27. КЪМ СКЪРБЯЩИТЕ ЗА ПОЧИНАЛ БЛИЗЪК – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

27. КЪМ СКЪРБЯЩИТЕ ЗА ПОЧИНАЛ БЛИЗЪК

Скръбта по близък човек смекчава и смирява
Участта ми беше да бъда сполетявана от скърби. Те са имали смекчаващо и смиряващо влияние. Премахвали са всяка вражда от сърцето ми и са го изпълвали със съчувствие и любов. В моя живот на скръб по починали близки*, болките и страданията са били и скъпоценни откровения за присъствието на моя Спасител. Погледът ми е бил отправян към небесата, които блестят в красота над нас! Успявала съм да зърна от време на време вечния свят и изключително великата награда. Когато всичко е изглеждало мрачно, всред облаците е имало един процеп и лъчи, сияещи от Божия престол, са разпръсвали тъмнината. Бог не иска нито един от нас да остане потиснат от сляпа скръб, с болящо, наранено и разбито сърце. Той иска да гледаме нагоре, за да забелязваме дъгата на обещанието и да отразяваме светлината є към другите.
О, благословеният Спасител стои край мнозина, чиито очи са толкова премрежени от сълзи, че не успяват да Го видят. Той копнее да стисне здраво нашите ръце, докато се държим за Него със семпла вяра и Го молим да ни ръководи. Наша привилегия е да се радваме в Господа. Ако позволим утехата и мирът на Исус да влязат в живота ни, ще бъдем държани в съвсем тясна връзка с великото Сърце на любовта (“Ривю енд херълд”, 25 ноември 1884 г.).
Ще видим отново нашите деца
Думи на утеха към една майка по повод смъртта на детето й
Когато разказваше своите преживявания по повод смъртта на детето си и как си се преклонила в молитва, подчинявайки волята си на волята на небесния Баща, оставила всичко в Неговите ръце, моето майчино сърце беше дълбоко покъртено. Преживяла съм същото.
Когато по-големият ми син беше на 16 години, се разболя тежко. Случаят му изглеждаше много сериозен и той ни извика край леглото си. Каза ни: “Татко и майко, ще ви бъде много трудно да се разделите с големия си син. Ако Господ счете за подходящо да пощади живота ми заради вас, ще се радвам. Но ако е за мое добро и за Негова слава животът ми да приключи сега, бих казал: “Това е добре за моята душа. Татко, иди и се помоли насаме! Майко, иди и ти и се помоли насаме! Тогава ще получите отговор според волята на Спасителя, Когото обичате и Когото и аз обичам”. Той се страхуваше, че ако ние преклоним колене заедно, нашата любов към него ще ни накара да поискаме нещо, което не е най-доброто според Господа.
Направихме каквото той поиска и молитвите ни бяха подобни във всяко отношение на молитвата, която ти си произнесла. Не получихме доказателство, че нашият син ще се възстанови. Той почина, като положи цялото си упование в Исус, нашия Спасител. Неговата смърт бе голям удар за нас. Но имаше и победа в смъртта, защото неговият живот бе скрит с Христа в Бога.
След като моето голямо дете почина, бебето ми заболя тежко. Молихме се и се надявахме, че Господ ще излекува нашето мило момченце. Но то почина. Затворихме очите му и го положихме да почива в Исус до момента, когато Животодателят ще дойде да събуди своите възлюбени и да им дари славно безсмъртие.
След това и съпругът ми, верният служител на Исус Христос, който бе до мен цели 36 години, ми бе отнет и аз бях оставена да се трудя сама. Просто нямах сълзи да плача над гроба му. Но как ми липсва! Как копнея за неговите думи, съвет и мъдрост! Как копнея да чуя неговите молитви, придружавали моите за светлина и ръководство, за мъдрост в планирането на работата и в провеждането й!
Но Господ е бил твоят Съветник и Той ще ти даде благодат да понесеш загубата.
Питаш за спасението на твоето малко детенце. Отговорът на въпроса ти се съдържа в Христовите думи: “Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство” (Лука 18:16).
Спомни си пророчеството: “Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчиво плакане: Рахил оплаква чадата си и не иска да се утеши”… Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си ­ от сълзи, защото делото ти ще се възнагради, казва Господ, и те ще се върнат от земята на неприятеля. Има надежда за сетнините ти, казва Господ, и чадата ти ще се върнат в своите предели” (Еремия 31:15-17).
Това обещание е и за теб. Можеш да се утешиш и да се довериш на Господа. Той често ме е наставлявал, че много малки деца ще бъдат отнети преди времето на скръбта. Но ние ще видим отново нашите дечица. Ще ги срещнем и ще ги познаем в небесните дворове. Положи доверието си на Господа и не се страхувай! (Писмо 196, 1899 г.).
Децата при възкресението
Редове, написани по повод смъртта на детето на сестрата близначка на Елън Уайт
Често пъти тук на земята биват пометени най-свидните ни надежди. Нашите мили биват изтръгнати от нас чрез смъртта. Ние затваряме очите им, полагаме ги в гроба, скривайки ги от погледа си. Но надеждата поддържа нашия дух. Не се разделяме с тях завинаги ­ ще срещнем отново нашите любими, заспали в Исус. Те ще дойдат отново от “страната на неприятеля”. Животодателят иде! Безбройно множество святи ангели Го придружават по Неговия път, Той “развързва връзките” на смъртта, “строшава оковите” на гроба и скъпоценните пленници излизат в здраве и безсмъртна красота.
Когато малките дечица излязат безсмъртни от прашните си легла, незабавно ще литнат към обятията на своите майки. Те ще се съберат отново с тях, за да не се разделят вече никога. Но мнозина от малките няма да намерят своята майка там. Ангелите ще приемат тези деца без майки и ще ги заведат до дървото на живота.
Исус поставя златен пръстен от светлина ­ короната върху техните малки главици. Господ иска и ти, скъпата майка на Ева, да бъдеш там, за да могат малките крилца на детенцето ти да се свият върху радостната ти гръд (“Младежки наставник”, април 1858 г.).
Исус казва: “Облегни се на Мен!”
Думи на родители, чиито деца са се удавили
Мисля за вас много, много често…
Утешенията от Писанието са много големи. То изобилства с утеха, предлагана на наскърбените, на загубилите близки, на болните и страдащите. Сякаш виждам Исус да ви казва: “Татко и майко Д., облегнете се на Мене, Аз ще ви подкрепя. Моята ръка никога не ще ви липсва. Ще бъде достатъчно силна да ви подкрепи и в най-мъчителните и трудни дни. Доверете Ми се и ще бъдете ръководени в сигурност, ще бъдете здраво подкрепяни.”
О, скъпоценна Библия! Нейните истини са пълни с благословения. Можем да виждаме и да се радваме на сиянието на обещанията. Това са благодатните и милостиви изявления на един безкраен Бог. Неговият глас говори от Словото Му! Надявам се да имате твърд кураж.
Може би няма да сте в състояние да си обясните това нещастие, което ви е сполетяло. Вероятно всичко ще си остане непроницаема тайна до деня, когато “морето ще даде мъртвите си”. Но нека сърцата ви не потъват в скръб, защото са собственост на Господа и Той ще направи онова, което иска, със Своите. Със сигурност знаем, че Неговата любов е по-голяма, отколкото нашата. Исус така обича хората, че даде живота Си, за да ги изкупи. Тогава оставете заспалите в Христа да си почиват и нека сърцата ви да се обърнат още по-ревностно към Исус, за да бъде задоволен всеки глад на душата ви и всяка нужда…
Каквито и да са обстоятелствата около тебе, колкото мрачни и тайнствени да са стъпките на Провидението, дори пътят ти да върви през дълбоки води и изпитанията и загубите на твои близки да те сполетяват отново и отново, въпреки това е дадено уверението: “Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога” (Римляни 8:28). “Зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм Му поверил” (2Тимотей 1:12).
“Блажени мъртвите, които умират в Господа”
Утеха по повод смъртта на една майка
СКЪПА СЕСТРО,
Прочетох писмото… във връзка със смъртта на твоята майка. Мога само да кажа: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа” (Откровение 14:13). От дълго време твоята майка беше много слаба. Ти се грижеше постоянно за нея. Да не виждаш повече лицето є ­ о, това е голяма скръб за теб! Ако живеехме по-близо, бих ти казала: “Ела да си починеш малко!” Но твоите задължения отнемат цялото ти време. Бих могла да ти кажа само: “Довери се на Господа”!
Ти усещаш болката от смъртта на майка си много остро. Но нека да ти кажа, че не би трябвало толкова да се скърби за праведните мъртви, колкото за живите хора. Зная, ти си положила майка си в гроба с пълната надежда, че тя ще излезе оттам, когато Божията тръба затръби… Зная и какво означа да си погребал близък човек. Баща ми, майка ми, братята и сестрите ми, моят съпруг и двамата ми сина спят в гробовете. Сестра ми Мария, аз и двамата ми други сина ­ това сме, които останахме (Писмо 98, 1903 г.).
Гледайте напред към времето, когато членовете на семейството отново ще се съберат щастливи
Утеха по повод загубата на съпруга
СКЪПИ БРАТКО,
Чухме за смъртта на твоята съпруга, но не знаехме нищо за нейното заболяване.
Съчувстваме ти! Молим се Господ да те утеши и да ти даде Своята благодат, за да не бъдеш смазан от прекомерна скръб. Нека благодарим на Бога, че лицата ни са отправени към обещаното наследство. Нека Му благодарим, че Неговото спасение е близо, а не далеч. Като си мисля за малките дечица, към които съпругата ти изпълни така вярно задължението си на майка, имаш причина да се радваш, че тя направи всичко възможно да ги доведе с възпитание и съвети при Господа. Благословеният Спасител, Който взимаше малките дечица в ръцете Си и ги благославяше, не ще остави и твоите деца, и теб самия без утеха. Сега върху тебе почива двойна отговорност. Дано Бог да вдъхнови сърцата на онези, които ще се грижат за тези агънца от Христовото стадо, да се отнасят с тях благородно, нежно и с любов, така че техните млади, неопитни нозе винаги да бъдат водени по безопасни пътища.
Мили дечица, обичам ви! Ще се моля на Спасителя да ви благославя, защото Той обича малките дечица като Свои!
Братко Е., зная, че изпитваш голяма скръб затова, че е трябвало да погребеш тази, която беше така скъпа на сърцето ти. Но какво казват Писанията?
“Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. И чух глас от небето, който казваше: Напиши, блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях” (Откровение 14:12,13).
Ще се молим за теб и за твоите скъпи малки дечица, за да можеш с търпение да продължиш да вършиш добро, да държиш лицето и стъпките си винаги отправени нагоре към небето. Ще се молим да имаш влияние и успех във възпитанието на малките, та заедно с тях да спечелите короната на живота и в небесния дом там горе, който сега се приготвя за вас, ти, твоята съпруга и децата да сте едно радостно, щастливо семейство, събрало се отново, за да не се раздели вече никога!
С много обич и съчувствие! (Писмо 43, 1903 г.).
Ще бъдат призовани при специалното възкресение
Думи, отправени към един съпруг и деца по повод загубата на съпругата и майката
МИЛИ БРАТКО,
Просто не зная какво да ти кажа! Вестта за смъртта на твоята съпруга ме потресе. Едва можах да повярвам това, а и сега едва го вярвам. Миналата събота Бог ми даде едно видение през нощта, което ти описвам…
Видях, че тя беше запечатана, че ще излезе от гроба при Божия глас и ще бъде със 144-те хиляди. Видях, че не трябва да скърбим за нея. Тя ще си почива по времето на скръбта и ние можем да скърбим само поради факта, че сме лишени от нейното присъствие. Видях, че смъртта є ще има добри резултати.
Предупреждавам Ф. и другите деца да се приготвят да посрещнат Исус. Тогава те ще се срещнат отново и със своята майка, за да не се разделят вече никога. О, деца, ще обърнете ли внимание на нейното вярно предупреждение, което ви е отправяла, докато е била при вас? Ще оставите ли всичките є молитви, принасяни от нея пред Бога за вас, да бъдат като вода, разлята на земята? Пригответе се да посрещнете Исус и всичко ще бъде добре! Отдайте сърцата си на Бога и не си давайте почивка нито ден, ако не сте сигурни, че обичате Исус.
Мили братко, молили сме Бога да “препашеш кръста си”, да се стегнеш, за да можеш да понесеш загубата. Господ ще бъде с тебе и ще те подкрепя. Само имай вяра…
Не скърбете като онези, които нямат никаква надежда! Гробът няма да може да я задържи дълго. Надявай се на Бога, мили братко, и ще я видиш не след дълго. Няма да спрем да се молим Божието благословение да почива над твоето семейство и над тебе. Господ ще бъде твое слънце и твой щит. Той ще стои край тебе в твоята голяма скръб и изпитание. Понасяй болката мъжествено и ще получиш венеца на славата заедно с твоята другарка, когато се яви Исус. Дръж се здраво за истината и ще бъдеш увенчан заедно с нея със слава, почест, безсмъртие и вечен живот (Писмо 10, 1850 г.).
Да се плаче не е грях
Утеха към една вдовица
МИЛА СЕСТРО,
Съчувстваме ти поради скъпата загуба и затова, че оставаш вдовица! Аз също съм преминала по този път, по който сега ти вървиш, и зная какво означава това. Колко много скръб има в нашия свят! Колко много болка! Колко много плач! Не е право да се казва на загубилите близък: “Не плачете, не е добре да плачете”. Такива думи им носят малко утеха. Няма никакъв грях в плача. Макар този, който си почива, да е бил с години страдалец поради слабост и болест, все пак това не пресушава сълзите от очите ни.
Нашите обични умират. Техните сметки с Бога са запечатани. Но макар да считаме смъртта за сериозно, тържествено нещо, трябва да разбираме, че е много по-сериозно нещо да се живее. Всеки ден от живота ни е претоварен с отговорности, които трябва да носим. Нашите лични интереси, нашите думи и действия правят впечатление на онези, с които сме свързани. Трябва да намираме утеха в Исус Христос, скъпия Спасител! Той винаги се трогваше от човешкото нещастие… Свържете се здраво с Източника на вашата сила (Писмо 103, 1898 г.).
Той спи в Исус
По повод смъртта на един съпруг и баща
МОЯ МИЛА СКЪРБЯЩА СЕСТРО,
Споделям твоята скръб! Макар да не очаквах да видя отново съпруга ти в този живот, все пак тъжно ми е да чуя вестта за неговата смърт, както и за тежките отговорности, които това поставя върху теб във връзка с грижата за семейството. Съчувстваме ти и ще се молим често за теб и за децата ти. Съпругът ти спи в Исус. “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях” (Откровение 14:14).
Отец обича всички вярващи на дело и в истина, като членове на онова тяло, чиято Глава е Христос. Трябва да седнеш сега “под Христовата сянка” и ще почувстваш Неговия мир. Мисли за Христос! Гледай към Него с вяра! Доверявай се на Неговите обещания. Поддържай в съзнанието си постоянна вяра в Него. Той е твоята подкрепа. Облегни се на Него, бъди зависима от Него. Не скърби извън мярка, но понеси, защото огромно бреме лежи над тебе. Положи доверието си на “Онзи, Чиято ръка никога не отслабва”.
Загубила съм съпруг и зная от опит каква скръб изпитваш. Но като гледаш към Исус, Той ще те окуражи. Дано да имаш благословенията от Господа всеки ден! Мила моя сестро, Господ да те благославя и поддържа.
Твърде тъмно ти е сега, за да видиш нещата. Затова ще ти кажа лека нощ. Ободри се, доколкото можеш, заради децата си! (Писмо 167, 1905 г.).

МИЛИ ДЕЦА,
Искам и на вас да напиша няколко реда. Бихме желали да сме във вашия дом, да плачем заедно с вас и да коленичим в молитва. Не би ли искал всеки от вас да потърси Господа и да Му служи? Можете да бъдете голямо благословение за вашата майка, като внимавате да не правите нищо, което би натъжило сърцето є. Господ Исус ще ви приеме, ако Му посветите сърцата си. Направете всичко възможно, за да облекчите майка си от всяка грижа и товар.
Господ е обещал да бъде баща на сираците. Ако Му посветите сърцата си Той ще ви даде сили да бъдете Негови синове и дъщери. Ако по-големите от вас искат да облекчат, доколкото е възможно, майка си в големите є грижи и се отнасят любезно към по-малките си братя и сестри, учейки ги да вършат правото и да не безпокоят майка си, Господ изобилно ще ги благослови.
Дайте сърцата си на обичащия ви Спасител и вършете само нещата, които са угодни пред Него. Не правете нищо, което би могло да наскърби вашата майка! Помнете, че Господ ви обича и че всеки от вас може да стане член на Божието семейство. Ако сте верни тук, ще срещнете отново баща си, когато Исус дойде в небесните облаци, и пак ще бъдете едно цяло семейство.
С любов! (Писмо 165, 1905 г.).
Господ да бъде твоят Утешител
По повод смъртта на съпруг
СКЪПА СЕСТРО,
Току-що ми бе връчено писмо от сестра Г., което ми извести за твоята загуба. Дълбоко ти съчувствам, сестро моя! Ако бях по-наблизо и можех да те посетя, нямаше да пропусна да сторя това…
Ще ти кажа нещо, сестро моя: Господ не иска да се поддаваш на скръбта. Съпругът ти беше запазен много по-дълго, отколкото аз предполагах. Господ милостиво го пощади и с много милост след толкова страдания му позволи да си почива в Христос… Съпругът ти и моят съпруг си почиват. Не изпитват повече болка, не страдат вече. Те си почиват!
Съжалявам, сестро моя, че си в скръб и болка. Но Исус, скъпият Спасител, живее. Той живее и за теб. Иска да бъдеш утешена в Неговата любов. Не се безпокой ­ довери Му се! Помни, че и едно врабче не пада на земята, без това да бъде забелязано от твоя небесен Баща…
Утеши се, сестро моя, в Господа. “И тъй, понеже Христос пострада по плът за нас,… въоръжете се и вие със същата мисъл” (1Петрово 4:1). Увещавам те в страданието ти душата ти да остане вкоренена в Бога. Господ ще бъде твоя помощ, твоя сила, твоя утеха. Гледай към Него и Му се доверявай. Само от Христос получаваме утеха. Научи се в Неговото училище на кротост и смирение. Нека всяка дума, която изговаряш, да показва, че познаваш добротата, милостта и любовта на Бога. Бъди решена да си утеха и благословение за всички в своя дом. Създавай сладка, чиста, небесна атмосфера…
Отвори прозорците на душата си към Небето и нека светлината от Слънцето на правдата да влезе през тях. Не се оплаквай. Не скърби и не плачи. Не гледай мрачната страна на обстоятелствата. Нека Божият мир да царува в душата ти. Тогава ще имаш сила да понасяш всичките си страдания и ще се радваш, че имаш благодат да издържаш. Хвали Господа; говори за Неговата доброта; говори за Неговата сила; подслаждай атмосферата, която обкръжава душата ти.
Не обезславяй Бога с думи на оплакване, но Го хвали със сърце, душа и глас. Имай очи и за светлата страна на нещата. Не внасяй в дома си облаци и сенки. Хвали Този, Който осветява лицето ти, Който е твой Бог. Прави това и виж как всичко ще тръгне гладко и на добро!
С любов към теб и дъщеря ти (Писмо 56, 1900).
Елън Уайт в часа на траура й
По повод неотдавнашната си загуба видях отблизо вечността. Бях като че ли заведена пред великия бял Престол и видях живота си такъв, какъвто ще изглежда тогава. Не мога да видя нищо, с което да похваля себе си. Никаква заслуга, на която да се позова. “Недостойна, недостойна и за най-малкото от Твоите благоволения, о, Боже мой!”, е моят вик. Единствената ми надежда е разпънатият и възкръснал Спасител. Претендирам за заслугите на Христовата кръв. Исус ще спаси съвършено всички, които Му се доверяват.
Понякога ми е трудно да запазя жизнерадостен вид, след като сърцето ми се раздира от болка. Но не позволявам скръбта да хвърля сянка над всички около мен. Времето на болка и загуба често пъти става още по-тежко и потискащо, отколкото е било, понеже се поддаваме на тъгата си безрезервно. Чрез помощта на Исус аз реших да избягна това зло. Но моето решение беше тежко изпитано. Смъртта на съпруга ми се оказа тежък удар за мен. Почувствах го още по-остро, защото стана внезапно. Когато видях печата на смъртта върху лицето му, чувствата ми станаха почти непоносими. Копнеех да изплача цялата си агония. Но знаех, че това няма да спаси живота на моя любим. Чувствах също, че ще бъде нехристиянско да се огъвам под скръбта си. Потърсих помощ и утеха отгоре и Божиите обещания се изпълниха за мен. Ръката на Господа ме поддържаше. Грях е да се отдаваме без задръжки на скръб и оплакване. Чрез Христовата благодат можем да запазим спокойствие и даже да се ободрим и при най-тежкото изпитание.
Нека научим урока на кураж и твърдост от последния разговор на Христос с апостолите Му. Не след дълго щяха да се разделят. Нашият Спасител тръгваше по опръсканата с кръв пътека, която щеше да Го заведе на Голгота. Нямаше по-болезнено изпитание от това, през което Той скоро щеше да премине. Апостолите бяха чули думите Му, предсказващи Неговите страдания и смърт, и сърцата им бяха завладени от тежка скръб. Умовете им бяха разтърсени от съмнение и страх. И въпреки това нямаше никакви сърцераздирателни викове; нямаше отдаване на скръбта. В онези последни, тържествени и важни часове нашият Спасител изговори думи на утеха и увереност за Своите ученици, а след това всички изпяха химн на хвала…
Време за молитва и хвала
Когато ни връхлетят трудности и изпитания, трябва да прибягваме при Бога и с доверие да очакваме помощ от Този, “Който е мощен да спасява и силен да избавя”. Трябва да молим за Неговите благословения, ако искаме да ги получим. Молитвата е дълг и необходимост! Но не я ли занемаряваме много пъти? Не трябва ли по-често да отдаваме благодарност на Дарителя на нашите благословения? Трябва да култивираме дух на благодарност. Трябва по-често да размишляваме, да си припомняме всички Божии милости и да хвалим и славим Неговото свято име ­ дори и когато преминаваме през скърби и нещастия…
Големите са милостта и добротата Господни към нас. Той никога не изоставя тези, които му се доверяват. Ако мислим и говорим по-малко за своите изпитания и повече за милостта и добротата на Бога, ще открием, че се издигаме над много от нашите притеснения и трудности. Мои братя и сестри, вие, които чувствате, че навлизате в мрачна пътека и като вавилонските пленници трябва да “окачите арфите си по върбите”, направете от изпитанието песен на кураж. Може би ще си кажете: Как да пея пред тези мрачни перспективи! С този товар на скръб и загуба върху душата си! Но дали земните скърби са ни лишили от нашия всемогъщ Приятел, Който имаме в лицето на Исус? Не трябва ли удивителната Божия любов, проявила се в пожертването на Неговия мил Син за нас, да бъде основание за постоянна радост? Когато поднасяме молитвите си пред трона на благодатта, нека не забравяме и песента на благодарност. “Който принася жертва на хвала, той Ме прославя” (Псалм 50:23). Докато нашият Спасител е жив, имаме основание за непрестанна благодарност и хвала (“Ривю енд херълд”, 1 ноември 1881 г.).
Славното утро на възкресението
Вест до приятели от остров Питкерн
Много се натъжихме миналия четвъртък, когато научихме за вашето голямо нещастие! Сърцата ни заболяха, като чухме за починалите от семейството на нашия възлюбен брат [Дж. Р.] Маккой. Съчувстваме на всички опечалени! Изразяваме съчувствието си и към децата и към членовете на семейството, сполетени от тази горчива скръб! Искаме да насочим погледа ви към Исус ­ вашата единствена надежда и утеха. Милата другарка на нашия брат Маккой и майка на децата, останали сирачета, които тя обичаше, е мъртва. Но макар да плачем с тези, които плачат, имаме основание и за сърдечна радост, понеже тази мила, обична майка и дъщеря, както и брат Янг ­ старейшината на вашата църква, а и други отнети от смъртта, вярваха в Исус и Го обичаха.
Нека ви утешат думите на апостол Павел: “Не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите, както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да преварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик и глас на архангел и при Божия тръба, и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха. И така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи” (1Солунци 4:13-18).
Ние не сме като езичниците ­ да посвещаваме дни и нощи на траур, без да се чува нищо друго, освен погребалните ридания за мъртвите, предназначени да събудят човешко съчувствие. Не би трябвало да се обличаме с траурни дрехи и да имаме печално изражение, като че ли приятелите и близките ни са завинаги отделени от нас. Йоан възкликва: “Тук е нужно търпението на светиите и на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. И чух глас от небето, който казваше: Напиши, блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях” (Откровение 14:12, 13).
Колко подхождат тези думи за случай като този, когато обичните ни са заспали в Исус. Господ ги обича и думите, произнасяни от тях по време на живота им, делата на милост, чийто спомен ще се запази, ще послужат за пример на други. Тяхната искреност и сериозно усърдие в Божието дело остави пример за следване, защото Светият Дух бе действал в тях да желаят и да вършат Неговата добра воля.
“Но ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас” (Римляни 8:11). О, колко скъпоценни са тези думи за всяка загубила близък човек! Христос е нашият Водач и Утешител, Който ни утешава във всичките ни скърби. Когато ни допуска да изпием горчива чаша, поднася в същото време до устните ни и чаша на благословение. Изпълва сърцето с покорство, с радост и мир в скръбта и ни прави в състояние да кажем покорно: “Не моята воля, но Твоята воля да бъде, о, Боже”, “Господ даде, Господ взе, да бъде благословено Господнето име!” (Йов 1:21). Това покорство възкресява надеждата и ръката на вярата хваща ръката на безпределната мощ. “Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас” (Римляни 8:11).
Същите тела, които са “посети” в тление, ще бъдат възкресени в нетление. Посаденото в безчестие ще бъде възкресено в слава; посаденото в слабост, ще бъде възкресено в сила; посаденото в плът тяло, ще бъде възкресено като духовно тяло. Смъртните ни тела ще бъдат съживени от Светия Дух, Който обитава в нас.
Христос ще изиска като Свои всички, които са вярвали в Неговото име. Оживотворяващата сила на Христовия Дух, обитаващ в смъртното тяло, свързва всяка вярваща душа с Исус Христос. Които вярват в Него, са свещени за сърцето Му, защото животът им е скрит с Христа в Бога. Животодателят ще издаде заповедта: “Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта; защото росата ти е като росата по тревите и земята ще предаде мъртвите си” (Исая 26:19).
Дарителят на живот ще призове Своето изкупено притежание при първото възкресение. А до този тържествен час, когато последната тръба ще затръби и огромно множество ще излезе за вечен живот, всеки спящ светия ще бъде пазен в безопасност и над него ще се бди като над скъпоценен камък, когото Бог познава по име. Чрез силата на Спасителя, Който е обитавал в тях, докато са били живи, и понеже са били участници в Божественото естество, те ще бъдат възкресени от мъртвите.
Христос заяви, че е единственият Единороден на Отца. Но човеците, потънали в неверие и барикадирани зад своите предразсъдъци, отрекоха Светия и Праведния. Той бе обвинен в богохулство и бе осъден на жестока смърт. Въпреки всичко Исус Христос строши веригите на гроба и възкръсна триумфално от мъртвите. Изправен пред отворения гроб на Лазар Той заяви: “Аз Съм възкресението и животът” (Йоан 11:25). Дадена Му бе цялата власт на небето и на земята. И праведните ще бъдат освободени от гроба подобно на Исус. Ще бъдат счетени за достойни да получат бъдещия свят и възкресението от мъртвите. “Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си” (Матей 13:43).
Колко славно ще бъде утрото на възкресението! Каква удивителна картина ще се открие, когато Христос дойде, за да Му се поклонят тези, които вярват! Всички, които са били участници с Христа в Неговото смирение и страдания, ще участват заедно с Него и в славата Му. Чрез възкресението Му от мъртвите всеки светия, заспал в Исус, ще излезе триумфално от затвора на своя гроб. Възкресените светии ще възкликнат: “О, смърт, къде ти е жилото? О, гроб, къде ти е победата?” (1Коринтяни 15:55)…
Исус Христос е възтържествувал над смъртта и е строшил веригите на гроба. Всички светии, които спят в гробовете си, ще споделят Неговата победа и ще излязат от тях подобно на Победителя…
Бог не ви е оставил!
Скъпи опечалени! Вие сте понесли тежки загуби! Господ не ви е изоставил на сатанинските изкушения. Нека скръбните ви сърца се отворят, за да приемат думите на утеха от състрадателния Изкупител. Исус ви обича! Приемете светлите лъчи на Слънцето на правдата и се утешете! Благодарете на Този, Който “ви е възкресил от мъртвите и Който винаги живее, за да се застъпва за вас”. Исус Христос е жив Спасител. Той не лежи в новия гроб на Йосиф. Той е възкръснал! Той е възкръснал! Радвайте се ­ дори в този ден на скръб и загуба, ­ че имате Спасител, Който ви съчувства във всичките ви скърби. Той плака на гроба на Лазар и Неговата скръб беше като скръбта за страдащи чеда.
Във всички ваши изпитания и затруднения в живота търсете съвет от Всевишния. Пътят на послушание към Бога е като блестяща светлина, която грее все по-силно и по-силно, докато стане съвършен ден. Следвайте стъпка по стъпка пътя на дълга. Може би ще трябва да се изкачват стръмнини, трудни места, но вървете напред в пътя на смирението, на вярата и себеотрицанието. Оставяйте далече зад себе си облаците на съмнението. Не скърбете като хора без надежда, защото живите се нуждаят от вашите грижи и любов. Вие сте записани в армията на Господа. Бъдете храбри войници на Исус Христос. Нека думи на покаяние и благодарствена хвала се възнасят пред Бога като сладко ухание в небесното светилище
Може да преживеете разочарования и да не бъде според волята ви; но бъдете сигурни, че Бог ви обича. Огнената пещ на вашето страдание не е с цел да ви унищожи, но да изпепели сгурията, за да можете да излезете като злато, седем пъти пречистено. Помнете, че Бог ще ви даде “песни посред нощ”. Може да изглежда, че мракът ви е погълнал, но не трябва да гледате към тъмата. Отвъд и най-мрачния облак винаги блести една ярка светлина. Господ има светлина за всяка душа. Отворете вратата на сърцето си за надеждата, мира и радостта. Исус казва: “Това ви говоря, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна” (Йоан 15:11).
Бог е определил за всеки човек специално дело и всеки един може да го извърши добре. Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е, да не би да не държим постоянно отправен погледа си към Исус, да не би очите ни да не бъдат насочени единствено към Божията слава, та ако бъдем призовани да положим своето всеоръжие и да заспим в смъртния сън, да не бъдем неподготвени да дадем сметка пред Бога за поверения ни живот. Не забравяйте нито за момент, че сте Христова собственост, изкупени на безкрайна цена, и че трябва да Го прославяте с духа си и с телата си, които са Негови.
Бъдете напълно утешени
На скърбящите бих казала: “Утешете се истински в надеждата за утрото на възкресението! “Водите”, от които сте пили, са горчиви за вас както водите на Мерива за израилтяните в пустинята. Но Исус може да ги направи сладки със Своята любов. Когато представи пред Господа скърбите и трудностите на израилевите чада, Мойсей не им даде някакво ново лекарство, но обърна вниманието им към онова, което им беше под ръка. Имаше едно дърво, което Бог бе сътворил и което, хвърлено във водата, можеше да направи извора сладък и чист. Когато това бе сторено, страдащите хора можаха да пият водата без всякаква опасност и с удоволствие.
Бог е предвидял балсам за всяка рана. Има балсам в Галаад, има Лекар! Няма ли сега както никога преди да изучавате Писанията? Търсете Господа за мъдрост във всеки критичен момент. Във всяко изпитание Го молете да ви покаже път за излизане от трудностите, а след това очите ви ще бъдат отворени, за да видят лекарството и да приложат във вашия случай целебните обещания, записани в Божието слово. По този начин неприятелят не ще намери място да ви въвежда в скръб и неверие, а вие ще имате вяра, надежда и кураж в Господа. Светият Дух ще ви даде ясно проницание, за да можете да виждате и да разбирате всяко благословение. И то ще действа като противоотрова на скръбта подобно на изцелителната клонка за всяка капка горчивина, поставена на вашите устни. Всяка глътка горчивина ще бъде смесена с любовта на Исус. И вместо оплаквания от горчивината ще осъзнавате, че Исусовата любов и благодат са дотолкова примесени към скръбта, че тя се превръща в чиста, изпълнена със смирение свещена радост.
Когато умираше Хенри Уайт, нашият най-голям син, каза: “Леглото на страдание е скъпо място, когато имаме присъствието на Исус”. Когато сте принудени да пиете горчивите води, отклонявайте се от горчивината и се насочвайте към скъпоценното и светлото. Благодатта от Бога може да даде на човешката душа увереност в изпитанието. И когато застанем край нечий смъртен одър и видим как християнинът може да понася страданието, преминавайки през “долината на смъртта”, ние събираме сила и кураж, за да работим, без да се обезсърчаваме, без да отпадаме, за да довеждаме души при Христос (Писмо 65, 1894 г.).
Най-добрите утешители
Хората, понесли най-големи скърби, често могат да дадат най-голямата утеха на нуждаещите се и да внесат слънчева светлина навсякъде, където и да отидат. Такива хора са страдали много и скръбта е смекчила душите им. Те не са загубили доверие в Бога, когато бедствията са ги нападнали, но са се хванали още по-здраво за Неговата закриляща любов. Такива хора са живо доказателство за нежната грижа на Този, Който е сътворил и мрака, и светлината, и ни наказва за наше добро. Христос е светлината на света. В Него няма никакъв мрак. О, скъпоценна светлина! Нека живеем в нея! Кажете сбогом на тъгата и на оплакването. Радвайте се винаги в Господа! Пак ще кажа, радвайте се! (“Здравен реформатор”, т. 12, N10, октомври 1877 г.).