В тези дни на опасности и поквара младежите са изложени на много изпитания и изкушения. Мнозина плават в опасни води. Нуждаят се от пилот; но отказват с презрение (с насмешка) да приемат помощ, смятайки, че са компетентни да управляват собствената си лодка, без да съзнават, че скоро ще се ударят в някоя подводна скала, което ще им причини корабокрушение на вярата и щастието. Опиянени са (Омаяни са) на тема ухажване и брак и главната им грижа е да вървят по свой собствен път (да прокарват собствената си воля). В този най-важен период от своя живот те имат нужда от безпогрешен съветник, от непогрешим водач. Такъв те ще намерят в Божието слово. Ако не изучават прилежно това Слово ще направят скръбни грешки, които ще помрачат както тяхното собствено щастие, така и щастието на други и за настоящия и за бъдещия живот.
У мнозина съществува предразположение към нетърпеливост и твърдоглавие. Те не обръщат внимание на мъдрите съвети на Божието слово; не се борят със собственото си аз и не печелят скъпоценни победи; но тяхната горда и непревиваща се воля ще ги отдалечи от пътя на дълга и послушанието. Погледнете назад към миналия си живот, млади приятели и вярно (честно) преценете вашето поведение в светлината на Божието слово. Изпълнявали ли сте с желание и съвестно задълженията си към родителите, които Библията ви налага? Отнасяли ли сте се с нежност и любов към майка си, който се е грижила за вас още от детинство. Зачитали ли сте нейните желания или сте й причинявали сърдечна скръб, като сте прокарвали собствените си желания и планове? Истината, която изповядвате, осветила ли е сърцето ви и покорила ли е волята ви? Ако не имате да извършите сериозна работа, за да поправите грешките в миналото.

Един съвършен водач
Библията представя един съвършен образец за (на) характер. Тази свещена, боговдъхновена книга, написана от святи хора е съвършен водач за всички обстоятелства в живота. Тя излага (представя) подробно задълженията както на млади, така и на стари. Ако бъде направена водач в живота, нейните учения ще водят душата нагоре. Тя ще възвишава (въздига) ума, ще подобри характера и ще даде мир и радост на сърцето. Но много младежи са избрали те самите да бъдат свой съветник и водач, и са поели случаите в своите ръце (и са се заели сами да решават собствената си съдба). Такива хора трябва да изучават много по-внимателно ученията на Библията. В нейните страници те ще намерят разкрити задълженията си спрямо родителите и спрямо своите братя по вяра. Петата заповед гласи: “Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоя Бог ти дава”. И отново четем: “Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е право”.
Едно от знаменията, които показват, че живеем в последните дни е, че децата ще бъдат непослушни на родителите, неблагодарни, несвяти. Божието слово изобилства с предписание и съвети, налагащо почитането на родителите. То внушава на младите свещения дълг да обичат и се отнасят нежно към тези, които са ги водили през детството, юношеството и младежката им възраст до пълният ръст (степен) на мъжественост и женственост и които сега до голяма степен са зависими от тях за своя мир (за своето спокойствие) и щастие. Библията не говори несигурно по този въпрос; и въпреки това ученията й до голяма степен не се зачитат.
Младежите имат да научават още много уроци и най-важният от тях е – да се научат да познават себе си. Трябва да имат правилни представи за своите задължения към родителите си и трябва постоянно да се учат в училището на Христос, да бъдат кротки и смирени по сърце. Докато са задължени да обичат и почитат родителите си, те в същото време трябва да зачитат и преценката на опитни хора, с които са свързани в църквата.

Честно и почтено поведение
Един млад мъж, който се наслаждава на обществото на една млада жена и спечелва приятелството й без родителите й да знаят, не постъпва спрямо нея или спрямо родителите й като благороден християнин. Чрез тайното общуване и срещи той може да спечели влияние над ума й; но като постъпва така, той пропуска да прояви онова благородство и честност на душата, които притежава всяко дете на Бога. За да постигнат целите си такива хора не постъпват откровено и честно според библейския образец и се оказват неверни към тези, които ги обичат и се опитват да им бъдат верни пазачи (стражи). Браковете уговорени при такива влияния не са според Божието слово. Който отклонява една дъщеря от дълга й, който замъглява представите й за Божия план, за Неговите положителни заповеди да бъде послушна на родителите си и да ги почита, не е човека, който ще се окаже верен на брачните задължения.
Зададен е въпроса: “Как младият ще очисти пътя си?” и е даден отговорът: “Като го пази според Божието слово”. Младежът, за който Библията е ръководство в живота не ще сбърка пътя на дълга и безопасността. Тази благословена книга ще го научи да запази характера си честен и непокътнат, да бъде верен и искрен, и да не постъпва лъжливо. “Не кради” бе записано със собственият пръст на Бога върху каменните плочи; и въпреки това колко долно открадване на любов и чувства се практикува и извинява.
Поддържат се измамливи връзки на ухажване, уреждат се частни срещи, докато се разгорят чувства в тази, която е неопитна и не знае къде ще я отведат тези неща и любовта й се оттегли от родителите й и насочи спрямо този, който чрез самия начин, по който постъпва доказва, че е недостоен за нейната любов. Библията осъжда всякакъв вид нечестност и изисква вършене на правото при всички обстоятелства. Който направи Библията водач още в младостта си, който я направи светлина на пътя си, ще бъде послушен на нейните учения във всички неща (във всяко нещо). Няма да наруши и една йота или чертичка от закона, за да постигне някоя (каквато и да била) цел, дори и да трябва да направи големи жертви в последствие. Ако вярва на Библията, той знае, че Божието благословение няма да почива на него, щом се отклони от строгия път на честността (на правото). Макар да изглежда за известно време, че той просперира, със сигурност ще си пожъне плодовете на своите дела.
Божието проклятие лежи над много от ненавременните и неподходящи връзки, които са образувани в този век на света. Ако Библията оставяше тези въпроси в смътна или несигурна светлина, тогава поведението на много младежи днес, при свързването им един с друг, биха били извиними. Но изискванията на Библията не са някакви половинчати запрещения; те изискват съвършена чистота на мислите, думите и действията. Благодарни сме на Бога, че Словото Му е светлина за нозете ни и че не е необходимо никой да сбърка пътя на дълга. Младежите трябва да навикнат да се съветват с нейните страници и да обръщат внимание на съветите й; защото винаги са печални грешките, които се правят при отклоняване от нейните предписания (заповеди).

Нуждата от основно обмисляне
Ако има въпрос, който трябва да се обсъжда със спокоен разсъдък и безпристрастна преценка, то това е въпроса за брака. Ако е имало някога време, когато Библията е трябвало да бъде съветник, то това е точно времето преди да се предприеме стъпката, която свързва двама души за цял живот. Но преобладаващото мнение е, че по този въпрос чувствата трябва да ръководят и в твърде много случаи чезненето от любовен сантиментализъм взема кормилото и води до сигурна гибел. Точно тук младежите показват по-малко разум, отколкото по всеки друг въпрос; точно по този въпрос те отказват да се разисква с тях. Въпросът за брака изглежда има омайваща сила над тях. Не се предават на Бога. Сетивата им са оковани и те се движат напред прикрито, като че боящи се някой да не попречи на плановете им.
Задкулисният (Непочтеният) начин, по който се провежда ухажването и брака са причина за голяма част от окаянството, пълните размери на което са известни само на Бога. Хиляди са претърпявали корабокрушение на душите си върху тази скала. Изповядващи се за християни, чийто живот се отличава с честност и които изглеждат здравомислещи по всеки друг въпрос, тук правят ужасна грешка. Те проявяват упорита преднамерена воля, който разумът не може да промени. Така се опияняват от човешки чувства и импулси, че нямат никакво желание да изследват Библията и да дойдат в тясна връзка (общение) с Бога.
Сатана знае точно с какви елементи трябва да се справя и прилага адската си мъдрост за различни примамки, с които да впримчи душите и да ги доведе до гибел. Той наблюдава всяка предприета стъпка, прави много внушения и често пъти тези внушения биват последвани вместо съвета на Божието слово. Тази фино изплетена, опасна мрежа е майсторски приготвена, за да впримчи младите и непредпазливите. Тя може често пъти да е дегизирана под (с) покривалото на светлината; но които стават нейни жертви пронизват себе си с много скърби. И като резултат виждаме навсякъде човешки развалини.

Младежите трябва да се съветват с родителите
Кога нашите младежи ще станат мъдри (ще помъдреят)? Докога този вид работа ще продължава? Трябва ли децата да се съветват със собствените си желания и наклонности без да зачитат съвета и преценката на своите родители? Някои изглежда не помислят и най-малко (не обръщат и най-малкото внимание) на желанията или предпочитанията на техните родители, нито обръщат внимание на тяхната по-зряла преценка. Себелюбието е затворило вратата на сърцето им за синовни чувства. Умовете на младежите трябва да бъдат подбудени (да се пробудят) по този въпрос. Петата заповед е единствената заповед, към която е прибавено и едно обещание; на нея се гледа леко и даже напълно се игнорира поради (от) изискванията (претенциите) на любовника (любимия). Гледането леко на любовта на майката (майчината любов), незачитането на грижата на бащата (бащината грижа), са грехове, които стоят регистрирани (отбелязани) срещу имената на много младежи.
Една от най-големите заблуди по този въпрос е, че никой не трябва да смущава чувствата на младежите и неопитните, че не трябва да има никаква намеса в тяхната любовна опитност. Ако е имало някога въпрос, който е трябвало да бъде разгледан от всяка гледна точка, то това е този въпрос. Помощта, която могат да окажат опитните и спокойното, внимателно претегляне (преценяване) на въпроса от всички страни е крайно необходимо. Това е въпрос третиран от по-голямата част от хората съвсем леко (лекомислено).
Вземете Бога и вашите богобоязливи родители за съветници, млади приятели. Помолете се по въпроса. Претегляйте всяко чувство и наблюдавайте развитието на характера на този, с когото мислите да свършете съдбата на живота си. Стъпката, която се готвите да предприемете е една от най-важните в живота ви и тя не трябва да се прави (предприема) прибързано. Макар че можете да обичате, не обичайте сляпо.
Обмислете (размислете) внимателно, за да видите, дали вашият брачен живот ще бъде щастлив или пък нехармоничен и окаян. Нека бъдат повдигнати въпросите: Тази връзка ще ми помогне ли по пътя ми към небето? Ще увеличи ли любовта ми към Бога и ще разшири ли сферата на моята полезност в този живот? Ако тези въпроси не представят някаква пречка, тогава придвижете се (тръгнете) напред в страх Божий.
Но дори и ако годежът е направен, без да бъде разбран напълно характерът на този, с когото възнамерявате да се свържете, не мислете, че годежът изисква непременно да произнесете брачната клетва и да се свържете цял живот с един, който не може да ви обича и почита. Бъдете много внимателни когато сключвате годежните условия; но по-добре, много по-добре, скъсайте годежа преди брака, отколкото да се разделите след това, както правят много хора.

Отношението към майката е един показател
Истинската любов е растение, което се нуждае от отглеждане (култивиране, обработване). Нека жената, която желае да има мирна и щастлива връзка, която желае да избегне бъдещото окаянство и скръб, запита, преди още да се поддаде на чувствата си: Има ли съпругът ми майка? Какъв е нейният характер? Признава ли той задълженията си към нея? Обръща ли внимание на нейните желания и щастие? Ако не зачита и не уважава майка си, ще проявява ли уважение и любов, любезност и внимание, към своята съпруга? Когато новостта на брака премине, ще продължава ли да ме обича? Ще бъде ли търпелив към моите грешки или ще бъде критичен, нетърпелив и диктатор? Истинската любов отминава (покрива) много грешки; любовта никога не ги съзира…

Импулсът не е надеждно нещо
Младежите се доверяват твърде много на импулса. Те не трябва да се поддават така лесно, нито пък да се пленяват така бързо от привлекателната външност на любовника. Ухажването, така както се провежда в нашия век, е един план за измамване (прелъгване) и лицемерие, с който много по общо има врагът на душите, отколкото Господ. Ако има някъде място и време, където е нужен добрият здрав разум, то това е тук; но факт е, че по този въпрос той най-малко участвува.
Ако децата бяха по-близки с родителите си, ако искаха да им се доверяват и ако разтоварваха пред тях всичките си радости и скърби, щяха да си спестят много бъдещи сърдечни болки. Когато са объркани така, че не знаят кой е правият път, нека изложат пред родителите си въпроса така, както те го виждат и да ги помолят за съвет. Кои могат да преценят по-добре опасностите, в които те изпадат от набожните (благочестивите) родители? Кой разбира по-добре техния особен темперамент от родителите им?
Децата, които са християни ще ценят над всяко друго земно благословение любовта и одобрението на своите богобоязливи родители. Родителите могат да съчувстват и да се молят за и с тях Бог да ги закриля и ръководи. Над всичко друго те ще им сочат (ще ги напътват към) техния никога неотпадащ Приятел и Съветник, Който се трогва от техните слабости. Той, Който бе изкушен във всичко, както те са изкушавани, и въпреки това остана без грях, знае как да избавя изкушените (“Ривю енд Хералд”, 26 януари 1886 г.).

Божествената любов
Във вашия доживотен съюз чувствата ви трябва да служат за щастието на другия (за щастието един на друг). Всеки трябва да служи на (за) щастието на другия. Това е волята на Бога за вас. Но макар да трябва да се слеете в едно, никой от вас не трябва да загубва своята индивидуалност в другия. Бог е собственикът на вашата индивидуалност…
Живеейки за Бога, душата Му отдава най-добрите и най-висшите си чувства. Дали най-големия поток на вашата любов е отправен към Този, Който умря за вас? Ако е така любовта ви един към друг ще бъде според небесния ред (реда на небето) (“Свидетелства”, т. VII, стр. 45,46).