Божията цел за нашите издателства – 23 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Свидетели Мои сте – казва Господ. – Да проповядвате на пленниците освобождение, а на затворниците отваряне на тъмница; да проповядвате годината на благоволението Господне и деня на отмъщението на нашия Бог.“
Нашето издателско дело бе установено по Божие нареждане и под Неговото специално надзирателство. То бе предназначено да изпълни една определена цел. Адвентистите от седмия ден са били избрани от Бога като особен народ, отделен от света. Той ги е откъртил от канарата на света с голямата брадва на истината и ги е свързал със себе си. Направил ги е Свои представители и ги е призовал да бъдат Негови посланици в Неговото дело на спасение. Най-голямото богатство на истината, поверявано някога на смъртни човеци, най-сериозните и заплашителни предупреждения, изпращани някога от Бога на човека, са им били поверени, за да бъдат предадени на света; и в извършването на това дело нашите издателства са сред най-ефективните средства.
Тези институти трябва да стоят като свидетелства за Бога, да бъдат за хората учители на правдата. От тях истината трябва да излиза като от светилник, който свети. Като голямата светлина на фар, светещ на опасен бряг, те постоянно трябва да изпращат лъчи от светлина в тъмнината на този свят, да предупреждават хората за опасностите, които ги заплашват с унищожение.
Излизащите от нашите печатници издания трябва да подготвят един народ, който да посрещне Бога. Те трябва да вършат по целия свят същата работа, която бе извършена от Йоан Кръстител за еврейския народ. Чрез стряскащи вести на предупреждение Божият пророк пробуждаше хората от светската им дрямка. Чрез него Бог призоваваше отстъпилия Израил да се покае. В контраст с фалшивите теории на неговото време истината, съдържаща се в неговите поучения, стоеше твърда като вечна сигурност. „Покайте се, защото наближи царството небесно“ – бе вестта на Йоан (Матей 3:2). Същата вест трябва да бъде предадена на света днес чрез публикациите на нашите издателства.
Пророчеството, което Йоановата мисия изпълни, очертава нашата работа: „Пригответе пътя Господен! Направете прави пътищата Му!“ (Матей 3:3). Както Йоан приготви пътя за първото, така и ние трябва да приготвим пътя за Второто пришествие на Спасителя. Нашите издателски институти трябва да издигнат претенциите на потъпкания Божи закон. Стоейки в този свят като реформатори, те трябва да покажат, че Божият закон е основата на всяка трайна реформа. Ясно и отличително те трябва да представят необходимостта от послушание на всички негови заповеди. Принуждавани от любовта на Христос, те трябва да Му сътрудничат в изграждането на старите запустели места, издигайки основите на(от) много поколения. Те трябва да застанат като поправители на развалини, възстановители на пътища за обитаване. Чрез тяхното свидетелство съботата от четвъртата заповед трябва да застане(стои) като свидетел, като постоянен напомнител(възпоминание) за Бога, да привлича вниманието и да предизвиква запитване(въпроси), които ще насочат умовете на хората към техния Творец(Създател).
Нека никога не се забравя, че тези институти трябва да сътрудничат на службата на небесните представители. Те са сред средствата, представени от летящия ангел, „който лети посред небето; който има вечното благовестие да проповядва на живеещите по земята и на всяко племе и коляно, език и народ, казвайки с голям глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото дойде часът на Неговия съд“ (Откр. 14:6, 7).
От тях трябва да излезе страшното обвинение „Падна, падна Вавилон, градът голям, защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи“ (ст. 8).
Те са представители на третия ангел, който следваше, „и казваше с голям глас: Който се кланя на звяра и образа негов и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божията ярост“ (ст. 9, 10).

Тържествената отговорност на нашите издателства
И до голяма степен именно чрез нашите издателства трябва да се извърши делото на другия ангел, който слиза от небето с голяма сила и осветява земята със славата си.
Тържествена е отговорността, която почива над нашите издателства. Ръководителите на тези институти, онези, които издават(редактират) периодични издания и подготвят книгите, които(хората) стоят в светлината на Божията цел, са държани отговорни от Бога за душите на техните съчовеци. За тях, както и за проповедниците на Словото, се прилага вестта, дадена от Бога, за Неговия пророк в древността: „Сине човешки, аз те турих страж на дома израилев. Чуй, прочее, словото из устата Ми и свести ги от Моя страна. Когато казвам на беззакония: Беззаконнико, непременно ще умреш. А ти не проговориш да свестиш беззаконника от пътя му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си, но от ръката ти ще изискам кръвта Му“ (Езекиил 33:7, 8).
Тази вест никога не се е прилагала с по-голяма сила, отколкото сега. Светът все повече и повече не зачита изискванията на Бога. Хората са станали дръзки в престъплението. Нечестивите жители на света са почти изпълнили мярката на своето нечестие. Тази земя вече почти е достигнала стадия, при който Бог ще позволи на унищожителя на действа според волята си. Заместването на Божията воля с човешки закони, просто чрез човешки авторитет, поставянето на неделята на мястото на библейската събота, е последното действие от драмата. Когато тази подмяна стане всеобща, Бог ще разкрие Себе Си. Той ще се изправи във величието Си, за да разтърси земята ужасно. Той ще излезе от мястото Си, за да накаже жителите на земята за тяхното нечестие и земята ще разкрие кръвта и не ще укрива повече закланите.
Големият конфликт, който Сатана създаде в небесните дворове, скоро, много скоро ще бъде разрешен завинаги. Скоро жителите на земята ще са заели становище било за или против небесното управление. Сега, както никога преди Сатана упражнява своята измамлива сила, за да подвежда и унищожава всяка непазена(незащитена) душа. Призовани сме да събудим(да пробудим) хората, за да се подготвят за великите събития, които са пред тях. Трябва да предупреждаваме онези, които стоят на ръба на гибелта. Божият народ трябва да напрегне всяка сила, за да се бори срещу лъжите на Сатана и да събаря неговите крепости. На всяко човешко същество по широкия свят, което обърне внимание, трябва да изясним принципите, по които се води великата борба – принципите, върху които лежи(виси) вечната участ на душата. На хората, намиращи се близо и далеч, трябва да отправим въпроса: „Дали следвате големия отстъпник, като не зачитате Божия закон, или следвате Божия Син, Който заявява: „Упазих заповедите на Отца Си“?“
Това е делото, което стои пред нас; за него са основани нашите институти. Това е делото, което Бог очаква от ръцете им.

Една демонстрация на Христовите принципи
Не трябва да публикуваме само теорията на истината, но да илюстрираме практически нейния характер и живот. Нашите издателски институти трябва да стоят пред света като въплъщение на християнските принципи. В тези институти, стига те да изпълняват Божията цел, самият Христос трябва да стои начело на работниците. Святи ангели надзирават делото във всеки отдел. И всичко, което се върши в която и да било област или направление трябва да носи отпечатъкът на Небето, да показва превъзходството на Божия характер.
Христос е заповядал делото Му да бъде представено на света в ясни и святи щрихи. Той желае Неговия народ да показва чрез живота си предимствата на християнството пред светския начин на живот. Чрез Неговата благодат са били взети всички мерки, за да можем във всяка наша делова сделка да изявяваме превъзходството на небесните принципи над принципите на този свят. Трябва да показваме, че работим според един план по-висш от този на светските хора. Във всички неща трябва да проявяваме чистота на характера, да показваме, че истината, приета и послушана, прави получателите й синове и дъщери на Бога, деца на небесния Цар и че като такива те са честни в своите отношения, верни, искрени(истинни) и прави и в малките, и в големите неща на живота.
В цялата си работа, дори в техническата работа, Бог желае да се изявява съвършенството на Неговия характер. Точността, умението, тактичността, мъдростта и съвършенството, които Той изискваше при изграждането на небесния храм, желае да бъдат прилагани и във всичко, което ще бъде извършено в службата за Него. Всяка сделка, сключена от Неговите служители, трябва да бъде така чиста и прецизна в очите Му, както златото, ливана и мирото, които с искрена и непокварена вяра донесоха на Детето Спасител мъдреците от изток.
Така в своя делови живот последователите на Христос трябва да бъдат носители на светлина на света. Бог не иска от тях да правят усилия, за да светят. Той не одобрява никакви самодоволни опити, за да се покаже превъзходна доброта. Той желае душите им да бъдат пропити от небесните принципи, а след това, когато влязат в контакт със света, те ще проявяват светлината, която е в тях. Тяхната честност, праведност(правдолюбие) и твърда вярност във всяка постъпка на живота ще бъдат едно средство за осветляване.
Божието царство не идва с външен изглед(показ). То идва чрез благостта от вдъхновението на Неговото слово, чрез вътрешното действие на Святия Дух, чрез общуването на душата с Този, Който е нейният живот. Най-великата проява на тази сила може да се види в човешкото естество, доведено до съвършенството на Христовия характер.
Видът на богатството или положението, скъпата архитектура или мебелировка не са важни за напредъка на Божието дело. Нито пък постиженията, които печелят одобрението и възклицанието на хората и служат за суета. Светският показ, колкото и да е значителен, няма никаква стойност пред Бога.
Макар че е наш дълг да се стремим към съвършенство във външните неща(във външното), то винаги трябва да се има предвид, че тази цел не е на първо място. Тя трябва да е подчинена на по-висши интереси. Бог цени невидимото и вечното повече от видимото и преходното. Второто е от стойност само когато изразява първото. И най-избраните произведения на изкуството не притежават никаква красота, която може да се сравни с красотата на характера, който е плод на Святия Дух, действащ в душата.
Когато Бог даде Сина Си на света, Той надари човешките същества с непреходни богатства, в сравнение с които скъпоценните човешки богатства откакто светът съществува са нищо. Христос дойде на земята и застана пред човешките чеда със съкровището на вечната любов и това е съкровището, което чрез нашата връзка с Него можем да получим и разкрием(изявяваме) и да предаваме.
Нашите институти ще дадат име на Божието дело точно според посветената преданост на работниците – чрез разкриване силата на Христовата благодат да преобразява живота. Трябва да се разграничим от света, защото Бог е поставил над нас печата Си. Защото е изявил в нас собствения Си характер на любов. Нашият Изкупител ни покрива със Своята правда.
При избирането на мъже и жени за Негова служба Господ не пита дали те притежават ученост, красноречие или земни богатства. Той пита: „Ходят ли така смирено, че да мога да ги науча на пътя Си? Мога ли да поставя Моите думи на устните им? Ще Ме представят ли те Мене?“
Бог може да използва(употреби) всеки човек точно в такава степен, в каквато вложи Духа Си в душевния храм(душата храм). Делото, което Той ще приеме, е само онова дело, което отразява Неговия характер. Последователите Му трябва да носят като свои пълномощни пред света незаличимите характеристики на Неговите безсмъртни принципи.

Мисионерски представители
Нашите издателства са определени от Бога центрове и чрез тях трябва да се извърши едно дело, чието величие все още не е осъзнато. Има направления за работа и влияние, които Божиите работници още не са докоснали и за които Бог призовава тяхното съдействие(сътрудничество).
С навлизането на вестта на истината в нови полета Божието намерение да бъдат установяване нови центрове постоянно ще напредва. Неговите люде трябва чрез Словото да издигат паметници на Неговата събота – знакът, поставен между Него и тях, че Той е, Който ги освещава. В различни пунктове на мисионерските полета трябва да бъдат установявани издателства. Да придадат характер на делото; да бъдат центрове на работа и влияние; да привличат вниманието на хората; да развиват талантите и способностите на вярващите; да обединяват новите църкви и да подпомагат усилията на работниците, като ги снабдяват със средства за по-лесно общуване с църквите и по-бързо разпространяване на вестта – всички тези, както и много други съображения, пледират(изискват) установяването на издателства в мисионерските полета.
Привилегия, да, задължение на нашите установени институти е да участват в това дело. Тези институти са били изградени чрез себеотрицателните дарби(подаръци) на Божия народ и несебелюбивия труд на Неговите служители. Господ ги е предназначил да проявяват същия дух на себеотрицателност и да вършат същото дело на подпомагане установяването на нови центрове в други полета.
За институциите, както и за отделните личности важи същият закон: не трябва да бъдат насочени към самите себе си. Когато се изгради един институт и той започне да печели сила и влияние, той не трябва да се стреми да си осигурява все по-големи улеснения за самия себе си. За всеки институт, както и за всяка личност е вярно, че трябва да предаваме това, което получаваме. Господ дава, за да можем да даваме. Веднага щом като един институт спечели положение за себе си, той трябва да протегне ръка, за да подпомогне други Божии инструменти, които се намират в по-голяма нужда.
Това е в съгласие както с принципите на закона, така и на Евангелието – принципите, изяснени с примера, дадена в живота на Христос. Най-голямото доказателство за искреността за изповядваната от нас привързаност към Божия закон и изповядваната от нас вярност към нашия Изкупител е несебелюбивата, самопожертвувателна любов за нашите съчовеци.
Славата на евангелието се основава на принципът на възстановяване на падналата раса до Божествения образ чрез едно постоянно проявяване на благотворителност. Господ ще почете този принцип, където и да се проявява.
Тези, които следват Христовия пример в проявяване на себеотрицание заради истината, правят голямо впечатление на света. Техният пример е убедителен и заразителен. Хората виждат, че сред народа, който изповядва, че е Божи народ, съществува тази вяра, която действа чрез любов и очиства душата от себелюбие. В живота на онези, които са послушни на Божиите заповеди, светските хора виждат убедително доказателство, че Божият закон е закон на любов към Бога и към човека.
Божието дело винаги трябва да бъде едно знамение(знак, белег) на Неговото благоволение и точно както(когато) се проявява в работата на нашите институти, ще спечели доверието на хората и ще донесе средства за напредъка на Неговото царство. Господ ще оттегли благословението Си от всяка сфера на делото, където се проявяват себелюбиви интереси; но Той ще прави Своите люде притежатели на блага по целия свят, ако те ги използват за издигането на човечеството. Ние ще преживеем опитността на църквата от апостолските дни, когато от все сърце приемем Божия принцип на благотворителност – съгласни сме във всичко да се покоряваме на ръководството на Неговия Свят Дух.

Училища за обучение на работници
Нашите институти трябва да бъдат мисионерски представителства в най-висшия смисъл и истинската мисионерска работа винаги започва с тези, които са най-близо. Във всеки институт има да се върши мисионерска работа. От управителя до най-скромния работник – всички трябва да чувстват отговорност за непокаяните, които се намират в тяхната собствена среда. Те трябва да полагат най-сериозни усилия, за да ги доведат до Христос. Като резултат от такива усилия мнозина ще бъдат спечелени и ще станат верни и истинни в служба за(на) Бога.
Когато нашите издателства поемат на себе си един товар(задължение) за мисионерски полета, те ще видят необходимостта от осигуряване на по-широко и по-цялостно образование на работниците. Те ще видят необходимостта от квалификация на работниците, не само да градят делото вътре в техните собствени граници, но и да оказват ефикасна помощ на институтите в нови полета.
Бог е предназначил нашите издателства да бъдат успешни образователни училища както в бизнес, така и в духовно направление. Управителите и работниците винаги трябва да имат предвид, че Бог изисква съвършенство във всички неща, свързани с Неговата служба. Нека всички, които навлизат в нашите институти, за да се отличават, разберат това. Нека бъде дадена възможност на всички да придобият най-голямата възможна способност и ефективност. Нека се запознаят с различните сфери на делото(направление на работата) така, че ако бъдат повикани в други полета, да имат едно завършено обучение и по този начин да бъдат квалифицирани да носят различни отговорности.
Стажантите трябва да бъдат обучавани така, че след необходимото време, прекарано в института, да могат да излязат подготвени да встъпят интелигентно в различните области на печатарската работа, давайки тласък на Божието дело чрез най-добрата употреба на техните сили и като са способни да предадат и на други познанието, което са получили.
Всички работници трябва да са впечатлени от факта, че те не трябва да се обучават само в бизнессферите, но да се квалифицират да носят и духовни отговорности. Нека всеки работник бъде впечатлен от важността на личната връзка с Христос, на личното преживяване на Неговата сила да спасява(на Неговата спасителна сила). Нека работниците бъдат възпитани така, както младежите в пророческите училища. Нека умовете им бъдат оформени от Бога чрез определените от Него средства. Всички трябва да получат обучение в библейските направления(области), да бъдат вкоренени и основани в принципите на истината, та да могат да пазят пътя Господен, за да вършат правда и съд.
Нека се полагат всички усилия за събуждане и насърчаване на мисионерския дух. Нека работниците бъдат изпълнени от чувството за високата привилегия, която им се предлага в това последно дело на спасение, за да бъдат използвани от Бога като Негова помощна ръка. Нека всеки бъде научен да работи за другите чрез практически труд за души точно там, където той се намира. Нека всички се научат да търсят в Божието слово наставление за всеки случай от мисионерската работа. А след това, когато дойде до тях Господнето слово, то ще снабди умовете им с внушение и подбуди за работа в полетата така, че да принесат на Бога най-доброто от всички части на Неговото лозе.

Божието намерение(цел) изпълнено
Бог желае чрез пълнотата на силата Си така да укрепи Своя народ, че чрез тях целия свят да бъде обкръжен с една атмосфера на благодат. Когато Божият народ му се предаде от все сърце, това намерение(цел) ще бъде изпълнено. Господнето слово към онези, които са свързани с Неговите институти, е: „Очистете се вие, които носите съдовете Господни“ (Исая 52:11). Във всички наши институти нека своеволието отстъпи на несебелюбивата(неегоистична) любов и работа за души наблизо и далеч. Тогава святото масло ще се излива от двете маслинени клонки в златните тръби, по които ще се изпразва в съдовете, приготвени да го приемат. Тогава животът на Христовите работници ще бъде наистина едно изложение на истините на Неговото слово.
Любовта и страхът от Бога, чувството за Неговата доброта, за Неговата святост, ще преминават(ще текат, ще циркулират) през всеки институт. Атмосфера на любов и мир ще преобладава във всеки отдел. Всяка изговорена дума, всяко извършено дело, ще носи влияние, което ще съответства на влиянието на небето. Христос ще пребъдва в човечеството и човечеството ще пребъдва в Христос. Във всяка работа ще се изявява не характера на смъртния ограничен човек, но характера на безпределния Бог. Божественото влияние, предавано от святите ангели, ще впечатлява умовете чрез контакта с работниците; от тези работници ще се излъчва едно ухание за живот.
Когато бъдат повикани да навлязат в нови полета, така обучените работници ще излязат напред като представители на Спасителя, подготвени да бъдат използвани за Негова служба, способни да предават на други чрез правило и пример едно познание за истината за това време. Красивата(чудесна, великолепна) постройка на характера, изработена чрез Божествената сила ще получава светлина и слава от небето и ще стои пред света като свидетел, сочещ престола на живия Бог.
Тогава делото ще се движи напред с твърдост(стабилност) и удвоена сила. На работниците във всеки отдел ще бъде дадена нова сила и ефикасност. Публикациите(изданията), избрани като Божии вестители, ще носят знака на Вечния, лъчи светлина от небесното светилище ще придружават скъпоценните истини, които те носят. Както никога преди, те ще имат силата да пробуждат в души убеждението за грях, да създават глад и жажда за правдата, да събуждат жив копнеж за неща, които не преминават. Хора ще научават за примирението заради нечестието и за вечната правда, която Месия е донесъл чрез жертвата Си. Мнозина ще бъдат доведени да споделят славната свобода на Божии синове и ще застанат заедно с Божия народ, за да посрещнат скорошното идване на нашия Господ и Спасител в сила и слава.