И ПОМНЕТЕ – ИСУС ИДВА СКОРО – Част I: Аз познавам моя Бог – Глава 1 – ТРИЕДИННИЯТ БОГ – Дж. Р. Спанглер

Използвали ли сте някога фразата „нито една йота на различие“? Според някои това словесно изразяване има твърде важен произход. То се е отнасяло за Христос, Константин, църквата, един съвет и един конфликт.
Един доктринален диспут е накарал император Константин да свика едно всеобщо събиране на църквата в Никея 325 сл.Хр. Основният спор бил за положението на Христос в Божеството. В тази доктринална борба била включена и гръцката буква „йота“ (i). Една религиозна фракция станала известна като Хомоиузи. Те прегърнали вярването, че Божият Син е със същата същност и идентично естество като Отец. Друга една далеч по-голяма група на консервативните се наричала Хомоиузи. Тяхната теория била, че Синът „по същество“ е като Отец, но не е със същото естество и същност.
Внимателният читател ще забележи, че единствената разлика в спелинга на тези думи е в буквата „и“, на гръцки „йота“. Тази привидно мъничка разлика между двете думи е накарала повърхностните мислители да считат цялата работа просто за някаква теологична борба заради нищо. Оттук и израза „нито една йота различие!“ Позовавайки се на тези дебати, Томас Карлил, един шотландски есеист и историк на 19 век, се подиграл веднъж, че „Християнският свят е бил раскъсан на парчета заради един дифтонг(двугласна)“
И все пак разумният Христов ученик знае, че в дефиницията на Божеството става дума за нещо повече от една „йота“ или „дифтонг“. Ако Христос е напълно Бог и Святият Дух е напълно Бог, то тогава Божеството следва да е триединно. През вековете неизразимо множество умове са се засичали по този въпрос. Дори и днес съществуват отделни групи на така наречени християни, които не желаят да приемат схващането за триединния Бог. И все пак, тази истина осигури ключа към всички основни доктрини на християнската вяра.

Отвъд нашата способност да разберем
Един факт трябва да бъде ясно разбран от търсача на истината. Естеството и вечността на Божеството е отвъд способността ни да го разберем. В тези области „Всемогъщият не подлежи на обсъждане“. 1 Как така Отец, Син и Свети Дух са три отделни личности и все пак , как така са еднакви по сила, власт и пак едно, е отвъд логиката и разума. Може би онези, които се съмняват и отричат възгледа за триединния Бог, приличат до известна степен на легендарната едноклетъчна амеба, която изхождайки от своята ограничена природа и естество, заявила, че целият останал живот трябва да се ограничи и сведе до едноклетъчните организми. Представете си шока на тази амеба, когато срещне червей или охлюв – да не говорим за риба, птица или човек! Същото е и с онези, които се опитват да мислят за Бога вън от позитивната Му структура, състояща се от три Личности, но която си остава един Бог!
Една проста илюстрация спомогна за укрепване на вярата ми в доктрината за триединния Бог. Като асистент във физичната лаборатория към едно висше учебно заведение, аз винаги се удивлявах от шишенцето с меркурий на лавицата в хранилището. Колко интересно беше да поставям капка меркурий (течен метал) в ръката си и да го разделям на няколко части, а после да го съединявам в една голяма капка отново, просто като си свиех ръката. Това лъскаво сребристо вещество, независимо дали разделено или обединено, си беше винаги същото вещество, със същия състав и абсолютно същите качества.
Един химик може да вземе три капки меркурий и да ги опише научно. Същото научно описание би било напълно подходящо, ако трите капки се слеят в една. Единствената разлика ще бъде количеството. Нека да си представим, че взимаме капка меркурий и я разделяме на три части, а след това ги обединяваме. Всеки, който види само една от капките, би направил извода, че има само една капка. Но все пак ние знаехме, че една капка е била разделена на три капки, понеже току-що ги бяхме видели отделно. Работата е там, че това може да са три капки и все пак една!
Така е и с Божеството. Ако беше възможно да опишем научно Отец, то същата формула би била приложима и за Сина, и за Святия Дух. Те имат еднаква същност. Всички притежават същите качества на безгранична мъдрост, несравнима доброта, безмерна милост, необятна любов, ненадминат разум, безкрайна мощ и неограничена слава!

Библейско доказателство за триединството
Можем да намерим едно красиво съчетание между схващането на Стария и Новия Завет по отношение равнопоставеността на Христос и Отец в Псалм 45:6 и Евреи 1:8. „Но на Сина Той каза: ‘Твоят трон, о Боже, е от века и до века’“. Пророчеството на Михей за идващия Месия Му приписва твърдението за вечно съществуване преди всичко друго. Той заявява, че Христовият „произход е отначало, от вечността“. Михей 5:2. Елена Вайт казва, „От дните на вечността Господ Исус Христос бе едно с Отец“. 2
Несъмнено един от най-силните пасажи на Библията, които описват божествеността на Христос, се намира в Исая. С мощно вдъхновение той приписва на Бог Син качествата на Бог Отец. „Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Ис. 9:6). Би ли могло някое друго заявление да бъде по-ясно от това, за да ни покаже, че поне два члена от Триединството притежават абсолютно единение и равенство?

Новозаветно доказателство
Идвайки при Новия Завет, откриваме, че когато Исус бе кръстен, Божият Дух слезе върху Му в подобие на гълъб. В същото време Отец заяви, че благоволи в Своя Син (Мат. 3:16, 17). Всичките три Личности на Божеството са ни показани в различни функции при кръщението. Не е чудно тогава, че Августин каза на еретиците, които се съмняваха в триединния Бог, „Идете при Йордан и там ще видите Триединството“.
Евангелската поръчка повелява обърнатите души да се кръстят в името на Отец, Сина и Святия Дух (Мат. 28:19,20). Благословението от апостола включва и Тримата, като започва изброяването от Христос (2 Кор. 13:14). Обикновено Павел поставя Бог Отец първи, но тук е обратно. На мен това ми говори за взаимозаменяемостта на членовете на Божеството, тъй като те са едно в действие и намерение.
Забележете как Павел обяснява дяловете в делото на изкуплението, извършено от Божествената Троица. „Защото чрез Него (Христос) и едните, и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух“ (Ефес. 2:18). Какъв интерес проявява небесната Тройка към изкуплението на човешката раса!
Свидетелството на Христос ни разяснява, че всеки един член на Триединството притежава не частично, но изцяло едни и същи способности и качества. „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). Той каза, „Вярвайте Ми, защото Аз съм в Отец и Отец е в Мене“ (Йоан 14:11). „Няма да ви оставя сираци: Аз ще дойда при вас (чрез Духа)“ (Йоан 14:18). Забелязвате ли как Христос се приравнява със Святия Дух? „И Аз ще помоля Отец и Той ще ви даде друг един утешител, за да може да пребъдва той с вас завинаги“ (Йоан 14:16). Със сигурност Святият Дух не може да е по-нископоставен от Христос, след като Той трябва да замести Христос. Това обещание на Христос включва разграничената личност на Святия; в противен случай тази размяна на присъствията не би била възможна.
Главната причина за всекидневните изпитания на Христос, а най-накрая и за смъртта Му на кръста не се състоеше само в това, че Той обяви Сам Себе Си за Месия, но тя се дължеше и на твърдението Му, че бе равен с Отец. Да чуем как обвинителите, които Го умъртвиха, посочват като причина за своето поведение това, че Христос „каза, че ………. Бог бил Негов Отец, правейки Себе Си равен на Бога“ (Йоан 5:18). Така те Го обвиниха в богохулство, като Му показаха, че са разбрали, че Той предявява тази претенция в най-висш смисъл.“ 3
Погледнете едно малко момченце, което се притиска в майка си и казва, „Обичам те от цялото си сърце“. След това го вижте как пропълзява в скута на баща си и прошепва в ушите му същите думи. Възможно ли е да има еднаква любов към двамата си родителя? Разбира се! Понеже това, че детето обича еднакво родителите си, в никакъв случай не намалява цялостната му любов към тях, но това само я усилва.Може ли някой да докаже, че любовта към майката е напълно адекватна или поне се равнява напълно се равнява на любовта, която човек би могъл да има и към майка си, и към баща си? Ако това е така, то детето, което е било лишено от единия си родител, било то поради катастрофа или развод, наистина не е било ограничено, при условие че семейната цялост е без значение.
По същия начин стоят нещата и с този, който се покланя на триединния Бог. Не съществува разделена вярност, нито пристрастие, когато се прекланяме пред Божеството. Не съществува ревност от страна на Божеството по отношение на нашите действия. Когато се свързваме със Святия Дух, ние се свързваме с Бога. Когато се свързваме с Христос, свързваме се с Бога. Когато се свързваме с Христос, свързваме се със Святия Дух.
Бог е Бог ревнив, но Той не може да ревнува от самия Себе Си, от това, което е част от самия Него по същност ,качества и сила. Да се покланяме на Светата Троица не е никакво нарушаване на първата заповед. Когато човек покори живота и волята си на върховното единство между принцип, намерение и сила на триединния Бог, това никога не го принизява. Но винаги само го издига.

Нарастване на себезачитането
За някои твърдението, че Христос е някой по-малък от Отец, обезценява значението на Неговия живот и умилостивение. Ако един, не напълно Бог, е умрял за мен, тогава представата ми за Божията любов към мен би избледняла. Резултатът – снижаване на собственото ми себезачитане и самооценяване. Това автоматично ще ме направи неспособен да достигна до най-голямата си способност да боготворя и ценя Бога, Който ме обикна толкова, че даде Себе Си чрез Един, равен на Самия Себе Си, за да умре на мое място. Само Бог може да разкрие Бога напълно. Единствено смъртта на един, равен на Бога, би могла да удовлетвори напълно изискванията на закона.
Ако имате уговорка за обяд с президента на САЩ, как бихте се чувствали, ако поради някакви обстоятелства , дойде един негов заместник? Дори и заместникът да беше вицепрезидентът, значението на поканата би намаляло.
Но това не е така, когато общуваме с някоя личност от Триединството. Независимо дали с Отец, Сина или Святия Дух, общуването с някой от тях тримата е до еднаква степен необикновено.
Защо вярвам в триединния Бог? Бог Отец даде Своя Син за мен. Бог Син умря за мен. Бог Святи Дух се прекланя ниско при мен, за да може да ме обслужи. Това Тяхно обединено действане направи възможно за мен да бъда едно с тях завинаги.

1 Великият Лекар
2 Животът на Исус
3 Ибид.