СРЕЩИ ОТБЛИЗО – МОМИЧЕТО ПРИСЛУЖНИЧКА (2) от Рут – Уилям Смит

Ужасни неща се случиха тук, в Ерусалим.
Спомняте ли си всичко прекрасно, което ви разказах за Проповедника Исус? А сега ­ римляните Го разпънаха на кръст!
Дори когато пиша за това, ми е трудно да го повярвам, но знам, че е истина, понеже Го видях да носи кръст по улиците, а хората Му се подиграваха и подвикваха по Него, докато римската охрана Го буташе грубо да върви напред. Това беше най-ужасното нещо, което бях виждала някога. Бяха Го убили вече наполовина. А не знам какво толкова е направил, че да заслужава подобно нещо, макар да си мисля, че може би вината е в нас. Виждате ли, всъщност ние Го посрещнахме по точно обратния начин в Ерусалим, с приветствия, сякаш беше цар.
Не смятам, че ще издържа да живея така, ако наистина вината е в нас. Той беше толкова добър! Не заслужаваше да умре. Не мога да ви кажа колко празно ми изглежда всичко, като знам, че никога повече няма да Го видим да идва през хълма отново при нас. А беше толкова хубаво в оня ден, когато Го направихме цар.
Беше през първия ден от седмицата. Смесихме се с тълпите от хора по пътя за Ерусалим, за да отпразнуваме Пасхата. Изведнъж народът по пътя се раздели на две страни и ето го Исус ­ яздещ едно магаренце. Всички започнаха да късат палмови клонки от дърветата, за да ги поставят по пътя Му. Почти щях да се втурна към Него, за да си поговорим, но Той изглеждаше толкова ­ не знам как да кажа ­ малко пребледнял и сериозен и така ­ така… царствен е единствената дума, която в момента ми идва на ум. Но исках да види колко се радвах, че се завърна, така че взех новия си шал и го постлах на земята пред магаренцето, понеже си помислих, че ще забележи яркото червено и ще ме погледне. Много други хора започнаха да си хвърлят палтата и шаловете след мен и всички викаха: “Осанна! Благословен да е Царят, Който идва в името Господне!”
После вдигнах шала си, но не мога да понеса да измия мръсните отпечатъци от копита по него, понеже само след няколко дни някои се обърнаха срещу Исус.
Това бяха фарисеите и свещениците. Те накараха хората да повярват, че Той е лош и наредиха да Го заловят в градината на Елеонския хълм. На другата сутрин го заведоха при римляните и го набедиха, че е извършил измяна. Ето защо си мисля, че вината беше наша, понеже ние се отнесохме към Него като към Цар. Римляните не биха допуснали който и да било да стане цар освен Цезар.
Беше ужасно. Те не искаха даже да позволят на Пилат да го пусне за Пасхата, като наговориха с крясъци страшни неща и казаха да Го разпъне. Чух за това, когато донасях едно послание в града. Всеки говореше за същото. Изведнъж вече не успях да се сдържа и хукнах да бягам за вкъщи, като плачех. Но когато стигнах там, нямаше вече никого. Една бележка от Марта гласеше да стоя у дома ­ те щели да отидат в града да видят дали могат да помогнат на Исус. Не знаех кога ще си дойдат, но рещих да се върна и да се опитам да ги открия, макар да нямах големи шансове сред цялата онази тълпа.
В крайна сметка реших, че е по-добре да направя всичко друго, но не и да си седя там плачейки и без да знам нищо, така че потеглих обратно за града. Знаех накъде се беше запътил народът. Имаше само едно място, където разпъваха хората. Тръгнах към хълма Голгота.
Беше по-зле, отколкото си го представях. Беше препълнено с народ и мнозина плачеха, при това не само жени.
“Той спаси момчето ми” ­ извика една жена.
“Той ми възвърна зрението” ­ изкрещя някакъв мъж.
Други хора запитаха: “За какво Го убиха? Какво е направил?”
И точно тогава видях Исус да се препъва по пътя с тежкия кръст на гръб. Той изглеждаше полумъртъв и вече направо не можех да издържам да го гледам. Изведнъж почувствах някаква ръка на рамото си и един от приятелите Му ми каза: “Върви си вкъщи, Рути. Нямаш работа тук. Тук не е място за деца.”
“Искам да Му кажа, че съжалявам” ­ извиках аз, но той поклати отрицателно глава. “Вината не е твоя. Направи, каквото ти казвам. Връщай се в къщата!”
Той ми се стори толкова разстроен, че се изплаших даже още повече, така че направих, както ми беше казал. Когато другите дойдоха вкъщи след няколко часа, господарките ми плачеха толкова много, че почти не можеха да говорят.
Когато поех наметалата им (намокрени от силната буря, връхлетяла около три часа), Мария изведнъж не се стърпя:
“Той им прости, Рут, дори когато Му забиха гвоздеите!” Свлече се на земята, а после се посъвзе. “И тогава ­ през всичката си болка и мъчение ­ Той си спомни за майка Си и… и помоли Йоан да се погрижи за нея.”
“Беше много тъмно ­ каза тя с по-овладян глас, ­ с часове. Докато висеше там…”
Марта се отпусна изтощена на пейката при вратата. “Как е възможно всичко да свърши по този начин, след онова, което беше направил ­ какво стана с всичките ни надежди?”
Тогава вече съботата беше настъпила и се надявам никога повече да не преживея толкова тъжна събота, докато съм жива.
Йосиф от Ариматея беше предложил собствената си гробница за последното място на почивка за Учителя, но нямаше време преди настъпването на съботата да помажат тялото Му. Така че рано на другия ден (първия от седмицата) жените отидоха с ароматите при гробницата, преди да се събудя.
Когато се върнаха, часове по-късно, историята им прозвуча почти невероятно.
Макар Исус да беше казал на най-близките Си приятели, че ще трябва да умре и да възкръсне на третия ден, не смятам, че те Му повярваха. Но римските власти, когато чуха това, сметнаха, че си струва да поставят охрана при гробницата. Не защото мислеха, че наистина ще възкръсне, но за да не отвлекат приятели тялото Му, а после да претендират, че е възкръснал.
Когато Мария, заедно с майката на Яков и Салом, отишли на гроба с първите лъчи на зората, се чудели как да отместят камъка при входа. Знаели, че всички стражи били все още там, прикрити, но когато пристигнали, огромният камък вече бил отместен. Малко се озадачили и продължили към гроба, за да проверят какво става.
И тогава се изплашили до смърт. Погребалните дрехи, с които било повито тялото на Исус в петък, си лежали там празни, а един млад мъж, когото не били виждали никога дотогава, седял от дясната им страна. Бил облечен в дълга бяла роба и ги изплашил почти до смърт.
Когато ги видял, се изправил и казал: “Не бойте се! Търсите Исус от Назарет, Който бе разпънат? Той не е тук, понеже възкръсна. Ето, вижте къде Го бяха положили.”
Мария и останалите просто не успели да откъснат поглед от погребалните одежди, когато младият мъж продължил: “Вървете и кажете на последователите Му ­ и на Петър, ­ че е отишъл в Галилея. Ще Го намерите там, точно както ви беше казал.”
При тези думи жените се втурнали обратно към града, а Мария отишла да каже на Петър и останалите, но те не є повярвали! Това обаче ги накарало да се раздвижат, така че Петър и Марко се завтекли към мястото, за да проверят за себе си. Мария ги последвала, но когато си излезли от гроба, просто не успяла да разбере какво се е случило и си останала там да плаче, когато един човек я заговорил.
“Жено ­ казал той, ­ защо плачеш?”
Мария Го помислила за градинаря, така че Му отговорила: “Понеже вдигнали моя Господ и не знам къде са Го положили.”
Тогава човекът казал: “Марийо!” ­ и изведнъж Мария разбрала, че това бил самият Исус. Тя просто не могла да повярва на очите си, така че протегнала ръка да го докосне, за да се увери, че не сънува, но той я възпрял, понеже все още не бил видял Отца Си. После є казал да иде и да разкаже на всички.
И тя ни предаде точните Му думи: “Кажи на братята Ми, че отивам при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.”
Вчера вечерта пристигнахме в Капернаум, за да се видим с Петър, но той не беше там. Срещнахме се с някои негови приятели, които казаха, че щял да ходи на риболов. Така че рано сутринта, когато щяха да събират улова в лодките, слязохме при езерото. Видяхме лодката, изтеглена на брега, и мъжете, които придърпваха навътре мрежите. Нощта трябва да е била благоприятна за рибарите, понеже едва успяваха да се справят с масивния улов.
Като се придвижвахме по брега към тях, видяхме, че един човек си беше запалил огън и вече готвеше риба на него.
“Донесете още малко риба! ­ извика той на Петър и останалите, като държеше хляб в ръката си. ­ Ще се нуждаете от закуска!”
Те приключиха с подреждането на последните риболовни сандъчета, а после прекосиха разстоянието до непознатия, с малко озадачено и колебливо изражение на лицето. “Но това не е възможно, мислех си. Очите ми със сигурност ме лъжеха. Исус беше мъртъв. Римляните ни дадоха ясно да го разберем! Всичко, което си мислех, противно на фактите, беше само плод на доброжелателно отношение.
Тогава, след като всички насядахме около Него, човекът се обърна и разчупи хляба. И изведнъж никой вече изобщо не се съмняваше ­ това беше Исус! Толкова често бяхме виждали тези красиви ръце, които раздаваха благословенията и хляба ни.
Взехме хляба и рибата и ядохме като насън. И никой не смееше да проговори. Не посмяхме да направим или да кажем каквото и да било, което би могло да ни събуди! Просто толкова много се радвахме, че сме с Него отново.
След известно време Исус притегли Петър настрани и започнаха да вървят заедно по брега. Разговаряха дълго и видях как три пъти Исус запита нещо Петър. И всеки път, когато го запитваше, се спираше, сякаш това, което го питаше, беше от голямо значение. И всеки път като че ли Петър се опитваше да Го убеди в нещо.
И накрая се върнаха обратно по брега. Тогава заедно приключихме закуската си и видях как Исус изяде малко риба, което беше доказателство, че не беше някакъв призрак!
И не мога да започна да ви описвам промяната, която настана с нас, откакто Го видяхме отново. Всичко през онази ужасна събота, когато беше положен да почива в гроба ­ надеждите, умовете, радостта, та дори и телата ни ­ бяха напълно съкрушени. Сякаш вече нищо нямаше абсолютно никакъв смисъл.
А ето сега Той беше вече сред нас и това означаваше много повече от просто някакъв човек, възвърнат към живота, само за да умре пак известно време след това ­ като например господаря ми Лазар.
Като възкръсна от гроба, Исус победи самата смърт. Той отвори врата за всички, които вярват в Него. Врата, която води към вечен живот. Врата, която води обратно към Неговия Отец ­ нашия Отец.
Малко време след тази прекрасна закуска на галилейския бряг Исус се върна в Ерусалим, където ни даде специално поръчение: “Вървете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.”
Тогава, след като ни заведе във Витания, издигна ръце за последно благословение и бе отнесен на небето.
Дълго време трябваше да отмине, преди да можем да откъснем поглед от ярко синьото небе, но този път сбогуването не беше със сълзи на скръб. Преди да ни остави, Исус обеща, че ще дойде отново и когато това стане, ще бъдем с Него и Отца завинаги.
Радостта ни е пълна.

АНОТАЦИЯ
АНИТА МАРШАЛ
обича да разказва известни истории от необичаен ъгъл, така че в тази малка книжка тя поглежда някои от историите на Библията през очите на децата, срещнали се с Исус.
В тези разговорчиви, често забавни истории, ще се срещнете с млади хора, които не са споменати в евангелията, но които би трябвало да са съществували. В края сигурно ще ви се прииска да сте били на тяхно място.
И те се изправят пред същите проблеми и напрежение, които вие самите преживявате ежедневно. Разрешението си остава същото, но ще трябва да прочете книгата, за да установите какво е то.