Обещания за страдащите – 30 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Този, Който взе на Себе Си човешко естество, знае как да съчувства на страдащите човеци. Христос не само познава всяка душа и специфичните й нужди и изпитания, но знае и всички обстоятелства, които дразнят и смущават духа. Ръката Му е протегната със състрадателна нежност към всяко Негово страдащо чедо. Онези, които страдат най-много, имат Неговото най-голямо съчувствие и жалост. Той се трогва от болките на нашата немощ и желае да поставим своите смущения и трудности пред нозете Му.
Във всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, има едно Око, което го гледа със съжаление, едно Сърце, което го обича… Бог се свежда в най-нежна грижа над нас. Съжалява ни в нашите слабости и скърби. Може да сме изпаднали в униние, дори в отчаяние; тежките облаци на страданието може да ни покриват; но пред нас има светлина. Отвъд мрака и отчаянието имаме един разбиращ и състрадателен Приятел – Един, Чието желание не е да наскърбява или да прави нещастни човешките чада.
Никой не може да оцени благословението от изкуплението, ако не почувства, че може с радост да направи всякаква – каквато и да била – жертва заради любовта на Христос. Всяка жертва, направена за Господа, обогатява дарителя. Всяко страдание и лишение, понесено на драго сърце за Него, увеличава крайната радост на победителя в небето. Бог никога не води Своите деца иначе, освен така, както те биха искали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото и да различат славата на целта, която те изпълняват като съработници на Бога. Нито Енох, който бил преселен в небето, нито Илия, който се е възнесъл в огнена колесница, са били по-велики или по-почетени от Йоан Кръстител, който е загинал самотен в тъмницата. От всички дарби, с които Небето може да обдари човеците, участието в Христовите страдания е най-голямото доверие и най-висшата почит.
Увещавам те да закрепиш в своето страдание душата си в Бога. Господ ще бъде твоя помощ, твоя сила, твоя утеха! Гледай към Него и Му се доверявай! Трябва да приемаме нашата утеха от Христос.
Христос чувства неволята на всеки страдалец… Никога не е имало друг, чието съчувствие да е тъй всеобхватно и толкова нежно!
Грешка е да подхранваме мисълта, че Бог намира удоволствие, като гледа децата Си да страдат. Цялото небе се интересува от щастието на човека! Нашият небесен Баща не затваря източниците на радостта за никое от Своите творения.
Истинските ученици на Христос Го следват със себеотрицание през горчиви конфликти и разочарования. Това им разкрива вината и окаянството на греха и ги кара да се отвращават от него. Като участвали в Христовите страдания, те биват определени да участват и в Неговата слава.
Този, Който умря за греховете на света, отваря широко портите на рая за всички, които вярват в Него. Скоро битката ще приключи и победата ще бъде спечелена. Скоро ще видим Този, в Когото се съсредоточават нашите надежди за вечен живот. В Неговото присъствие изпитанията и страданията на този живот ще ни изглеждат като нищо.
Страданието е съставлявало неразривна част от живота на Божия народ още от дните на мъченика Авел. Патриарсите са страдали заради това, че са били верни на Бога и са се покорявали на Неговите заповеди. Великият Глава на църквата е страдал заради нас. Неговите първи апостоли и ранната християнска църква са страдали. Милиони мъченици са страдали, реформаторите – също. А защо ние, които имаме блажената надежда за безсмъртието и живеем в уникалното време на края – във времето на скорошното завръщане на Христос, да се дърпаме уплашено назад и да се страхуваме от един живот на страдание? Ако би било възможно да се достигне дървото на живота сред Божия рай без страдания, не бихме се радвали на такава богата награда, за която не сме страдали.
Исус уеднаквява интересите Си с интересите на Своя избран и изпитван народ. Той представя Себе Си като лично засегнат от всичко, което засяга съставляващите Неговия народ… Съчувствието Му към Неговите люде е без аналог. Той не остава само зрител и не е индиферентен към онова, от което Неговият народ страда, но уеднаквява Себе Си с техните интереси и скърби. Ако людете Му са третирани несправедливо, зле, злонамерено или с презрение, тяхното страдание се регистрира в небесните книги като извършено на самия Него.
Беше ми показана наградата на светиите – безсмъртното наследство. Представено ми бе и колко много е понесъл Божият народ заради истината, но как е считал жертвите, направени за Небето, за нищо. Считал е, че страданията, които претърпява понастоящем даже и не си заслужава да бъдат сравнявани със славата, която ще им бъде разкрита.