Докато се стремим да ободрим духа си и да съживим силите на тялото си, от нас Бог изисква да употребяваме всичките си сили по всяко време за най-добри цели. Можем и трябва така да провеждаме развлеченията си, че да бъдем (да ставаме) все по-подготвени за успешното носене на задълженията, които са ни възложени (на възложените ни задължения) и влиянието ни над ония, с които общуваме да бъде все по-благотворно. Можем да се връщаме по домовете си от такива срещи с усъвършенствани умове и освежени тела, подготвени да се заловим наново за работа с по-добра надежда и по-добър кураж (с по-голяма надежда и по-голям кураж)…
Ние сме тук, за да правим добро на човечеството (за да влияем благотворно на човечеството) и да бъдем едно благословение за обществото; но ако оставяме умовете си да тичат по същия този водещ надолу път, по който мнозина търсещи само суета и глупости, позволяват на ума им да тича, как можем да бъдем полезни (благословение) за нашата раса и поколение? Как можем да бъдем благословение за обществото около нас?…

Противоположни принципи
Между събиранията на Христовите последователи за християнско развлечение и светските събирания за удоволствия ще съществува ясно забележим контраст. Вместо молитва и говорене за Христос и светите неща, от устните на светските хора ще се чуват глупав смях и разговори за незначителни неща. Единствената цел е да се прекара приятно. Забавленията им започват с глупости и завършват със суета. Нашите събирания трябва да бъдат така провеждани и ние трябва така да се държим, че когато се завърнем вкъщи да може съвестта ни да не ни укорява, че сме оскърбили Бога или човека; трябва да имаме съзнанието, че не сме наранили или оскърбили по какъвто и да било начин ония, с които сме се събирали, нито пък че се ме упражнили някакво вредно влияние над тях.
Естественият ум е склонен към удоволствия и себезадоволяване (себеудовлетворение). Да фабрикува в изобилие такива неща – това е тактиката на Сатана. Той се стреми да пълни умовете на хората с желание за светски забавления, за да нямат време да си зададат въпроса: Какво става с душата ми? Любовта към удоволствия е заразителна. Отдаденият на това ум бърза от място на място, постоянно търсейки някакво забавление. Послушанието към Божия закон противодейства на тази наклонности и изгражда бариери против нечестието (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 336,337).
Младите мъже трябва да помнят, че са отговорни за всичките привилегии, на които са се радвали, за използването на времето си и за правилната употреба на своите способности. Те може да запитат: не трябва ли да имаме никакви забавления или развлечения? Ще трябва ли само да работим, да работим, да работим, без промяна?
Всяко забавление, при което можете да поискате Божието благословение с вяра, няма да бъде опасно. Но всяко забавление, което прави младежите неспособни за тайна молитва, за посвещение пред молитвения олтар или за участие в молитвените събрания, не е безопасно, а опасно (“Съвети до учители, родители и учащи”, стр. 337).