Сатана изкушава децата де се държат резервирано с родителите си и да избират за свои довереници младите си и неопитни другари, които не само, че няма да могат да им помогнат, но ще им дадат и лош съвет…
Децата биха се спасили от много злини, ако бяха по-близки с родителите си. Родителите трябва да насърчават у децата си открито и откровено разположение към тях, да ги насърчават да идват със своите трудности и когато са объркани и не знаят кой е правият път, да излагат пред родителите си въпроса така, както те го виждат, и да ги молят за съвет. Кой би могъл по-добре от едни набожни родители да схване и посочи опасностите? Кой може най-добре да разбира особените темпераменти на собствените си деца, ако не самите родители? Майката, която е наблюдавала всяко отклонение на ума още от самото детство и по този начин е запозната добре с естествената наклонност на детето е най-добре подготвена да го посъветва. Също така кой може да каже какви черти на характера трябва да се потискат и ограничават, освен майката, подпомогната от бащата?

Ощастливяване на родителите
Децата християни ще предпочитат любовта и одобрението на своите богобоязливи родители над всяко друго земно благословение. Те ще обичат и почитат родителите си. Една от главните им грижи в живота трябва да бъде, как да направят родителите си щастливи. В този бунтовен век деца, не получили правилни наставления и дисциплина, малко осъзнават задълженията си към своите родители. Често пъти става така, че колкото повече родителите правят за децата си, толкова по-неблагодарни са децата и толкова по-малко почитани са родителите.
Деца, които са били галени и на които се е слугувало, очакват винаги да бъде така; и ако очакванията им не се осъществят, те се разочароват и обезсърчават. Това предразположение ще се проявява през целия им живот; те ще бъдат безпомощни, ще се осланят на другите за помощ, очаквайки от тях да им услужват и отстъпват. И ако някой им се противопостави, даже и след като вече са пораснали и са станали зрели мъже и жени, те се смятат за ощетени. Така се измъчват през целия си живот, едва са в състояние да носят собствения си товар, често роптаят и са ядосани, защото всичко върви не така, както им се иска…
Децата трябва да чувстват, че са задължени на своите родители, които са бдели над тях в детството им и са се грижили за тях при болест. Трябва да съзнават, че заради тях родителите им са понесли много тревоги и грижи. Особено съвестните, набожни родители са чувствали най-дълбока загриженост за децата си да тръгнат те по правя път. Когато са виждали грешки в децата си, колко тревоги са изпитвали сърцата им. Ако децата, причинили на тези сърца такава болка, биха могли да видят последиците от своето поведение, сигурно биха съжалили. Ако можеха да видят майчините сълзи и да чуят майчините молитвите към Бога за тях, ако можеха да доловят майчините потиснати и глухи стенания, сърцата им биха се съкрушили и те бързо биха изповядали грешките си и биха се помолили за прошка…

Сила за борбата
Живеем в нещастен за децата век. Съществува силно течение, което завлича надолу към гибел, и е нужно нещо повече от детски опит и сила, за да бъде то пресечено. Младежите общо взето като че ли са пленници на Сатана и той и неговите ангели ги водят към сигурна гибел. Сатана и множествата му воюват срещу Божието управление и всички. Те ще се опитат да объркат и победят с изкушенията си всички, които имат желание да предадат сърцата си на Бога и да бъдат послушни на Неговите изисквания, за да ги обезкуражат и откажат от борбата.
Чрез сериозна молитва и жива вяра могат да бъдат спечелени големи победи. Някои родители не са осъзнали отговорностите си и са занемарили религиозното възпитание на своите деца. Сутрин първите мисли на християнина трябва да бъдат за Бога. Светската работа и земните интереси трябва да минат на второ място. Децата трябва да бъдат научени да почитат часа на молитвата и да благоговеят пред него. Преди да напуснат дома за работа, всички членове на семейството трябва да се съберат заедно и бащата (или майката, когато бащата отсъства), да произнесе към Бога гореща молитва Той да ги пази през целия ден…

Нетърпение при ограничаване
Сред пазителите на съботата има деца, които понасят зле ограниченията и мислят, че родителите им са твърде строги. В сърцата им може дори да възникнат лоши чувства, недоволство, неподходящи настроения може да се породят у тях против онези, които работят за тяхното сегашно, бъдещо и вечно добро. Но ако животът им бъде пощаден още няколко години, те ще благославят родителите си, задето са се грижили за тях със строгост и са бдели вярно над тях в годините им на неопитност…

Индивидуална отговорност
Деца, Бог е преценил, че е добре да ви повери на грижите на вашите родители, за да ви наставляват и дисциплинират и така да изпълнят своята част във формирането на вашия характер за небето. Но от вас зависи дали ще развиете добър християнски характер, като се възползвате по най-добрия начин от привилегиите, които сте имали от вашите набожни, верни, молещи се родители. Въпреки цялата загриженост и вярност на родителите за децата им, те не могат да ги спасят. Има работа, която децата трябва да извършат сами. Всяко дете трябва да се заеме със себе си.
Вярващи родители, пред вас лежи отговорна работа – да направлявате стъпките на вашите деца и в религиозната опитност. Когато истински обичат Бога, те ще ви почитат за грижите, които сте проявили към тях, както и за верността, с която сте ограничавали желанията им и сте подчинявали волята им (“Свидетелства”, т. I, стр. 391-403).

Облечени в Христовата правда
Когато сме облечени в Христовата правда, няма да имаме наклонност към греха; защото Христос ще действа в нас. Може да правим грешки, но ще мразим греха, който причини страданията на Божия Син (“Ривю енд Хералд”, 18 март 1890 г.).