Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Изборът на другари – 139 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Изборът на другари – 139 – Вести към младите – Елена Вайт (Елън Уайт)
Трябва да избираме най-благоприятно влияещото на нашия духовен напредък (развитие) общество и да се възползваме от всички възможности, които са на наше разположение; защото Сатана ще поставя много пречки, за да прави нашият напредък (прогрес) към небето колкото е възможно по-труден. Можем да бъдем поставени в трудни положения, защото не винаги човек може да избере среда каквато желае; но не трябва доброволно да се излагаме на неблагоприятни за формирането на християнски характер влияния. Когато дългът ни призовава да направим това, трябва да удвоим бдителността си и молитвата, та чрез благодатта на Христос, да можем да устоим непокварени.
Лот избра Содом за място на своето местожителство, защото гледаше повече на земните, временни предимства, които би могъл да спечели, отколкото моралното влияние, което щеше да обкръжава него и семейството му. Какво толкова спечели той по отношение нещата на този свят, за които бе толкова загрижен? Притежанията му бяха унищожени, част от децата му загинаха при унищожението на онзи нечестив град, съпругата му се превърна по пътя в стълб от сол, а той самият бе спасен “като от огън”. Нито пък злите резултати от неговия себелюбив избор свършиха дотук; но моралната поквара на онова място така се бе вплела в характера на неговите деца, че те не можеха да различават доброто от злото, греха от правдата (праведността) (“Знамения на времето”, 29 май 1884 г.).
Лот избра Содом за място на своето местожителство, защото гледаше повече на земните, временни предимства, които би могъл да спечели, отколкото моралното влияние, което щеше да обкръжава него и семейството му. Какво толкова спечели той по отношение нещата на този свят, за които бе толкова загрижен? Притежанията му бяха унищожени, част от децата му загинаха при унищожението на онзи нечестив град, съпругата му се превърна по пътя в стълб от сол, а той самият бе спасен “като от огън”. Нито пък злите резултати от неговия себелюбив избор свършиха дотук; но моралната поквара на онова място така се бе вплела в характера на неговите деца, че те не можеха да различават доброто от злото, греха от правдата (праведността) (“Знамения на времето”, 29 май 1884 г.).