Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Жива вяра – 29 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Жива вяра – 29 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Много хора, които искрено се стремят да постигнат святост на сърцето и чистота на живота, изглеждат объркани и обезсърчени. Те постоянно се взират в себе си и оплакват липсата си на вяра; и понеже нямат вяра, смятат, че не бива да претендират за Божието благословение. Тези хора бъркат чувството с вярата. Те гледат отвъд простотата на истинската вяра и по този начин помрачават душите си. Необходимо е да отклонят ума си от себе си и да се занимават с милостта и добротата на Бога, да си напомнят Неговите обещания; след това просто да повярват, че Той ще изпълни Своето Слово.
Не трябва да се уповаваме на нашата вяра, а на обещанията на Бога. Когато се покаем за отминалите случаи, в които сме престъпвали Неговия закон, и решим да бъдем послушни, трябва да вярваме, че Бог заради Христос ни приема и прощава греховете ни.
Понякога мрак и обезкуражение ще нахлуват в душата, заплашвайки да ни завладеят; но не трябва да изоставяме доверието си. Необходимо е неизменно да гледаме към Исус, независимо дали изпитваме някакви чувства или не. Нека да се стремим вярно да изпълняваме всяко известно ни задължение и след това спокойно да си почиваме в Божиите обещания.

Не бъдете зависими от чувство
Понякога душата ни бива пронизвана от дълбоко чувство за нашето непостоянство. Но това не е доказателство, че Бог си е променил отношението към нас или ние сме си променили отношението към Него. Не трябва да се прави никакво усилие на ума за възпроизвеждане на чувства. Днес може да не чувстваме мира и радостта, които сме изпитвали вчера; но чрез вяра трябва да се хванем за ръката на Христос и да се облегнем на Него напълно и в мрака, както и в светлината.
Сатана може да шепне: “Ти си твърде голям грешник, за да те спаси Христос.” Макар да признавате, че наистина сте грешни и недостойни, можете да посрещнете изкусителя с вика: “По силата на изкуплението аз имам право да смятам Христос за мой Спасител. Не се уповавам на собствени заслуги, но на скъпоценната кръв на Исус, който ме очиства. В този момент аз напълно предавам безпомощната си душа на Христос.” Християнският живот трябва да се позовава на постоянна, жива вяра. Непоклатимото доверие, твърдото разчитане само на Христос, ще донесе мир и увереност на душата.

Не се обезсърчавайте
Не се обезсърчавайте от това, че сърцето ви изглежда твърдо. Всяка пречка, всеки вътрешен враг само увеличават вашата нужда от Христос. Той дойде да отнеме каменното сърце и да ви даде меко сърце. Гледайте към Него, за да получите особена благодат и да победите някои специални ваши грешки. Когато изкушението ви връхлети, съпротивете се твърдо на дяволските подбуди. Кажете на душата си: “Как мога да обезславя моя Изкупител? Аз съм се отдал на Христос; не мога да върша делата на Сатана.” Извикайте към милия Спасител да ви даде помощ да пожертвате всеки идол и да отстраните всеки любим грях. С очите на вярата вижте Исус стоящ пред престола на Отец и показващ наранените си ръце, докато се моли за вас. Повярвайте, че чрез вашия скъп Спасител до вас идва сила.

Размишляване за Христос
Чрез вяра вижте короните, поставени на победителите; чуйте ликуващата песен на изкупените: “Достойно е Агнето, Което е било заклано и ни е изкупило за Бога!” Опитайте се да гледате на тези сцени, като че ли са съвсем реални. Стефан, първият християнски мъченик, в своята ужасна борба с началствата и властите, и духовното нечестие на поднебесната възкликна: “Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.” Бе му разкрито как Спасителят на света гледа от небето към него с най-дълбок интерес и съчувствие. И славната светлина от Христос огря Стефан с такъв блясък, че дори и враговете му видяха лицето му да свети като лице на ангел.
Ако позволим на умовете си да се занимават повече с Христос и небесния свят, бихме се изпълнили с такива мощни стимули и влияния, които ще ни подкрепят в битките за Господа. Когато размишляваме за славните неща на онази по-добра страна, която скоро ще бъде наш дом, гордостта и любовта към света ще загубят силата си за нас. В сравнение с красотата на Христос всички привлекателни земни неща в този свят ще ни се виждат съвсем нищожни.

Променяне навиците в мисленето
Никой да не си въобразява, че може да постигне уверение за Божията любов без сериозни усилия. Когато умът дълго време се е занимавал със земни неща, навиците в мисленето е трудно да се променят. Това, което окото вижда и ухото слуша, твърде често привлича вниманието и поглъща интереса.
Но ако искаме да влезем в Божия град и да гледаме Исус в Неговата слава, трябва да свикнем да Го гледаме с очите на вярата още тук, на земята. Думите и характерът на Христос често трябва да бъдат предмет на нашите мисли и разговори; и всеки ден да посвещаваме специално време за размишление с молитва върху тези свещени теми.

Освещението е ежедневно дело
Освещението е ежедневно дело. Никой да не се лъже, вярвайки, че Бог ще му прости или ще го благослови, докато потъпква дори и едно от Неговите изисквания. Съзнателното извършване на познат грях смълчава свидетелстващия глас на Духа и отделя душата от Бога. Каквито и възторжени чувства да има, Исус не може да пребъдва в сърце, не зачитащо Неговия божествен закон. Бог ще почете само онези, които Го почитат.
“…Комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате…” Ако подхранваме гняв, сластолюбие, алчност, омраза, себелюбие или който и да било друг грях, ставаме роби на греха. “Никой не може да слугува на двама господари…” Ако служим на греха, не можем да служим на Христос. Християнинът ще чувства подтика на греха, защото плътта желае противното на духа; но духът се бори срещу плътта, поддържайки постоянна битка. Ето къде е нужна Христовата помощ. Човешката слабост се обединява с Божествената сила и вярата възкликва: “Благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа!”
Ако искаме да развием характер, одобрен от Бога, трябва да формираме правилни навици в религиозния си живот. Ежедневната молитва е жизнено важна за нашия растеж в благодат, а и за самия духовен живот, както земната храна е жизнено важна за физическото благополучие. Трябва да си създадем навика често да издигаме мислите си към Бога в молитва. Ако умът блуждае, да го връщаме обратно; чрез постоянно усилие навикът в края на краищата ще постига това лесно. Не можем и за момент да се отделим от Христос и да бъдем в безопасност. Неговото присъствие ще ни придружава при всяка стъпка, стига само да спазваме условията, които е поставил.

Направете религията ваша постоянна работа
Религията трябва да стане най-важната ни и постоянна работа в живота – нашето призвание. Всичко друго трябва да бъде подчинено на тази цел. Всички наши душевни, телесни и духовни сили трябва да бъдат ангажирани в християнската борба. Трябва да търсим Христос за сила и благодат и ще спечелим победата така сигурно, както Христос умря за нас…
Нека се приближим повече до кръста на Спасителя. Покаянието в подножието на кръста е първият урок по получаване на мир, който трябва да научим. Любовта на Исус – кой може да я схване? Безкрайно по-нежна и себеотрицателна от майчината любов! Ако искаме да узнаем стойността на една човешка душа, трябва да погледнем с жива вяра към Кръста и така да започнем да изучаваме онова, което ще бъде науката и песента на изкупените през цялата вечност. Стойността на нашето време и таланти може да бъде оценена само чрез величието на откупа, платен за изкуплението ни. Колко неблагодарни сме към Бога, когато ограбваме от онова, което Му принадлежи, като задържаме нашите чувства и нашата служба за Него! Много ли е да отдадем себе си на Този, Който пожертва всичко за нас? Може ли да предпочитаме приятелството на света пред безсмъртните почести, които Христос предлага – да седнем с Него на Неговия престол, както и Той победи и седна с Отца Си на Неговия престол?

Освещението – опитност, която се развива
Освещението е дело, което се развива непрекъснато. Последователните стъпала са изложени пред нас в думите на Петър: “…Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте бездейни, безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.” “Затова, братя, постарайте се, още повече за затвърдявате вашето призвание и избиране; тия добродетели никога няма де изпаднете ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.”
Ето поведение, чрез което можем да бъдем уверени, че никога няма да пропаднем. Онези, които прилагат посочения план на прибавяне при придобиването на християнските добродетели, имат уверението, че Бог ще приложи за тях плана на умножаването при даряването с дарбите на Неговия Дух.
Ето как Петър се обръща към постигналите тази скъпоценна вяра: “Благодат и мир да ви се умножат чрез познаването на Бога и на Исуса нашия Господ.” Чрез Божествената благодат всички, които желаят, могат да изкачат блестящите стъпала, водещи от земята до небето и накрая “с песни и вечна радост” да влязат през портите на Божия град (“Ривю енд Хералд”, 15 ноември 1887 г.).

Стойността на изпитанията
Житейските изпитания са Божии работници, премахващи нечистотиите и грубите неща от нашите характери. Удрянето, очукването и издялкването, изглаждането и полирането са мъчителни процеси – трудно е да бъдеш притиснат към шмиргела. Но така камъкът бива подготвен да заеме мястото си в небесния храм. Господ не полага такъв грижлив, цялостен труд върху безполезен материал. Само Неговите скъпоценни камъни биват полирани по образеца, за да се вградят в палат (“Мисли от планината на блаженствата”, стр. 23,24).

Тайното място на силата
В тайното място на Всевишния, под сянката на Всемогъщия отиват от време на време за възстановяване мъже и жени; те остават там за известно време, резултатът от което са благородни дела; след това вярата им намалява, общуването им с Всевишния е прекъснато и животът им е развален. Но животът на Исус представляваше постоянно упование в Бога, поддържано чрез непрекъснатото общуване с Него. Затова службата на Исус за небето и за земята бе без недостатък или колебание.
Като човек Той издигаше молитвите си към Божия престол, докато човешкото Му естество се изпълваше с небесен поток, свързващ човешкото с божественото. Приемайки живот от Бога, Христос предаваше живот на хората (“Възпитание”, стр. 80,81).