Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

III. КОГА ЩЕ СТАНАТ ТЕЗИ НЕЩА? – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

III. КОГА ЩЕ СТАНАТ ТЕЗИ НЕЩА? – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт III. КОГА ЩЕ СТАНАТ ТЕЗИ НЕЩА?

Христовите ученици питат Исус за часа на Неговото Второ идване

“Христовите слова (Матей 24:2) бяха изговорени пред голямо множество, но въпреки това, когато Исус остана сам Елеонския хълм, Петър, Яков, Йоан и Андрей дойдоха при Него и Го попитаха: ‘Кажи ни, кога ще се случи всичко това и кое ще бъде знамението за Твоето идване в края на света?’”

Исус не отговори на своите ученици, опасявайки се да не отъждествят разрушаването на Ерусалим с Второто пришествие. Описанията и на двете събития имаха общи елемен­ти. А ако беше открил бъдещето, както Той го познаваше, те нямаше да могат да го понесат. За тяхно добро Христос уеднакви описанията на тези две знаменити събития, оставяйки последователите Си да изследват лично за себе си Писанието” (“Животът на Исус”).

Времето на Второто пришествие не се знае

“Мнозина, които се наричат адвентисти, фактически са хора, определящи дати. Ден след ден те чакат Христос да дойде и всеки път повтарят грешката си. Да бъде определено времето на второто идване на Исус е извън възможностите на смъртни човеци. Дори и ангелите, служителите на наследниците на спасението, не знаят деня и часа: ‘Но за този ден и час никой не знае нито човек, нито ангел, а само Отец’” (“Свидетелства”, т.4)

“Ние не знаем с точност времето за изливането на Светия Дух или за Второто пришествие. Защо Бог не ни е казал? Защото нямаше да използваме правилно това наше знание. Един от резултатите щеше да бъде сериозното забавяне на Божието приготвително дело великия идващ Господен Ден. Не бива да живеем за сензацията…

Не можем да кажем, че Той ще дойде след една, две или 5 години, или да проповядваме, че Христос няма да дойде до 10 или 20 години” (“Pевю енд Xерълд”, 22 март 1892 г.).

“Господният ден приближава. Знаменията се изпълняват. И все пак нямаме вест в кой ден и час ще дойде Христос. Господ разумно е скрил това от нас, за да бъдем постоянно в трепетно очакване, готвейки се за славното второ идване на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (Писмо 28, 1897 г.).

“Точното време за Второто пришествие е Божия тайна” (“Животът на Исус”).

Нашата вест не определя дати

“Ние не спадаме към тези, които определят точно времето, оставащо до идването на Христос в сила и пълна слава. Някои са определяли време и когато то е отминавало, техни­ят непокорен дух, неприемайки укора, даден от Бога, продължавал да посочва нови и нови дати. И тези последователни неуспехи ги определят като фалшиви пророци” (“Основи на християнството”).

“Бог не е предизвестил на никой човек, кога ще бъде Христовото пришествие 5,10 или 20 години преди края на земната история. Той няма да даде повод на нито едно човеш­ко същество да смята, че е закъсняло с приготовленията си за Неговото идване. Бог не ще има нито един поданик, който да повтори думите на неверния слуга: ‘Господарят ми се заба­ви!’, защото това ще води до безразсъдно пренебрегване на възможностите и привилегиите, дадени ни за подготовка за великия и славен ден” (“Ревю енд Херълд”, 27 ноември 1900 г.).

Определянето на дати води до неверие

“Понеже често датите, определяни от хора, са отминавали, без да се случи нищо, светът се намира във все по-твърдо състояние на неверие по отношение на второто пришест­вие, отколкото преди. Човеците гледат на грешките на фалшивите пророци с отвращение и понеже винаги са се поддавали на заблужденията, противопоставят се и на истината, запи­сана в Свещеното писание, че краят на всичко е наближил” (“Свидетелства”, т.4).

“Аз разбрах, че брат Даниелс беше определил срок от 5 години, през който Христос ще дойде. Надявам се да не се разпространи (извън граници), че сме хора, определящи да­ти. Нека да не правим подобни предсказания. Това няма да доведе до нищо добро. Не търсете успехи на такава основа, а нека бъдем предпазливи във всяка произнесена дума, така че разпалените фанатици да не могат да използват нищо, предизвиквайки сензации, с които Светият Дух да бъде оскърбен.

Целта ни не е да разпалваме човешките страсти и да се вдига шум, който е ненужен, като по този начин чувствата вземат връх над принципите. Сатана работи, за да направи всичко, зависещо от него, да осъществи хитрините и намеренията си, имайки сила да върши зло. Всичко възбуждащо духовете, предизвикващо чувствата, настроенията, основани на грешна основа, всяват страх и боязън, като последиците от това няма да закъснеят” (Писмо 34, 1887 г.).

“Винаги ще има фалшиви и фанатични движения, създадени от личности в църквата, които казват, че са водени от Бога, хора, които ще тръгнат преди да бъдат изпратени, ще предсказват деня и часа когато ще се изпълнят нестанали още пророчества. Врагът е доволен от тяхната работа, защото успешните им заблуждения водят хората в грешни посоки, като причиняват объркване и неверие” (“Избрани вести”, т.2).

Няма пророческо време след 1844 г.

“Когато бях на лагерното събрание Джаксън съвсем ясно заявих на тези фанатични фракции, че работата, извършена от тях, е насочена против душите. Те бяха в тъмнина. Пре­тендираха, че притежавали голяма светлина за приключването на благодатното време през октомври 1844 г. Там публично заявих, че Бог прояви милост и ми показа, че след 1844 г. няма да има друго посочено пророческо време” (“Избрани вести”, т.2).

“Позицията ни е била да наблюдаваме и да чакаме, без никакво предсказване на време, дни и дати между завършването на пророческите събития през 1844 г. и Второто идва­не на Исус Христос” (“Публикувани ръкописи”, т.10).

“Хората не ще получат друго свидетелство за втори пророчески период. След това време (Откр. 10:4-6) от 1842 до 1844 г., няма да има друг пророчески период. Последното пророческо време е есента на 1844 г.” (“Адвентен библейски коментар”, т.7)

Елена Вайт е очаквала Христовото идване да стане докато е жива

“Беше ми представена група от присъствуващи на Генералната Конференция. Ангелът рече: ‘Някои от тях ще бъдат храна на червеите, върху други ще се излеят последните седем язви, а част от тях ще бъдат преобразени при Второто пришествие’” (“Свидетелства”, т.1).

“Понеже времето е кратко, трябва да работим с прилежание и двойни усилия. Децата ни може да се наложи никога да не учат в колеж” (“Свидетелства”, т.3).

“Не е разумно сега да създаваме деца. Времето е кратко и опасностите на последните дни са върху нас, а малките деца ще бъдат погубени преди да стане това” (Писмо 48, 1876 г.).

“В този век земната история приближава своя финал. Наближава времето на изпитанията, които ще ни сполетят, изпитания, каквито никога досега не е имало. В този момент е по-добре да се ограничат бракосъчетанията както за мъже, така и за жени” (“Свидетелства”, т.3).

“Ще дойде часът, който не е далеч, и някои от нас, които вярват днес, ще бъдат живи, ще видят предсказаното събитие, ще чуят гласа на архангела и звука на Божията тръба от планините, равнините и моретата, от всички части на планетата Земя” (“Ревю енд Херълд”, 31 юли 1888 г.).

“Времето на изпитанията е почти върху нас. Високият вик на третия ангел вече е започнал в откриване на Христовата правда, правдата на нашия Изкупител” (“Избрани вес­ти”, т.1).

Бавенето обяснява

“Дългата тъмна нощ цели да ни изпита, а зазоряването милостиво се забавя, защото ако Христос дойде, ще намери толкова много неподготвени” (“Свидетелства”, т.2).

“Държат ли адвентистите след голямото разочарование през 1844 г. здраво на своята вяра и биват ли водени заедно от Божието провидение, получавайки вестта от третия ан­гел? Ако беше направено това, те щяха да видят Божия Спасител, Господ щеше славно да си послужи с техните слаби възможности, работата щеше да бъде приключена успешен и Христос щеше да е дошъл, отдавайки на децата си техния заслужен дар… Бог не забавя по Негово желание идването на Своя Син.

Заради неверие, роптание и бунтове вратите на земния Ханаан се затвориха за древния Израил в продължение на 40 години. Подобни грехове забавят и влизането на съвре­менния Израил в Небесния Ханаан. Причината в никакъв случай не беше и не ще бъде в Бога! Причините са неверието, материализмът, неосветеността, съперничеството между Гос­подния народ, в редиците на който сме намирали убежище от греха и скърбите толкова много години” (“Евангелизъм”).

“Извършила ли е Божията църква възложената от Бога работа? Целият свят е пред нас, чакащ да бъде предупреден, за да може Господ Исус да дойде със сила и голяма сла­ва” (“Животът на Исус”).

Божиите обещания са условни

“Божиите ангели в своите вести, отправени към човеците, представят пред нас краткостта на времето. (Римл. 13:11,12; 1 Кор. 7:29; 1 Сол. 4:15,17; Евр. 10:25; Яков 5:8,9; 1 Петр. 4:7; Откр. 22:6,7). Това беше винаги представяно и пред мен. Наистина времето продължава по-дълго, отколкото ние очаквахме в ранните дни, когато получихме тази вест. На­шият Спасител не се появи толкова скоро, колкото ние очаквахме. Но пропаднало ли е Божието обещание? НЕ! Нека запомним, че Божиите обещания и заплахи са условни…

Ние може и да останем на този свят поради непослушание и непокорство още много време, но Божията цел е Неговият народ да не прибави грях след грях в небесните книги като последица от техните собствени грешни действия…” (“Евангелизъм”).

Какво очаква Христос?

“Христос с копнеж желае да види Себе Си в Своята църква. Когато характерът на Исус се възпроизведе напълно в Неговия народ, тогава Той ще дойде и ще ги призове, показ­вайки родството си с тях.

Това е привилегия на всеки християнин не само да очаква, но и да ускори Христовото идване. Всички, които проповядваме Неговото име, принасяме плод на слава и така мно­го бързо ще се посее по целия свят семето на Евангелието. Последната велика жътва ще узрее бързо и Исус ще може да дойде и да прибере скъпоценното зърно” (“Притчи Христови”).

“Разпространяването на Евангелието по света е наш дълг за ускоряване на Второто пришествие. Ние не само трябва да очакваме, но и да ускоряваме Христовото идване” (“Жи­вотът на Исус”).

“Той съединява нашите слаби възможности с Неговата могъща сила, за да се сложи по-скоро край на мъките и страданията” (“Възпитание”).

Границите на Божието търпение

“С непогрешима прецизност Всевечният още запазва баланса между наградите. Докато Неговата милост проявява състрадание чрез призивите за покаяние, сметката в небесни­те книги е отворена. Но когато хората преминат кредита си, определен от Бога, ще започне и изливането на Неговия гняв над земята” (“Свидетелства”, т.5).

“Бог Записва сметките на народите. На в небесните книги тези сметки ще са насочени против тях. Когато се узакони наредбата за неделния ден и за наказанието, което ще пос­ледва, ако не се спази, тогава тяхната чаша ще се препълни” (“Библейски коментар”, т.7).

“Бог води точни сметки за народите… Когато времето окончателно настъпи и злото достигне границите на Божията милост, Неговото търпение ще се прекрати. Когато общата сума в небесните книги покаже беззаконие, тогава Божието наказание ще сполети света” (“Свидетелства”, т.5).

“Докато Божията милост дълго понасяше греха, има граница за беззаконието, отвъд която не може да отиде нито един човек. Когато злото достигне определеното си ограниче­ние, тогава Божията милост ще се отдръпне и ще започнат наказанията върху света” (“Патриарси и пророци”).

“Идва време, когато човешкото лукавство и арогантност ще достигне определена граница, която Бог не ще допусне да се премине. Тогава хората ще разберат, че и търпението на Йов не е безконечно” (“Свидетелства”, т.9).

“Има граница, отвъд която нищо не може да спре съдбите на Йов” (“Царе и пророци”).

Злото вече е достигнало своя предел

“Продължителността на времето ще бъде малко по-голяма, докато жителите на земята препълнят чашата на своето беззаконие. Тогава Божието наказание, което толкова дълго е оставало неизявено, ще се излее и нашата земя ще пие от чашата на Божия гняв” (“Свидетелства, т.1).

“Чашата на беззаконието е почти пълна и наказателната справедливост на Бога скоро ще бъде върху виновниците” (“Свидетелства”, т.4).

“Нечестието на земните жители почти е изпълнило мярката на злото. Земята е почти достигнала до мястото, от което Бог не ще забрани на разрушителя да извърши своето де­ло” (“Свидетелства”, т.7).

“Злото е почти достигнало определената му граница. Объркване е обхванало света и страшното наказание скоро ще сполети земните жители. Краят е много близко. Ние, които знаем истината, трябва да се приготвим за това, което скоро ще се случи на света като ужасно описуема изненада” (“Свидетелства”, т.8).

Мисълта за Христовото идване трябва винаги да е ясна в съзнанието ни

“Трябва да се научим да мислим и никога да не забравяме знаменитите сцени на съдбите, които ще се случат в недалечното бъдеще пред нас. Когато картините на Второто Христово пришествие са постоянно в нашето съзнание, когато мислим за деня, в който всичко ще бъде открито пред очите ни, това ще окаже влияние върху нашите характери. Вед­нъж един брат ме попита: ‘Сестра Вайт, мислиш ли, че Исус Христос ще дойде след 10 години?’ ‘Какво ще е по-различно за теб, ако Той дойде след две, 4 или 10 години?’, го попи­тах. ‘Мисля, че ще постъпя по друг начин с някои неща, а не както постъпвам днес с тях, ако знаех, че Исус ще дойде след 10 години.’ ‘Какво ще промениш?’, го попитах. ‘Ще продам имота си и ще започна да изследвам Божието слово. Ще се опитам да предупредя хората и да им покажа, че трябва да се приготвят за второто пришествие. Ще се моля на Бога, да ми помогне да съм готов за Неговото идване.’

Тогава казах: ‘Но ако знаеше, че Исус няма да дойде дори и след 20 години, ти би ли живял различно?’ Той отговори: ‘Мисля, че да!’

Колко егоистично беше обяснението, че ще живее по различен начин, ако знаеше, че Исус ще дойде след 10 години. Защо Енох ходеше по Бога 300 години?! Това е поука за нас, че и ние ще трябва да ходим по Бога всеки ден и няма да се намираме в безопасност, ако всекидневно не чакаме и не наблюдаваме” (“Писания на Е. Вайт”).

Краткостта на времето

“Нека Бог да не дава покай на онези, които са безгрижни и лениви спрямо Божието дело нито денем, нито нощем. Краят е близо. Това е, което Исус иска да е винаги в съзнани­ето ни краткостта на времето” (Писмо 97, 1886 г.).

“Когато застанем с изкупените на стъкленото море с арфи в ръце и със златни корони на глави, а пред нас ще е необятната вечност, тогава ще разберем, колко кратко е било времето на изпитанията” (“Публикувани ръкописи”, т.10).