Ваша привилегия, мили млади приятели, е да прославите Бога на земята. За тази цел вие трябва да отклонявате умовете си от повърхностните, суетните и маловажните неща и да ги насочвате към нещата с вечна стойност.
Живеем във век, когато всички трябва да обърнат особено внимание на съвета на Спасителя: “Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.” Едно от най-силните изкушения е да бъдете непочтителни. Господ е възвишен и свят; и за скромната вярваща душа Неговият дом на земята, мястото, където Неговият народ се събира на поклонение, е като порта към небето. Хвалебната песен, думите, изговорени от Христовите проповедници, са определените от Бога средства за подготовката на един народ за небесната църква; за онова по-възвишено поклонение, в което няма да може да участва нищо нечисто, несвято…

Поведението в Божия дом
Младежта в днешния век се нуждае в голяма степен от проявяване на почтителност. Обезпокоена съм, като гледам деца и младежи на вярващи родители да са така небрежни към реда и благоприличието в Божия дом. Докато Божиите служители произнасят пред народа думи на вечен живот, някои четат, други си шушнат и се смеят. Очите им съгрешават като отвличат вниманието им към околните. Ако този навик не бъде обуздан, той ще се разрасне и ще повлияе и на други.
На събранията, на които става поклонение на Бога децата и младежите никога не трябва да се гордеят с поведение на безразличие, невнимание и безгрижие. Бог вижда всяка непочтителна мисъл и постъпка и тя се регистрира в небесните книги. Той казва: “Зная делата ти.” Нищо не е скрито от Неговото всеизпитващо око. Ако сте си изградили до известна степен навика на невнимание и безразличие в Божия дом, напрегнете силите си, за да го коригирате, и покажете, че имате достойнство. Практикувайте почтителност, докато тя стане черта на характера ви.
Не проявявайте такова малко уважение към Божия дом и богослужението, че да разговаряте с някой друг по време на проповедта. Ако правещите тази грешка можеха да видят, че Божиите ангели ги гледат и записват поведението им, щяха да се изпълнят със срам и да се отвратят от себе си. Бог иска внимателни слушатели. Точно докато човек спеше, неприятелят пося плевелите.
На нищо, засягащо Божието поклонение, не трябва да се гледа с безгрижие и безразличие. Когато се говори Словото на живота, помнете, че слушате Божия глас чрез Неговия упълномощен служител. Не губете тези думи поради небрежност; ако се отнесете с внимание, те може да предпазят нозете ви от погрешни пътища.

Омаловажаване на религиозните неща
Мъчно ми става, като гледам как много младежи, които изповядват, че са религиозни, нямат и понятие какво значи промяна на сърцето. Характерът им не е преобразен. Не разбират колко сериозно нещо е да изповядаш, че си християнин. Животът им е напълно несъвместим с религиозната рамка на ума. Ако бяха истински Божии синове и дъщери, нямаше да изпълняват глупости, закачки, веселие и лекомислие. Нито пък глупавите забележки и поведението на другите би предизвикало същото в тях. Умът, решил да получи наградата, да си осигури небето, ще отхвърля твърдо и решително всеки опит за остроумия, шеги и леко отношение с верските неща.
Безразличието в религията е много опасно; няма по-фина глупост от нехайството и несериозността. Навсякъде около нас виждаме младежи с лекомислен характер. Всички млади хора от тази класа трябва да бъдат избягвани, защото са опасни. Ако пък изповядват, че са и християни, те са още по-опасни. Умовете им са оформени по долнопробен калъп. Много по-лесно ще бъде за тях да ви дръпнат надолу до тяхното равнище, отколкото вие да ги издигнете към възвишени, благородни мисли и правилен начин на действие. Нека вашите другари спазват благоприличието с думи и поведение.
За да вършите най-доброто в живот за прослава на Бога, другарите ви трябва да са способни да ви помогнат да различавате святото от обикновеното. Ако искате да имате широки възгледи, благородни мисли и стремежи, избирайте приятели, които ще ви помогнат да засилите в себе си добрите принципи. Нека всяка мисъл и целта на всяка постъпка способстват за осигуряването на бъдещия живот с вечно щастие (“Младежки наставник”, 8 октомври 1896 г.).