Единни в дисциплината – 55 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА РЪКОВОДИ С ТАКТ.
Сред юношите се среща голямо разнообразие от характери и възпитание.
Някои са живели в тиранични ограничения и строгост, които за развили
в тях дух на съпротива и негативизъм. Други са били домашни глезеници,
на които е позволявано от свръхобичащи родители да следват собствените
си наклонности. Всеки дефект е бил извиняван, докато характерът им се
е деформирал. За да има успех в работата с тези различни умове, учителят
трябва да упражнява голям такт и деликатност в ръководенето, както и
твърдост в управлението. (323.1)
Нехаресване и дори осъждане на приетите наредби често ще се
манифестират. Някои хора ще упражнят всичките си способности да из-
мислят наказания, докато други ще покажат безгрижно безразличие относно
последствията от престъпленията. Всичко това призовава за повече
търпение и повече усилия от страна на онези, на които е поверено
възпитанието. (323.2)
Правилата да бъдат малко и добре обмислени и след като веднъж са
установени, трябва да бъдат задължителни. Всеки включен в тях принцип
трябва да бъде така изложен пред ученика, че той да бъде убеден в
справедливостта му. (323.3)
УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА НАЛАГА ПОСЛУШАНИЕ.
В училището, както и у дома въпросът за дисциплината трябва да бъде
добре разбиран .Ние трябва да се надяваме, че в учебната стая никога не
би имало случай за използване на пръчка. Но ако в училище има такива
деца, които упорито се съпротивляват на всеки съвет и умоляване, на
всички молитви и бреме на душата в тяхна полза, тогава е нужно да бъдат
накарани да разберат, че трябва да се подчиняват. (323.4)
Някои учители не смятат, че най-добре е да се наложи послушание.
Смятат, че дългът им е просто да обучават. Да, те трябва да обучават. Но
какво допринася обучението на децата, ако при пренебрегване на
принципите, поставени пред тях, учителят не чувства, че има право да
упражни авторитет? (324.1) .
ТОЙ СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ.
Учителят не бива да бъде оставен да носи сам бремето на своята работа.
Той се нуждае от съчувствието, добротата, сътрудничеството и любовта
на всеки църковен член. Родителите трябва да окуражават учителя, като
показват, че ценят усилията му. Те никога не трябва да казват или да
правят нещо, което би окуражило неподчинението на децата им. (324.2)
Но аз зная, че много родители не сътрудничат на учителя. Те не под-
държат у дома доброто влияние, упражнено в училището, а позволяват на
децата си да правят каквото им е угодно, да отиват насам-натам без
ограничения. И ако учителят упражни авторитет, изисквайки послушание,
децата предават на родителите си преувеличено и изкривено как са били
третирани. Учителят може да е направил само това, което е негов мъчителен
дълг да направи, но родителите съчувстват на децата си, макар и те да
грешат. И често родители, които самите управляват с гняв, са най-неразумни,
когато децата им биват укорявани и дисциплинирани в училище. (324.3)
Когато родителите оправдават оплакващите се от авторитета и дисциплината
в училище деца, те не виждат, че увеличават деморализиращата
сила, разпространена днес до такава огромна степен. Всяко влияние,
обкръжаващо юношите, трябва да бъде на страната на правото, защото
юношеската поквара се увеличава. (325.1)
НЕКА ДА ПОДКРЕПЯТ ВЕРНИЯ УЧИТЕЛ.
Родители, които никога не са чувствали грижата, която трябва да имат
за душите на децата си, никога не са им давали подходящо наставление
и не са ги ограничавали, са точно хората, които манифестират най-горчива
опозиция, когато децата им са укорявани, мъмрени или поправяни в
училище. Някои от тези деца са позор за църквата и за името на
адвентистите. (325.2)
Нека родителите учат децата си да бъдат верни на Бога, на принципа,
а така да бъдат верни и на себе си, и на всички, с които са свързани ….
(325.3)
Родители, които дават такава подготовка, не обичат да критикуват
учителя. Те разбират, че и интересите на децата им, и справедливостта в
училището изискват доколкото е възможно да подкрепят и почитат човека,
споделящ техните отговорности. (325.4)
НИКОГА НЕ КРИТИКУВАЙТЕ УЧИТЕЛЯ ПРЕД ДЕЦАТА.
Родители, когато учителят в църковното училище се опитва да възпита
и дисциплинира децата ви, за да спечелят вечен живот, не критикувайте
неговите постъпки в тяхно присъствие, макар и да смятате, че са прекалено
строги. Ако желаете те да предадат сърцата си на Спасителя, сътрудничете
на учителя в усилията му за тяхното спасение. Колко по-добре е за децата
вместо критики да чуят от устата на бащите и майките си похвала за
работата на учителя. Такива думи правят трайно впечатление и повлияват
на децата да уважават учителя си. (325.5)
Ако е необходимо да се критикува учителя или да му се дават предложения
за работата му, това трябва да стане насаме. Ако това се окаже
неефективно, въпросът трябва да се отнесе към ония, които са отговорни
за ръководенето на училището. Нищо не бива да се казва или да се прави,
за да се отслаби уважението на децата към човека, от когото толкова много
зависи тяхното добруване. (326.1)
Ако родителите поставят себе си на мястото на учителя и видят колко
е трудно да се поддържа дисциплината на стотици ученици от всеки клас с различно мислене, те биха размислили и биха погледнали на нещата по
друг начин. (326.2)
НЕПОДЧИНЕНИЕТО ЧЕСТО ЗАПОЧВА ОТ ДОМА.
Като допускат децата им да вършат каквото им е угодно, родителите
може да смятат това за обич, но това е най-голямата жестокост. Децата
са способни да разсъждават и душите им биват наранени от неразумната
доброта, колкото и подходяща да е тя в очите на родителите. Когато
порастват децата, расте и неподчинението им. Учителите може да се опит-
ват да ги поправят, но твърде често родителите вземат страната на децата
и злото продължава да расте, облечено може би с още по-тъмно покривало
на измама от преди. Други деца биват отклонявани от лошото им поведение,
но родителите още не могат да видят къде е грешката. Те най-напред
изслушват децата си, преди да говорят с учителя, който жали за злосторството
им. (326.3)
РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО НЕ СЪТРУДНИЧАТ НА УЧИТЕЛЯ, УДВОЯВАТ РАБОТАТА МУ.
Небрежността на родителите да възпитат децата си прави работата на
учителя двойно по-трудна. Децата носят печата на неискрени, нелюбезни
черти, разкрити в техните родители. Пренебрегнати у дома, те гледат на
училищната дисциплина като на подтисническа и сурова. Такива деца, ако
не се бди грижливо, ще заквасят и другите със своите недисциплинирани,
извратени характери …. Доброто, което децата могат да получат в училище,
за да противодействат на своето домашно възпитание, се подкопава от
съчувствието на родителите към тяхното злосторство. (326.4) .
Ще продължават ли родители, които вярват в Божието Слово, да упражняват
изкривено ръководство и да утвърждават злите наклонности на
децата си? Бащи и майки, изповядващи истината за това време, нека по-
добре се събудят и вече да не съучастват на това зло, нека да не провеждат
сатанинските измами, като приемат фалшивото свидетелство на необърнатите
си деца. Не му е малко на учителя да се справя със съпротивата
на децата, камо ли и с тази на родителите. (327.1)