Като се има предвид светлината, която Бог е дал, учудващо е, че виждаме толкова малко млади мъже и жени да питат: “Господи, какво искаш да направя?” Опасна грешка е да си мислим, че щом някой млад човек не е решил да постъпи на проповедническа служба, то от него не се изисква някакво специално усилие, за да се подготви за работа за Бога. Каквото и да е вашето призвание, много е важно да развивате способностите си чрез прилежно учене. Младите мъже и жени трябва да бъдат поощрявани да ценят благословенията от случаите, които им се представят, за да станат добре дисциплинирани и интелигентни. Те трябва да се възползват от училищата, основани с цел да им предадат възможно най-доброто знание. Грешно е човек да бъде ленив и небрежен, що се отнася до образованието. Времето е кратко и понеже Господ скоро ще дойде да приключи сцените от земната история, колко по-необходимо е да се използват сегашните възможности и привилегии.

Посвещаване способностите на Бога
Младите мъже и жени трябва да постъпват в нашите училища, защото те са точно средствата, чрез които могат да получат знания и дисциплина. Младежите трябва да посветят всички свои способности на Бога, да станат усърдни библейски ученици, за да могат да придобият сила срещу погрешните доктрини и да не бъдат завличани от заблудите на нечестивите. Защото само чрез прилежното изучаване на Библията можем да придобием познание за истината. Когато живеем с познатата вече истина, ние ще бъдем огрявани от все по-увеличаваща се светлина от Свещените писания…
Истински посветените на Бога няма да постъпват в делото за Него движени от подбудите на хората, заемащи се със светски работи – просто за да си изкарват прехраната, но ще навлизат в делото, непозволявайки да бъдат контролирани от никакви светски съображения, защото съзнават, че Божието дело е свято…

Подготовка за непредвидени случаи
Светът трябва да бъде предупреден и нито една душа не трябва да се задоволява с повърхностно познаване на истината. Не знаете отговорността, за която можете да бъдете призовани. Не знаете къде можете да свидетелствате за истината. Мнозина ще се изправят в съдебните зали; някои ще застанат пред царе и пред учените на земята, за да отговарят за своята вяра.
Познаващите истината само повърхностно няма да могат ясно да излагат Писанията и да дават силни основания в полза на своята вяра. Те ще се объркат и няма да бъдат работници, които не ще има от какво да се срамуват. Нека никой не си мисли, че няма нужда да учи, тъй като няма да проповядва от амвона. Не знаете какво може да изиска Бог от вас.
Печален е фактът, че напредъкът на делото се спъва от липсата на образовани работници, подготвени за доверени постове. Господ желае да приеме хиляди на работа в Неговото велико жетвено поле, но мнозина са пропуснали да се подготвят за това дело. Всеки, който е прегърнал Христовата кауза, който се е предложил за войник в Господнята армия, трябва да отиде там, където може да бъде добре обучен. За изповядващите се за Христови последователи религията е нещо съвсем маловажно, но Божията воля е никой да не остане невеж, щом може да се сдобие с мъдрост и знание (“Основи на християнското възпитание”, стр. 216,217).

Уравновесен чрез правилни принципи
Не е вярно, че най-големият успех принадлежи винаги на блестящите младежи. Колко често хора с таланти и образования, поставени на отговорни постове, са претърпявали неуспех. Техният блясък е изглеждал външно като злато, но опитан, се е оказало само сърма и шлака. Тези хора не са успели в работа си поради невярност. Не са били трудолюбиви и постоянни и не са се задълбочавали до дъното на нещата. Не са искали да започнат от дъното, от основата на стълбата и с търпелив труд да се изкачват стъпало след стъпало, докато стигнат до върха. Движили са се всред блестящите искри на мисълта си, които сами са запалили. Не са се поставяли в зависимост от мъдростта, която Бог единствен може да даде. Неуспехът им не се дължи на липсата на шанс, но на това, че не са били здравомислещи. Не са оценили достатъчно високо предимствата на образованието и затова не са реализирали напредъка, който биха могли да постигнат в познание на религията и науката. Умът и характерът им не са били уравновесени чрез висшите принципи на правдата (“Основи на християнското възпитание”, стр. 293).