НЮ ЕЙДЖ СРЕЩУ ЕВАНГЕЛИЕТО ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО – ГЛАВА 4 – ВЕКЪТ НА АБСУРДА – ДЕЙВИД МАРШАЛ

В края на 70-те години, под знамето на „Ню Ейдж“ се говореха и пишеха много всевъзможни измислици. И не само всред образованите, интелигентни хора. „Ню Ейдж“ се разпространяваше с бързината на мълния, и неговите заявления зазвучаваха и в кабинетите на хора, ползващи се със солидна репутация, „в модните“ кафенета, където за чашка кафе се събираха „млади лидери“ и в телевизионни дискусии, и в кръга на преуспяващи бизнесмени. Трудно беше да се обсъжда какъвто и да е проблем, без някой задължително да не започне разговора със забележки от рода на: „Има Сила, която обяснява смисъла на всичко това“ или: „Обърнете се към самите дълбини на вашето вътрешно“аз“ и ще разберете, че понятията „правилно“ и „добро“, са винаги безсмислени…“
Винаги ме е поразявало това, че целият свят повече се увличаше в изучаването на капките на росящия дъждец, прекрасно знаейки при това, че отговорите на всички въпроси лежат в сферата на иригацията. Ние встъпвахме във века на абсурда, в който извънредните хора с интелигентен вид провъзгласяваха абсолютна безсмислица.

НА СЦЕНАТА СЕ ПОЯВЯВАТ ЗНАМЕНИТИ ЛИЧНОСТИ
Членовете на кралското семейство във Великобритания не се гнусяха да прибягват до алтернативната медицина, която по времето, когато родителите им бяха млади, беше заклеймена като магьосничество. Холивудските кинозвезди (както и героите на филмите им) все повече се интересуваха от кармата си. Някои започнаха доходна работа, носеща им доста допълнителни доходи, например, публикуването на книга за своите предишни превъплъщения в света на екзотерическата „мъдрост“. Кинозвездата Шърли Маклейн, снимана в 34 филма, твърдяла, например, че чрез астрална сила, тя била възнесена над земната атмосфера, откъдето е гледала всички нас (включвайки и самата себе си), без да знае ще се върне ли някога отново на земята. Тя печелила милиони за своите посветени на „Ню Ейдж“ телесериали и книги със заглавия като „Там, на Лимбата“, „Там може да се стигне от тук“, „Пътешествие във вътрешното“ и „Танцуващата в светлината“. Всички те били препълнени с разкази за викане на духове на отдавана починали хора.
„Вие трябва да се обърнете към вашето вътрешно „аз“ – е писала звездата на „Сладка благотворителност“. – Вие можете да откриете там ВС“. Под това съкращение, Шърли Маклейн е подразбирала „Висша Същност“. В книгите си тя често е описвала „ВС“, като обръщащо се към самата нея. Но от съдържанието на дискусията става ясно, че обръщащия се към нея „глас“ явно е бил Святия Дух. „Всеки трябва да се обърне към вътрешното си „аз“, и Вашата вътрешна същност ще Ви открие, че сте бог. Всеки човек е бог. Всеки трябва да стане господар на собствената си душа; с други думи, да осъзнае своята божественост. Богът-енергия не е съдия на хората – няма съд. Има само опит, има безкрайно превъплъщение, докато душата не осъзнае своето съвършенство. И всичко това е абсолютната любов.“
„ВС“ на Шърли й открила, че няма разлика между доброто и злото. Всяка вътрешна същност е бог. Посвещението се дава в съответствие с личните нужди, телесни и извънземни. „Всички ние творим сами себе си“. Доброто и злото не съществуват, има само „посветено знание или невежество“.

„ПРЕДИШНИТЕ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ“
Особен интерес за водещите на телевизионни програми и за редакторите на булевардни вестници, предизвика онази част от саморазкритието на Шърли Маклейн, която засягаше предишните й превъплъщения и окултизма. Шърли ясно се виждала заедно със стадо слонове в Индийските джунгли, в един от своите предишни живота. Съгласно съобщенията на Висшата Същност, я нарекли Асана. Тя била известна като Принцесата на Слоновете. По-късно Шърли Маклейн съобщила и за други свои превъплъщения. (Между другото, и във всички нейни предишни превъплъщения, тя е витаела във висши сфери, извършвайки някакви важни неща, и по никакъв начин не е била свързана с нисшите слоеве на обществото). Тя се е виждала танцуваща в харем, наследница на испанския престол, с брилянтени обици на ушите, монах, потънал в съзерцание в пещера, младенец, отнесен от орел в първобитно Африканско племе, балерина в Русия, Японска принцеса в разноцветно кимоно.

Л. РОН ХАБЪРД И НАУКОЛОГИЯТА
В сегашно време наукологията като движение се е разгърнала в пълна сила. Човекът, който даде начален тласък на това движение, а после се носеше заедно с него, жънейки невиджан успех, бил основателят на наукологията Л.Рон Хабърд. През 50-те години Хабърд започнал да се занимава с интегрирането на източните религии със западната псевдонаука. Сега той не могъл да повярва на успеха си: същата онази глупост, с която той се занимавал, станала особено модерна. Никой повече не смятал, че наукологията стои някъде накрая на живота, тя се превърнала в част от движение, на което предстояло да отрази „духа на времето“. Навсякъде изведнъж започнали да възникват центрове по наукология. За да попаднат на изявата на специалисти по наукология, хората престоявали на дълги опашки. В началото на 80-те, наукологията могла да се похвали с по голям брой привърженици, от свидетелите на Йехова и мормоните, взети заедно, а книгите на Л. Рон Хабърд попаднали сред бестселърите.
Целия живот на Хабърд бил пропит с фантазия. Много негови книги не били написани в жанра на фантастиката, въпреки това в книжарниците, те винаги стояли на рафтовете с научно-фантастична литература. Хабърд навсякъде бил представян като „ядрен физик“ (въпреки че не бил завършил нито едно от учебните заведения, в които е учил).
За служба на наукологията обикновено вербуват млади, интелигентни идеалисти. Много бързо те се превръщат във фанатици, затворени за влиянията на доводите на разума, и бързо се отървават от онези, които се опитват смислено да се ориентират в лелеяната от тях безсмислица. Съгласно уставите на наукологичните организации, младите хора трябва да бъдат „отделени“ от семействата им. Под „отделяне“ се разбира именно отказа от всякакви връзки със семейството си, което неизменно водело до пълен и окончателен срив, без да оставя никаква надежда у страдащите родители за контакт с децата им, а камо ли за някакво разумно влияние над тях.

ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА СРЕЩУ НАУКОЛОГИЯТА
Родом от Небраска, Хабърд издал своя пръв бестселър „Дианетиката: съвременна наука за душевното здраве“ през 1950 г. Първото му сблъскване с властите станало през 1963 г., когато сътрудниците на департамента по продоволствията и медикаментите, посетили вашингтонския център по наукология и иззели множество детектори на лъжата. (Детекторите на лъжата са се използвали за обучение в сферата на наукологията за „отчитане“ на личността, което представлявало черезвичайно жестока и опасна форма на психоанализ, водеща в много случаи до катастрофални последствия). Скоро след това, чрез правителството на Австралия бил публикуван обемен документ, в който се обяснявало, че наукологията представлява огромна опасност за всички, които се свързват с нея, и че нейният основател е „патологична личност“. Британското правителство изпратило Хабърд извън страната. В продължение на няколко години той се намирал в списъка на издирваните от правителството на САЩ, но бидейки недосегаем, той прекосявал всемирния океан на различни плавателни съдове.
Когато наукологията станала масово движение, Хабърд бил „по море“, бягайки от правителствата на три големи западни държави. Многотомното и добре документирано дело срещу този криещ се от правосъдието беглец, начислява огромен брой факти, които се игнорират от милиони привърженици на наукологията. Но за безрасъдството е свойствено да отхвърля фактите. Младите хора, съставящи основан част от това движение продължават да вярват, че максимално повишават човешките си възможности, превръщайки се в същества от висш ранг. Дианетиката на Хабърд, изкритикувана по всички параграфи като псевдонаука за психическото здраве, през 80-те г. не изгубила, а напротив, укрепила влиянието си. Продажбата на книгите на Хабърд рязко се увеличила от времето на смъртта му през 1985 г. И сега е достигнала кулминационната си точка. Привържениците на наукологията се стремят към освобождение от чувството за вина и от „енграмите“ (личните проблеми) в търсене на „чистотата“ (съвършенството).
Гледната точка на наукологията за Исус Христос е такава, каквато е на всички култове на „Ню Ейдж“. Хабърд обявил, че Исус Христос бил малко или много свободен от „енграмите“ и че Неговата личност била „малко по-чиста“. „Малко по-чиста“, но значително по-малко от личността на Л. Рон Хабърд.

„НЮ ЕЙДЖ“ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА
Много интересен възглед на псевдоинтелектуалното „безумие“ на движението „Ню Ейдж“ и неговото влияние върху средствата за масова информация е бил представен в серии от 50-минутни програми, показвани по Британския четвърти комерчески канал в неделните вечерни програми през зимата на 1991 г. Те били построени по една и съща схема: красноречив, фотогеничен представител на „Ню Ейдж“, водещият на програмата и аудитория в студио – 30-40 „интелектуалци“ от „Ню Ейдж“. Общото впечатление от дискусиите било, като цяло, такова, каквото и от музиката на „Ню Ейдж“: приспивно, меко и ласкаво.
Зрителят, който нямал опит в общението с „Ню Ейдж“, задължително трябвало да има пред себе си детектор на лъжата и речник! Обаче, това трябвало да бъде специален речник от изданието на „Ню Ейдж“, доколкото многото понятия, използвани в дискусията не могат да се намерят нито във Вебстерския, нито в Оксфордския речници. Но всичко това звучало много съдържателно. Уклончивите изрази, закръглените фрази, които едновременно били и банално-очевидни и лъжливи. Обичайният набор от религиозни и философски термини, с изключение на онзи, чийто аспекти окултизмът държеше на страна. Въпреки това общото впечатление се оформило по такъв начин, какъвто обикновено „Ню Ейдж“ произвежда: психологията на Юнг се примесва с хироматията и гадалните карти, жаргона на индуизма – с предимство на вегетарианството и идеологията на „Гринпийс“. Един критик остроумно предложил да нарекат този сериал така: „Как да достигнем нирвана с помощта на чесъна“.

ПРОВАЛЪТ НА „ЗЕЛЕНОТО“ ДВИЖЕНИЕ
Все пак чрез излъчването на този сериал, „Ню Ейдж“ не успял да избегне грозящите го опасности. Особено очевидно се проявило това по време на обсъждането на екологичните проблеми. Когато истинските научни проблеми, засягащи повишаването на температурите на земята, изтъняването на озоновия слой, намаляването на площите с влажни гори, замърсяването на моретата, се сложиха за обсъждане на една маса с разговори за биоритмите, линиите на съдбата и превъплъщенията. Това подриваше доверието въобще към цялата дискусия. Когато на екраните на телевизорите се представят хора, наричащи се потомци на египетските богове на слънцето и разказват пред милионната аудитория, че „Земята е наша материя и ние зле се отнасяме с нея, затова тя сега ни наказва“, тогава е трудно да се убедят политиците, че дебатите за защита на околната среда не са само едно преходно увлечение. Връзките на Британската партия на „зелените“ с „Ню Ейдж“, довели до това, тя да изгуби доверие, а най-влиятелните личности да я напуснат.
Същото се отнася и за дискусиите по проблема на храненето. Научните открития в областта на храненето, направени през 70-80-те г., представили изчерпателни доказателства за вредата от употребата на кашкавал с високо съдържание на мазнини, богатите на холестерол бургери, опържените на очистено олио чипсове. Но кой обръща внимание на тези аргументи, когато заедно с тях в разговора става дума за кармата и възможността от балансиране на своите ин и ян?
Коментирайки факта, че само в един Лос Анджелис практикуват минимум хиляда контактьора и че контактьорството представлява само по себе си връщане към „строго забранения спиритизъм“, Александър Брукс пише: „Иронията е в това, че тази спиритическа отживелица е станала последен вик на нашия ‘спекулен’ век, най-модерен в т.нар. движение ‘Ню Ейдж'“. Друг експерт се изказва така: „Движението „Ню Ейдж“ представлява реакция на научния век. Във време, когато всичко е станало научно обосновано и структурирано, ние наблюдаваме придвижване към акцентирания субективен и цялостен (холестичен) подход“.
В началото на 80-те години повечето хора на Запад, често без да подозират това, се сблъсквали с идеите на „Ню Ейдж“, с неговото изкуство, виждайки суперзвездите на „Ню Ейдж“, и е възможно дори да са чели литературата на „Ню Ейдж“, купували продуктите на „Ню Ейдж“. Но това лице на „Ню Ейдж“ с което се сблъсквали повечето хора, фактически е част от неговата „окултна“, а не „хуманна“ фаза.