Най-голямото задължение на младежите е в собствените им семейства – ощастливявайки баща и майка, братя и сестри чрез чувства на любов и истински интерес към тях. Тук те могат да проявят себеотрицание и в грижата и работата за другите да забравят себе си. Никога една жена не може да се унижи от такава работа. Това е най-святата, най-възвишената служба, която тя може да изпълни. Какво влияние може да има една сестра над братята си! Ако се държи правилно, тя може да определи характера на своите братя. Молитвите й, нежността й, любовта й могат да направят много в един дом.
Сестро моя, тези благородни качества никога не могат да се предадат на други умове, ако първо не съществуват в твоя. Онази удовлетвореност на душата, онази любов, онова благородство и слънчев нрав, достигащ всяко сърце, ще се отразяват и върху тебе. Ако Христос не царува в сърцето ти, ще има недоволство и морална уродливост. Себелюбието изисква от другите онова, което ние не желаем да им дадем…
Това, което изпитва душата и изисква смелост, не е някое велико дело или голяма битка. Всекидневният живот носи своите трудности, изпитания и обезсърчения. Най-често скромната работа е, която изпитва търпението и твърдостта. Ще бъдат необходими самоувереност и решителност за посрещане и побеждаване на всички трудности. Осигурете си Господ да бъде на ваша страна като утеха и прибежище във всички случаи (“Свидетелства”, т. III, стр. 80,81).