е бил толкова взискателен към добрите хигиенни навици на древния Израил, може ли да одобри днес някаква нечистота в дома ни?
Бог е възложил на родители и учители задачата да възпитават децата си и младежите в това направление и от всяко действие да извличат духовни уроци. Заедно с хигиенните навици трябва да ги учим, че Бог иска както чистота на тялото, така и чистота на сърцето. Докато метат някоя стая, децата могат да научат как Господ очиства сърцето. Те не затварят прозорците и вратите, оставяйки в стаята някакво очистващо вещество, а ги разтварят широко и най-старателно отстраняват нечистия въздух и праха. Така и прозорците на импулсите и чувствата трябва да са отворени към небето и прахът на себелюбието и земното да се изхвърли навън. Божията благодат трябва да помете стаите на ума и всяка част от естеството да се очисти и оживи от Божия дух. Безредието и разпуснатостта във всекидневните задължения водят до забравяне на Бога и до спазване само на формата на благочестието чрез устно изповядване на вярата, защото същността е изгубена. Трябва да бдим и да се молим, иначе ще уловим сянката, а ще се лишим от същността.
При изпълнението на малките задължения една жива вяра, подобно на златни нишки, трябва да минава през всекидневната опитност. Тогава учениците ще могат да разберат чистите принципи, които Бог иска да ръководят всичките им постъпки. Тогава дневната работа ще придобие характер, допринасящ за християнско растене. Тогава живите принципи на вярата, доверието и любовта към Исус ще проникнат и в най-малките подробности на живота. Тогава ще се гледа на Исус и постоянната подбуда ще бъде любов към Него, оживявяйки всеки дълг. Ще има стремеж към правдата, надежда, която „не посрамява“. Каквото се върши, ще се върши за Божия слава.
На всеки учещ в дома бих казала: Бъди верен на домашните задължения. Бъди верен в изпълнението на малките отговорности. Бъди истински жив християнин в дома. Християнски принципи нека управляват сърцето ти и контролират поведението ти. Вслушвай се във всяко предложение на своя учител, но не чакай винаги да ти казват какво трябва да правиш. Сам схващай какво да се направи. Сам следи дали всичко в стаята ти е чисто и в ред, за да няма нещо, което да оскърбява Бога, а напротив, когато святи ангели минат през стаята ти да им се прииска да поостанат поради реда и чистотата. Като изпълнявате задълженията си с готовност, с ред, с вярност, сте мисионери. Вие свидетелствате за Христос. Показвате, че Христовата религия по принципи и на практика не ви прави нечисти, неспретнати, груби, непочтителни към учителите ви, невнимаващи на съветите и наставленията им. Когато се практикува, библейската религия прави човека благ, внимателен, верен. Вие не ще извършвате небрежно малките неща. Направете свой девиз думите на Христос: „Верният в най-малкото и в многото е верен…“

Християнска общителност и вежливост
Християнската общителност се проявява твърде малко сред Божия народ. Тази страна от възпитанието в нашите училища не трябва да се занемарява или пренебрегва.
Учениците да бъдат поучавани, че те не са независими атоми, но всеки представлява една нишка, която трябва да бъде съединена с други нишки, за да се образува платно. Никъде това наставление не е така необходимо, както в училищния дом. Тук учениците всекидневно са заобиколени от случаи, които, ако се използват, ще допринесат много за развитието на полезни за обществото черти на характера им. В тяхна власт е така да използват времето и случаите, че да развият характер, който би ги направил щастливи и полезни. Затворените в себе си не могат да бъдат привлечени за приятелско общуване, за да бъдат за благословение на другите, и сами изгубват много благословения. Защото чрез взаимния контакт умовете се изглаждат и облагородяват; чрез общителността се правят запознанства и се сключват приятелства, резултатът от които е близост между сърцата и атмосфера на любов, желана за небесния поглед.
Своите способности за общуване трябва да развиват особено вкусилите Христовата любов, защото те ще могат да печелят човешки души за Спасителя. Христос не трябва да остане скрит в сърцата им, затворен като желано съкровище, свято и сладко, на което само те да се радват, нито Христовата любов да се проявява само към онези, които им допадат. Учениците трябва да бъдат поучавани подобно на Христос да се интересуват с любезност, да са предразположени към намиращите се в най-голяма нужда, макар те да не са избрания от тях кръг от хора за общуване. Всякога и навсякъде Исус с любов се интересуваше за хората и пръскаше около себе си светлината на ободряващо благочестие. Учениците трябва да бъдат поучавани да вървят по Неговите стъпки. Да бъдат поучавани подобно на Христос към заинтересованост, съчувствие и любов към младите си другари и да се опитват да ги привлекат при Исус; Христос трябва да бъде в сърцата им като извор на вода, извираща за вечен живот, освежаваща всички, с които те се свързват.
Точно тази доброволна, любвеобилна служба за другите във време на нужда е ценна пред Бога. Чрез нея учениците могат, ако са верни на изповеданието си, дори и докато учат в училище, да бъдат живи мисионери за Бога. За всичко това ще е нужно време, но така използваното време е полезно, защото те се научават да изявяват християнството пред света.
Христос не отказваше да общува с хората в приятелски срещи. Когато фарисеи или митари Го поканваха на някое празненство, Той приемаше поканата. При такива случаи всяка дума, която казваше, беше ухание от живот за живот за слушателите Му. Защото Той използваше вечерята да предаде много скъпоценни поуки, нагодени според нуждите им. Така Христос учеше учениците Си как да се държат, когато са между нерелигиозни хора, както и между религиозни. Със собствения Си пример ги учеше, че когато присъстват на публични събирания, разговорът им не трябва да бъде обичайният при такива случаи.
Когато учениците са на трапезата, ако Христос пребъдва в душата, от съкровищницата на сърцето им ще излизат чисти и облагородяващи думи. Но ако Христос не пребъдва там, поведението е лекомислено, с шеги и остроумия, които пречат на духовното растене и оскърбяват Божиите ангели. Езикът е неуправляем орган, но не трябва да е така. Говорът трябва да бъде променен, защото талантът на говорене е много ценен. Христос е винаги готов да даде от Своите богатства и ние трябва да събираме скъпоценностите, които излизат от устата Му, така че когато говорим, те да излизат от нашата уста.
Нравът, личните особености, навиците, които съставляват характера, всяко нещо, което се практикува в дома, ще се открие в общуването в живота. Характерът на наклонностите ще се изявява в мислите, думите и делата. Ако всеки ученик, участник в училищното семейство, си прави труда да се въздържа от всякакви нелюбезни и груби думи и говори почтително с всички, ако помни, че се готви да стане член на небесното семейтво, ако внимава за влиянието си чрез свято бдение, за да го разпръсква далеч от Христос, ако се старае всяка постъпка на живота му да сужи за прослава на Този, Който го е извел от тъмнината в чудната своя светлина, какво реформаторско влияние ще се излъчва от всеки училищен дом!

Религиозни упражнения
От всички характеристики на застъпеното в нашите училища образование религиозните занятия са най-важни. На тях трябва да отдаваме най-голяма тържественост и почтителност и все пак по възможност да внасяме повече приятна атмосфера. Продължителността им не трябва да отегчава, защото впечатлението от тях у учениците ще ги кара да свързват религията с всичко сухо и неинтересно. Това може да стане причина мнозина да бъдат подведени да упражняват влияние в полза на врага, а ако бяха правилно поучавани, биха станали за благословение на света и църквата. Съботните училища, утринната и вечерната служба в дома и в църквата, ако не се планират мъдро и не се оживяват от Божия дух, могат да станат най-формални, неприятни, непривлекателни и най-отегчителните от всички занимания. Обществените и всички други религиозни срещи трябва да бъдат планирани и ръководени с цел да бъдат не само полезни, но и толкова приятни, че да привличат. Общото молене ще свързва сърцата с Бога в трайни връзки. Откритото и смело изповядване на Христос, изявяващо Неговото смирение, любов и кротост в нашия характер, ще очарова другите с красотата на светостта.
При всички тези случаи Христос трябва „да личи и между десет хиляди… цял е прелестен“ (Песен на песните 5:10, 16). Той трябва да бъде посочен като Източник на всяка истинска наслада и удовлетвореност, Дарител на всяка добра и съвършена дарба, Автор на всяко благословение, Този, в Когото се съсредоточават всички наши надежди за вечен живот. Във всяка религиозна служба нека се изтъква Христовата любов и радостта от християнската опитност в истинската им красота. Изявявайте Спасителя като възстановяващ всяка последица от греха.
За да се постигне този резултат, трябва да се избягва тесногръдието. Ще бъде нужно искрено, сериозно, сърдечно посвещение. Горещата, активна набожност на учителите е жизнено важно нещо. Дадена ни е благодат, ако я оценим. Святият Дух чака да Го поискаме, стига това да стане с решителност, отговаряща на стойността на поисканото. Небесни ангели следят работата ни и внимават да разберат как могат да послужат на всеки един от нас, та да можем да отразяваме подобието на Христос в характера си и да се преобразим според Божествения образ. Когато ръководителите на нашите църковни домове ценят дадените им привилегии и случаи, те ще извършват за Бога одобрена от Небето работа.