“Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и
нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”
(Бит. 3:15). Божествената присъда, произнесена над Сатана след
грехопадението на човека бе също така и едно пророчество, което обхваща
вековете до края на човешката история и предсказва великия конфликт с
участието на всички човешки раси и поколения на земята.
Бог заявява: “Ще поставя вражда”. Тази вражда не дойде естествено.
Когато човекът престъпи Божествения закон, природата му стана зла и той
влезе в съгласие, а не във вражда със Сатана. Между грешния човек и
онзи, у когото се породи грехът естествено не съществува вражда. Чрез
измяната и двамата станаха лоши. Отклонилият се от правдата няма да
бъде удовлетворен, докато не постигне съчувствието и подкрепата на
другите, последвали неговия пример. Тази е причината падналите ангели и
неправедните човеци да се обединяват в отчаяна дружба. Ако Бог не се
беше намесил специално, Сатана и човекът щяха да се съюзят срещу
Небето; вместо да изпитва ненавист срещу измамника, цялото човешко
семейство щеше да се съедини в бунт срещу Бога.
Луцифер изкуси човека да съгреши, както бе накарал и ангелите да се
разбунтуват, та да спечели съмишленици в борбата си срещу Небето. В
омразата към Христос той и падналите ангели бяха единни. Въпреки че по
всички други точки имаше несъгласие, в опозицията си срещу властта и
авторитета на Владетеля на вселената бяха твърде сплотени. Но когато
Сатана чу изявлението, че ще се появи вражда между него и жената и
между неговото семе и нейното семе, разбра, че ще бъде попречено на
усилията му да поквари човешката природа; че по някакъв начин човекът
щеше да съумее да окаже съпротива на неговата мощ.
Недоброжелателството му към хората се разгоря, защото чрез Христос те
станаха обект на Божията любов и милост. Той иска да осуети Божествения
план за изкуплението на човека, чрез изопачаване и оскверняване на
Божието творение да опозори Бога. Иска да причини скръб в небето, да
изпълни земята с нещастие, да я направи пустиня и всичкото това зло да
посочи като резултат от Божието дело на сътворяването на човека.
Всажданата от Христос благодат в душата поражда у човека непримиримост
към Сатана. Без тази променяща духа и подновяваща силата му благодат
той би останал пленник на Луцифер, негов слуга готов винаги да
изпълнява заповедите му. Но новият принцип в душата създава конфликт
там, където дотогава е царял мир. Вдъхнатата от Христос сила го прави
способен да се противопоставя на тиранина и злосторника. Всеки, който
не обича, а се отвращава от греха, който се възпротивява на владеещите
в него страсти и ги побеждава, разкрива действието на един небесен
принцип.
Антагонизмът между Духа на Христос и духа на Сатана се открои
поразително ясно при посрещането на Исус на земята. Евреите Го
отхвърлиха не толкова, защото се яви без земно богатство, блясък и
величие. Те виждаха, че Той притежава сила, която многократно би
компенсирала липсата на външните предимства. Но чистотата и светостта
на Христос предизвикаха омразата на нечестивите. Всеотдайният Му живот
без грях бе постоянен упрек за гордия и плътски народ. Точно това
предизвика ненавистта към Божия Син. Сатана и злите ангели се обединиха
със зли хора. Всички сили на отстъплението направиха заговор срещу
Защитника на истината.
Към Христовите последователи се проявява същата непримиримост, както и
към Учителя им. Който вижда отвратителния характер на греха и чрез сила
отгоре застава срещу изкушението, със сигурност ще възбуди гнева на
Сатана и неговите привърженици. Омразата към чистите принципи на
истината, опозоряването и преследването на защитниците й ще
продължават, докато има грях и грешници. Последователите на Христос и
слугите на Сатана не могат да бъдат в съгласие. Препъването в Кръста не
е преставало. “…всички, които искат да живеят благочестиво в Христа
Исуса, ще бъдат гонени” (2 Тимотей 3:12).
Ръководените от Сатана оръдия работят непрестанно, за да установят
властта му и да издигнат сатанинското царство в противовес на Божието.
За целта се опитват да измамят Христовите последователи и да ги
отклонят от верността им към Него, тълкувайки погрешно писанията и
изкривявайки ги, като предводителят им. Както Луцифер се опитваше да
обвини Бога, така и оръдията му се стремят да клеветят Божия народ.
Духът, разпънал Христос на кръста, движи неправедните да погубват
Неговите последователи. Всичко това е предсказано в онова първо
пророчество: “Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето
потомство и нейното потомство”. И то ще продължава до края на вековете.
В битката Сатана мобилизира всичките си сили и влага цялата си мощ. Но
защо не среща някаква по-голяма съпротива? Защо Христовите войници са
дълбоко спящи и безучастни? Защото истинската им връзка с Христос е
слаба; защото са лишени толкова много от Неговия Дух. За тях грехът не
е отвратителен и ужасяващ, какъвто беше за Учителя им. Не му се
съпротивляват смело и решително, както правеше Христос. Не съзнават
неговото изключително голямо зло и зловредност и са слепи както за
характера, така и за силата на княза на тъмнината. Непримиримостта
срещу Сатана и неговите дела е твърде слаба, защото владее голямо
невежество по отношение на неговата мощ и злотворство, както и по
отношение на широкообхватната му борба срещу Христос и Христовата
църква. Хиляди са заслепените по този въпрос. Те не знаят, че врагът им
е мощен пълководец, владеещ умовете на зли ангели и воюващ срещу
Христос по добре обмислени планове и с изкусни похвати с цел да попречи
на спасението на души. Едва ли се чува нещо за Сатана между
изповядващите се за християни, а даже и между проповедниците на
евангелието, освен ако инцидентно се споменават няколко думи от амвона.
Не се обръща внимание на доказателствата за неговата постоянна
активност и успех; пренебрегват се многото предупреждения за
прикритостта и хитростта му. Като че ли не се обръща внимание на самото
му съществуване.
Хората са неосведомени за примките на будния враг, а той е по следите
им всеки момент. Натрапва присъствието си във всяка стопанска сфера, на
всяка улица в нашите градове, в църквите, в националните събрания, в
съдилищата – обърква, измамва, съблазнява, навсякъде погубва души и
тела на мъже, жени и деца, разделяйки семейства, всявайки омраза,
завист, борби, спорове, бунтове, убийства. А християнският свят
наблюдава тези неща, сякаш са нещо естествено, защото Бог ги е отредил.
Сатана постоянно се опитва да победи Божия народ като разрушава
границите. Древните израилтяни бяха подведени да съгрешат, когато
дръзнаха да поддържат забранени отношения с езичниците. По подобен
начин е отклоняван от правия път и съвременен Израил. “…тия
невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари
светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога” (2
Кор. 4:4). Нерешителни последователи на Христос са слуги на Сатана. В
необновеното сърце съществува любов към греха и склонност той да се
поддържа и извинява. Обновеното сърце мрази греха и решително му се
съпротивлява. Когато избират обществото на безбожни и невярващи,
християните се излагат на съблазън. Сатана се скрива от погледа им,
притаен зад измамата. Те не могат да видят, че такава компания им е
предложена обмислено с цел да им навреди; и като продължават да
възприемат характера, думите и действията на света, измамата се
увеличава все повече и повече.
Съобразявайки се със светските обичаи, църквата се съединява със света.
Така тя никога няма да го обърне към Христос. Фамилиарниченето с греха
неизбежно ще го направи по-малко отвратителен на вид. Избралият да
общува със слугите на Сатана, скоро съвсем ще престане да се страхува
от господаря им. Когато в пътя на дълга бъдем изправени пред изкушения,
както Даниил в царския двор, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни
закриля; но ако сами се излагаме на изкушения, рано или късно ще
пропаднем.
Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко
подозираме, че са под негов контрол. На надарени с таланти и образовани
хора се гледа с почит и възхищение, като че тези качества могат да
заместят липсата на страх от Бога или могат да издействат Божията
благодат. Сами по себе си, талантите и културата са Божии дарове; но
когато заместват благочестието, когато вместо да приближават душата до
Бога я отклоняват от Него, тогава те стават проклятие и примка за
човека. Мнозина смятат, че всички, които са учтиви или с фини обноски,
принадлежат до известна степен към Христос. Няма по-голяма заблуда от
това. Тези качества трябва да украсяват характера на всеки християнин,
защото са свързани с истинската религия; но ако не бъдат посветени в
служба на Бога, представляват сила за зло. Много образовани хора с
висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да
извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са
само шлифована маша в ръцете на Сатана. С прикрития и измамен характер
на своето влияние и пример те са много по-опасни врагове на Христовото
дело, отколкото невежите и некултурните.
Чрез сериозна молитва и доверие в Бога Соломон постигна мъдрост,
предизвикваща почудата и възхищението на света. Но когато се отклони от
източника на своята сила и започна да разчита само на себе си, стана
плячка на изкушението. Тогава удивителните дарби и сили на най-мъдрия
измежду царете го направиха само още по-силно оръдие в ръцете на врага
на душите. Докато Сатана постоянно се опитва да заблуди умовете във
всичко споменато, нека християните никога не забравят, че борбата им
“не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу
духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).
Боговдъхновеното предупреждение звучи през вековете до наше време:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв
обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8). “Облечете се в
Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола”
(Еф. 6:11).
От дните на Адам до днес нашият най-голям враг е използвал своята мощ,
за да потиска и погубва. Сега се приготвя за последен голям поход срещу
църквата. Всички, стремящи се да следват Исус, ще бъдат доведени до
конфликт с безмилостния враг. Колкото по-дълбоко християнинът подражава
на Божествения образец, толкова по-сигурно е, че ще стане прицел на
сатанинските атаки. Активно ангажираните в Божието дело, стремящи се да
демаскират заблудите на злия и да покажат на хората Христос, ще се
присъединят към свидетелството на Павел, където споделя, че служи на
Господа с голямо смирение на духа, с много сълзи и сред изкушения.
Сатана нападаше Исус с най-свирепите си и хитри изкушения, но всякога
биваше отблъскван. Всички битки се водеха заради нас; всички победи
правеха възможна нашата победа. Христос ще дава сила на всички, които я
търсят. Сатана не може да надвие никой човек, ако той не е съгласен.
Изкусителят не може да завладее волята, не може да принуди душата да
съгреши. Може да причинява страдание, но не може да осквернява. Може да
подклажда душевни мъки, но не и да омърсява. Фактът, че Христос е
победил, трябва да вдъхновява последователите Му с кураж да се борят
мъжествено срещу греха и Сатана.