РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА ЗАБЛУДАТА ЗА ИЗРАИЛ, СТИЙВ УОЛБЪРГ, ГЛАВА 6, БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗВОД

„Тогава Петър се приближи и Му рече: „Господи, до колко пъти като ми съгреши брат ми да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: „Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем“ (Матей 18:21, 22). Исус винаги подбира внимателно думите си. Неговият отговор на Петър съдържа важен урок. „Седемдесет пъти по седем“ това прави 490, което е точно указание към седемдесетата седмица от пророчеството от Даниил 9!
Периодът от 70 седмици от Даниил 9:24-27 представлява втора възможност за избраната нация да прояви верността си към Бога. Първият храм на Израил е бил унищожен и Божиите деца са били отведени във Вавилон, защото са отхвърлили предупрежденията, които Бог е давал чрез пророците. Чрез божествената любов и милост те получават друга възможност да дойдат в хармония с Бога. Израил се връща в земята си и построява втория храм. Той съгрешава най-малко „седем пъти“, но Божието прощение към народа се разширява до „седемдесет пъти по седем“. Към края на този период ще дойде Един по-голям от пророците. Тогава съдбата на Израил като народ ще бъде определена от неговият отговор на Божия Син.
Към края на земния си живот Исус Христос гледа към Ерусалим и „плака за него и каза: Да беше знаял ти, да! ти, поне в тоя твой ден, това, което служи за мира ти, но понастоящем е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат могила около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред и ще те разорят и ще избият жителите ти в теб и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен“ (Лука 19:41-44).
Когато Исус казва на Петър за разширяването на прошението „до седемдесет пъти по седем“ Той знае, че пророчеството за седемдесетте седмици ще свърши скоро. Той разбира значението на това пророчество за Израил като нация за Ерусалим и за втория храм. Глави 21-23 от Матей разкриват последните, тъжните, експлозивни сблъсъци между Исус Христос и водачите на Неговия избран народ. Време е да видим истинското значение на тези сблъсъци.
През седмицата преди разпятието Исус „влезе в Божия храм, та изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите и им каза: Писано е, Домът ми ще се нарече молитвен дом, а вие го правите разбойнически вертеп“ (Матей 21:12, 13). В този момент Исус все още нарича втория храм „Моя дом“. Ще настъпи обаче промяна.
„А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само листа и рече й: От сега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа“ (стихове 18, 19). Смокиновото дърво е символ на еврейския народ. Периодът „седемдесет пъти по седем“ е към края си.
„И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него като поучаваше“ (стих 23). Те планират да разобличат Исус като фалшив Месия и после да го убият. Исус разказва на тези водачи притча, която описва цялата история на Израил с един замах. „Имаше един стопанин [Бог], който насади лозе [Израил], огради го с плет [Божията любов], изкопа в него лин и съгради кула [храма]; и като го даде под наем на земеделци [еврейските водачи], отиде в странство. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си [пророците] до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, едного убиха, другиго биха, а другиго с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, по-мнозина от първите [продължаваща милост]; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си [към края на периода от „седемдесет пъти по седем“], като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха по между си: „Тоя е наследникът. Елате да го убием и да присвоим наследството му.“ И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха [последният им грях]“ (стихове 33-39, курсивът е добавен).
Тогава Исус пита водачите: „Когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?“ Казват Му: „Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им“ (стихове 40, 41). Дали осъзнават какво казват? Едва ли! Току-що произнасят собствената си смърт!
Гледайки убийците Си право в очите, Исус тъжно заявява една онгена истина: „Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му“ (стих 43). Сам Господ заявява това. Божието царство скоро ще се „отнеме“ от невярващия плътски Израил и ще се даде на друг „народ“ Защо? Поради последния им грях на разпятието на „Сина“ (стихове 38, 39).
В следващата притча Исус посочва същата историческа последователност, като добавя детайли за разрушаването на Ерусалим и призоваването на езичниците. „Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки, Речете на поканените, Ето приготвих обяда си; юниците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; елате на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се един на своята нива, а друг на търговията си, а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и ги убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си та погуби ония убийци, и изгори града им“ (Матей 22:2-7). Това се изпълнява буквално, когато Ерусалим и вторият храм биват разрушени от римляните през 70 г. сл. Хр. Изпълнява се пророчеството от Даниил, в което се казва: „И людете на княза, когато ще дойде, ще погубят града и светилището“ (Даниил 9:26). Исус продължава да разказва: „Тогава казва на слугите си, Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата, и колкото намерите, поканете ги на сватба“ (Матей 22:8, 9). По този начин Христос представя призоваването на езичниците в края на седемдесетте седмици.
Матей 23 съдържа последните думи на Христос към Неговия избран народ, изказани през сълзи и скръб. Осем пъти по време на последния разговор с водачите на Израил Исус извиква: „Горко вам, книжници и фарисеи!“ Накрая с разбито сърце Синът на Безкрайния Бог заявява: „О, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст!“ (Матей 23:37, 38). Този път Бог не казва: „Вие пропиляхте възможността си. Нека опитаме отново.“ Решението на Израил да разпъне Христос ще има вечни последици. Резултатът е разделяне – болезнен, божествен развод.
Тогава „Исус излезе от храма и си отиваше [и повече не се върна там], учениците му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам, няма да остане тук камък на камък, който да се не срине“ (Матей 24:1, 2). През 70 г. сл. Хр. вторият храм е разрушен от римляните и са убити повече от един милион евреи. Такива са ужасните резултати от божествения развод. Днес върху хълма на храма се издигат кубетата на мюсюлмански храм. Дали ще има трети храм?
Според Даниил 8:24-27 и ученията на Исус Христос пророчеството за „седемдесет пъти по седем“ представлява пределите на националното прощение за евреите като нация. Какво ще да стане след това? Идва новият ден. Време е стената да се срути.