Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Себедисциплина – 34 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Себедисциплина – 34 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град.” Той е победил себе си – най-силния враг, с когото човек трябва да се справя.
Най-висшето доказателство за благородството на християнина е себеконтрола. Този, който може да остане невъзмутим сред бурята от оскърбления, е Божий герой.
Да владеем духа си, означава да държим дисциплинираме собственото “аз”; да се съпротивяваме на злото; да регулираме всяка дума и дело според великия Божи образец на правда. Който се е научил да владее духа си, ще се издига над обидите, укорите, смущенията, на които е изложен ежедневно, и те ще престанат да помрачават духа му.
Божието намерение е царствената сила на осветения разум, контролиран от Божествената благодат, да владее живота на човешките същества. Този, който управлява духа си, е притежаван от тази сила.

Силата на себеконтрола
Характерът на човек е най-възприемчив в детството и младостта. Тогава трябва да се придобива и силата на себеконтрола. Край домашното огнище и на семейната трапеза се излъчват влияния, чиито резултати траят завинаги. Установените в ранните години навици решават много повече от която и да било естествена дарба дали човек ще побеждава или ще бъде победен в житейската битка.
В говоренето не се прави може би никаква друга грешка, която и стари, и млади да отминават леко, както прибързаната, нетърпелива реч. Хората смятат за достатъчно извинението: “Отпуснах се и всъщност не исках да кажа онова, което казах.” Но според Божието слово това не е леко. Писанието казва: “Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.” “Който не владее духа си, е като съборен град без стени.”
Повечето от смущенията в живота, сърдечните болки, раздразненията в него се дължат на неконтролиран нрав. Чрез прибързани гневни, невнимателни думи може в един момент да бъде сторено зло, което покаянието на един живот не може да заличи. О, сломени сърца, отчуждени приятели, разрушен живот чрез грубите, бързи и остри думи на онези, които можеха да донесат помощ и изцерение!
Преумората често е причина за загуба на себеконтрол. Но Господ никога не изисква бързи, забъркани движения. Мнозина поемат товари, които милостивият небесен Баща не им е възложил. Длъжности, които Господ никога не е определял за тях, се гонят лудо една друга. Бог желае да осъзнаем, че не прославяме името Му, когато поемаме толкова много товари, че изморявайки сърцето и мозъка си, ставаме нервни, раздразнителни и се караме. Трябва да носим само дадените ни от Бога отговорности, уповавайки се на Него и поддържайки така сърцата си чисти, приятни и съчувстващи.

Управляване на духа
Удивителна мощ се крие в мълчанието. Когато към вас отправят раздразнителни думи, не отговаряйте по същия начин. Отговор на разгневен човек обикновено действа като камшик, шибайки нрава му да избухне с още по-голяма ярост. Но гняв, посрещнат с мълчание, скоро замира. Нека християните имат юзда на езика си, като твърдо решат да не изговарят груби и нетърпеливи думи. С обуздан език те могат да преминат победоносно през всяко изпитание на търпението, през което са призвани да преминат.
Със собствени сили човек не може да владее духа си. Но чрез Христос може да спечели себеконтрол. С Неговата сила може да подчини на Божествената воля всички мисли и думи. Христовата религия поставя емоциите под контрола на разума и дисциплинира езика. Под нейното влияние прибързаният нрав се смирява и сърцето се изпълва с търпение и благородство.
Дръжте се здраво за Този, Който има цялата власт на небето и на земята. Макар че не успявате толкова често да проявите търпение и спокойствие, не се отказвайте от борбата. Решете още един път, този път по-твърдо, да сте търпеливи при каквито и да било провокации. И никога не отклонявайте очите си от Божествения пример (“Ривю енд Хералд”, 31 октомври 1907 г.).

Няма извинение за грешенето
Изкушението не трябва да бъде смятано като извинение дори когато се прави една погрешна постъпка. Сатана ликува, когато чува изповядващите се за Христови последователи да се извиняват за деформациите на характера си. Точно тези извинения водят до грях. Няма извинение за грешенето. Един свят темперамент, един христоподобен живот е достъпен за всяко каещо се, вярващо Божие дете (“Животът на Исус Христос”, стр. 311).